Саймън Кърник
Без пощада (21)

22.

Болт и Мо останаха с Тина още двайсет минути. Не й казаха за идентичните предсмъртни писма, макар че очевидно тя се досети и сама. Въпреки че ги попита, не й казаха доста неща под претекст, че информацията е поверителна. Вместо това внимателно слушаха, докато тя им излагаше каквото знае. Докато прибирала вещите на Гелън, не намерила нищо, което да потвърждава подозренията му.

— Не намерих обаче лаптопа му — каза тя. — Питах бившата му жена и дъщеря му, но не беше у тях.

Болт я попита дали смята, че някой го е откраднал, и тя каза, че Джон обикновено запазвал всичко в компютъра и унищожавал хартиения носител, така че ако някой го е убил, определено е взел и лаптопа.

— Което означава, че който го е направил, е взел и доказателствата — добави.

Но нещо в историята на Тина не се връзваше. Джон Гелън явно не бе имал неоспорими доказателства срещу Парнъм-Джоунс. Тогава защо да го убиват и да рискуват цял куп усложнения? Освен ако не бе разполагал с още нещо, нещо наистина уличаващо.

— След предполагаемото самоубийство на Джон полицията не се ли заинтересува върху какво е работел? — попита Болт.

— Разпитаха ме и казах, каквото знам, но ми се струва, че ме помислиха за луда с тези мои конспиративни теории. Опитах да се свържа с хората в Скотланд Ярд, с които работеше Джон, но не им знаех имената, а всички, с които говорих, заявиха, че не знаят нищо за случая. После дори спряха да ми се обаждат, защото ги излагах.

Запали цигара, въздъхна и продължи:

— Станах черната овца, вече не бях момичето от списанието. Разочаровах се много и напуснах. Последната капка беше миналия месец, когато окончателно обявиха случая за самоубийство. Дори не ме призоваха да дам показания. Просто поредният разрешен случай. Нашите съболезнования.

Каза последното доста язвително и Болт осъзна колко е съкрушена. Искрено й съчувстваше, защото много добре знаеше какво е целият ти свят да рухне изведнъж. Сякаш в един миг душата ти пресъхва. Секва желанието за живот, не виждаш смисъл да ставаш сутрин и да поемеш ежедневните си задължения и се налага да се бориш зверски, както никога досега, за да върнеш нещата в старото им русло, защото иначе… Дори не искаше да мисли за алтернативата.

Мо усети, че Болт иска да разговаря с Тина насаме, и каза, че отива до тоалетната. Щом останаха само двамата, Болт се наведе напред.

— Благодаря, че споделихте с нас какво сте преживели — каза той и сложи ръка върху нейната. — Знам какво е да загубиш близък.

Не мислеше да е толкова интимен, стана някак от само себе си. Тина сведе поглед към ръката си, той се почувства неловко и веднага дръпна своята.

— Четох какво ви се е случило — каза тя. — Добре се справяте, намерили сте сили да продължите.

После допи виното си.

— Предполагам, че сте много ядосана на полицията за начина, по който са се отнесли към вас, и напълно ви разбирам.

— Не е само това. Много ми се събра. Убийството на Саймън Барън, похищението миналата година… Просто реших, че вече не си заслужава.

— С какво се занимавате сега?

— С нищо — усмихна се тя. — Харча си парите и се опитвам да реша какво да правя с остатъка от живота си.

— Когато бях във вашето положение, аз също много се замислих дали да не напусна. Бях на прага да го направя. Смятах да попътувам, да видя дали екзотичните плажове и красивите гледки по света ще ми помогнат да забравя, но в крайна сметка останах. Защото знаех, че колкото и да пътувам, един ден все ще се върна и тогава отново ще трябва да се изправя лице в лице с миналото.

Мо се появи откъм тоалетните.

— Чух, че сте били много добър полицай, Тина — каза Болт. — Независимо как се чувствате сега, полицията има нужда от хора като вас.

— Мисля, че със същите думи примамиха и Саймън Барън да се върне на работа. Не му се отрази добре.

Болт не се обиди от студената прямота на думите й. Очакваше такава реакция. Но искрено вярваше в това, което й бе казал.

Мо се върна на масата. Болт стана и протегна ръка.

— Трябва да тръгваме, Тина. Благодаря за информацията. Мисля, че ще ни свърши добра работа.

Тя също стана и стисна ръката му. Беше сломена, но определено още не се беше предала.

— Знаете, че и двамата не са се самоубили, нали?

— Смятам го за малко вероятно — отвърна Болт уклончиво.

— Тогава открийте кой уби Джон. Моля ви. — Гледаше го право в очите. — Той го заслужава.

— Ще направим всичко по силите си.