Георги Коновски
И какво от това… (14)

1.

Очите й се разшириха като в анимационен филм.

Гледаше ме… Застинала… В крачка… Поразена… Като че виждаше призрак… То така си и беше…

Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях — до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре…

А често и отгоре-отгоре…

Аз също я погледнах. Нямаше как — трябваше да реагирам на такова очевидно отношение…

Делеше ни улицата, по която преминаваха потоците автомобили…

И няколко месеца време…

Както и вселенските разстояния между животите ни…

Какво правеше тя в столицата? Преселила се е? Решила е, че без мен ще започне нов живот? Скъсала е с миналото — особено след смъртта ми?

Както и да е. Беше тук. И ме гледаше…

Учуден впих поглед в непознатата жена, която се беше втренчила в духа…

Кимнах плахо — човек, който е забелязал интерес към себе си, но не се сеща защо. И още по-малко — коя е тази жена, така явно интересуваща се от него?

После леко, едва забележимо свих рамене… Не се сещах…

И завих зад ъгъла.

Тя остана там…

При миналото…