Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bring Me the Head of Prince Charming, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни, Робърт Шекли. Донеси ми главата на принца

„Абагар“, София, 1992

Първо издание. Библиотека „Фентъзи“

Превод от английски: Владимир Германов

Редактор: Елиана Владимирова

Художник-оформител: Константин Жеков

Компютърен набор: „Абанос“ ООД — София

Издава: „Абагар холдинг“ ООД София 1124. ул. „Гогол“ 23

Печат: ДФ „Абагар“ — Печатница В. Търново

ISBN 954–8004–58–5

 

Roger Zelazny and Robert Sheckley.

Bring Me the Head of Prince Charming

A Bantam Book / December 1991. All rights reserved

Copyright © 1991 by the Amber Corporation and Robert Sheckley

© Превод от английски: Владимир Германов, 1992

© Художник-оформител: Константин Жеков, 1992

c/o Anthea, Varna

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Част седма
Бухалът на Хермес

3226-p7.gif

Глава 1

Тънките пръсти на Илит почукаха по вратата на алхимичната лаборатория на Аззи.

— Аззи! Знам, че си тук!

Никакъв отговор. Бабриел, застанал до нея, каза:

— Нека да опитаме пак. Илит почука отново.

— Аззи! Хайде, отвори! Аз и Бабриел сме. Знаем колко си разочарован. Ние сме ти приятели и искаме да сме до теб!

Чу се скърцане на метал и лостът, служещ за резе, се измъкна. Тежката дървена врата на лабораторията се открехна с няколко сантиметра. Показа се дългият нос на Фрике.

— Тук ли е господарят ти, Фрике? — попита Илит.

— Да, госпожице. Вътре е, но точно сега не бих се приближил до него. В доста лошо настроение е. Не е изключено да направи нещо непредвидено.

— Глупости! — каза Бабриел. — Нека аз поговоря с него.

Той бутна вратата и влезе.

Аззи седеше на малкия трон, който беше поставил в единия ъгъл на лабораторията. Беше се загърнал с алената си мантия и на главата си беше сложил оранжева барета. Имаше адски вид. Очите му бяха кръвясали. Навсякъде по пода се търкаляха чаши и бутилки от божия кръв. По рафтовете имаше други пълни бутилки.

— Хайде стига, Аззи — започна Бабриел. — Ти направи нещо чудесно. Не е важно дали печелиш или губиш, важно е как играеш играта.

— Тук напълно грешиш — отговори Аззи. — Важното е да спечелиш. Как играеш няма никакво значение.

Бабриел сви рамене.

— Е, различни правила, различни върховни изисквания… предполагам. Но наистина трябва да престанеш да пиеш, старче. Хайде, ще ти помогна да се изправиш.

Той протегна ръка, а Аззи я хвана и се опита да забие ноктите си в нея. Бабриел ловко се измъкна и го изправи на крака.

— В края на краищата, старче, какво значение има кой печели и кой губи?

Аззи се втренчи в него:

— Правилно ли чувам?

— Да, разбира се. Искам да кажа, че като създания на Светлината и Мрака, трябва да гледаме нещата в перспектива. Всички служим на живота и смъртта, на интелигентността и на всички останали върховни сили.

— Не трябваше да загубя — каза Аззи. — Така стана, защото Силите на Мрака изобщо не ми помагаха. Дори Бабриел, моят противник, ми помогна повече от тях. Ето това му е лошото на Злото — не обича да помага, дори на самото себе си.

— Не го приемай толкова навътре — каза Бабриел. — Ела с нас, Аззи. Ще отидем на приема за връчването на наградите и ще се посмеем.

— А, да, разбира се. Проклетият прием за връчване на наградите. Ще дойда след малко. Вие тръгвайте, аз имам да свърша някои неща. Как върви готическата… как се казваше?

— Завършват камбанарията — отвърна Бабриел.

Когато излизаха, Бабриел каза на Илит:

— Знаеш ли, наистина трябва да направим нещо за Принца. Толкова добре изигра ролята си!

— Чудесна идея — отвърна тя. Аззи изскърца със зъби.

Когато си отидоха, той повика Фрике.

— Чувал ли си някога такова безобразие?

— Какво, господарю?

— Като това, което смятат да свършат тези двама така наречени мои приятели с цъфнали от щастие лица. Чу ли ги какво си говореха на тръгване? Каква глупост! Искат да наградят Принца, за добре свършена работа!

— Да, господарю, много смешно. Ха, ха.

— И аз си помислих това, Фрике. Както и да е, смятам, че трябва да му дадем заслуженото за това, че провали драмата ми. Ще отнемем живота, който му е дар. Но не мога да го убия сам. Не мога лично. Има си правила. Глупави правила, но все пак ги има. Да забраниш на демон да убие човек без никаква причина! Помисли си само!

— О, колко лошо, господарю!

— Да, така е. Винаги съм си го мислил. Но има начин да се справим.

— О, господарю! Как ще направим това?

— Фрике — каза Аззи, — как би ти се понравила ролята на войн отмъстител вместо на слуга с превит гръб, за разнообразие?

— Звучи добре. А как ще стане това, господарю?

— Останали са ни много човешки части, а аз съм майстор в оформянето на човеци. Ела с мен. Легни на онази мраморна плоча.

— Господарю, вече не съм сигурен, че идеята е толкова добра.

— Млъквай! Не спори с мен! Не забравяй, че мога да променя личността ти също толкова лесно, колкото мога да подменя и тялото ти!

— Да, господарю, разбира се.

Фрике легна на плочата, а Аззи взе един скалпел и го наточи в петата си.

— Ще боли ли? — попита Фрике.

— Разбира се, че ще боли — каза му Аззи. — Анестезията още не е открита.

— Какво не е открито, господарю?

— Няма значение. Прехапи устни здраво. Започвам да режа.