Георги Коновски
И какво от това… (24)

11.

Наличието на следящите ме беше изгодно за мен. Каквото и да се случи — винаги ще имам алиби. Поне двама души ще знаят, че е невъзможно да участвам…

Макар да го направих…

Простичко.

Слязох в мазето, където на всеки апартамент в кооперацията се полагаше своя стая. При това доста широка.

Е, тази беше празна — наемателите не слагаха бидони със зеле или бурета с вино.

Но пък новият наемател — тоест, аз, беше приготвил някои полезни неща. Например, за две нощи — с много внимание и малко стържене, успях да наглася капака на прозореца да се отваря леко и да се затваря тежко, като че е закован.

Та подпрях стола под прозорчето, измъкнах се невидим и непредвидим.

Нощта беше влажна, дъжд ръмолеше, а земята леко замръзваше. Гадно време…

Тоест — удобно за удара.

Нанесох го.

Не, не обичам подобни описания. Просто сухият полицай не стигна до дома си. Отнесе го внезапно появила се кола. Която след десет минути хлътна в обрасъл с храсти дол, близо до града. Нямаше да я намерят скоро — дори през зимата растителността закриваше всичко…

А, като откриеха колата, щяха да установят, че в нея са двамата приятели на бенката. Единият с ръце на кормилото, другият до него. Със счупени вратове — което при добър късмет можеше да мине като резултат от удара на автомобила…

Е, не разчитах много на провинциалните патолози. Но, все пак… Нямаше веднага да има резултати…

Бенката беше най-лесен. Просто изчезна. Изоставен стопански двор, някогашен кладенец, няколко камъка… Можеше и да го открият някога…

Прибирането беше успешно.