Георги Коновски
И какво от това… (1)

1.

Името ми?… Момент… Жоро, Пешо, Митьо, Кольо — все някак ми викат някои. Други — „Ей“, „Ало“, „Дъртия“…

Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни някой ми е виновен, ни някому съм виновен. Сам живея, сам ям, сам… таковата…

Не ходя на мачове, нито на митинги, камо ли групов секс…

Каква лична карта?

Младеж, аз съм пред теб. Лично. Дали се казвам Жоро или Пешо, а може и Марийка — все тая… Аз съм си аз.

И някакво картонче няма да ме направи друг.

Не, не — не съм си и вадил карта.

Да, де — имах едно време, ама кой да ти помни какво пишеше на нея…

А, помнех аз, помнех — и имената, и ЕГН-то, и номера на картата, и на оная от банката, и адреса си, и телефоните…

Останаха в другия живот, при оня аз…

И защо да ги помня вече?

Аз съм си аз, казах ти. Това, дето го искаш, е само щрих върху мен. Кръгче, триъгълниче, петно… Отмива го водата — а аз си оставам същия.

Тоя, дето ме гледаш. Брадат, със счупените очила, със скъсаното яке, с протритите гащи…

Е, на теб ти трябва протокол, ти търси кой съм.

А после ми кажи, че да знам и аз.

Макар да си мисля, че някак си няма да съвпаднат твоите търсения и моите факти…

Добре, добре — няма да философствам…

Въпреки че аз на това му викам иначе. Просто си говоря — и ставам аз. Някой аз. Не знам кой, ама взеха да намаляват азовете ми. И колкото по-малко стават — толкова по ми е ясно кой съм наистина…

И какъв съм искал да бъда… Или други са ми налагали да съм…

Но ще ти кажа нещо, младеж. За философстването.

Забелязал съм, че най-много го мразят ония, дето не искат да мислят. За тях всяка мисъл е философстване. Всяка!

Не си първият, спокойно…

Какво?

И?

Млади момко, аз съм някъде над шейсетте. За утре отдавна не мисля — чакам поне днес да мине.

А ти ще ме плашиш…

Ха седни! И питай там, каквото ще питаш…

Ама не чакай да ти отговарям с „да“ и „не“…

Искам — говоря… Искам — мълча…

Уважавам само Оня горе. И от него взех нещо да се боя напоследък. Колкото по-скорошна се очертава срещата ни…

Да, да… Разбирам, че щеше да е факт вече…

Знаеш ли, предпочитах да не бяхте ме измъкнали.

Сега с Доктора и Пена щяхме да сме заедно… И да търсим Пърлето… А можеше и Тина да ни чака… И сенките от спомените…

Добре…

Дай малко чай, а?

И ще почна поред…

Ама не ме прекъсвай! Моля те — не се знае дали после някому ще мога да кажа как беше…

Или — как аз мисля, че беше…