Макс дьо Вьози
Съпруг по поръчка (6)

VI

— Господин Флош, извинявам се, че ви безпокоя, но работата ми изглежда твърде сериозна и затова дойдох да ви говоря.

Нотариусът посочи стол на посетителката.

— Седнете, госпожице Жусран, и кажете. Навярно се отнася до младата ви господарка?

— Именно за нея! Тя… тя е на път да направи страшна глупост — заяви старата мома, изказвайки изведнъж грижата си и обърсвайки скрито очите си.

Събеседникът й рязко се изправи.

— Дявол да го вземе! Тя беше така разумна досега! Някой мъж, разбира се?

— Да… не. Един роман!

— Точно така предполагах: навярно някоя безнадеждна любов?

— Нищо подобно! Има роман, а няма любов! Госпожица Фремон иска да се омъжи.

— Това е естествено на нейната възраст — заяви господин Флош без учудване.

Той беше довереник на толкова загрижени за омъжването на дъщерите си майки, че вълнението на старата мома при перспективата за женитба на Клод го забавляваше много.

— Да — призна госпожица Жусран с въздишка. — Клод иска да се омъжи, но вместо разумно да си избере съпруг между младежите, които познава, или тези, които могат да й представят, тя мечтае за приключение, за роман. Истинска катастрофа!

— Е, откъде смята да си намери тогава съпруг?

— Смята да си го купи, господине. Да го купи чрез едно бюро за женитби!

— Какво? — подскочи от мястото си сериозният нотариус. — Какво ми разправяте?

— Печалната истина, господине. От седмица Клод Фремон е полудяла. Тя пее, смее се, танцува, не може да стои на едно място. А когато аз протестирам и я умолявам да размисли, да дойде да се посъветва с вас, тя започва да ми разправя ужасни работи…

— Ужасни работи?

— Да, господине. Казва, че може би ще се омъжи за някой боксьор или за някой светски танцьор, или за някой известен звероукротител!

Господин Флош се усмихна:

— Всичко това не е сериозно. Това хлапе е било винаги много оригинално… Тя се подиграва с вас.

— А съпруга… съпруга, когото купува… Но, господине, вие сте на моето мнение, нали? Тя не може да се омъжи за човек чрез бюрото за женитби!

Нотариусът изгледа събеседницата си с безпокойство.

Той започваше да се пита дали посетителката му не е малко умопомрачена.

— Слушайте, госпожице, обяснете по-спокойно. Не разбирам нищо от това, което ми разправяте. Казвате, че госпожица Фремон говорела, че ще се омъжи за някакъв боксьор, когото купувала чрез бюрото за женитби? Това, което ми разправяте, е неразбираемо!

— И въпреки всичко е истина — заяви възрастната жена, хълцайки. — Моята малка и разумна досега Клод!

— Хайде, хайде, не плачете — намеси се нотариусът, раздразнен от сълзите. — Разкажете ми всичко подробно, от самото начало. Сигурен съм, че не е така сериозно, както го представяте.

— О, напротив!

— Вашата млада господарка не може да се промени тъй внезапно, както твърдите, ако не е влюбена.

— В това съм повече от сигурна. Клод не обича никого.

— Тогава няма никаква причина да се тревожите. Но все пак разкажете. Заради интереса на клиентката ми искам да знам всичко.

Старата госпожица избърса очите си и започна разказа си от онази забележителна сутрин преди една седмица, в която Клод беше дошла да я събуди, за да й съобщи решението си да изживее един роман и да си купи съпруг.

Когато осведоми нотариуса за похожденията на младата девойка, за веселостта й, за телефонните разговори с „Агенция Мишо“, господин Флош на свой ред се загрижи.

— Познавам много добре господин Мишо — каза той полугласно, сякаш говореше на себе си. — Мога да му кажа няколко думи. Вярно е, че не е длъжен да ми отговаря и може да се прикрие зад професионалната си тайна.

Той замълча замислен.

— Ах, тази малка Фремон! Кой би помислил, че ще си послужи с такова средство? Откъде, по дяволите, младите момичета вземат подобни идеи?

— Тя се отегчава.

— И тази история я забавлява естествено!

— Като си помисля само, че досега отблъскваше всички кандидати!

— Нищо не доказва, че кандидатите от „Агенция Мишо“ ще й харесат повече.

— Тя държи на идеята за съпруг, когото купува.

Господин Флош се усмихна.

— Но, госпожице Жусран, вие имате достатъчно влияние над някогашната си питомка, за да я накарате да се вразуми.

Старата мома поклати печално глава.

— Никакво! Вие не познавате Клод; баща й ужасно я разглези.

— Все пак тя е християнка. Трябва да се срещна с изповедника й. Един свещеник, който е спечелил доверието й, ще може да я напътства в този случай.

Мари Жусран поклати отрицателно глава.

— Клод е религиозна толкова, колкото да не прави грях. Често съм съжалявала за начина, по който проявява вярата си… и в този случай парите развалят всичко.

— Как така?

— Да, тя тълкува милостинята по свой начин и си служи с нея, за да задоволи всичките си прищевки.

— Не разбирам.

— Нали според нашата религия богатите трябва да дават на бедните в замяна на благосъстоянието, от което се ползуват.

— Това е едно от най-светите задължения на богатите.

— И Клод мисли така… но това й позволява да задоволява всичките си желания и прищевки.

— Какви например?

— Било за храна, било за облекло, било даже за флирт, тя не си отказва нищо, но за да извини всяко нещо, в замяна раздава известна сума пари на бедните.

— Чудесна девойка! — каза нотариусът развеселен.

— Ако Клод види чуждо писмо — продължи старата мома, — прочита го, без да се смущава, но понеже е постъпила грозно, дори бих казала безочливо по отношение на някого, тя поставя монета върху писмото.

— Това е много забавно!

— За всичко е така. Ако прочете вестник, който принадлежи на някой слуга, тя ще сложи двадесет и пет сантима върху него, когато свърши четенето.

— Тя е оригинална!

— Тя не се стеснява, волята и желанията й не знаят граници. Миналата година по време на пътуванията ни престояхме няколко дни в частна къща. Един от дните беше дъждовен и за да се забавлява, тя започна да разглежда шартарите на един шкаф. Това я разсея за известно време и за да възнагради злото, което бе причинила на собственика, сложи по двадесет франка във всяко чекмедже.

— Всичко това впрочем е само любопитство.

— За нещастие тя е такава за всичко! Когато например не може да спи вечер, ме събужда и вика камериерката… Трябва да се занимаваме с нея и наум не й идва, че ако тя не може да спи, то другите си спят. Понякога е много неприятно да ставаш посред нощ. Но тъй като Клод не иска другите да страдат заради нейното безсъние, на другата сутрин ми прави някакъв подарък и дава двадесет и пет франка на прислужницата.

— Но в такъв случай службата ви е много хубава — отбеляза нотариусът.

— О, що се отнася за това, да! Госпожица Фремон има златно сърце. Точно затуй се тревожа заради онзи съпруг от… от бюрото! Този мъж, когото иска да си купи! Тя ще бъде изиграна. Достатъчно е да поискат и тя ще отвори широко кесията си!

— Ако се касае до загубата на няколкостотин хиляди франка, тя няма да умре. Досега е живяла много разумно. Момичетата пилеят много повече с различните си приятелки. Това, което е по-сериозно, е, че тя ще ангажира живота си с човек, който няма да бъде достоен за нея. Ще видя господин Мишо и тъй като аз трябва да съставя договора, надявам се, че всичко ще мине благополучно.

— Значи вие ще я оставите да извърши тази лудост? — обезпокои се внезапно Мари Жусран.

Нотариусът избухна в смях.

— Но какво повече мога да направя аз от вас, госпожице? Вие ми казвате, че тя не ще послуша даже и изповедника си. Тогава какво искате от един нотариус? Тя няма да ме послуша и аз ще рискувам да изгубя доверието й. Най-добре е да не й казвате, че знам. По такъв начин ще мога да бдя незабелязано и се надявам, че ще бъда достатъчно ловък, за да направя добър договор, който би ограничил апетита на бъдещия й съпруг.

— Но този съпруг от бюро…

— О, да не преувеличаваме! Един съпруг, излязъл от ръцете на господин Мишо, струва колкото всички онези младежи, които тичаха подир нея досега: „Агенция Мишо“ създава често щастливи семейства. Имам много клиенти, които са прибягвали до нея, и са по-щастливи, отколкото ако се бях заел аз самият с техните работи.

— Наистина ли! — възкликна старата госпожица, изненадана от подобно изявление. — Казвате това така, само на шега.

— Ни най-малко не се шегувам. Какво искате? Аз не познавам всъщност друго, освен почтеността и материалното състояние на клиентите ми. Докато този дявол Мишо изследва здравословното им състояние, характера, връзките, миналото — цял куп сведения, които моята професия ме задължава да не зная. „Агенция Мишо“ е голяма сила! И ако директорът се заеме искрено с младата ви господарка, тя може да бъде щастлива… много щастлива! Повярвайте ми, не се тревожете. Може би идеята на госпожица Фремон ще излезе блестяща.

Старата госпожица не можеше да се съвземе от изненада. Цялото й същество се възмущаваше при мисълта за този купен от Клод съпруг. Но щом като господин Флош не се плашеше, какъв смисъл има да се тревожи повече?

Тя се сбогува с нотариуса поуспокоена. Той не бе я убедил напълно, но все пак твърденията му й направиха известно впечатление.

„В края на краищата — помисли си тя, малко разочарована от безсилието на господин Флош да попречи на опасността — и нотариусът е човек като другите: дано само да направи добре договора, пък да става, каквото е писано! «Агенцията», господин Мишо, бъдещият съпруг и господин Флош — всички са от един дол дренки: мислят само как да си напълнят джоба!“

И добрата жена въздъхна тежко, мислейки за своята малка Клод, която бе изложена на апетитите на всички тези акули!