Робърт Ранкин
Брентфордският триъгълник (2)

1

Невил, нещатният барман, дръпна излъсканите бронзови резета и отвори широко вратата на салона на бара „Летящия лебед“. Застанал в рамката на прочутите порти, той се прозяваше и почесваше, кльощавата му фигура бе обгърната от японски копринен халат, носеше шал на точици и доста оцапани домашни чехли. Слънцето се издигаше зад газометрите и в далечината по „Ийлинг роуд“ видя дребната фигурка на Малкия Дейв, пощенският раздавач, който започваше утринния си обход. Както винаги за „Четиримата конници“ нямаше поща, за букмейкъра Боб — още сметки, малък кафяв пакет за ъгловото магазинче на Норман, нещо подозрително в голям бял плик за чичо Тед, зарзаватчията, какво ли можеше бъде…? Невил напрегна здравото си око при приближаването на Малкия Дейв, който си подсвиркваше фалшиво „Ориндж клоу хамър“ — дали му носеше пощенска картичка?

Дребният раздавач приближи още, ухилен широко. Когато се изравни с бармана, намигна неприлично и каза:

— Още една!

Невил протегна слабата си бяла ръка, за да получи картичката, но Малкият Дейв я държеше прекалено ниско, за да я стигне.

— От Арчрой е — обяви злобният раздавач, който изпитваше огромно удоволствие да чете пощата на хората, — и е с печат от Арарат. Пише, че нашето момче е открило…

Невил се наведе рязко и дръпна картичката от ръцете му.

— … открило останките от Ноевия ковчег на върха на планината и сега урежда разглобяването и транспортирането му до Англия.

Невил изгледа мрачно раздавача.

— И можеш да ми съобщиш всичко това, след като си прочел само адреса?

Малкият Дейв се потупа по носа и намигна отново:

— Позволих си волността да й хвърля един поглед, в случай, че става дума за лоши новини. Човек винаги трябва да е нащрек.

— Да, бе!

Нещатният барман отстъпи крачка назад и затръшна вратата на „Лебеда“ с оглушителна решителност пред джуджето проверител на Кралската поща. Невил пое дълбоко дъх, за да успокои нервите си и се извърна от вратата. С дълги крачки бързо прекоси изтъркания килим на салона.

При първата крачка се изравни с издупчената дъска мишена за дартс, изписаните с тебешир числа от снощната игра меко грееха на ранната светлина. Втората го изравни с маса за игра на „Заложи половин пени“, а при третата премина покрай първата от осемте полирани маси тип „Британия“. След още две безшумни крачки без да иска спря. Пред него се намираше един толкова отвратителен, толкова презрян и долен предмет, че даже дразнещите навици на пощенския раздавач бледнееха в сравнение с него.

Атакуващата извънземни машина на капитан Лазер!

Лампичките й просветваха непрекъснато и от нея се носеше ниско и злокобно бръмчене, от което зле лекуваните зъби на нещатния барман заскърцаха. Монтирана от един от мазниците техници на пивоварната, машината отнемаше ценно място за къркане и бе толкова омразна за редовните посетители на „Лебеда“, колкото може да се мрази едно създание от микрочипови схеми.

Невил зърна лицето си върху видеоекрана и сам се изненада от свирепостта на изражението му. Обърна се към машината с редовната си сутрешна ругатня, но чудовището си бръмчеше невъзмутимо, безразлично към призованите от бармана тъмни сили. Невил се обърна с презрение и пое прегърбен по стълбите към стаите си. Там, вече насаме, наля мляко върху овесените си ядки и се вгледа в пощенската картичка от Арчрой, подпряна върху буркана с мармалад.

На картичката бе изобразен Брентфорд от птичи поглед.

Много жалко беше, че когато замина на околосветско пътешествие, Арчрой от съображения за икономии, както сам се бе изразил, бе решил да вземе със себе си пачка местни пощенски картички. Брентфорд от птичи поглед представляваше много приятна гледка разбира се, но започваше и да поомръзва. В крайна сметка, когато човек получи картичка с печат „Потала, Лхаса“, или „Източният кей, Шри Ланка“, нямаше да му навреди да види понякога и картинно изображение на тези места. Защото човек се изнервя, когато прочете екзотичните подробности за синхалски религиозен танц, а като обърне картичката види прелестите на два газометъра и една водна кула.

Невил въздъхна дълбоко, когато погледна подредените в редичка върху лавицата над камината еднакви пощенски картички. Картинката определено бе толкова обикновена, че можеше да мине за невидима, но всяка от тези картички бе изпратена от някое далечно място на голямото земно кълбо. Всяка бе прекосила непознати земи чужди граници, бе преминала континенти, за да се върне досущ като пощенски гълъб в родния град. В тази цялата работа определено имаше известна романтика.

Невил обърна картичката между пръстите си. „Ноевият ковчег, а?“ Това вече изискваше доста силна степен на доверие. Във всяка от картичките се описваше със самохвалство някакъв страхотен подвиг, но този надминаваше всички.

Ноевият ковчег? На езичника Невил това му се струваше малко невъзможно. Дори да е съществувал, нещо, в което той силно се съмняваше, възможността да е оцелял дори и отчасти толкова векове на връх Арарат му се виждаше доста невзрачна. Подобни истории бяха предназначени просто да запълват страниците на популярната преса в сезоните, когато новините са кът. Барманът си спомни, че бе чел за един, който твърдеше, че е открил бездънната бездна в задния си двор. И измамата сигурно щеше да се разкрие, ако не бе паднал в нея, вървейки заднешком, за да позира на вестникарския фотограф.

Ноевият ковчег, хайде де! Невил взе картичката и я постави до осемте й близнака върху лавицата. Ноевият ковчег, как ли не! Не можеше да бъде вярно. Нали?