Георги Коновски
И какво от това… (3)

3.

По-добре да ти разкажа как се сдобихме с парите…

Не, не ги откраднахме!

Откраднаха ги!

Ние ги взехме…

Почнах да ти разправям, значи. Оная заран… Отръсках якето. То не е ново, ама още съм си такъв — не обичам промените. Външните, видимите, разделящите.

Аз си се променям, вярно. Ей ме какъв съм — викаш, че знаеш кой съм бил. А преди това бях друг…

Но дрехите трудно променям. Харесах ли си някоя ризка, обувки, дрешка — носех ги до овехтяване. Жена ми… Да, имах и жена… Или тя мен… Във вашия свят е трудно да се прецени кой чий е.

При нас е лесно.

Никой никому не принадлежи.

Предния ден — баш преди суматохата, гледам — излегнала се зад бърлогата Тина… Да, да — за нея говоря.

Беше понапекло слънцето, тя размятала поли, лъснала дебелия огромен задник… А Пърлето нещо си вие под храста и я гледа.

Пък аз… от време на време, ще ме прощаваш… ама прищя ми се.

И отидох до пейката, бутнах полата нагоре. Оная пак беше полупияна, само измърмори да не я будя и… абе, човещина, оправих я…

Български език!

Богат!

Оправих я, викам. Като че преди това не е била наред… И наистина е така. Това, жените, си ходят разглобени, докато не намерят мъж да ги оправи.

Като часовникова пружина им навиваме…

А като се развие… Пак трябва!

Та опънах я аз, отпуснах жилата, нали съм кавалер — заметнах полата.

Пърлето нещо взе да вие настойчиво, ама му показах опакото на дланта и се укроти.

Тина ли?

Да кажа, че е курва — не съм сигурен. Това само при вас се разбира. Туй курва, педераст — това са морални категории.

Да кажа, че е проститутка — и това май не е.

Не я щат! Тридесет дали има… Ама не става… Грозна, глуповата… Ходи в една секта, моли се, хранят я, чисти им стаите…

А, и по кофите рови…

Абе, и тя душа носи. Затова я прибрахме в бърлогата. Де Пърлето, де Доктора, де кучетата, де Тина… Всичките сме наедно — и всеки за себе си…

Та, виках ти, Пърлето я искаше, ама не му дадох. Като се събуди — сама ще рече ще ли го. То при нас и без приказки става. Налегне те нещо хормонът, налегнеш някоя — и готово.

Ама не всяка. А която иска. То си личи…

Няма семейства, няма рода…

Какво?

О, извинявай, младеж, увлякох се…