Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (8)

II

Интерфонът върху голямото бюро от акажу на Инглиш иззвъня. Инглиш протегна ръка и натисна бутона.

— Господин Край е тук, господин Инглиш — съобщи Лоиз.

— Нека влезе и елате при мен, след като си тръгне — отговори Инглиш, като избута фотьойла си.

Вратата се отвори и Сам Край влезе в стаята.

На ръст той беше почти колкото Инглиш. Имаше мощно телосложение, гъста черна коса, която беше обилно намазана с брилянтин, бледо лице и малки пронизващи очи. Гъстата му леко синкава брада се открояваше на пълното му лице, малките му китки бяха силно окосмени, а ноктите му грижливо поддържани. Той беше един от най-ловките адвокати в града и се занимаваше с делата на Инглиш, откакто той беше започнал да се утвърждава.

— Добър ден, Ник — каза той, сядайки в един от фотьойлите. — Мръсна работа.

Инглиш изръмжа и подаде на Край кутията с пури, като го наблюдаваше внимателно.

— Какво става с Корин? — попита той припряно.

Край се намръщи. Той избра една пура, отряза края й с малко златно ножче и издуха облак дим към тавана.

— Трудно ще се оправим с нея, Ник. Ще ни причинява неприятности.

— В никакъв случай! — отвърна грубо Инглиш. — Защо мислиш, че ти плащам? Длъжен си да го предотвратиш.

— И какво си мислиш, че правя от снощи, когато отидох при нея? — отговори Край леко засегнат. — Но тя не иска нищо да чуе. Нейната версия е, че Рой е бил затънал в дългове и когато е дошъл при теб да ти иска заем, ти си го изгонил.

— За последен път е идвал да ми иска пари назаем преди шест месеца — каза Инглиш. — Нещо не се връзва! Ако е така, защо не се е самоубил по-рано?

— Тя твърди, че той е идвал при теб онзи ден.

— Значи лъже.

— Рой й го е казал.

— Тогава той е излъгал.

Край мълчаливо разглеждаше върха на пурата си:

— Трудно ще бъде да се докаже, Ник. Сега всички вестници ни дебнат. Тя твърди, че Рой се е опитвал да измъкне пари от бившите си клиенти, защото ти си му отказал. Един от тях е известил полицията. Освен това тя казва, че ти си поискал от комисаря да му отнемат разрешителното. И понеже не е виждал бъдеще пред себе си, се е самоубил. Тази версия на Корин те прави отговорен за смъртта на Рой.

Инглиш сбърчи вежди, без да отговори. Край продължи:

— Опасно е да настройваш общественото мнение срещу себе си. Според Корин Рой е имал нужда от четири хиляди долара, за да се оправи. За твоето състояние четири хиляди долара са нищо. Знаеш ли, тя може да те изкара гнусен тип…

— Той ми искаше десет хиляди долара, без даже да ми каже за какво са му необходими — възрази Инглиш. — Отказах му, защото ми беше писнало да ме използва като дойна крава.

— Прав си, но сега, след като се е самоубил, всички са склонни да го съжаляват. Съществува риск да се провалиш с болницата, Ник. Те само търсят повод да ти направят някой мръсен номер.

— Знам — отговори Инглиш, като се върна към бюрото си. — А сега слушай ме внимателно: Рой страдаше от преумора. Бил е пред разорение. Опитал се е да се измъкне, но не е успял. Не е искал да се обърне към мен, а се е опитал да се оправи сам, но това усилие се е оказало твърде голямо за него. Самоубил се е в изблик на нервна криза. Точно това разказах сутринта на журналистите и точно това ще повториш пред следователя. Корин ще те придружи и само ще потвърждава.

— И дума да не става! — възкликна Край. — Нали говорих с нея и съм убеден, че тя е твърдо решена да ни създава неприятности.

— Тя ще направи това, което й се каже — настоя Инглиш с внезапно рязък глас. — Ако тази версия не й харесва, аз ще представя на вестниците друга, която изобщо няма да й се понрави. Рой е имал секретарка на име Мери Севит. Тя му е била любовница. Двамата са имали намерение да заминат и да оставят Корин на сухо. Рой вероятно не е намерил необходимите за заминаване пари и тъй като е бил слаб по характер, се е самоубил. Тази жена отива в офиса, където заварва трупа. Връща се вкъщи и се обесва.

Край ококори очи:

— Обесила се?

— Да. Тази сутрин ходих да говоря с нея и я заварих мъртва. Все още никой не знае. В крайна сметка ще я намерят, но се надявам, че дотогава следствието ще е приключило.

— Някой видя ли те там? — запита Край с безпокойство.

— Видяха ме да се качвам. Ще кажа, че съм звънял на вратата, но след като не са ми отворили, съм решил, че е тръгнала към работата си.

— Сигурен ли си, че му е била любовница?

Инглиш отвори едно чекмедже, извади намерената в стаята на Мери Севит снимка и я плъзна по бюрото. След това хвърли в коленете на Край връзката писма.

— Ето ти доказателствата. Ако Корин си мисли, че със сълзливата си история ще успее да ме опетни, дълбоко се заблуждава. Вкарай я в правия път. Ако се заинати, ще ги предоставя на пресата.

— Това ще бъде страшен шок за нея, Ник. Тя го обожаваше.

Инглиш го гледаше със суров поглед:

— Не е нужно да го разбере. Зависи единствено от теб. Щом толкова ти е жал за нея, опитай се да я убедиш да не прави глупости.

— Страх ме е, че ще ми се наложи да й покажа тези писма — отговори Край. — Но това никак не ми харесва.

— Не си длъжен да се захващаш с тази работа, Сам. Мога да наема и друг адвокат.

Край повдигна широките си рамене:

— Не се безпокой, ще се заема. Но не бих искал да съм така жесток като теб.

— Моля, без сантименталности. Рой оставил ли е завещание?

— Да. Корин наследява цялото му състояние, което се състои от камара дългове. Той имаше каса, от която и аз имам ключ. Не съм имал време да проверя, но предполагам, че там няма нищо да намерим.

— Ела да ми кажеш какво е състоянието му, преди да си говорил с Корин. Ще се постараем в касата му да се намери осигуровка живот. Направи така, че тя да получава двеста долара седмично до края на дните си. Аз ще платя.

Широка усмивка се разля по лицето на Край:

— А сега кой се прави на сантиментален? — каза той, ставайки.

— Отивай при следователя и се постарай нашата версия да се приеме.

— Не се безпокой — отговори Край, отправяйки се към вратата. — Ще ти се обадя по телефона, щом свършим.