Робърт Ранкин
Брентфордският триъгълник (1)

Пролог

Самотната фигура в яркожълти одежди заслони с ръка очите си от слънцето и погледна надолу към ледника, където се намираше огромен черен кораб. Една трета от корпуса му беше потопена, заклещена в дъното на долината. Като се вземеше предвид подводната му част, невидима под замръзналото езеро, можеше да се приеме, че бе дълъг най-малко 300 лакти, широк поне петдесет и висок около 30. Общо взето изглеждаше като някаква фантастична баржа с надстройка със скосен покрив върху палубата. Гредите от гоферово дърво бяха почернени от дебелия слой смола и втвърдени от ледника, който ги бе запазил в продължение на безброй столетия. В единия борд зееше голям отвор; на няколкостотин метра разстояние, върху две големи скали, досущ като част от олтар, лежеше вратата, която някога го бе затваряла.^[1]

Самотната фигура хвърли фаса от цигарата си, стъпка я в снега с босата си пета и вдигна бинокъла. Водачите му отдавна го бяха изоставили, боейки се в предразсъдъците си да стъпят върху ледените пасища на свещената планина. Сега той стоеше сам, първият човек, преборил се с ледника. Пред него се разкриваше гледка, за която мнозина биха дали живота си.

Подсвиркваше пронизително през зъби, а върху устните му играеше едва доловима усмивка. Плесна с ръце, широката му оранжева роба се развя от злия вятър, той я прибра пред слабините си и закрачи надолу по замръзналия шкарп, за да изследва древния катастрофирал кораб отблизо.