Георги Коновски
И какво от това… (21)

8.

Неголемият град — та ако ще и областен, е по-опасен от столицата.

В провинцията всичко е като в аквариум. Видимо прозрачно от всички страни. И с малко място.

В София се носят всякакви водни обитатели — китове, акули, дрени живинки, раци, миди…

И всеки си знае мястото…

В провинциалния град няма запазено място…

Спираш ли да плуваш — потъваш. Или те изяждат…

Поради което всички са малко настръхнали. Уж отпуснати провинциалисти, пък оглеждащи се…

При това — всички. Независимо дали хищни акули или бавни актинии, залепени миди или леки копърки… Всички са оглеждат, дебнат, понякога дори нападат…

И аз трябваше да издебна в този град една групировка.

При това не само икономическа или политическа.

А бандитска.

От хора, приели отдавна, че могат да разполагат с живота на другите — да осъждат или временно оставят живи. Според ползата…

За тях бях като мурена. Само главата навън, с остри зъби, тънкото бързо тяло свито в скривалище, опасен звяр в радиуса на хищните си рязки атаки…

Не знаеха как да ме атакуват. Пък и избягваха.

Външен, временно появил се, със солиден гръб…

И най-вече — труден за вкарване в ъгъла…