Саймън Кърник
Без пощада (49)

50.

Следващият час премина като насън. Някакъв беловлас доктор ни прегледа набързо и каза, че и двамата сме добре. После отиде да погледне Ленч.

След това строгият полицай с шлифера арестува Кати по подозрение в убийството на Ванеса Блейк. Тя се опита да възрази, но не посмя да ме погледне и не оказа съпротива, когато я отведоха. Вкараха ни в отделни полицейски коли. Казаха ми, че и двамата ще бъдем отведени в участъка в Рединг за разпит. Местната полиция искала да ме разпита за случилото се в къщата. От Саутхамптън искали да знаят какво е станало във вилата миналата нощ. Както разбрах, под развалините намерили труп на мъж и естествено искаха да знаят как се е озовал там. Попитах за Даниълс, но никой от придружаващите ме полицаи не знаеше нищо за него. Което навярно означаваше, че е избягал. Дано. При него определено имаше нещо гнило, но пък ми бе спасил живота, може би дори два пъти, а такива неща не се забравят.

Седях на задната седалка и се мъчех да проумея факта, че бях обезвредил закоравял престъпник, а после водих престрелка с доказан убиец. Малко преди да стигнем участъка радиостанцията в колата изпращя и един глас попита дали съм там. Шофьорът потвърди, че съм в колата, и гласът ни съобщи, че Макс и Клои са намерени живи и здрави в някакъв апартамент в Хендън и са откарани в местната болница за рутинен преглед. Щом чух това, не ме е срам да призная, се разплаках. Толкова голямо беше облекчението ми.

— Няма нищо — успокои ме полицаят до мен и сложи ръка на рамото ми. — Освободете напрежението, наплачете се на воля.

Това и направих.