Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (12)

Глава 6

Преди всичко останало, Аззи се нуждаеше от място, от което да ръководи всичко. Странноприемницата беше доста добра, но за жалост там беше много тясно, а и другите посетители проявяваха склонност към любопитство. А когато с Фрике започнеха да събират мострите си, неминуемо щеше да възникне проблемът с миризмата. Аззи знаеше няколко общи магии за запазване на човешкото месо прясно, но дори и те не можеха да неутрализират миризмата на смърт и гниене, която непременно щеше да съпътства работата. Дори и да наемеше хора, които да доставят лед от Алпите, пак би било недостатъчно. Да се поддържат запасите щеше да е непосилна задача и затова Силите на Мрака бяха забранили подобна операция — според тях не си струваше разходите и щеше да привлече прекалено много внимание.

Въпросът беше, къде да устрои дома си и алхимичната лаборатория, от която щеше да има нужда. Трябваше да бъде в Централна Европа, защото там се развиваше действието на приказката. Най-накрая се спря на Аугсбург в Алпите, недалеч от Цюрих. Това беше хубаво малко градче, намиращо се на важен търговски път. От пътуващите търговци щеше да купува подправките и нещата, нужни за работата му. Друго съществено преимущество на Аугсбург бе, че се славеше като средище на вещици. Тъй като там всеки подозираше всички останали в магьосничество, никой нямаше да проявява прекалена подозрителност към него.

Аззи се срещна с градоначалника и уреди да наеме дългосрочно имението Шато д’Арт в северния край на града. Тази благородна стара постройка, издигната върху развалините на някогашна римска вила, където в дните на империята бе живял знатен римлянин, идеално подхождаше за целите му. Тъй като избата беше голяма, нямаше да има проблем със съхранението на нарастващата колекция човешки части. И най-накрая, беше достатъчно близо до Цюрих и Базел, за да може да си доставя допълнителен материал от медицинските учебни заведения там.

Но беше лято и дори и магиите за запазване на месото започваха да не помагат. Наложи се да прибегне до допълнителни средства. От стари времена се знае, че когато някаква органична материя се постави в кръв от богове, тя се запазва за дълго време. Наистина, това вещество беше универсално — ставаше за пиене и беше способно на чудеса, когато се използва за други цели.

Да се сдобие с достатъчни количества обаче се оказа сериозен проблем. Чиновниците от „Снабдяване“ се стремяха да запазят всяка капка от течността за себе си. Едва когато Аззи помоли Хермес Тризмегистус да се намеси в негова полза, успя да получи нужното за целите му количество. И дори при това положение се наложи да посъветва Фрике, под заплахата от мъчения и възможна смърт, да не докосва безценната течност.

С гърдите, хълбоците, капачките от коляно и лактите нямаше никакви проблеми. Ребра и рамене също имаше повече от достатъчно, но Аззи искаше да знае чие е било всяко парче месо, което купува, а тази информация не винаги беше известна на хората, с които си имаше работа. Постепенно, с настъпването на топлите дни с тяхната все по-тучна зеленина и множеството летни цветя, той събра доста солидна колекция. Но тези бяха най-несъществените части. Най-важни бяха главите (най-вече лицата) и ръцете, а и много трудно се намираха.

Минаха още дни, летните бури идваха и си отиваха, а му се струваше, че изобщо не се е доближил до целта си. Аззи сглоби някакъв човек, който започна да се препъва и пелтечи наоколо, докато накрая не го прибра отново в бъчвата за съхранение — нещастен идиот. Очевидно мозъкът на това създание се беше разложил преди да може да бъде запазен. Аззи започна да се чуди, дали не е лапнал по-голяма хапка, отколкото можеше да преглътне.

Но още беше лято и му се струваше, че до изтичането на срока в края на годината остава цяла вечност. Той повика майстори, за да ремонтират постройката, нае и земеделци от околните села, които да засеят земите с бързорастящи растения. Странно, но тези грижи му доставяха удоволствие и бяха много добра разтуха, докато продължаваше главното търсене.

Шато д’Арт имаше много благоприятно географско разположение и оттам бързо можеше да се стигне на юг до Италия, на запад до Франция, на изток до Бохемия и Унгария. Така че, докато Аззи запълваше времето си с обикновени домакински дейности, Фрике започна да обикаля надалеч, възседнал голям сив кон, с две товарни животни, завързани отзад. И докато той носеше много и най-любопитни неща, изглежда времето никак не беше подходящо за намиране на глави. Глави…

На градоначалника, Естел Кастелбрахт, Аззи каза, че се занимава с разнообразни изследвания, за да открие лек за чумата, маларията и тифа, които върлуваха по тези земи още от римско време. Обясни, че се налага да провежда опитите си върху човешка плът и че използва методи, научени от великите алхимици на времето. Градоначалникът, а и другите хора, му повярваха, защото той винаги беше весел и никога не отказваше да лекува болните, понякога и с добри резултати.

Освен това Аззи мислеше и за реквизита, който щеше да е нужен за постановката му. Изпрати на „Снабдяване“ списъци с различни неща, но отговорите винаги бяха неясни и пълни с предположения от типа на: „ако все още има в наличност“ или „няма в наличност, очакваме скоро да получим“. Най-много го подразни отговорът на молбата му за двата замъка — единият за Принца, а другият за Принцесата. Служителите на „Снабдяване“, говорейки през човката на един, бухал оракул, го уведомиха, че в момента нямат никакви замъци. Аззи се опита да спори с тях. Обясни им, че на неговата работа трябва да се гледа с повишено внимание и че сам той е упълномощен да я върши от Висшия съвет на Демоните.

— Да — отговориха му служителите. — Всички казват, че са с предимство, но нашите възможности не са неограничени…

Аззи реши, че ще е по-добре да отиде в „Снабдяване“ лично, за да отдели сам това, което щеше да му трябва, когато Принцът и Принцесата му са готови. Да, време беше да отиде до Чистилището — тази не много ясно определена област, в която се зараждат всички свръхестествени събития, които блъскат и теглят и без това обърканата съдба, на човечеството.

И междувременно трябваше да си отваря очите за подходяща глава…