Робърт Ранкин
Брентфордският триъгълник (5)

4

Парцелните голф играчи бяха стигнали до критичен етап от играта си. Предстоеше им осемнайсетата „зелена“ дупка и на Омали му трябваше да нанесе само лек удар, за да преодолее триметрова леха със спанак в мястото на Рег Уотлинг и да спечели мача. По време на сутрешната игра непрекъснато вървеше и наддаването и колкото повече се увеличаваше финансовият риск, толкова по-мълчаливи ставаха двамата мъже, гледаха остро и бяха нащрек да не бъде допуснато и най-малкото нарушение на правилата.

Омали си плю на ръцете и ги разтърка. Обиколи предпазливо топката си и я огледа от всички страни. После внимателно огледа и терена, хвърли няколко сламки във въздуха като кимаше замислен, докато те се носеха към земята. Наплюнчи пръст и го вдигна нагоре, после се просна на земята и погледна отблизо топката в посоката, в която трябваше да отлети — досущ като голф снайперист.

— Е, добре — каза най-накрая, — изглежда лесно като детска игра.

Пули, който прилагаше нещо, което според него се наричаше психология, бавно поклати глава.

— Мисля, че за да я вкараш в дупката, ще ти трябват поне три удара.

Омали посочи зад гърба си към водния резервоар, в който се намираше топката на Пули.

— А ти без съмнение ще трябва да се обадиш да повикаш Жак Ив Кусто и момчетата му.

Пули сви рамене.

— Това е лесна топка в сравнение с твоята.

Омали се изсмя подигравателно:

— Не изпускай топката от очи, Джим.

Техниката на удара на Омали приличаше доста на онази, практикувана от опитните йоркширски батсмани в „Оувъл“. При такива положения стикът имаше склонност да се забива дълбоко в земята, понякога до три инча, че и повече. След това идваше доста сериозно лифтиране на топката, макар че във „Вече официалния наръчник за парцелен голф“ пишеше, че повдигането на топката над височината на раменете се смята за грешка и играчът трябва да бъде съответно наказан.

Омали се подготвяше за удар, докато Пули продължаваше да прилага „психологията.“ Кашляше непрекъснато, шумолеше с бонбонена обвивка в джоба си и ровеше с пети в пепелта.

— Това дали е лърчър или е датски дог? — питаше, сочейки към куче от порода „улична превъзходна“.

Омали не му обръщаше внимание. От този удар зависеха сума бири. Джон изведнъж извъртя стика си, който описа неясна дъга и удари дълбоко топката изотдолу като вдигна голям облак пепел — което в средите на голфа се нарича „дайвът“. Топката профуча през парцела с вой на лекувана от ветеринар котка, удари се в ръждясала метална ограда, премина покрай живия плет на Стария Пийт и се спря само на един инч пред осемнайсета дупка.

Омали изруга кратко, но ясно, свали стика и обърна гръб на своенравната си топка.

— Лош късмет — каза Пули със зле прикрит присмех. И за успокоение на Омали, добави: — Но опитът беше смел. Ала не би ли искал да направя малка пауза, преди да вкарам топката си, та евентуален земетръс да ти помогне да спечелиш мача?

Омали ритна чантата си със стиковете и я преобърна.

— Успокой се — каза Пули.

Джон се обърна към него и му рече мрачно.

— Хайде, давай, Джими, момчето ми — каза подигравателно, — да видим твоя удар.

— Няма да ти се понрави.

— Няма, така ли?

Пули се потупа по носа.

— Имаш ли нещо против да утроим залога?

Омали се почеса по брадата.

— Искаш да кажеш, че ще вкараш от резервоара с един удар? — Пули кимна. — Оценявам шансовете ти на нулеви, освен ако не си усъвършенствал техниките на левитацията и телекинезата като някой Далай Лама, което никак не ми се вярва.

— След това горко ще съжаляваш.

Омали си плю на дланта и я плесна о дланта на другаря си.

— Залозите се удвояват, така харесва ли ти?

— Абсолютно.

Пули отиде до резервоара. При този терен, линията между топката и осемнайсета дупка бе просто идеална — само едно леко склонче и право в долчинката, в която се намираше дупката.

— Ще играя оттук — каза Джим и се обърна гърбом към целта си.

Омали пъхна ръце в джобовете си и отвърна:

— Както ти харесва.

— Ако нямаш нищо против, ще я отиграя с „маши“^[1].

— Нямам нищо против.

Омали избра стика и го подаде на приятеля си. Пули се наведе и очерта с тебешир малко кръстче върху резервоара. Отдръпна се назад, хвана стика като чук и след като намигна похотливо, нанесе на старинния поцинкован резервоар убийствен удар.

Дупката бе със значителни размери и водата шурна от нея с голям ентусиазъм. Подета от неочаквания поток и очевидно много доволна да излезе на свобода от водния си гроб, топката на Пули се понесе весело с водата. Затанцува по лекия наклон, направи пирует около осемнайсета дупка и след това се гмурна със саркастично клокочене в нея.

— Печеля играта — каза Пули и потри доволно ръце. — Мисля, че ще е най-добре веднага да си оправим сметките.

Омали нанесе ужасяващ удар върху черепа на приятеля си. Джим се свлече в гората от колчета за виещия се боб, но почти мигновено се изправи и нададе силен боен вик. Хвърли се върху Омали, сграбчи го през кръста и го събори върху вече разкаляната земя.

— Не знаеш да губиш! — изкрещя той и се опита да забие палец в дясното око на Омали.

— Проклет измамник! — отвърна другият и посегна както винаги към слабините на противника си.

Двамата бяха почти равностойни, само че Омали бе далеч по-добър в използването на нечестните прийоми в боя. Затъркаляха се напред-назад в калта, вкараха в действие най-необичайно разнообразие от непозволени удари под пояса и лакти в гърба. Търкаляха се по този начин десетина минути, нанасяйки минимални поражения един другиму, но изразходвайки много енергия, докато и двамата не усетиха изведнъж, че някой наблюдава лудориите им.

На около двайсетина метра от тях стоеше една самотна фигура в сив работен комбинезон и ги гледаше мълчаливо. Отдалече бе трудно да видят ясно чертите й, но лицето й изглеждаше плоско и широко и в него имаше нещо характерно за Ориента.

Двамата мъже се изправиха и заотупваха дрехите си. Боят бе свършил, решението на съдията бе мачът да завърши наравно. Те бързешком се оттеглиха в съмнителната безопасност на бараката в парцела на Пули. Заоглеждаха сивата фигура през една дупка от чвор в дъсчената стена. Беше неподвижна като манекен на витрината на магазин и гледаше към тях без да мигне — нещо, което чувствителният Джим намери за доста обезпокоително. Беше среден на ръст, с високи скули и леко мургав тен и имаше поразителна прилика с младия Джак Паланс^[2].

Пули потърси в джобовете си табакерата с тютюн.

— Тази работа никак не ми харесва — каза той.

Омали, който бе освободил Пули от притежанието на табакерата му по време на боя, си свиваше цигара зад гърба му.

— Навярно е чирак при някой майстор — предположи той. — А може и да е автобусен кондуктор или земемер от газовия завод.

Кухият тон на Омали не убягна от вниманието на другаря му.

— На мен по-скоро ми прилича на служител от общината — каза Джим и поклати загрижено глава. — Парков уредник или…

— Не го казвай — рече Джон. — Някакъв шпионин от общината, който изследва парцелите?

Пули сви юмруци.

— Е, това ми идва твърде много. Дискриминирани и отлъчени от общинските игрища, а сега пък да ни проследяват тук пак да ни дискриминират и пропъдят и то само поради любовта ни към спорта. Твърде много е, за да мога да го понеса. Хайде да го убием и да го погребем.

Омали се съгласи, че им е дошло твърде много, но сметна решението на Пули за прекалено драстично.

— Може би не всичко е загубено — каза той. — Може би току-що е пристигнал и е станал свидетел на дребните ни разногласия относно съвършенството на твоя хитър удар. Може и да не подозира каква е била причината за тях.

Пули посочи през строшения прозорец към мястото, където се намираше количката му за голф — преоборудвана количка от супермаркет със стърчащи от нея най-различни видове стикове.

Омали увеси нос и каза:

— Играта свърши.

Пули погледна още веднъж през дупката.

— Още е там. Може би ще можем да се разберем с него, а още по-добре е да му предложим подкуп.

Омали сметна това за достатъчно разумно, всеки човек си има цена.

— Колко имаш в джоба си? — попита той.

Пули се усмихна мрачно.

— Още не сме си уредили сметките от играта. Мисля, че ти трябва да го заговориш, Джон. Използвай своя меден гласец и ако сметнеш за необходимо, и част от спечелените от мен пари. Винаги можеш да ми върнеш разликата. Смятам, че си човек на честта.

Омали близна крайчеца на отмъкната цигара.

— Добре — отвърна благородно той. — Ще отида. Ще сметнем, че твоята печалба е инвестиция в осигуряването на продължение на сезона от непрекъснати игри. Не се съмнявам, че през този период, ако играта ти бъде на сегашното си равнище, ще имаш възможността да опразваш непрекъснато джобовете ми.

Пули отвори уста и понечи да каже нещо, но реши, че ще е по-добре да не го прави. Обикновено Омали надделяваше в словесните битки.

— Върви и бъди благословен — каза той, — но бъди така добър да ми оставиш табакерата.

Омали поправи вратовръзката от полка, в който беше служил, изправи широките си и без подплънки рамене, отвори вратата на бараката и излезе навън. Сивата фигура, която се мержелееше зад колчетата на виещия се боб, наблюдаваше ирландеца с непроницаемо изражение. Омали мушна ръце в джобовете си и закрачи из парцела с изключителна небрежност. Прозя се, протегна се и след това, сякаш виждаше фигурата за първи път, разтърси черна къдрава коса и пожела най-сърдечно на непознатия:

— Добро утро и на вас там.

Фигурата не изрече и думица, просто продължи да гледа без да трепне.

— Хич няма да се учудя, ако на свечеряване завали — каза Омали, който рядко излизаше извън релси. — Но това никак няма да навреди на земята.

Докато говореше, той бавно крачеше към непознатия, прикривайки подхода си със спиране от време на време да погледне някое цъфнало растение. Скоро разстоянието между двамата се сведе до не повече от петнайсетина метра.

— Тази година реколтата от боба би трябвало да бъде страхотна — каза Джон и прескочи чевръсто лейката на Стария Пийт.

За да стигне до шпионина на общината — защото Омали вече бе решил сто процента, че това бе занятието на натрапника, трябваше да мине зад здраво заключената, ръждясала желязна барака на Соуп Дистант. Самият Соуп бе изчезнал от Брентфорд при най-необичайни обстоятелства, но наемът за парцела му бе платен до края на века и бараката му си стоеше непокътната.

Омали се промъкна зад нея. Изгуби за миг непознатия от полезрението си и когато излезе на мястото, където би трябвало да бъде недоволникът, за голяма изненада на Джон наоколо не се виждаше никой.

Пули приближи полека.

— Къде се дяна онзи? — попита той. — Само за миг отклоних поглед от него и вече го нямаше.

Омали поклати глава.

— Мисля си, че в него имаше нещо нечисто.

— Трябва да е драснал, да си е плюл на петите.

Омали почеса четината на брадата си.

— Може би — отвърна той, — може би. Наоколо се носи ужасна миризма на креозот^[3], да не би някой да е боядисвал наскоро.

— Доколкото знам — не.

Омали сви рамене.

— Да изиграем ли тогава още една игра?

Пули погледна ръчния си часовник марка „Пиаже“.

— Малко съм объркан — каза той. — Може би ще е добре да се отбием в „Лебеда“ да охладим и да успокоим с по пайнт^[4] „Лардж“ опънатите си нерви.

— Това — отвърна Омали като потри ръце, — е нелоша идея, откъдето и да я погледнеш.