Саймън Кърник
Без пощада (35)

36.

Болт се събуди от пронизителното звънене на мобилния си телефон, който вибрираше върху нощното шкафче като някоя мощна секс играчка. След дълга прозявка той се пресегна и го взе. Още не беше отворил очи и чу гневен глас, който не успя да познае веднага.

— Дължите ми огромно извинение, детектив Болт. Какво си мислите? Че като сме от предградията, не ставаме за нищо и дори не е необходимо да ни уведомите? Нахлувате в разследването ни и дори не смятате за нужно да ни кажете какво сте открили?

Болт примижа срещу часовника, видя, че е 7:17, и осъзна, че разговаря с шефа на разследването на убийството на Джак Кели.

— А, детектив Ламдън. Рано сте станали.

— Не ми е до шегички, Болт. Току-що говорих със съседа на Кели Бърнард Краб. Каза ми, че снощи сте идвали с колегата си и сте му показали снимка на Том и Кати Мерън.

Болт се изправи в леглото, вече съвсем буден.

— Откъде разбрахте за тях?

— Очевидно не от вас. Проверихме телефона на Кели и видяхме, че последно е звънял у Мерън. Какво си мислехте, че няма да се сетим ли?

— Вижте, не се опитвам да крия информация от вас…

— Разбрахме също, че госпожа Мерън се издирва във връзка с вчерашното убийство на някоя си Ванеса Блейк — продължи Ламдън все така гневно. — Не сме чак толкова задръстени, колкото си мислите.

Болт разтърка очи.

— Не съм казал, че сте задръстени.

— Не е нужно да го казвате, действията ви го показват.

— Ако сте готов да ме изслушате, ще ви кажа какво знам.

— Добре. Слушам ви.

— Първо искам да ви се извиня. Вчера всичко стана толкова бързо, че нямаше кога да ви се обадя. Щях да ви информирам тази сутрин.

— Приемам извинението ви — каза бързо Ламдън и мина по същество: — А сега ми кажете знаете ли нещо, което ще ме улесни да открия убиеца на Кели?

Болт беше наясно, че ще трябва да му каже нещо съществено, за да не го настрои срещу себе си още повече, така че го осведоми, че самоубийството на Парнъм-Джоунс се очертава по-скоро като убийство и че малко преди да умре са го изнудвали. Не спомена за обвиненията в педофилия, защото за момента не разполагаше с никакви съществени улики в подкрепа на тези твърдения.

— Не знам каква точно е връзката между смъртта на Парнъм-Джоунс и Кели, нито пък какво е участието на семейство Мерън, но съвпаденията са твърде големи, за да са случайни — заключи той.

— Някой е по петите на Мерън — отвърна Ламдън. — Тази сутрин разбрах, че вилата, на която са отчасти собственици, снощи е изгоряла, а е имало и стрелба. Местната полиция е изпратила екип да прегледа останките и да види дали има тела сред руините.

— Ако са мъртви, толкова по-зле за нас. Не виждам кой друг би могъл да ни каже защо са убити Джак Кели и Ванеса Блейк. Следите ли мобилните им телефони?

— Това е другата причина да ви се обадя. Знаете колко е трудно да се получи разрешение за проследяване. Трябва ни разрешение за мобилния на Кати Мерън, а вие като член на НСБОП имате по-голям шанс от мен да го получите. Ще ни е от огромна полза, ако можете да направите нещо по този въпрос.

— Ясно — каза Болт и си наля чаша вода. — Ще направя каквото мога и ще ви държа в течение.

— Благодаря.

— Значи всичко е наред?

— Абсолютно.

Болт се почувства малко гузен. Може би снощи не беше оценил Ламдън по достойнство. Той му даде номера на Кати Мерън и затвори.

Ако Том или Кати бяха с телефоните си, компанията лесно можеше да определи точното им местоположение — Джийн Райли щеше да свърши работата за нула време. Но британските полицейски служби бяха тромава машина и все имаше препятствия, ако се наложи да свършиш нещо. Болт знаеше, че ще трябва да спази разпоредбите и да стигне чак до шефа на НСБОП, главен детектив Стив Евънс, за да получи разрешение за подобни действия. Затова, без да протака, му се обади.

Всички знаеха, че главният детектив става рано — стар навик още от военните му години, затова Болт не се изненада, че вдигна още на второто позвъняване, сякаш беше чакал точно това обаждане. Изложи молбата си бързо и по същество. Каза, че му трябва разрешение за проследяване на телефоните на семейство Мерън, и обясни защо.

Евънс го изслуша търпеливо и му отговори също така бързо и по същество:

— Ще ти дам устно разрешение за телефона на Кати Мерън, но не и на Том. За него няма достатъчно основания.

Болт не възрази. Нямаше смисъл. Дори това разрешение щеше да коства на Евънс много, ако нещо се издънеше. Затова само благодари на шефа за помощта.

— Дръж ме в течение — каза Евънс. — Ще оправим документацията по-късно.

Оторизиран да действа, Болт се обади на Джийн Райли и я събуди. Гласът й звучеше ужасно, едва успяваше да върже изречение.

— Седем и двайсет е, шефе. Какво ви става? Спала съм само три часа!

Джийн Райли, на двайсет и четири, беше луда купонджийка и обичаше да се развихря извън работно време. Беше пълната противоположност на Мат Търнър и вероятно затова двамата се разбираха толкова добре.

— Съжалявам, Джийн, спешно е — отвърна Болт без ни най-малко съчувствие и й каза какво се иска от нея.

— Господи, този случай става все по-заплетен — рече тя и най-сетне се поразсъни. — Имате ли поне някакви идеи за какво всъщност става дума?

— Много, но дали са верни, или не, тепърва ще разберем. Обади ми се веднага щом откриеш телефона на Кати Мерън.

Вече по халат и с чаша силно кафе в ръка, Болт се обади на Мо и го информира за последните новини — от писмото на изнудвача в компютъра на Парнъм-Джоунс до изгорялата вила на Мерън. В дома на семейство Кан беше време за закуска и Болт чуваше в телефонната слушалка виковете на децата и напразните опити на Сайра да въведе някакъв ред. Шумотевицата при Мо контрастираше рязко с тишината в неговия дом.

— Значи някой е знаел за страничните занимания на нашия човек?

— Така изглежда — отвърна Болт. — Търнър се опитва да открие откъде е изпратен имейлът и по-късно ще се чуем. Обадих ти се само за да си в течение. Днес няма да те ангажирам. Остани си вкъщи и се порадвай на семейството си.

— Благодаря — каза Мо и го помоли да изчака за момент.

Някаква врата се затвори и фоновият шум поутихна.

— Вижте какво, шефе — прошепна Мо. — Не искам да изпусна нищо от този случай, явно е нещо голямо. Ако имате нужда от мен, само ми кажете. Става ли? Нямаме някакви специални планове за днес, така че може спокойно да се обадите.

— Добре. Ако излезе нещо сериозно, непременно ще ти се обадя. Но дотогава се посвети на семейството си.

— Смятате ли, че двамата Мерън са мъртви?

— Не е изключено — призна Болт. — Явно онова, което знаят, провокира убийства. А ако те са мъртви, тайната им си отива с тях, което ще ни върне там, откъдето тръгнахме.

Настъпи кратка пауза.

— Е, ако ви потрябвам, знаете къде съм — каза накрая Мо и затвори.