Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (21)

I

Корин Инглиш отнесе кафеничето в салона и го постави на масата. Седна, прозя се и прекара пръсти през русите си коси.

Часът беше единадесет и половина и слънцето им придаваше червеникав оттенък. Корин ставаше много трудно сутрин, а започваше истински да се събужда към шест часа вечерта, когато поглъщаше първия си коктейл.

Наля си чаша кафе и след кратко колебание отиде да вземе бутилката с коняк от шкафа.

След смъртта на Рой беше започнала да пие без мярка. Празната къща, неприязънта към Рой и Мери Севит, както и омразата към Ник Инглиш така я смазваха, че тя автоматично посягаше към коняка, за да „облекчи страданието си“. Беше започнала да пие вечер, след това следобед, а сега започваше и от сутринта.

Сипа една стабилна доза в кафето си и отново седна. Опита се да хапне от препечената филийка, която си беше приготвила, но я остави с гримаса. Изпи половината чаша, напълни я отново, доля коняк и седна на дивана с чаша в ръка.

Беше облечена с розов халат върху черната си пижама от изкуствена материя и сядайки на дивана, си спомни, че когато Ник Инглиш дойде да й съобщи за смъртта на Рой, беше облечена по същия начин.

Спомняйки си за него, погледът й помрачня. Не беше предполагала, че е способна да изпитва подобна омраза. Според нея той беше виновен за смъртта на Рой. Откакто я беше заплашил, че ще направи публично достояние писмата на Рой, тя изпитваше към него отмъстителна ярост, която се засилваше и от факта, че не може нищо да му направи.

Като изпи кафето си, отиде да вземе чаша и я напълни с коняк.

— По-добре да се напия, отколкото да седя и да мисля за този мръсник — промърмори тя.

След смъртта на Рой беше започнала да си говори сама. Бродеше из пустата къща и си говореше. Понякога се обръщаше към Рой, като че ли той седеше в салона и я слушаше. Понякога говореше на Сам или Елен Край, понякога на някоя приятелка, като си въобразяваше, че те я слушат. Задаваше въпроси и си отговаряше сама, убеждавайки се, че й отговарят или Рой, или Сам, или Елен.

Запали цигара, изпразни чашата си и я напълни отново.

— Рой, трябва да направя нещо за онзи боклук. Няма да се измъкне така. Трябва ми само някаква идея. Дай ми само една идея, моя любов, и аз ще я приведа в действие, обещавам ти. Готова съм всичко да направя. Ако ти ми кажеш, мога и да го убия.

Точно когато се канеше да седне отново, звънецът на входната врата иззвъня.

— По дяволите! Сигурно е Хийти.

Отиде към вратата и отвори.

На прага стоеше млад мъж. Той свали кафявата си шапка и откри гъстите си сламени коси, които блестяха като старо сребро на слънцето. Той се усмихна на Корин, без да престава да дъвче дъвката си. Погледът на кехлибарените му очи се плъзнаха по тялото й като милувка.

— Госпожа Инглиш?

Инстинктивно Корин оправи косите си с ръка. Осъзнаваше, че изглежда ужасно. Не беше си дала труда да се гримира и халатът й не беше в добро състояние.

— Да. Но… но аз не приемам по това време. Кой сте Вие?

— Името ми е Роджър Шерман, госпожо Инглиш. Приемете моите извинения, че Ви притеснявам толкова рано сутринта, но имах голямо желание да Ви видя. Аз съм стар приятел на Рой.

— О! — изрече Корин и отстъпи назад. — Влезте, моля. Къщата е в безпорядък. Прислужницата ми още не е дошла. Аз тъкмо закусвах.

Шерман влезе и затвори вратата зад себе си.

— Но моля Ви, това няма никакво значение — отговори той с най-очарователната си усмивка. — Трябваше да Ви се обадя и да Ви предизвестя за посещението си. Надявам се, че ще ме извините.

Корин беше объркана. Рой никога не беше й говорил за Роджър Шерман, но по всичко личеше, че този човек е много богат. Тя беше забелязала огромния Кадилак пред вратата, а и дрехите, и походката му правеха силно впечатление.

— Заповядайте в салона, ако обичате. Ще се върна след миг.

Шерман огледа салона и сбърчи нос. Забеляза бутилката коняк и чашата, и поклати глава. След това застана с ръце в джобовете до електрическата печка и спокойно изчака в продължение на четвърт час.

Най-сетне Корин се появи, все още развълнувана. Беше се гримирала и беше сложила лилавия си халат, който пазеше само за специални случаи. Без торбичките под очите и с няколко килограма по-малко тя би била силно съблазнителна.

— Извинявам се, че Ви накарах да чакате, но ми се искаше да изглеждам по-представително.

— Вие сте очарователна — отговори Шерман с усмивка. — Значи Вие сте съпругата на Рой. Често ми е говорил за Вас и за Вашата красота и сега установявам, че изобщо не е преувеличавал.

Корин твърде отдавна не беше чувала комплименти по свой адрес. За миг забрави за предателството на Рой и при спомена за прекараните щастливи дни от очите й потекоха сълзи.

— Рой никога не ми е говорил за Вас — избърса сълзите си тя. — Казвате, че сте негов приятел?

— С него сме много стари приятели. Вестта за неговата смърт ме разтърси. Имах голямото желание да дойда и по-рано, но бях на път. Не знаете колко държах на това.

— Моля Ви, да не говорим за това. Няма да мога да се съвзема след такъв удар. Какъв скандал…

— Не говорете така — каза нежно Шерман. — Рой не е виновен. Предполагам, знаете, че в дъното на цялата работа е брат му?

Корин замръзна:

— Мислите ли? Откъде знаете това?

Погледът на Шерман се плъзна по бутилката с коняк.

— Ще си позволя да Ви помоля за един малък коняк. Обичам да изпивам по една чашка по това време, но може би това противоречи на вашите принципи?

— О, не. Моля Ви, обслужете се.

Шерман си взе чаша от един скрин и я напълни с коняк. Направи се, че чак тогава забелязва празната чаша на Корин.

— Да сипя и на Вас, госпожо Инглиш?

Корин се поколеба. Не искаше този очарователен млад човек да си помисли, че започва да пие толкова отрано, но чувствуваше гърлото си толкова сухо.

— Благодаря, само една капка. Не се чувствувам добре тази сутрин.

— Много съжалявам — каза Шерман и й сипа една солидна доза.

Корин преполови чашата си, докато той само близна от своята.

— Говорехме за Ник Инглиш — каза тя. — Откъде знаете, че той е причината за смъртта на Рой?

— Рой ми го каза — отговори Шерман и ръката му се плъзна по бедрото на Корин. — О, извинете.

— Какво Ви каза той? — запита тя, без изобщо да обръща внимание, че той я беше докоснал.

— Ставаше въпрос за пари. Предполагам, че сте в течение.

— За какви пари?

— За двадесетте хиляди долара, които Ви беше оставил — отговори Шерман, като повдигна вежди. — Вашият адвокат вероятно Ви ги е дал.

Корин отвори широко сините си очи.

— Двадесет хиляди долара? Нищо не съм чувала за тях.

— Но Вие вероятно сте получили нещо? Извинявам се, че изглеждам недискретен, но аз бях най-добрият му приятел и мой дълг е да се погрижа нищо да не липсва на жена му.

— Благодаря Ви — отговори Корин и замалко не избухна в сълзи. — Не можете да си представите колко бях самотна. Сам Край е толкова мил, но е и толкова зает. А и той не е точно приятел, а само адвокат на Рой.

— Но е адвокат и на Ник Инглиш.

Корин онемя.

— Наистина ли? Не знаех. Но това няма значение, нали? Предполагам, че нищо не му е разказвал.

— Той получава парите си от Инглиш. Това не е тайна за никого. Прави само това, което Инглиш му каже.

Корин поруменя:

— Какво да правя сега? Ако знаех, нямаше да му позволя да пристъпи този праг.

— Мога ли да запитам с какви средства разполагате? — запита Шерман, като се наведе и впери поглед в нея.

— Рой ми остави застраховка. Двеста долара седмично.

— И нищо не сте чували за двадесетте хиляди долара?

— Не, за пръв път чувам за тях. Какви са тези двадесет хиляди долара?

— Предполагам, че сте в течение за госпожица Мери Севит?

— Да, знаех. Как е могъл Рой да направи такова нещо?

— Мъжете се подвеждат по безскрупулни жени. А тя нямаше задръжки, госпожо Инглиш. Това не можеше да продължи дълго. Рано или късно Рой щеше да си даде сметка за грешката си.

Корин хвана ръката му.

— Благодаря Ви, че ми казахте това. И аз си мислех, че Рой никога не би ме напуснал. Сигурна съм, че щеше да се върне.

— Той не Ви беше забравил. Каза ми, че Ви е оставил тези пари. Една успешна сделка му беше донесла двадесет хиляди долара. Искаше да Ви ги даде, преди да замине с Мери Севит.

— Рой е спечелил двадесет хиляди долара? Но това е невъзможно. Рой никога не е печелил никакви пари.

— Честно казано, сделката не беше много коректна. Изглежда Ник Инглиш се е бил захванал с това. Съвсем случайно Рой е отишъл на среща със същия клиент по съвсем друга работа и той го е сбъркал с Ник. Рой не му е признал кой е и е отнел сделката на Ник. Последният е бил луд от ярост и се е обадил на полицията. Обхванат от паника, Рой се е самоубил.

Корин отстъпи назад и притвори очи:

— Искате да кажете, че този човек е щял да прати зад решетките собствения си брат?

— Страхувам се, че е така. Рой беше заключил тези пари в касата си и ключът беше у Сам Край. Край трябваше да Ви ги предаде. След като това не е станало, явно Ник му е наредил да му предаде тези пари.

Корин рязко стана. В очите й гореше ярост.

— Това означава, че той е откраднал тези пари.

Шерман повдигна рамене.

— Страхувам се, че е така, но нито Вие, нито аз можем да докажем съществуването на тези пари.

Корин отпи една яка глътка. Алкохолът, изпит още преди идването на Шерман, започна да дава своя ефект. Тя се чувствуваше леко замаяна и готова на всичко.

— Няма да се измъкне толкова лесно. Този мръсник ще си има работа с мен. Ще си отмъстя — каза тя и стана.

— Разбирам Ви много добре, но как смятате да постъпите? Той е много силен и има много връзки.

— Все ще намеря начин.

Тя прекоси стаята и се опита да напълни чашата си, като разля половината на земята.

— Предполагам, че мога да Ви помогна — каза Шерман, ставайки.

Корин се обърна към него:

— Наистина ли?

— Мисля, че няма да можете да си приберете парите, но ако желаете да си отмъстите…

— Искам да отмъстя! Има ли начин?

— Да, но трябва да се справите сама. Познавате ли Жюли Клер?

— Не я познавам, но съм чувала за нея. Това е любовницата му, нали?

— Инглиш е съвсем хлътнал по нея. Но аз знам, че тя го мами с главния му съветник, наречен Хари Винс.

Корин наблюдаваше Шерман с грейнали очи:

— Сигурен ли сте? Наистина ли сте сигурен?

— Абсолютно. Тя отива при Винс винаги, когато Инглиш има делови срещи. Лично съм ги виждал.

— Точно такъв случай очаквах! — извика Корин и седна на дивана. — Този път ще го накарам да страда! Ако можех да ги спипам заедно! Ще му го изкарам през носа!

— Нищо по-лесно от това. Тази вечер той ще вечеря в „Сребърната кула“ със сенатора Бомон. Тя сигурно ще отиде при любовника си. Ето Ви случай да го предупредите.

— Ще дойдете ли с мен? — запита Корин със злобна усмивка.

— За съжаление няма да мога, тази вечер имам среща, но мога да Ви запазя маса. Инглиш вероятно ще дойде към осем и половина часа. Вие бихте могли да отидете към девет.

— Ще бъда! — стисна юмруци тя. — Такава сцена ще му направя, че скоро няма да я забрави. Като си помисля, че ме заплашваше да публикува писмата на Рой, докато любовницата му спи с друг! Ах, ето го най-сетне дългоочакваният случай!

— Знаех си, че ще се възползвате от тази информация.

Изведнъж тя го изгледа объркано.

— Защо ми казахте всичко това? И Вие ли имате да си разчиствате сметки с него?

— Не, в такива случаи аз се оправям сам. Просто съм възмутен от начина, по който се е отнесъл с Вас. Казах си, че мога да Ви дам оръжие срещу него и го правя.

Корин се усмихна:

— Много съм Ви благодарна.

Тя кръстоса крака и коленете й се откроиха на фона на халата.

— Ако знаете колко съм Ви признателна.

— Искам да Ви помоля нещо — каза Шерман.

Погледът му се плъзна по коленете й.

— Ще можете ли да ми се обадите, след като го уведомите?

— Разбира се.

Той й подаде визитната си картичка.

— След девет часа ще бъда на този номер. Моля Ви, обадете ми се веднага след като говорите с него. Искам да знам как ще реагира. Много е важно. Мога ли да разчитам на Вас?

— Разбира се — взе тя картичката. — Ще Ви се обадя малко след девет.

— Благодаря.

Той се огледа за шапката си и Корин си даде сметка, че не й се иска той да си тръгне. За първи път след сватбата с Рой тя срещаше толкова очарователен мъж.

— Вече трябва да си тръгвам. Мога ли да Ви посетя и друг път?

— Нима вече тръгвате? — запита тя и поглади русите си къдрици. — Да Ви предложа още един коняк?

Той поклати глава:

— Не, благодаря.

— Надявам се, че ще дойдете и друг път. Не можете да си представите колко съм самотна. Когато Рой не беше на работа, винаги сме били заедно и сега страшно ми липсва.

Кехлибарените му очи се задържаха на лицето й.

— Ако желаете, бихме могли да отидем на кино някоя вечер.

— О, да! Цяла вечност не съм ходила на кино. Преди смъртта на Рой ходех три-четири пъти седмично.

— В такъв случай ще Ви потърся — заключи Шерман и се отправи към вратата.

Корин се почувствува леко объркана. В погледа му имаше нещо, което я смущаваше.

— Задоволявах се само с присъствието на Рой. Нали знаете какво е. Почти нямам приятели.

— Твърде красива сте, за да останете дълго сама — доближи се Шерман към нея. — В крайна сметка не бързам чак толкова.

Корин отстъпи. Нещо в него я плашеше. Кехлибарените му очи бяха абсолютно безизразни, но в празния му поглед имаше нещо твърде обезпокоително.

— Моля Ви… не се притеснявайте за мен — объркано каза тя. — Всъщност аз се чувствувам добре.

— Нима? — взе ръката й той. — Но Вие сте толкова самотна.

Това надминаваше всички очаквания на Корин. Много й се беше искало да започне банален флирт, за да го задържи до себе си, но изведнъж атмосферата рязко се беше променила и сега тя предпочиташе той да си тръгне.

— Толкова хора са самотни — каза тя и изведнъж замръзна от усмивката му, която я накара да настръхне. — Много е любезно от Ваша страна да се безпокоите за мен, но…

— Това не е само въпрос на любезност — отговори той спокойно. — Вие ми харесвате. Защо да губим време? Рано или късно това ще стане. Нека го направим сега.

— Не Ви разбирам… — опита се да се освободи тя.

— Наистина ли? Къде води тази врата?

— Към спалнята ми. Моля Ви, пуснете ме! Причинявате ми болка!

Той се наведе напред и отвори вратата.

— Елате. Има едно сигурно лекарство срещу самотата.

— Не! Моля Ви! — извика тя и се опита да го отблъсне. — Не правете това! Не трябва!

— Така ли мислите? Нима все още разсъждавате какво трябва и какво не? Лично аз — не! — каза той и я избута в стаята.

— Забранявам Ви да влизате тук! Как смеете? Пуснете ме!

Той насила я избута през стаята. Тя усети края на леглото в прасците си и рязко седна, като продължаваше да се съпротивлява.

— Не се правете на глупачка!

Той стъпи с коляно на леглото и лицето му почти се допря до нейното. Жълтите му очи я смазваха.

— Не правете това! — крещеше тя отчаяно. — Моля Ви, пуснете ме!

— Млъкнете! — грубо я сряза той.

Той я сграбчи грубо, от което тя отчаяно изпищя. Имаше чувството, че е попаднала в ноктите на див звяр.