Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (23)

Глава 9

Когато харпиите отлетяха, за да вземат телата, никой дори и не помисли, да уведоми Фрике. Той само видя как две харпии нахълтват през прозореца. Седеше на един нисък стол в лабораторията на Аззи, слушаше как капе топящият се лед и чакаше да се върне Илит. Изведнъж чу пърхане на крила и усети миризма на лошо.

За да летят по-добре, харпиите бяха прибрали краката си и големите им бронзови крила поддържаха само торсовете с издадените им напред гърди и главите. Те крещяха със силни стържещи гласове и цапаха всичко.

Фрике изпищя и се скри под масата. Харпиите започнаха да се въртят из лабораторията и да крещят. Когато забелязаха ковчезите, запляскаха с криле над тях.

— Махайте се, нещастници! — извика им Фрике и се спусна към тях с ръжена в ръце. Харпиите се спуснаха към него със стоманените върхове на крилете си и зелените си нокти и го прогониха от стаята. Той хукна, за да вземе лък и стрели, но преди да успее да се върне, харпиите грабнаха Принца и Принцесата и се издигнаха във въздуха, макар и с по-тежко пляскане на крилата. Фрике най-накрая намери оръжията и хукна назад, но харпиите вече ги нямаше. Бяха се издигнали високо и изчезваха в пролуката между реалното и нереалното. Фрике размаха юмрук след тях и седна. Надяваше се Аззи да не иска от него много подробни обяснения. Нямаше никаква представа какво се беше случило.

От друга страна, къде ли беше господарят?