Метаданни
Данни
- Серия
- Анастасия Каменская (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Посмертны образ, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Syndicate (2013)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Александра Маринина. Посмъртен образ
Руска. Първо издание
ИК „Хермес“, София, 2003
Редактор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-26-0035-6
История
- — Добавяне
Алина Вазнис две години преди смъртта си
И все пак той постигна своето — Смулов успя да я избави от вечния й страх. Нещо повече — даде й възможност най-сетне да излее страха си с пълен глас, да разкаже за него без срам и прикриване. Постави специално за Алина един трилър, като го нарече точно така: „Първичен страх“.
Алина разцъфтяваше буквално с дни. И също с дни пред очите на всички разцъфтяваше любовта им с Андрей Смулов. Тя престана да пие таблетки, стана значително по-спокойна, по-често се усмихваше и по-рядко изпадаше в тягостни настроения.
„Първичен страх“ я направи наистина прочута. Снимките й превзеха корици на списания, двойни страници на популярни вестници, публикуващи статии за киноизкуството. Започнаха да я канят в телевизията за интервюта и участия в токшоута. Вярно, след два-три опита сценаристите се отказаха от тази идея: с Алина Вазнис трябваше предварително да се работи много, та отговорите й на въпросите да звучат що-годе свързано и ясно. За сметка на това тя бе много ефектна, когато се появяваше в предавания, в които трябваше само да се покаже и да връчи награда. По възможност — без да говори. Публиката я посрещаше с бурни аплодисменти, абсолютно истински, а не записани на касета.
Като знак, че е оздравяла напълно, Алина и Андрей отидоха в един автосалон да й купят кола.
— Сега, когато изобщо не вземам лекарства, мога смело да седна зад волана — каза Алина, притисна се до Смулов и го целуна по бузата. — Защото ме беше яд — толкова труд хвърлих да науча правилника, да взема книжка, а да не карам кола!
Избраха й тъмнозелен сааб, после ентусиазирано се заеха да търсят гараж и се зарадваха, когато успяха да намерят място в охраняван гараж със собствена мивка и сервиз. И най-важното — беше само на две автобусни спирки от блока на Алина. Наистина невероятен успех!
Алина постепенно навлизаше в нормалния живот, неотровен от постоянния, ежеминутен страх. Пламенно влюбеният в нея Смулов бе успял да разруши детските й представи за собствената й греховност и виновност, чувството, че е порочна и омърсена. Беше хвърлил за това много сили и време, но все пак бе постигнал онова, което искаше. У Алина се породи интерес към красивите дрехи, към пътешествията, тя с удоволствие се занимаваше с новия си апартамент, правеше в него европейски ремонт. Беше се преместила тук отдавна, но до този момент не бе имала желание да го обзаведе както трябва. Беше й безразлично, че в антрето тапетите се разлепват, а в банята кранчетата капят и плочките се откъртват.
В този радостен период Андрей замисли следващия си филм — „Безумие“. Сам написа сценария с мисълта, че главната роля естествено ще играе Алина. Мазуркевич изтръгна от спонсори парите като за две звезди — Алина и Смулов — с обещанието, че „Безумие“ ще бъде не по-малко печеливш от „Първичен страх“, а може би и ще го задмине. Снимките започнаха и набраха добро темпо, филмът наистина се очертаваше да стане великолепен…