Георги Коновски
И какво от това… (22)

9.

Нямаше смисъл да си играя повече с тях.

Видях ги, разбрах какво трябва да направя…

Някой ще каже — много бързо ги разкри… Що за бандити?

Първо, аз знаех единия. И тръгнеш ли по разплитащото се въженце…

Второ, те бяха прекалено самоуверени.

Трето, казах ви. Неголям град. Прозрачен живот. Мнозина знаеха, досещаха се, разбрали бяха… Но — взаимнополезното мълчание…

Защо да влизаш в конфликт с неясна цел и тъмен край?

А и да бяха само те…

Далаверите на местната кметица се знаеха — кой знаеше повечето от тях, кой по-малко, кой просто беше убеден, че не за обществена, а именно в ползу роду стоеше тя на поста си…

И обкръжението й…

Което имаше свое обкръжение…

А то — свои…

Дори местните кукловоди бяха известни.

Виж — кои стоят зад тях… Кои въртят кормилото от големия морски град или от столицата…

Може би се досещаха някои…

Но — каква полза?

Така че хич, ама хич не беше трудно да поставя картите в пасианса по местата им…

Като добре помнех, че и аз бях карта.

И някой щеше да поиска да ме сложи на удобно за себе си място…