Метаданни
Данни
- Серия
- Брентфордска трилогия (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Brentford Triangle, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тинко Трифонов, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Темпорална фантастика
- Фентъзи
- Хумористична и пародийна фантастика
- Хумористично и пародийно фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Светослав Иванов (2014)
Издание:
Робърт Ранкин. Брентфордският триъгълник
Редактор: Милена Иванова
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Николай Стефанов
Формат: 52/84/16
ISBN: 0-552-13842-8
ИК „ИнфоДАР“ ЕООД, София, 2003
ISBN 954-761-118-6
История
- — Добавяне
На моя винаги усмихнат син Алекс
Пролог
Самотната фигура в яркожълти одежди заслони с ръка очите си от слънцето и погледна надолу към ледника, където се намираше огромен черен кораб. Една трета от корпуса му беше потопена, заклещена в дъното на долината. Като се вземеше предвид подводната му част, невидима под замръзналото езеро, можеше да се приеме, че бе дълъг най-малко 300 лакти, широк поне петдесет и висок около 30. Общо взето изглеждаше като някаква фантастична баржа с надстройка със скосен покрив върху палубата. Гредите от гоферово дърво бяха почернени от дебелия слой смола и втвърдени от ледника, който ги бе запазил в продължение на безброй столетия. В единия борд зееше голям отвор; на няколкостотин метра разстояние, върху две големи скали, досущ като част от олтар, лежеше вратата, която някога го бе затваряла.[1]
Самотната фигура хвърли фаса от цигарата си, стъпка я в снега с босата си пета и вдигна бинокъла. Водачите му отдавна го бяха изоставили, боейки се в предразсъдъците си да стъпят върху ледените пасища на свещената планина. Сега той стоеше сам, първият човек, преборил се с ледника. Пред него се разкриваше гледка, за която мнозина биха дали живота си.
Подсвиркваше пронизително през зъби, а върху устните му играеше едва доловима усмивка. Плесна с ръце, широката му оранжева роба се развя от злия вятър, той я прибра пред слабините си и закрачи надолу по замръзналия шкарп, за да изследва древния катастрофирал кораб отблизо.