Джуд Деверо
Ухание на жасмин (6)

Шеста глава

Когато Алекс се върна с топла храна, не отиде направо в бивака, а първо го обиколи отдалеч. Не искаше да се натъкне на нещо неочаквано. Видя стърчащите руини, но момичето и конят ги нямаше и той едва не се паникьоса. Поспря се, за да укроти сърцето си, което сякаш пулсираше в гърлото му. Беше взела коня и беше заминала. Или по-лошо! Бяха я намерили и я бяха арестували. Щеше ли да успее да я измъкне от затвора?

После видя коня, завързан на дългото въже, и така се зарадва, та чак му стана неудобно. Не искаше да си признае, но се радваше и заради себе си, не само защото отговаряше за нея. Тя го свързваше с баща му, с Нейт — най-добрия му приятел, макар и да не се познаваха лично.

Алекс заслиза бавно като държеше торбата встрани и предвкусваше нейната радост от донесените неща за ядене.

Слезе от коня, разседла го и го пусна да пасе, преди да отиде под импровизирания заслон, който направи за нея. Там върху сухите листа спеше малката и не се събуди, когато той се приближи. По страните й имаше засъхнали мръсни вадички, от което се виждаше, че е плакала.

Явно смелостта й се беше изпарила. Отвори торбата и започна да вади тихо съдържанието. Първо извади един още топъл хляб, после пай с цариградско грозде в керамичен съд. Отдолу имаше дървена паница, почти догоре пълна с говеждо задушено с големи парчета месо, картофи и моркови, плуващи в ароматен сос. На дъното имаше една-единствена дървена лъжица.

Алекс гребна от задушеното и поднесе лъжицата под носа на Кей. Не се размърда веднага, после подаде носа си изпод качулката все още със затворени очи.

Той отдръпна лъжицата и тя проточи врат.

— О-о-о-х — изпъшка, отвори очи и посегна да я грабне, но Алекс не я даде.

Кей замръзна от възмущение.

— Дай ми я! — скочи и я грабна. Преглъщайки, притвори очи в екстаз. — Блаженство! Истинско блаженство!

Алекс посегна да вземе лъжицата, но тя я дръпна към себе си.

— Вземи си твоята.

— Взех я и е тази, която държиш. Нямаме друга. Ще ядем с една.

— Да ядем с една лъжица! — ахна поразена Кей.

Пресегна се зад гърба й с дългата си ръка, отне й лъжицата и й подхвърли парче хляб.

— Топи с хляб и кажи кой сега е неблагодарният? Ти сигурно си се надявала, че ще рискувам живота си, за да открадна две лъжици.

Кей отчупи хапка и я потопи в соса, но месо или картоф не можеше да си вземе по този начин.

След няколко неуспешни опита Алекс й подаде лъжицата.

Тя най-после осъзна, че или ще си я разменят, или ще стои гладна, и я сграбчи.

— Имаш маниери на варварин.

— А пък ти имаш апетит на надничар. Подай ми лъжицата или няма да ти разкажа как се сдобих с тези благини. Едва не ме убиха.

— Да не са те проследили? — попита Кей.

— Казвам ти, че едва не ме убиха, а ти се разтревожи само за себе си.

Тя тъкмо щеше да възрази, но видя, че той само я дразнеше.

— Ако те бяха погнали, щях да бъда принудена да споделям тази лъжица с още хора. И ти си ми в повече.

— Предполагам, че да спиш до осъден убиец е повече, отколкото можеш да понесеш.

На Кей шегата му не й хареса. Беше съвсем реална и доста страшна.

— Мисля, че е време да ми кажеш твоята версия за онова, което се е случило в Чарлстън.

Използва най-състрадателния си тон, за да го предразположи, но той даже не я погледна.

— Уф! — изсумтя и взе лъжицата от ръцете й.

— Какво означава това?

— Означава, че не е твоя работа.

— Мисля си, че след като рискувах живота си заради теб, и ти…

— Това мечка ли беше? — попита той и замръзна.

Кей хем се претърколи, хем подскочи, за да се залепи до него, пискайки тихичко.

— Не, вятърът свири — каза той и продължи да се храни.

Тя схвана, че той я изплаши, за да я отклони от темата за убийството.

— Ти си ужасен.

— Всички в Чарлстън ще се съгласят с теб.

— Цял един град едва ли греши в преценката си.

Всъщност се шегуваше, но от израза му разбра, че е прекалила. Известно време се храниха мълчаливо, после тя попита:

— Много ли я обичаше?

— Да.

Окуражена, продължи да пита:

— Как се запозна с нея?

— На конни състезания.

Изядоха задушеното и Алекс поднесе пая, който тя не беше видяла.

— С цариградско грозде! Най-любимият ми!

— Има ли в момента храна, която да не ти е любима?

От очите му изчезна тъжния, блуждаещ израз и тя беше доволна.

— Говежда пастърма, сушени ябълки и вода от поток с плуващи листенца.

Той се подсмихна и сряза пая на четири с големия нож.

— Ще си оставим и за закуска. Ако не излапаш всичко. Къде слагаш такова количество храна, малката?

Погледна към нея, но почти цялата беше скрита под наметалото.

— В мускулите — каза тя, облизвайки сиропа от ръката си. — Цялата съм само мускули.

Той се разсмя и на нея й хареса смехът му.

— От колко време я познаваше?

— Кого? — направи се на ударен той.

— Съпругата си. От колко време я познаваше, преди да се ожениш за нея?

— От три седмици.

Тя го изгледа ужасена.

— Но това е крайно недостатъчно време, за да опознаеш някого, преди да се обвържеш завинаги.

— И кой ти каза? Майка ти ли?

— И баща ми.

— И пасторът, сигурен съм.

Тя хапна още едно парченце от пая.

— Значи мога да си направя заключение, че си така вещ в любовта, както в бягството от закона.

Помисли си, че може би забележката й ще го накара да млъкне отново, но на него като че ли не му направи впечатление.

— Зная кога изпитвам любов, да. И какво по-точно казва майка ти? Че е редно да познаваш добре един мъж, преди да се омъжиш за него, така ли?

— Разбира се.

— Както тя и баща ти ли?

— Познавала го е от години, преди да се омъжи за него — отговори Кей и го погледна с присвити очи. — Ти май знаеш прекалено много за моето семейство. Чичо Конър ли ти разказва за нас?

— Отчасти, да. Нахрани ли се или да изтичам още веднъж до хана? Сигурно са останали порция-две от задушеното.

— Нахраних се, но дано да опазиш тази половинка от пая.

— Ще я пазя с цената на живота си.

Алекс прибра сладкиша в торбата и я закачи на висок клон под зоркия й поглед.

Като се върна в импровизирания заслон, тя го попита откъде знае такива номера.

— Пази винаги храната си, малката. Изненадан съм, че шотландските ти роднини не са те научили на толкова важно нещо.

— Когато им гостувам, обикновено съм в замъка, а не извън него.

В това време започна да пръска и захладня. Тя се сви и се загърна с пелерината. Беше се стъмнило, докато се хранеха, и сега тя беше съвсем сама в мрака с този мъж, когото почти не познаваше.

— Пак ли ще се изплашиш от мен, малката? — попита меко той.

Тя изпъна гърба си.

— Защо да се страхувам от такъв слаб и стар човек като теб? Та за какво говорехме?

— За твоя житейски опит в ухажването — отговори той бързо със сподавен смях.

— Радвам се, че те развеселявам, но всъщност отидох в Чарлстън, за да обмисля трите предложения за брак, които получих.

Изуменият му поглед й достави удоволствие.

— Три!

— Нима мислиш, че мъжете не ме искат? Ако според теб съм безполезна, това не означава, че…

— Да не би да намекваш, че не можеш да решиш за кого от тримата искаш да се омъжиш?

По тона му разбра, че за него е странно, дори неприемливо, но нямаше представа защо.

— Да — отвърна колебливо. — И тримата са добри мъже и…

— Ами страстта? — попита той разпалено.

Тя се зарадва, че тъмнината скри как се изчерви.

— Ако говориш за онова, което мъж и жена правят, когато са сами, мога да те уверя, че знам всичко. Цял живот съм покрай момчета и животни. Мръсна сбирщина са. Имам предвид момчетата, не животните — той се бе вторачил в нея с широко отворени очи. — Защо ме гледаш така?

Като се извърна настрани, Алекс поклати глава.

— Някой от тримата мъже кара ли кръвта ти да кипи?

— Кръвта ми да кипи ли? Говориш смешни неща. Не, те не карат кръвта ми да прави нищо, освен онова, което е нормално. Хайде да спим — протегна краката си, обути със скъсани чорапи, и се опита да се настрои за сън, но беше спала доста часове и не я свърташе на едно място. На това отгоре той като че ли още очакваше отговор. — И тримата са добри мъже, могат да осигурят моето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Не виждам нищо нередно… — замлъкна, понеже той изсумтя така присмехулно, че тя се надигна на лакът, за да го погледне. Беше се излегнал на влажната трева, без да има с какво да се завие, а дрехите му бяха съвсем тънки. — Какво означава това?

— Нищо, малката. Заспивай!

Тя седна.

— Не, искам да знам какво искаше да кажеш с това противно сумтене?

— Сумтене ли? — промърмори той и като че ли се забавляваше. — Не е „сумтене“, а само възклицание, което произнасям, когато чувам нещо толкова невероятно, че даже не мога да го разбера.

— Ако не ми кажеш какво имаше предвид, ще…

— Какво ще направиш, малката?

Тя се наведе към него.

— Ще направя живота ти черен — каза меко тя.

Алекс се обърна да я погледне и Кей усети, че се опитва да си представи с какви средства ще изпълни заплахата си.

— Предполагам, че тази вечер възнамеряваш да ми говориш до смърт.

— Това ще бъде само началото.

Той се обърна по гръб и сложи ръце под тила си.

— От онова, което съм видял, знам, че бракът не е лесна работа, и единственият начин да го преживееш, е да обичаш другия човек.

— Съгласна съм — каза тя колебливо, без да разбира причината за неговото недоволство.

— Значи обичаш и тримата мъже?

Гледаше към нея както беше легнал.

— Мога да ги обичам. За твое сведение, откакто станах на шестнайсет, получих предложения от осем мъже, но ги сведох до тримата, между които да избирам. Не е като да съм останала само с три предложения. Първият мъж, който ми предложи… Ами не беше подходящ и той не се брои.

— Аха, значи си избрала трима, които предполагаш, че ще заобичаш, и си била целия път до Чарлстън, за да решиш кой да бъде той.

— Да — отговори тя, като му хвърли бърз поглед, без да разбира защо се смее. — Кое е толкова смешно?

Като че ли щеше да й отговори, но се отказа, седна и я загледа.

— Трябва да изпитваш страст, малката — тя щеше да каже нещо, но той вдигна ръка и я спря. — Като погледнеш един мъж, трябва да почувстваш, че ще умреш, ако не прекараш живота си с него. Сърцето ти трябва да се разтупти, да се качи в гърлото ти.

— Аз мисля, че човек се научава да обича. Зная, че за теб съм почти дете, но съм виждала какво се случва с бракове от „страст“, както се изразяваш ти. Те никога не са успешни. Една от приятелките на майка ми избягала с доста по-млад от нея мъж и… Ами карат се постоянно. Тяхната дъщеря ми е приятелка и прекарва половината от времето си у нас, за да не слуша скандалите на родителите си.

— Колко деца имат?

— Единайсет.

— Имат единайсет деца, пък се карат постоянно!

Кей неволно се изчерви, но се надяваше, че той няма да забележи.

— Те не са щастлива двойка.

— На мен ми се струва, че са си добре. Онези, които се държат вежливо един към друг, са по-нещастни.

— Това е абсурдно. Моите родители винаги се държат вежливо.

Той я погледна изпитателно.

— Може би невинаги — отстъпи тя. — Майка ми е малко вироглава и баща ми понякога се вбесява. На няколко пъти аз и братята ми сме ги заплашвали, че ще напуснем дома, ако не се сдобрят. Но те много се обичат.

— Тогава са се харесали, защото са си подхождали чувствено, нали?

— Баща ми е бил лорд, а майка ми — богата наследница. Да, по мое мнение са си подхождали отлично.

Той пак изсумтя, изтегна се, скръсти ръце върху гърдите си и като че ли имаше намерение да заспива.

— Сред християните едва ли има мъж и жена, които по-малко да си подхождат — смотолеви той.

— Искам да ми кажеш откъде знаеш толкова много за моето семейство.

— Конър…

— Не вярвам, че чичо Конър ти е разказвал за нас. А за себе си и Вирсавия разказвал ли ти е?

— Споменавал е — отговори Алекс. — Бил ли е страстно влюбен в нея?

— До умопомрачение. Мама ми е казвала, че когато омъжили Вирсавия за друг, чичо Конър едва не се е самоубил.

— Изпитвал съм това чувство — каза тихо той. — До болка го познавам.

На Кей й се искаше да продължи, даже й се искаше да поспори с него. Не й се спеше и тъмната нощ и ръмящият дъжд й действаха тревожно.

— Обичаше ли много жена си?

— С цялата си душа.

— За три седмици ли го осъзна?

— Осъзнах го в първия миг. Нейните очи срещнаха моите и бях неин.

— Но ти не си знаел нищо за нея, какво представлява като човек, какво харесва и какво не харесва, какви са били надеждите й за бъдещето!

— Като те слушам, предполагам, че знаеш всичко за мъжете, между които ще си избираш съпруг.

— Естествено.

— И списъци със „за“ и „против“ си правиш, нали?

Тя си помисли за дневника, който си водеше, изпълнен със сравнителни сведения за нейните кандидати. Сравняваше възрастта, къщите, произхода, всичко, за което се сетеше. Знаеше, че бракът е сериозна работа, и не искаше да сгреши. Искаше сполучлива женитба като на своите родители.

— Разбира се, че не се занимавам с подобни глупости — излъга тя. — Ще оставя сърцето си да реши. Нали така трябва да постъпи една годеница?

— Ако ме питаш как трябва да постъпиш, ще ти отговоря, че е крайно време да заспиваш. Ще тръгнем утре рано сутринта, преди да се развидели, затова имаш нужда от хубав сън.

Кей легна неохотно на твърдата земя и се помъчи да не мисли повече за нищо, но не й се удаде.

— Имаш ли вече план за мен?

— Да, имам, но няма да ти кажа какъв е, затова няма смисъл да ми вадиш душата и да ме въртиш на шиш.

— Аз не те въртя на шиш.

— Можеш да даваш уроци по тази дисциплина. Можеш да отвориш училище, в което ще се преподават похвати как да вадиш душата на човек, докато не започне да пищи за спасение от твоя досаден език.

Много се ядосваше, че я смята за дете.

— Михей Басет не търсеше спасение от моя език. В действителност…

— Малката, намираш се в тъмна гора, сама с осъден убиец. Нали няма да му обясняваш какво едно момиче прави с езика си.

— Ами аз… — Кей не се досещаше как да обясни мисълта си, пък и какво ли можеше да обясни. Затова се сви и след известно колебание метна върху него единия край на наметалото. Той измърмори нещо като „благодаря“, понамести се по-близо до нея и тя усети топлината му върху гърба си. Дали от спокойствието на близостта или от еднообразния ромон на дъжда, но се унесе и заспа.