Георги Коновски
И какво от това… (17)

4.

Натам историята е кратка, макар да покрива няколко месеца.

Отседнах за две седмици в другия морски град. Южното Черноморие е по-натоварено, та е по-лесно да се загуби човек в него.

Намерих апартамент в големия комплекс край града. Панелки, сивота, място, където хората врата до врата не се познават…

И — това, което наричаме мафия…

Макар те да се считат за нормални бизнесмени. И хора…

Което използвах.

Намерих старо приятелче. Отдавна, от студентско време. Само веднъж бях идвал у дома му — преди тридесет и кусур години, но го открих. Е, на мястото на малката едноетажна къща се издигаше триетажен палат, имаше дори нещо като бунгало до вратата. Охрана.

Както и да е, предадоха му, явно ме видя през камерите, въведоха ме.

Направо се разтопи…

И как не… Тогава, когато идвах на гости, беше решил да ми покаже всичко в града. Най-вече морето…

А се оказа, че той — местният, потомъкът на рибари, щеше да се удави. Схващане, каза. Както и да е — измъкнах го.

Не съм добър плувец. Даже слабичък съм. Ама се метнах — не можех да го оставя.

И после в университета никому не споменах.

Времето си течеше, разделихме се, той се прибра в родния град. Нейде през 90-те чух, че го смятали за не знам какъв си… Но все оставаше отгоре. Умееше да плува в тия „демократични“ води…

Не ме пита за нищо, когато му казах открито — трябват ми документи на чуждо име, трябва ми някаква легализация в столицата…

Хапнахме, пийнахме, говорихме си за какво ли не… Две теми старателно подминавахме — спасяването и документите…

А след десетина дни заминах за София.

С ново име. Че и с резервни документи — на друго име…

При това се водех на работа като консултант към една фирма, която имала връзки с друга фирма, пък тя била дъщерна на трета, която…

С две думи — свободна територия за движение. Представител на фирма, свързана с какви ли не бизнеси…

От тук можех да започна…

Обаче, в кишавата софийска зимна вечер срещнах бившата си жена…