Георги Коновски
И какво от това… (19)

6.

Изкарах три седмици в града. Огледах се…

Да, да… Огледах се…

Защото това беше същият град, но от друга гледна точка.

Помните ли за четиримата слепи, които пипнали слона? Единият за хобота, другият за крака, третият за корема, четвъртият за опашката…

И после все спорили, защото всеки имал различна представа за слона — маркуч ли, стълб ли, бъчва ли, връв ли…

Та и аз…

Познавах града от две точки.

Най-напред — като средностатистически, мирен, тих, сив, кротък гражданин… Който спокойно и послушно заработваше за пенсия.

После — като отпадък на обществото. Отдолу нагоре…

Знаете ли… Ние понякога се ужасяваме, когато видим гадини по тоалетната чиния…

А те какво ли изпитват, когато погледнат нагоре?

Така бях преди — тихо, скрито, гледах нагоре… И се ужасявах…

Сега бях на друго ниво.

Представител на столична фирма, филиал на международна… Голяма работа!

Поради което с мен се запознаваха и ме канеха къде ли не…

Нямаше опасност да срещна познати от предишните ми среди…

И този град обществото се състои от различни кръгове, непресичащи се, разминаващи се, съществуващи в отделни — при това дори не паралелни — светове…

Нещо повече — в столицата е по-възможно хора от различни пояси да се срещнат някъде. Все пак, там брауновото движение е по-широкообхватно, по-бързо, по-притеглящо или отблъскващо.

Тук кръговете се въртяха в своя орбита…

Наблюдавах, забелязвах, запомнях…

И същевременно се вплитах в нужната среда.

Не е трудно. Човек със средна интелигентност — така нужна в предишната професия, лесно усвояваше сухите, прости, елементарни правила.

Нищонеказване — но красиво, забавно, увлекателно…

Повърхностно пързаляне по темите. И — никога по проблеми. Никакви!

Поведение на княз, попаднал в средата на провинциални дворяни… Можеше да кажа нещо за „Евгений Онегин“, но в новите ми кръгове това е непознато заглавие. За Пушкин знаеха нещо, де… Прословутото българско образование… Остава в съзнанието туй-онуй, остава…

А иначе времето течеше… Като вода в блато… Част се носи отгоре — когато има вятър, другата се насища с кал и всякакви отпадъци, уляга, запълва водоема с тиня…

Неголям провинциален град…

Където може да живееш само, ако си извън него.

С книги, например.

Което няма да ти донесе много подигравки, но ще те гледат като попаднал от друга вселена. И, за всеки случай, ще те заобикалят…

Но това го бях изживял…

Поради което малцина ме познаваха в града.

И можех спокойно да продължа по моя план…