Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (25)

V

Жюли вдигна глава от възглавницата и погледна будилника до леглото. Беше девет часа и три минути.

— Да не би вече да е време? — запита Хари Винс и я притисна към себе си.

— Не. Има още половин час. Ох, моя любов — въздъхна Жюли и погали голите му гърди. — Как не ми се иска да те напускам. А времето минава толкова бързо.

— Инглиш скоро няма да свърши. Не може ли да не отидеш тази вечер в клуба, Жюли? Не може ли вече никога да не ходиш?

— Ник няма да е доволен — отговори Жюли, давайки си сметка, че всъщност не й се искаше да се откаже. — Ако не работя в клуба, Ник ще иска да прекарва повече време с мен, Хари.

— Да, вероятно — отговори Хари вяло. — Явно трябва да се задоволя с малкото, което имам.

— Нима е толкова малко, скъпи?

— Знаеш добре какво искам да кажа. Искам те само за себе си. Искам да си непрекъснато с мен.

— Аз също — отговори Жюли, не съвсем искрено.

Тя вдигна лицето си към неговото. Целуна го и те отново се притиснаха един към друг. Изведнъж Жюли извика:

— По-добре недей, скъпи! Не, Хари, моля те! Трябва да тръгвам след пет минути.

— О, Жюли — изстена Хари, като дишаше учестено. — Забрави за този проклет клуб поне една вечер. Остани с мен. Не си отивай.

— Трябва да тръгвам, Хари. Ще се чудят къде съм. И ако вземат да се обадят на Ник…

— Добре де — отчая се Хари. — Не трябваше да искам това.

— Не се ядосвай, скъпи.

Тя нежно се отскубна от прегръдките му и седна.

— Трябва да сме разумни.

— Писна ми! Да сме били разумни! — възкликна с огорчение Хари.

Тя се обърна към него и се усмихна:

— Обожавам тази стая. Обичам огъня в камината и, разбира се, теб, скъпи мой.

Хари се помъчи да надвие унинието си:

— Имахме късмет, че можахме да бъдем заедно. Ти беше толкова пленителна тази вечер. Ти си най-красивото момиче, съществувало някога.

Очарована от комплимента, тя се засмя:

— Знаеш добре, че това, което казваш, е абсурдно, но ми е много приятно, че го мислиш.

Хари я сграбчи:

— Луд съм по теб, Жюли! Обожавам те!

— Аз също те обожавам.

— Ще закъснееш, Жюли. На мен не ми пука, а надявам се вече и на теб.

— Не, не мога — запротестира Жюли колебливо.

— И все пак ще закъснееш.

— Тогава, хайде бързо, моя любов.

Тя го целуна с такава сила, че той усети в устата си вкуса на кръв.

— О, моя любов — повтаряше задъхано тя. — О, моя любов, моя любов, моя любов…

За тях времето вече не съществуваше. В стаята се чуваше само тежкото им дишане и стенещата от удоволствие Жюли.

Изведнъж пръстите й сграбчиха раменете му и се впиха като нокти на хищник. Тялото й се вкамени.

— Какво става? — попита тихо той с уста на ухото й.

Тя го отблъсна, стана и започна да оглежда тъмната стая, в която танцуваха само отблясъците от огъня.

— Какво ти става? — сбърчи вежди той.

— Чух нещо.

Той забеляза, че лицето й е бледно.

Ледена тръпка мина през гърба му и той стана на свой ред.

— В другата стая има някой — прошепна Жюли.

— Това е невъзможно. Вратата е заключена. Имаш халюцинации.

— Не, там има някой — настоя тя и го хвана за ръката. — Сигурна съм, че има някой.

Хари напрегна слух, но чу само ударите на сърцето й.

— Не е възможно — повтори той. — Само ме плашиш, Жюли.

— Иди да видиш — каза тя. — Сигурна съм, че чух нещо.

Той се поколеба, защото не й вярваше, но се питаше все пак дали Инглиш не е успял да влезе. А и дали беше той? Ако отвореше вратата, нямаше ли да се намери лице в лице с Инглиш?

— Хари! Иди виж!

Той отхвърли чаршафа, спусна крака на пода и протегна ръка към халата си.

— Въобразяваш си. Няма кой да влезе.

Изведнъж той се вкамени от ужас и усети, че косите му настръхват.

От другата страна на вратата се чу слаб шум и тя бавно започна да се отваря.

Хари усети, че го обзема вледеняващ ужас. Пръстите му замръзнаха върху халата, а дробовете му свиреха.

— О, Хари! — прошепна Жюли и впи пръсти в ръката му.

Хари не отговори. Нямаше сили да произнесе и звук. Седеше на ръба на леглото и следеше движението на вратата върху пантите.

Роджър Шерман застана на прага. Движенията му бяха като на призрак. В дясната си ръка държеше пистолет. Шлиферът му беше подгизнал от дъжда и от периферията на шапката му се стичаше вода. Мокрото му лице лъщеше. Влезе в стаята, като продължаваше да дъвче равномерно дъвката си и пламъците от камината се отразяваха в кехлибарените му очи.

Пистолетът беше насочен към Хари.

— Не мърдайте и двамата — като той спокойно.

Пристъпи още крачка напред и затвори вратата.

Огромно облекчение обхвана Хари, когато видя, че това не е Инглиш.

— Я да изчезвате от тук — извика той с все още треперещ глас, без да изпуска Колта от поглед.

Шерман отиде до един фотьойл близо до камината и седна. Спокойните му и отмерени жестове ужасяваха Жюли.

— Останете по местата си — каза Шерман, като кръстоса крака. Оръжието му беше насочено към Хари и Жюли. — Не правете глупости, защото ще ви застрелям.

— Но… кой сте Вие? — запита Хари, като си даде изведнъж сметка, че този елегантен господин не може да бъде крадец.

— Името ми е Роджър Шерман, но това нищо не ви говори.

Очите му се насочиха към Жюли, която се мъчеше да прикрие гърдите си с чаршафа. Тя го наблюдаваше с ужас.

— Добър вечер, Жюли. Вие не ме познавате, но аз Ви познавам. Много отдавна Ви следя. Поели сте голям риск, като сте дошли тук. В крайна сметка нали затова плащате на Рой Инглиш, за да си мълчи.

— Откъде знаете това? — позеленя Хари.

— Скъпи господине, нали именно аз бях дал тази информация на Инглиш. Аз бях неговият шеф.

— Значи това е шантаж. Добре! Колко?

— Този път не съм дошъл за пари. Сега вие двамата ще ми служите за стръв.

Хари усети, че Жюли изтръпна. Той се полуобърна към нея и я хвана за ръката.

— Не разбирам.

— Ник Инглиш започва да става твърде неудобен — обясни Шерман. — Готвя се да го елиминирам.

— Но каква е връзката с нас? — запита Хари и придърпа халата си.

— Не мърдайте! — изкрещя Шерман. — Оставете това.

— Оставете ни да се облечем — каза Хари и замръзна под насоченото дуло. — Бъдете разумен.

— Глупак. Нали точно в това състояние искам да ви намери Инглиш.

Хари се опита да седне, но заплашващото го оръжие го накара да замръзне на място.

— Нима ще го доведете тук?

— Очаквам го — усмихна се Шерман. — Предполагам, че вече са го осведомили за вашата авантюра. Убеден съм, че ще се понесе насам с най-голямата възможна скорост.

— Слушайте — трескаво поде Хари. — Кажете колко искате. Сумата е без значение.

— Въпросът не е в парите — проговори Шерман, но телефонен звън го прекъсна. — Не мърдайте. За мен е.

Той се насочи към телефона до леглото от страната на Жюли, която се сви назад пред насочения срещу нея пистолет.

— Да? — отговори Шерман. — Отлично! Ще имам грижа за останалото.

Той затвори и се върна на фотьойла.

— Инглиш пристига. Ще бъде тук след десет минути.

— По този начин няма да се отървете от Инглиш — проговори Хари с жар. — Това само ще го озлоби още повече срещу Вас. Признавам, че това ще бъде тежък удар за него, но Вие не го познавате така добре, както го познавам аз. Той ще Ви отмъсти и с това няма да бъде елиминиран.

— Напротив — отговори Шерман и вдигна пистолета. — Това е негово оръжие. Днес следобед го откраднах от апартамента му. Той ще бъде арестуван за убийство. При това двойно убийство.

Хари се вкамени:

— Какво искате да кажете?

— Мисля, че е пределно ясно. Когато чуя, че колата му пристига, ще ви убия и двамата. Кой ще може да докаже, че убиецът не е той?

Жюли извика приглушено.

— Той блъфира, скъпа — каза Хари. — Няма да се осмели да направи такова нещо.

Тя гледаше към Шерман. Жълтите му безизразни очи я смазваха.

— Той ще го направи — отрони се от пресъхналите й устни.

— Но разбира се — любезно потвърди Шерман. — Вие двамата добре се позабавлявахте и сега ще трябва да си платите.

— Няма да се измъкнете така — извика Хари. — Ще Ви заловят.

Шерман се разсмя:

— Прозорецът гледа към реката. Аз ще изляза през него. Отличен плувец съм и в такава тъмна нощ никой няма да ме забележи.

— Не можете да постъпите така — изкрещя Хари, разбрал накрая, че Шерман не блъфира.

— Времето ще покаже дали мога — отговори Шерман с такъв глас, че кръвта замръзна във вените на Хари.

— Пуснете я — промълви той. — Не я убивайте. Нима едно убийство не стига?

— Много съжалявам, че не мога да Ви услужа. Много добре разбирате, че не мога да я пусна, след като Ви ликвидирам пред очите й. Тя ще ме издаде.

— Не. Тя ще обещае, че нищо няма да каже.

— Съжалявам — повтори Шерман. — Освен това, едно двойно убийство е много по-атрактивно. Инглиш би могъл да се измъкне, ако е убил само Вас, но съдебните заседатели никога няма да му простят убийството и на Жюли. Така че не Ви остава още много време на този свят. Ако искате да си прочетете молитвата, не се притеснявайте от мен. Няма да слушам.

Хари си даде сметка, че има работа с луд и няма никакъв смисъл да го моли за пощада. Трябваше по някакъв начин да отклони вниманието му и да се хвърли отгоре му. Ако успееше да избие оръжието от ръката му, имаше шансове да спаси своя живот и този на Жюли.

Прецени разстоянието между двамата. Позицията му не беше добра, тъй като Шерман беше от другата страна на леглото. Имаше поне три метра разстояние.

Жюли проговори:

— Ще Ви дам всичките си пари. Двадесет хиляди долара веднага и още толкова по-късно.

Шерман поклати глава:

— Не се залъгвайте. Парите не ме интересуват.

Той погледна часовника си и в този миг Хари протегна ръка и сграбчи възглавницата.

Жюли забеляза това движение. С бледо и напрегнато лице тя дишаше учестено. Чувствуваше, че Хари ще предприеме нещо.

— Аз… аз чувствувам, че ще припадна — притвори очи тя.

Протегна се, като че да се задържи за нощното шкафче, което се сгромоляса на пода.

За миг Шерман отклони поглед от Хари и погледна шкафчето. Хари хвърли възглавницата и в момента, когато тя стигна до гърдите на Шерман, се хвърли през леглото.

Блед, но с решителност в очите Хари направи втори скок към Шерман.

Шерман се надигна от мястото си и отхвърли възглавницата на страна. Хари си даде сметка, че изстрелът ще го изпревари, но продължи атаката с пресъхнала уста и силно биещо сърце.

Прозорците издрънчаха от детонацията.

Куршумът засегна Хари под коляното и той изгуби равновесие. Ръцете му се впиха в колана на шлифера на стрелящия по него Шерман.

Шерман го удари с всичка сила по черепа с дръжката на пистолета и го отхвърли с ритник. Погледна Жюли, като се владееше напълно и продължаваше да дъвче дъвката си. Сгърчена на леглото с ръце на гърдите, тя изглеждаше като мраморна статуя.

С гримаса на лицето и обляно в кръв коляно Хари запълзя към Шерман.

Последният отстъпи крачка назад и се засмя:

— Бедният безумец! Нещастен герой!

Хари напредваше. Разкъсващата го болка в коляното го изпълваше с бясно желание да убива. Даже не го беше страх. Единственото, което желаеше, беше да се докопа до Шерман.

Шерман вдигна Колта и внимателно се прицели. Хари почти го докосваше. Гледаше черната цев на оръжието и студените присвити, жълти очи зад нея.

Жюли изпищя ужасено:

— Не! Не!

Изстрелът отново разтърси прозорците. Куршумът прониза Хари между очите. От удара тялото отлетя назад и падна на една страна с облято в кръв лице и конвулсивно отварящи се и затварящи се пръсти.

— Малко преждевременно, за съжаление — сбърчи вежди Шерман. — Но нямах избор.

Коленичила на кревата, Жюли гледаше тялото на любовника си. От време на време по тялото й пробягваше тръпка. Мускулите й потръпваха под кожата. Приличаше на водна повърхност, погалена от лек вятър.

Шерман чу да изщраква вратата на кола и се усмихна:

— Ето го! — насочи се бързо към прозореца той.

Дръпна пердетата, отвори го и погледна навън. Реката минаваше точно под къщата. Забеляза в далечината светлината на един влекач и чу рева на сирената му.

— Хайде, посрещнете го, Жюли — каза тихо той и й посочи вратата. — Пуснете го да влезе.

Жюли не помръдна. Отлепи поглед от Хари и погледна Шерман. Дишаше с мъка.

— Посрещнете го, Жюли — повтори Шерман.

На входната врата се почука.

Коленичила на кревата, тя беше неподвижна като каменна статуя и в погледа й се четеше безкраен ужас.

— Жюли! — извика Инглиш през вратата. — Там ли си, Жюли?

Тя обърна глава към вратата. Шерман я наблюдаваше неподвижно с насочен пистолет и пръст на спусъка.

— Там ли си, Жюли?

— Да! — изпищя тя изведнъж. — О, Ник! Помощ! Спаси ме!

Тя скочи от кревата, спусна се към вратата на спалнята и я отвори рязко.

Шерман не мръдна. Дъвчеше съсредоточено. Залитайки из тъмния салон, Жюли се спъна в един фотьойл и се просна в цял ръст на земята.

— Какво става там вътре? — разтърси вратата Инглиш. — Отваряй!

С движения на призрак Шерман се приближи до вратата на спалнята и завъртя електрическия ключ в момента, в който Жюли ставаше. Тя се затича към входната врата.

— Ник! — изкрещя тя. — Той ще ме убие! Спаси ме, Ник!

Входната врата пращеше под тежестта на Ник.

Когато ръката на Жюли хвана ключа, Шерман насочи пистолета си. Целеше се точно между плешките.

Като че ли нещо й подсказва, че той ще стреля и тя погледна през рамо.

Писъкът й на ужас се примеси с шума от детонацията. Между плешките й се появи малка дупка. Ударът я хвърли към вратата и коленете й се подкосиха.

Шерман стреля отново. Куршумът я прониза над ханша. Тялото на Жюли се сгърчи от конвулсия, ръцете й се опитаха да се задържат за вратата, коленете й поддадоха и тя се просна по корем с разперени крака и ръце.

Невъзмутим, Шерман хвърли Колта до нея, обърна се и бързо се насочи към прозореца на спалнята.

Беше вече прав на перваза, когато чу, че вратата поддаде. Той спокойно затвори пердето, а после и прозореца. Изправи се и без колебание се хвърли в реката, течаща под него.