Саймън Кърник
Без пощада (52)

53.

Последното разкритие на детектив Каплън за Кати, поредното от много, преля чашата. „Какво още?“ — питах се. Може би, че е финансирала Ал Кайда последните десет години? Или че укрива нацисти? Просто не знаех какво да кажа.

— Съжалявам — рече детектив Каплън, докато минавахме през пустия център на Рединг на път за магистралата. — Може би рано или късно сам щяхте да разберете, но щеше да е по-лесно, ако първо се бяхте посъвзели от случилото се днес.

Зяпах през прозореца сивата сграда на някаква бисквитена фабрика. Гледката пасваше на настроението ми.

— Казахте, че сте открили някаква кореспонденция в дома на Ванеса.

— Точно така.

— Каква по-точно?

— Освен всичко друго съвместна ипотека, подписана и от двете. Проверихме подписите. Автентични са. Имаше и други неща. Общи снимки. Някои от които… — прокашля се — доста интимни.

— Добре, добре, разбрах.

Но не беше вярно. Нищо не разбирах. Нали Кати е била влюбена в Джак? Сама ми го бе признала. Били толкова близки, че той й беше поверил въпросния съдбоносен ключ. Дори плака за смъртта му. Дали? Може би сълзите й бяха за Ванеса? Може би дори не бе имала връзка с Джак? Твърдеше, че са били любовници, но спокойно можеше и да ме е излъгала. В крайна сметка не знаех на какво да вярвам.

Единственото, което знаех със сигурност, бе, че искам да видя децата си, да ги разцелувам и да легна да спя поне дванайсет часа. След което може би, повтарям, може би, щях да се почувствам по-добре.

Представих си Кати и Ванеса в леглото. Неприятна картинка. Никога не съм харесвал Ванеса. Тя не ме понасяше и не би докоснала мъж дори животът й да зависеше от това, а аз не си падам по лесбийки. Но ако трябва да съм обективен, тя беше привлекателна жена и колкото и да се мъчех, не можех да разкарам от съзнанието си образа на двете с Кати голи в леглото.

Поклатих глава при тези мръсни мисли и погледнах Каплън. Подозирах, че той и колегите му добре са се посмели, като са разкрили извънкласните занимания на жена ми, и ми стана неловко. Щяхме да пътуваме заедно чак до Лондон.

— Имате ли цигара? — попитах.

— Не знаех, че пушите — отвърна той, бръкна в джоба на якето си и извади смачкан пакет „Ротманс“ и запалка.

Подаде ми ги и ме помоли да запаля една и за него. Когато му дадох запалената цигара, той дръпна силно и бузите му хлътнаха. В същия момент ръкавът на якето му се вдигна нагоре и забелязах, че китката му е бинтована. Превръзката беше жълтеникава и на места просмукана от кръв.

Когато ме разпитваше вчера, ръката му не беше превързана.

Каплън извади цигарата от устата си и леко потръпна, като ужилен, после възможно най-небрежно отпусна ръката си върху бедрото. Ръкавът отново се смъкна надолу. Останах няколко секунди загледан в ръката му, преди да успея да отместя поглед. Нещо в гърдите ми се сви на топка.

Спряхме на червен светофар. Пред нас имаше две коли. Каплън отново дръпна от цигарата и сложи ръка на волана. Ръкавът отново се вдигна.

Превръзката беше потъмняла от едната страна.

Кап.

Идеално кръгла капка кръв се отрони от нея и падна върху дънките му. Той я погледна. Аз също. После очите ни се срещнаха. Вече не се съмнявах, че той е човекът, когото Кати бе порязала снощи в ателието с кухненския нож.

Сега всичко се нареждаше. Изведнъж разбрах кой е убил Ванеса, кой ме нападна в библиотеката и по всяка вероятност кой е замесен в отвличането на децата ми.

Но беше късно, защото по лицето му ясно личеше, че е разбрал, че съм навързал фактите.

Кап. Още една капка падна върху дънките му. Отново и двамата проследихме пътя й през задимения въздух в колата. Светна зелено и първата кола потегли.

Хвърлих се към вратата, но не достатъчно бързо. Той натисна централното заключване и аз напразно заблъсках дръжката. Колата пред нас също потегли. Погледнах го и видях, че е лапнал цигарата и бърка за нещо във вътрешния си джоб. Бях преживял достатъчно, за да знам какво ще извади. И бях преживял достатъчно, за да знам, че трябва да реагирам. Затова, като извади пистолета, го фраснах с една ръка в лицето, а с другата хванах ранената му китка — тази с пистолета — и я стиснах колкото сили имах.

Той изпищя от болка и се чу оглушителен гръм.

Куршумът направи дупка в предното стъкло. Той посегна да ме удари със здравата си ръка, но аз го изпреварих и забих юмрук в челюстта му. Главата му се отметна и той изруга. За момента имах превес. Отново го ударих с все сила, решен да изкарам въздуха на този кучи син, който ме разпитваше преди по-малко от двайсет и четири часа, дори се правеше на доброто ченге, а през цялото време бе знаел, че съм абсолютно невинен. Представих си как взема децата ми от дома на Айрини и наистина кипнах. Сграбчих го за косата и се опитах да блъсна главата му в стъклото, но не бях преценил добре ситуацията. Съвсем неочаквано той се плъзна напред и замахна с ръка.

Пистолетът отново гръмна и този път усетих как куршумът профуча покрай лицето ми и счупи стъклото зад мен. Ушите ми писнаха. Замириса на кордит. Бузата ми пламна от барутните останки. Загубих равновесие. Каплън ме удари и главата ми се блъсна в счупения прозорец. Инстинктивно отслабих хватката си и той отскубна ръката си от моята.

Шофьорът зад нас, явно смел човек, натисна клаксона и го държа така поне пет секунди. Примижал от болка, забелязах, че пистолетът на Каплън е насочен към корема ми. Странно, но не изпитах страх, само умора и примирение. Нямах вече сили да се боря. Ако ми беше писано да умра, така да бъде.

— Идиот такъв — изръмжа той презрително. — Не знаеш кога да спреш, а?

— Излъга ли ме за Кати? — попитах. — За връзката й с Ванеса?

Онзи зад нас, — или беше късоглед, или навит да се самоубие — отново натисна клаксона.

Каплън ме погледна, сякаш не вярваше, че в този съдбовен за мен момент съм му задал точно този въпрос.

— Не — каза той. — Не те излъгах.

А после направи нещо странно. Извини се.

— Нямах намерение да замесваме децата ти. Искам да го знаеш. Не убивам деца.

Не знаех какво да кажа. Само погледнах пистолета, все още насочен към корема ми. В крайна сметка реших да се примоля:

— Не ме убивай.

— Няма — отвърна той, а после добави, сякаш на себе си: — Да ме вземат мътните, кой дявол ме накара да ти предложа да те закарам?

И… лапна пистолета и натисна спусъка.