Тейлър Смит
Клубът на невинните (21)

Деветнадесета глава

В късния следобед ниската бетонна сграда на управлението на полицията в Нюпорт Бийч бе почти празна. Всички, които не патрулираха, се бяха измъкнали, за да започнат празничния уикенд, ала утре вечер униформените щяха да действат с пълна сила по улиците. Две трети от годишните арести се извършваха на Четвърти юли и десетки празнуващи се озоваваха заключени в управлението за множество нарушения на реда. Междувременно всички, които можеха да си откраднат малко време за плаж, се бяха възползвали.

Не и Шайбър обаче. Лиз се бе обадила да го уведоми, че играта с приятелчето на Лукас се е преместила в тяхната къща, тъй като другата майка обяснила, че по-малкото й дете е болно. Така че, дотук със следобедните наслаждения.

— Добре — рече той, съзнавайки, че е страхливец. — Аз ще остана тук за известно време и ще напиша доклада за стареца, който намерихме сутринта.

— Ха! Просто не искаш да се приземиш в центъра на тоя ад — отвърна Лиз.

Шайбър дочуваше дразнещия писък на лазерните оръжия играчки, които доведената майка на Лукас много съобразително му бе купила за рождения ден, след което му бе отказала да ги задържи в тяхната къща през редките уикенди, когато му позволяваше да остане.

— Не, не е това — излъга той.

— Успокой се, шегувам се. Макар че, повярвай ми, завиждам ти. И на мен не ми се иска да съм тук. Ще ми се да се бях сетила да скрия тия оръжия. Арън ще остане за вечеря, така че не се чувствай длъжен да бързаш за вкъщи. Можем да вечеряме на спокойствие по-късно, когато Лукас си легне.

— Честно казано — призна той, — мислех си да отскоча до Лос Анджелис.

— Нямам нищо против. Защо?

— Искам да поговоря с една жена за стареца, който открихме тази сутрин във ваната. Отседнала е в „Бевърли Уилшър“, но ще остане още само един ден, доколкото разбрах. Ако не я хвана там, не съм сигурен, че по-късно ще успея да я открия.

— От сърдечен удар ли е починал, както предполагаше?

— Вероятно, ала ще разберем със сигурност едва след аутопсията. Междувременно обаче съм обезпокоен, че в къщата е извършена кражба. Ако е така и се окаже, че смъртта на стареца е настъпила насилствено, нещата коренно ще се променят.

— А тази жена в „Бевърли Уилшър“?

— Дъщеря е на Бенджамин Болт, писателя. Мъртвецът е бил литературен агент на Болт. Очевидно в къщата е имало някакви ръкописи, които предполагам, че са били доста ценни, но когато отидох да ги търся, не можах да ги открия никъде. Не знам обаче дали старецът не ги е оставил на съхранение в някой сейф. Ако дъщерята изясни тази загадка, двамата с Дейв може и да успеем да поразплетем нещичко. И като стана дума за Дейв — вдигна поглед Шайбър, — ето го и него.

Щом Екърт заобиколи ниската стена, отделяща бюрото от околните, Шайбър му направи знак, че скоро ще приключи разговора.

— Поздрави го — рече Лиз.

— Лиз те поздравява.

— Здравей, Лиз! — извика Екърт, придърпа един стол и се настани.

Силният писък на псевдолазерните оръжия заглуши отговора в слушалката.

— О, господи, трябва да вървя, Джим — рече Лиз. — Струва ми се, че се опитват да изпържат рибите.

— Ще се справиш ли?

— Разбира се. Ако съвсем се разбеснеят, ще ги хвърля в колата и ще ги закарам на басейна. Ще ги накарам да плуват, докато паднат от изтощение.

— Добре, ще ти се обадя по-късно — усмихна се той.

— Обичам те. Уговорката ни да отложим за по-късно забавленията и игрите остава, нали?

— И още как. Аз също. — Той затвори телефона и се обърна към Екърт, който нервно потропваше с маратонките си, явно изпълнен с нетърпение да сподели някакви новини. — Какво има?

— Спомняш ли си как Портър каза, че обичал Бен Болт толкова много, че е чел всичко от него и за него, а не знаеше нищо за ръкописите?

— Да.

— Направих бързо проучване на Бен Болт по Интернет и познай какво открих? През последните няколко месеца са излезли цял куп статии за някакви дневници и неиздаден роман, открити в сандък, който дъщеря му пазела от години — дъщерята е същата Марая, която се обади и остави съобщение, докато бяхме в къщата на Корман. Странно, че Портър не знаеше нищо за това, не смяташ ли? Особено като се има предвид, че живее в съседство с агента на Болт?

— Не зная. И аз не съм чувал нищо за това, а аз чета вестници почти всеки ден.

— Да, ама ти не си почитател на Бен Болт, така че може да не е привлякло вниманието ти.

— Може Портър да не чете друго, освен книги и списания за архитектура.

— Да, предполагам, че възможно — съгласи се Екърт, — при положение, че Корман никога нищо не му е споменал, което ми се струва малко невероятно. Но това не е всичко. Вкарах името на Портър в търсачката и оттам също изскочи интересна информация. Оказа се, че преди няколко години е бил един от подизпълнителите в ранните етапи на проектиране на новия музей „Гети“ в Малибу, ала е бил отстранен от проекта при неясни обстоятелства.

— Неясни? Незаконни игри?

Екърт сви рамене.

— Не е ясно. Репортерите споменават него и още няколко души във връзка с възможно отклоняване на фондовете на проекта, ала изглежда, че цялата работа е била потулена от тръста „Гети“. По онова време музеят е имал големи проблеми със защитниците на околната среда, които са били против разкопаването на хълмовете на Малибу, за да може името „Гети“ да грее над града. Тръстът вероятно просто не е желаел повече проблеми с обществеността.

Шайбър вдигна крака на бюрото и скръсти ръце на корема си.

— Ако Портър е бил отстранен от такъв голям проект, това може би обяснява защо сега работи отвъд океана. Убеден съм, че когато влиятелни хора като Гети, включат името ти в черния списък, малцина от другите предприемачи в страната ще се осмелят да рискуват с теб. — Той кимна. — Добре, да прекараме името му през системата, да видим какво ще се покаже. И без това си мислех, че е добре да го сторим, тъй като той вероятно е последният човек, видял Корман жив. Неприятно ще ми е да получа заключението от аутопсията, че старецът не е умрял от естествена смърт и да се окаже, че сме загубили ценно време. И като заговорихме за патолога, има ли някакъв шанс да използваш връзката си в отдела по съдебна медицина и да провериш дали могат да побързат с аутопсията?

Екърт се изчерви, ала не възрази.

— Всъщност вече говорих с Айрис.

— Аха! Правите планове за уикенда, така ли?

— Не, че е твоя работа, но да, ще ходим да гледаме фойерверките долу в Дана Пойнт.

— Хитрец такъв. Даде ли й имената на синовете на Корман?

Следвайки указанията на Портър, двамата се бяха върнали в къщата и бяха открили имената Майкъл и Филип в началото на списъка за автоматично набиране. Шайбър направи още една проверка в органайзера на бюрото на Корман и на буква „К“ откри домашните и служебни адреси и телефони в Ню Йорк на Майкъл Корман и Филип Корман.

— Дадох й ги — отвърна Екърт. — Тя благодари и каза, че много сме я улеснили. Възнамеряваше да им се обади веднага щом приключи разговора с мен.

— Какво каза за аутопсията?

— Патологът иска да я вмести в графика за утре сутрин. Опитват се да разчистят терена, преди да ги връхлетят празничните пияници и загиналите по пътищата.

Шайбър взе един молив и замислено почука коляното си.

— Ти не прави ли сватбени снимки за някой от криминалната лаборатория на шерифа?

Екърт кимна.

— Дъщерята на един от криминолозите се омъжи преди няколко седмици. Тъкмо извадих снимките.

— Хубаво ще бъде, ако успеем да ускорим токсикологичните изследвания на Корман. Защо не задържиш снимките, докато не бъдат готови кръвните и тъканните проби?

— А не искаш ли да задържа и първородния им син срещу откуп?

— Само ако сватбените снимки не свършат работа. А междувременно нека проверим дали Корман или Портър имат някакви криминални досиета. Смятам да отскоча до Лос Анджелис и да открия Марая Болт. Кой знае? Възможно е тя да ми каже дали съществува причина да подозирам, че Корман е бил дотолкова потиснат от загубата на съпругата си, та умишлено да изгълта смъртоносен коктейл, преди да се потопи във ваната.