Александра Маринина
Посмъртен образ (32)

Коротков

При Смулов отидоха тримата — Гмиря, Анастасия и той, Коротков. Подготвяха се за разговора цял ден, обмисляха последователността на въпросите и капаните, като отхвърляха вариант след вариант, изпадаха в отчаяние и отново се захващаха за работа. Гмиря беше привърженик на фронталната атака.

— Аз мисля, че трябва да го попитаме веднага, още с влизането. В първия момент той ще се издаде.

— Не, не сте прав, Борис Виталиевич, щом ни види, той, напротив, веднага ще застане нащрек и ще се подготви за неприятни изненади. Трябва да го накараме да се отпусне, да го успокоим, да го разсеем — палеше се Настя. — Смулов е човек изключително интелигентен, талантлив и оригинален. Ще ни поднесе още куп изненади, ако от първия път не улучим десетката.

— Но защо смяташ, че няма да я улучим? — чудеше се следователят. — Не сме ли майстори в работата си, не сме ли снайперисти?

— Смешно ви се вижда на вас, но на мен шестото чувство ми говори, че ще трябва да измислим нещо такова, което…

Но не можа да формулира какво точно такова.

Намериха Смулов в „Сириус“, просто го срещнаха в коридора и мило усмихнати, го попитаха къде биха могли да поговорят. Набързо, но непременно да има маса или бюро, за да може да се пише. Андрей Лвович сам облекчи задачата им, като предложи кабинета на Стасов. Както се бяха уговорили, Слава си беше в кабинета, чакаше ги.

— Аз да изляза ли? — попита учтиво той.

— Моля ви, няма нужда, Владислав Николаевич, трябват ни буквално пет минути и нямаме никакви тайни. Ако не ви пречим, разбира се — разцъфна Настя в най-очарователната си усмивка.

Всички се настаниха удобно. Гмиря седна зад бюрото и се приготви да води протокола, Смулов и Коротков приседнаха срещу него във фотьойлите за посетители, а Настя и Стасов — в ъгъла, където имаше още два удобни меки фотьойла. Следователят започна да попълва бланката, като преписваше паспортните данни на Смулов от предишни протоколи.

— Андрей Лвович, много ли се обидихте на майка си, когато я попитахте обича ли ви, а тя в отговор се разсмя?

Смулов силно трепна и рязко се извърна към Настя.

— Какво общо има това? — ядно попита той.

— Не, не че има нещо общо… — спокойно отговори тя. — Просто изгледах всички ваши филми и видях, че този мотив присъства във всяка от творбите ви. Включително и в онези, които сте снимали, преди да се запознаете с Алина. А после наш служител е разговарял с майка ви. Така че именно тя, а не Алина, ви е обидила толкова силно. Но защо ни излъгахте?

— Не съм ви лъгал. За съжаление, и Алина ми нанесе такава рана. А онзи епизод от детството отдавна бях забравил.

Той се усмихна и се постара да седне по-свободно, преметна крак връз крак. После Смулов скръсти ръце на гърдите си, а преди това те свободно лежаха на коленете му, и Коротков разбра, че той се е напрегнал, затворил се е, макар че до този момент не е усещал никаква опасност от разговора им.

— Паметта ви нещо куца — включи се и Гмиря, без да вдига глава от протокола. — Само преди два месеца сте били у майка си и отново сте подхванали подобен разговор — че тя никога не ви е обичала. И сте й припомнили този епизод.

— Но какво общо има тук майка ми? Какво целите с тези въпроси?

— Не, нищо не целим — съвсем миролюбиво се обади Настя от ъгъла. — Просто искаме да разберем защо постоянно ни лъжете. Ето какво: сега ще трябва да ви зададем няколко въпроса и е напълно естествено да се страхуваме, че отново няма да ни кажете истината.

— Къде виждате лъжа? Изразявайте се по-ясно, ако обичате.

— Боже мой, та вие непрекъснато лъжете! — кипна Коротков, както беше уговорено по сценарий. — Ту лъжете Алина, като й казвате, че сте убили Волошин, а всъщност сте го пуснали да върви, където ще, че и пари сте му пращали, за да не се връща по-дълго. Ту на нас разправяте, че нервите на Алина били от здрави по-здрави и никога не е пила нищо по-силно от валериан и успокоителен чай. Ами че вие непрекъснато ни лъжете!

Сега според замисъла трябваше да последва поредица въпроси на съвсем различна тема. И докато отговаря на тях, Смулов да се тормози от споменаването на Волошин. Той ще трябва бързо да реши да реагира ли на примамката или да се престори, че не е обърнал внимание, не е чул, не е разбрал. А те още дълго няма да се върнат към това, докато той не узрее. Не бива да го успокояват и разсейват, защото в спокойно състояние той ще посрещне достойно неочаквания удар, ще успее бързо да се овладее, да не се обърка. Мисълта за Волошин пък, обратно — няма да го остави да се успокои, режисьорът ще е нервен, защото ще трябва да размишлява едновременно върху опасната, макар и уж случайно подхвърлена от Коротков фраза, и върху въпросите, с които ще го бомбардира Гмиря. И едва тогава, когато се умори и психиката му отслабне, вече ще могат да нанесат удара. И то далеч не от посоката, от която ще го очаква Андрей Лвович.

— Кажете, ако обичате, с какви пари бе закупен апартаментът, в който живееше Алина Вазнис?…

— С какви пари бе закупена колата?…

— Гаражът?…

— Алина Вазнис продаде ли скъпите украшения на майка си?…

— Кои по-точно? Кога? На кого? На каква цена?

— Какви хонорари получаваше Вазнис за участието си във вашите филми?

— Кой съставяше договорите? Какви суми фигурираха в договорите? Върху какви суми Вазнис плащаше данъци?

— В коя банка Вазнис държеше спестяванията си? Защо именно в тази банка? Кой я посъветва да направи точно този вид депозит?

— Защо убихте Татосов?