Георги Коновски
И какво от това… (25)

12.

На другия ден обаче ме чакаше изненада при влизането в апартамента. Очаквах го — видях разлепения косъм на външната врата, усетих лекия аромат на никотин…

Пък и трябваше да ме посетят…

Беше шефът на бандата.

Или поне тоя, когото мислех за шеф.

Разговорът беше дълъг, бавен, пространен.

Досещал се кой съм. Или по-скоро — чий човек съм.

Имал усещането, че шефовете ми искат да заграбят бизнеса му. Но — не са познали. Той има толкова влиятелни познати…

Макар напоследък някой да играе срещу му. Ето — двама (двама ли?) от неговите хора са изчезнали. Но всички са се впуснали в издирването и няма начин да не ги открият…

Не, не — да не се безпокоя. Не ме подозира. За мое сведение — аз отдавна съм под капак. Надзирават ме четирима души (изненадах се — мислех, че са само трима).

И сега той има контраоферта. Ако обичам — да я предам на боса.

Или на тримата босове — защото се сеща кои са ме изпратили.

Ще се включи в играта. Като пълноправен участник, съдружник. Е, не във всички области. Все пак не е милиардер като тях (ха-ха-ха — сухо)…

Готов е да им открие някои нови зони. Например — връзка с кавказки бизнесмени. Които в момента заедно с него създават коридор между Балканите и Кавказ. А през коридора може да минат много неща — от стоки до хора…

Слушах, кимах, учтиво му повтарях, че съм скромен бизнесмен, той също така учтиво се съгласяваше и продължаваше да излага офертата…

След което му казах — добре, това е интересно като мотив и тема за разговор, ще трябва да отида до София, имам да приказвам с едни познати по бизнес дела…

Той кимна, възпитано наклони глава и излезе. А след него — тримата, които стояха като статуи до стените и стискаха небрежно пистолети с наклоняващи дулата заглушители…

Този един час, през който шефът беше изолиран от света в апартамента ми, беше запълнен със събития. Поне от местно значение.

Градът внезапно беше напълнен с неизвестни полицаи — в маски, без номера, без баджове. Данъчни започнаха проверка на някои фирми.

А група тежковъоръжени жандармеристи очакваха при автомобилите им четиримата мои неканени гости.

При обиска в колите намериха пакетчета със скъп бял прах, същото пакетче извадиха от джоба на шефа. Все пак, не бях забравил уроците на Пърлето по джебчийство…

Това беше услугата, за която помолих моя приятел. С клетвата, че повече няма да ме види или чуе…