Георги Коновски
И какво от това… (5)

5.

Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре… Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии — телевизор нямаме. Защо ни е?

Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно — все ще чуем отнейде.

Вестници?

Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така — печатат се предната вечер, тъй че…

И изобщо — помня някои неща за журналистиката от едно време, от предния живот. Нищо не е вярно…

Задачата на журналистиката е да носи печалба. На чорбаджиите, на работниците им, на скритите босове.

Сега вестници не чета.

Застиламе пода в бърлогата с тях — много кал нанасяме понякога. Ама и в кенефа не ползваме вестник — все намираме тоалетна хартия…. Има, има… Както е казал Иисус — който търси, намира…

Така че — не знам какво са правили… Да?… И?… Ама че… Да, разбира се — бандити…

Видях като изхвърчаха ония двамата. На вратата единият се завъртя, насочи пистолет вътре и гръмна. Все едно дъска строши.

После се метна на мотора, другият седна зад него…

Третият? Той се засили към зида… Тоя, върху който седях.

Хвърли нещо отзад, после зави зад ъгъла и изчезна.

Моторът гърмеше като танк. Рев, пушек… Завъртя на място, сетне сви по първата пряка…

А след това дойдоха вашите… То коли, то милиция, то всякакви цивилни и униформени…

Е, това вече го гледах отдалече. Много отдалече.

Знам си урока — далеч. От скандали, от катастрофи, от обири, от кавги, от всичко опасно — далеч.

Само дето успях да взема пакета, дето оня го хвърли зад стената. И го напъхах в чантата…

Как коя чанта?

Аз винаги я нося през рамо. Празна — но не се знае кога ще я напълня.

Третият не ме видя — при спирането на мотора вече бях зад останките на една колона вътре, в старата крепост. Иначе надали щеше да крие там пакета…

И милиционерите не ме видяха. Бях още по-далеч, но те даже не отидоха към стената. Толкова сте навикнали с тази градска забележителност, че хич не я поглеждате…

А после отидох при Доктора…

Доктор, доктор си е… Беше… Лекар…