Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (38)

Глава 7

Тиквената колесница с колела от репички се плъзна тихо под козирката на входа. Жабата лакей скочи от капрата и отвори вратата, за да слезе Принцесата. Тя излезе, като внимаваше да не повреди роклята си. Беше прекрасна — розов тюл с избродиран зюмбюл. Бе създадена специално за нея от италиански моделиер и вписана в сметката на Аззи.

Униформените лакеи я приветстваха и я въведоха вътре. Балната зала искреше от светлина и цветове. В дъното беше оркестърът. Принцесата се почувства замаяна. Никога не беше виждала нещо такова. Беше като приказка и фактът, че и самата тя беше част от приказка, ни най-малко не намали удоволствието й.

— Вие трябва да сте Спящата красавица.

Беше я заговорила ослепително красива жена, горе-долу на нейната възраст.

— Вие ли сте принцеса Пепеляшка?

— Как ме познахте? Нима имам сажди на носа?

— О, не… просто предположих… след като получих поканата ви… — тя се смути, но Пепеляшка се усмихна и я избави от неудобството й.

— Това беше един малък жест. Толкова се радвам, че успяхте да дойдете! Разбрах, че сте омагьосана с магия за сън.

— Всъщност тя е за дрямка. Но как разбрахте за това?

В света на приказките нещата се разчуват лесно — отвърна Пепеляшка. — Ако се наложи, горе имаме стаи за почивка, а също и различни стимуланти, в случай че състоянието ви се влияе от химически средства.

— Няма да се наложи. Успях временно да се освободя.

— Както и да сте успели да го направите, радвам се, че дойдохте. Вие сте дебютантката на сезона, знаете ли? Тук има много добри партии за женитба предимно от благородничеството, но също и някои известни, но много забавни хора от простолюдието като Пер Гинт например. Елате, ще ви налея чаша шампанско и ще ви запозная с някои хора.

Пепеляшка й даде чаша пенливо шампанско и започна да я развежда от една група великолепно облечени хора към друга. Главата на Принцесата се замая, а музиката — силна и ритмична — караше краката й на танцьорка да потропват. Стана й много приятно, когато един висок, мургав и хубав мъж с жълт костюм от ламе и ален тюрбан на главата я покани на танц.

Те се завъртяха на дансинга. Мъжът с тюрбана се представи като Ахмед Али. Беше отличен танцьор, на „ти“ с новите танцови стъпки. Принцесата пък имаше природен афинитет към танцовите стъпки и съвсем скоро започна да прави „възсядащата патица“, „куцащия лакът“, „пигмейския скок“, „лудия кучи крак“ и „двойния лакомец“ — танцовите сензации през тази изпълнена със събития последна година от хилядолетието. Ахмед Али сякаш летеше над дансинга и умението му едва ли отстъпваше на нейното. Останалите танцуващи се отдръпнаха, за да им направят място — толкова по-добри бяха от обикновеното множество. Оркестърът започна да свири „Лебедово езеро“, защото танцът им напомняше балетен спектакъл. Принцесата и Ахмед продължиха да се носят по дансинга, докато тромпетите и китарите гърмяха и виеха. Те продължиха да правят още по-дръзки па де дьо, завъртания и подскачания под звуците на засилващите се аплодисменти. Накрая, за финал, Ахмед Али я изведе с танцова стъпка на малко балконче.

Балкончето гледаше към малко езеро. Луната току-що беше изгряла и малки сребърни вълнички се придвижваха бавно към тъмния бряг. Принцесата започна да си вее с китайското ветрило, което й беше осигурило „Снабдяване“, и се обърна към Ахмед Али с официален тон:

— Уважаеми господине, не съм виждала равен на вас в танца досега.

— И аз на вас — отвърна Ахмед Али галантно. Лицето му — приятно разположено от двете страни на ястребовия му нос — имаше тънки, добре оформени бледорозови устни, зад които се намираха зъбите с алабастрова белота, които се показваха, когато той се усмихваше или правеше подигравателната гримаса, с която изразяваше чувствата си. Той обясни на Принцесата, че е принц от двора на Великия султан, чиито земи се простират от мъгливите граници на Източен Туркестан до окъпаните от морето брегове на Западна Азия. Описа й великолепието на двореца му, в който имало толкова много стаи, че никой не можел да ги преброи, освен посветените в математическата магия. Разказа й за забележителностите в него — езерцата с шарани, минералните извори, огромната библиотека, в която можело да се намерят писания от целия свят. Спомена за кухнята, в която всеки ден се приготвяли удивителни деликатеси, за да доставят радост на групата щастливи и талантливи млади хора, съставящи султанския двор. Каза й как пред нечуваното и невиждано великолепие на деликатните й и фини черти всички красавици на този двор щели да бледнеят. Заяви й, че въпреки краткото им познанство, той е напълно и изцяло заслепен от нея и я помоли да го придружи, за да й покаже разкоша на султанските владения и, ако пожелае, да му погостува известно време. Описа й разкошните подаръци, с които щял да я обсипе, и продължи в този дух и в други подобни духове и насоки, докато главата на Принцесата не се завъртя напълно.

— Бих искала да дойда и да видя тези неща — каза му тя, — но обещах на леля си да се върна веднага след бала.

— Няма проблеми — отвърна Ахмед Али и щракна с пръсти. Чу се пляскащ звук и Принцесата видя голям и луксозен летящ персийски килим, който сякаш се появи от небитието и се сниши до нивото на балкона.

— Това е летящ килим — поясни Ахмед Али. — По нашите земи той е масово употребявано транспортно средство. С негова помощ мога да те заведа до двореца на султана, да те разведа из него и да те върна обратно далеч преди да свърши вечерта.

— Звучи много примамливо — каза Принцесата, — но аз наистина не бива да…

Ахмед Али се усмихна с тънка; невероятно привлекателна усмивка и прекрачи парапета на балкончето, за да се качи на килима. После се обърна към Принцесата и й протегна ръка.

— Ела с мен, очарователна Принцесо — каза той. — Аз съм луд по теб и ще ти покажа много хубави неща. Ще се радваш на почтеното ми отношение през цялото време и ще те върна тук достатъчно рано, за да можеш да се завърнеш при уважаемата си леля, както си й обещала.

Принцесата знаеше, че не бива да го прави. Само че неочакваната свобода, временното отърваване от вълшебната дрямка, великолепието на бала, тайнственото и подмамващо присъствие на Ахмед Али, чашата непривично за нея шампанско и ароматът на растението Матер делириум, поникнало под балкона — всичко това накара чувствата й — да се завъртят във вихрушка и я изпълни със смелост. Без да е наясно какво прави, тя пое ръката на Ахмед Али и се качи на килима.