Джуд Деверо
Ухание на жасмин (21)

Двайсет и първа глава

На четиринайсет години Алекс се прехласваше по девойка, която живееше на няколко километра от тях, но тя дори не го поглеждаше. Един ден я причака, скрит в храстите, и като се приближи, изскочи пред нея. Тя му каза, че не иска да има нищо общо с него, и той я попита защо. Отговори му, че е прекалено красив и никога няма да бъде верен на една жена, затова не желае да си има работа с него.

Угрижен и ядосан, си отиде вкъщи и разказа всичко на баща си. Мак го изслуша с разбиране и му обясни, че жените знаят как да наранят един мъж много по-тежко, отколкото ако бъде прободен с меч или прострелян с револвер. По онова време Алекс си помисли, че това е абсурдно, но през последните три дни откри какво е имал предвид баща му.

Кей не разговаряше с Алекс, нито го докосваше. В деня, когато се обръсна, го пратиха на лов и до вечерта повече не я видя. Докато вървеше по следата на елен, обмисляше най-различни разговори и всичките приключваха с Кей, която му „прощаваше“ прегрешението да бъде красив и падаше в прегръдките му. Щом се сетеше за предмета на скандала, се усмихваше.

После си мислеше как ще й каже колко несправедлива е към него. Тя ще се разкае и ще се хвърли в прегръдките му.

Друг път си мислеше да й се извини, че не е разкрил… И тук се запъваше. За какво да се извини? Когато бяха в обора на стария Йейтс, трябваше ли да й каже, че под сплъстената брада не е грозен? Или когато танцуваха в магазина, в който се промъкнаха тайно? Може би в нощта, когато за пръв път правиха любов, трябваше да я предупреди, че е млад и красив.

Истината, пределно ясна на Алекс, бе, че умишлено й внушаваше представа за напреднала възраст и грозна външност. Всъщност неведнъж подмяташе нещо от рода на: „Твоите млади очи виждат по-добре от моите“ или „По-млада си, направи го ти“.

Не биваше да се пренебрегва и Грейди. И ако беше искрен със себе си, ще си признае, че ревнува от възхищението на Кей към привлекателния му вид. Според нея и ангелите завиждали на хубостта му. Или както се изразяваше: „Красотата на Джейми“. На Алекс му струваше много да си държи устата затворена. Пет минути, след като се запознаха с Грейди, искаше да се обръсне. Знаеше, че е по-хубав и по-млад от него, но по някаква причина не се поддаде на желанието си да й го покаже.

Знаеше и причината. Искаше да се увери, че го харесва, дори да го смята за уродлив. Откакто се помнеше, хората се занимаваха с външния му вид. Жените се разнежваха, защото бил „много сладък“, а мъжете казваха на баща му: „Хубавец е твоят юнак“. После като порасна, постоянно имаше проблеми с жените. Или му се лепяха като мухи на мед, или като онова момиче, не искаха да имат нищо общо с него пак заради хубостта му.

Едва в Америка, в Новия свят, красотата му донесе късмет. Вярваше, че външната му привлекателност, съчетана с умението да отглежда състезателни коне, го въведоха във висшето общество на Чарлстън. И така срещна Лилит. Тя не би го погледнала, ако беше грозен, фактът, че жена с нейната необикновена красота се увлича но някой като него, винаги го бе поразявал. По-късно, когато се влюбиха, тя сподели, че е бедна и изпълнява длъжност една степен над слугинската при богатата старица. Обясни му също, че не може да приеме никое от предложенията на плантаторските синове, понеже от нея ще се очаква да има значителна зестра. Призна също, че отначало е харесала Алекс заради хубостта му.

Замаян от любовта си към нея и от красотата й, той приемаше всичко. Едва след като срещна Кей и осъзна, че за нея е стар и грозен, дори вероятен убиец, у него се породи идеята да си остане такъв в нейните очи. Така или иначе, ако не го е заобичала, поне го хареса такъв какъвто е, без да подозира колко е съвършено лицето му, и това беше прекрасно.

Да, браво на него, но тя явно не мислеше така. Наистина се подсмихваше и даже се смееше, естествено тайничко, когато споменаваше възрастта му или говореше за хубостта на Грейди.

И навярно Алекс бе толкова запленен от своята гледна точка, че дори не му мина през ум как ще реагира Кей, когато открие, че не е бил съвсем искрен с нея. Въпросът сега бе как да се измъкне от неудобното положение.

През целия ден обмисля как да се сдобри с нея. Даже за няколко минути се спря върху идеята да й каже, че е допуснал огромна грешка, и моли за прошка, но бързо се отказа. Жените харесваха силни мъже и смиреното поведение нямаше да подейства. Въпреки че… веднъж й се извини и тя прие извинението. Но сега положението беше много по-сериозно и все пак тогава не разполагаше с вездесъщото решение — целувките.

В края на деня, когато съзря лагера, въздъхна с облекчение. Скоро щеше да се пъхне в палатката, да я вземе в прегръдките си и да я люби така ласкаво, че нямаше да има нужда от думи. Ще й покаже, че съжалява, и всичко ще бъде забравено. Ще я люби толкова нежно, че извиненията ще бъдат излишни.

Като се прибра в лагера, вече се усмихваше. Не се съмняваше, че Кей ще се откаже от спора със същото удоволствие, както и той. Всъщност много отдавна беше научил, че може да се възползва от своята хубост, за да умилостиви една жена. Само взимаше ръката й, целуваше дланта й, впивайки поглед в притворените й очи, и тя му прощаваше всичко. Ако я накара да го чака два часа заради конни надбягвания, какво значение имаше? Щеше да му прости. Ако не дойдеше на вечеря със семейството й заради състезанията на другия ден, тя пак му прощаваше. Не беше необходимо нищо друго да прави, освен да целуне жената по шията няколко пъти. Целувките по врата винаги вършеха работа и му изпросваха опрощение за всичко.

„Само при Лилит не се получи“ — помисли си той, докато вдигаше с въжета убития елен на едно дърво. Тя не понесе безропотно поведението му. Само веднъж се случи да го чака напразно. На другия ден я видя с друг мъж, смееше се на всяка негова дума и като видя Алекс, го поздрави весело. Това, че никак не бе разстроена от неговата небрежност, го накара никога повече да не закъснява за среща с нея.

Знаеше, че Кей ще бъде ядосана. Беше подготвен за настроението й и очакваше малко цупене, но една целувка по тила щеше да оправи нещата.

Придоби самоувереност от тези разсъждения, съблече мократа от пот риза и се мушна в палатката. Видя я как спи, свита от своята страна. Беше навила на руло едно конопено покривало и беше преградила двете постели, даже беше прибавила и един малък сандък, но Алекс отмести всичко и се гушна до нея. Докосна я нежно по рамото, зарови лице в тила й и започна да я целува.

Всичко стана съвсем неочаквано! Алекс осъзна, че косматият врат, на който сложи устни, не е на Кей, и същевременно целунатият се разкрещя до бога. Беше Тим, а не Кей.

Хлапакът викаше: „Какво, да те вземат дяволите, правиш?“ и едва не събори палатката, като запълзя навън.

Другите се събудиха от виковете и наизлязоха от палатките. Грейди държеше зареден револвер, Илай — голям кухненски нож. Когато Кей изпълзя навън, погледна Алекс крайно развеселена.

— Той се опита да ме целуне! — ревеше Тим, като се дърпаше от Алекс и го гледаше с погнуса.

— Нищо подобно — каза Алекс и облече ризата си. — Докато се намествах, паднах върху него. Тим си фантазира. Може би твърде дълго време е сам.

Алекс отбягваше да гледа Кей, докато лъжеше.

— Тим, връщай се в палатката и ни остави да спим — нареди господин Грейди.

— Не искам да спя с него — развика се пак хлапакът.

— И не виждам причина да сменям мястото си. При Илай си бях екстра.

— Но аз не можех да спя — каза Илай. — Хъркаш така, че и алигатор ще уплашиш. Това момче Кей спи като бебе и най-после си починах. Нека Алекс да се поизмъчи малко с теб.

Ако Алекс имаше известни съмнения дали Илай и Грейди знаят, че Кей е жена, след думите на Илай вече беше сигурен. Знаеха. Алекс погледна към Грейди, но той отбягна погледа му. Очевидно знаеха за техните разногласия, може би без причината, виждаха, че Кей е гневна, и Илай беше измислил оправдание, за да се махне тя от Алекс.

Замисли се за миг дали да не признае истината. След като всички, с изключение на Тим, разбира се, знаеха, защо да не го каже на висок глас? Но не биваше да злепоставя Кей. Не биваше да обявява на всеослушание, че са любовници. Освен това трябваше да защити и себе си. Щом знаеха за Кей, знаеха и кой е Алекс. Не искаше да седи до огъня и да разправя какво му се е случило в Чарлстън.

— Да не си посмял да ме пипнеш! — Тим предупреди Алекс, гледайки ту него, ту Кей, като че ли искаше да каже, че нещо „не е наред“ помежду им.

Илай избягна погледа на момчето.

— Хайде да поспим — сложи край на инцидента господин Грейди. — Тим, ако предпочиташ, спи навън при комарите, нямам нищо против.

Кей се усмихваше. Тя изглежда се забавляваше с негодуванието на Тим и с втрещеното, прекомерно красиво лице на Алекс. Прозина се и погледна Илай.

— Да поспим и ние — усмихна се на Алекс: — Лека нощ, братко. Дано някоя буболечка не нахапе хубавото ти лице. Ще бъде жалко да се обезобрази такова изящество.

— А? — зяпна Тим. — Какво каза той?

Илай се подсмихваше.

— Нищо. Не беше за твоите уши. Бягай в постелята, момче, и гледай да не държиш буден Алекс.

После пропълзя в палатката след Кей. Като останаха сами, Тим се обърна заплашително към Алекс:

— Само да си ме пипнал и…

Алекс така го погледна, че той не довърши.

След още един подозрителен поглед се прибра в палатката.

Алекс се изкушаваше да спи навън, но комарите хапеха ожесточено и той влезе. Тим вече беше заспал и Алекс чу какво имаше предвид Илай, когато спомена хъркането му. Когато вдишваше, издаваше хриптене, а когато издишваше — пронизително свиркане. В първия момент Алекс се подсмихна. От самото начало на пътуването чуваше звуците, но смяташе, че някоя нощна птица се обажда. Като усети на свой гръб какво е бил принуден да понася Илай, се почуди как е оцелял.

На сутринта стана така изморен, както си легна, и вече не се усмихваше.

— За пръв път, откакто сме тръгнали, се наспах истински — хвалеше се Илай и им наливаше кафе в канчетата. — Нито веднъж не се събудих от хриптене и свирукане — тупна Кей по гърба и тя едва не падна от дънера, на който седеше. — Казвам ти, момко, не познавам човек, който да спи по-кротко от теб. Само да си намеря жена, дето спи като теб, ще се оженя на секундата.

Алекс седеше срещу тях и гледаше намръщено Кей, но тя не му обръщаше никакво внимание.

— Жена ли си търсиш? — попита Кей.

— Преди да тръгнем, казах на господин Грейди, че за последен път се скитам с него. Даже и сега не исках да идвам, но той ме склони. „Без теб, Илай, не мога — помоли ме той, — особено този път“.

Алекс погледна Кей, за да види дали схвана намека. Прозвуча му, сякаш Грейди предварително е знаел и за Кей, и за Алекс. Бяха на три дни път от станцията за разменна търговия, където щяха да наемат коне и по суша да се отправят на юг. Алекс не можеше да не се тревожи какво ги очаква там. Може би шериф с белезници!

Но Кей не го поглеждаше, правеше се, че не го вижда. Беше съсредоточила вниманието си изцяло в Илай.

— Мисля, че познавам идеалната жена за теб.

— О, нима? — попита заинтригувано той.

— Не смятам, че сега му е времето… — започна Алекс, за да я прекъсне. Ако случайно не се бяха досетили, че е жена, сега щяха да се досетят. Само жените сватосваха.

Но Кей пак не му обърна внимание.

— Дъщерята на чичо Конър.

— Госпожица Хоуп ли? — попита Илай изненадан.

— Значи я познаваш.

— Имах удоволствието да се радвам на нейната компания веднъж; у господин Грейди. Много привлекателна млада жена.

— В такъв случай знаеш за… — запъна се Кей.

— За крака й ли? Знам. А хапвала ли си от ябълковия пай на тази жена? — той гасеше огъня. — Все съм се чудел защо изтънчена дама като нея не е омъжена.

— Да разбирам ли, че не познаваш баща й?

— Ти Си Конър ли?

— Ах — изненада се Кей, — виждам, че слухът е стигнал до ушите ти. Не, говоря за мъжа, за когото е била омъжена майката на Хоуп — Вирсавия.

— Имаш предвид Айзък Чапмън — антипатията в гласа на Илай беше очевидна. — Веднъж ме измами с почти сто долара. Като умре, дяволът ще ликува.

— Какво направи, когато разбра, че те е ограбил? — полюбопитства момичето.

— Срамувам се да призная, че го ударих, но после го съдих и спечелих. Съдията разпореди да ми върне парите, да плати съдебните разходи и да ми даде още десет лири обезщетение.

— Браво! — Кей се изправи. — Справил си се отлично. Хоуп ми заръча да й занеса подарък — съпруг, който ще се опълчи на баща й, и ти ми се виждаш подходящ.

— Айзък Чапмън няма да разреши дъщеря му да се омъжи за мен — каза Илай.

— Ще разреши. Като разкажа на Хоуп за теб, тя ще го накара да склони.

Илай изсумтя, като че ли се съмняваше, че има някаква уловка.

— Тя ще предпочете някой млад и красив като Алекс, не стар смотаняк като мен.

— Хоуп си мечтае за мъж, който няма да заспи като пън през първата им брачна нощ.

Отначало той се озадачи, после се разсмя от сърце.

— Гарантирам, че с мен няма да се случи подобно нещо. Можеш да се обзаложиш, че изобщо няма да заспя, ако до мен в леглото е хубава млада жена като госпожица Хоуп.

За пръв път тази сутрин Кей погледна Алекс с ехидна усмивка, за да му намекне, че той е заспал през своята първа брачна нощ.

Алекс се ококори от изненада как подведе Илай, за да приключи разговора, като нанесе внезапен удар на него. Не смяташе, че е способна да се възползва точно от нощта, когато жена му бе убита.

Усети, че Илай и Грейди го наблюдават хем заинтригувано, хем със съчувствие, и разбра със сигурност, че те знаят всичко.

Понеже имаха достатъчно храна за два дни, Алекс остана на сала, но не успяваше да свари Кей насаме, за да говори с нея. Безсънието го беше изтощило и когато най-накрая тя се усамоти в задната част на сала да рисува, не знаеше какво да й каже.

— Застраши живота ми — каза през зъби.

— Като се опитвах да намеря съпруг на Хоуп!

— Само жените сватосват.

— Брат ми Итън запозна три двойки и те се ожениха. Имаш глупави идеи за това какво правят и не правят жените и мъжете.

Тя не го поглеждаше.

— Какво намекваш? Че е намерил съпрузи на момичетата, които са тичали след него?! Така ли се е отървавал от тях?

— Да.

Алекс смяташе, че проявява чувство за хумор, и фактът, че всъщност е налучкал истината, го сепна.

— Кей… — посегна към ръката й, но тя се дръпна.

— Щом не искаш никой да разбере, че съм жена, не ме пипай. И определено трябва да престанеш да целуваш Тим по врата.

— Липсваш ми — промълви той и в гласа му се долавяше искрено страдание.

— А на мен ми липсва мъжът, когото смятах, че познавам! Лъжецът с красиво лице е непознат за мен.

— Кей!

Извърна се и видя господин Грейди, посочил към птица с дълъг клюн, която се разхождаше по брега.

— Да, сър.

— Нарисува ли я?

— Да, сър. Направих четири рисунки на тази птица.

— Знаеш ли как се казва?

— Не, сър, не знам. Възнамерявам да дам всички изображения на чичо Конър, за да ги разпредели и именува. Неговата кръщелница Хоуп владее краснопис и ще ги надпише.

— Изглежда, всичко си обмислил — усмихна се той и се отдалечи.

— Ще ти поиска ръката — обади се Алекс зад гърба й.

— Не ставай смешен! За него аз съм от момче — Алекс си замълча и тя вдигна поглед към него. — Добре, де, сигурно са се досетили, но Илай и Джейми са много възпитани, за да ме изложат. Тим още ме мисли за негов съперник.

Алекс седна до нея.

— Той подсвирква цяла нощ.

— Илай каза същото.

Кей продължаваше да рисува. Сръчно нанасяше акварелите, за да нарисува гледката, преди да се изгуби след завоя.

— Човек може да си направи инструмент от това момче — погледна към Кей, но тя не реагира на шегата му. Не беше честно, той винаги й обръщаше внимание, независимо от ситуацията. — Малката — продължи тихо и изключително завалено, — не съм искал да те засегна. В затвора не се бях бръснал по обясними причини. Не съм от мъжете, които се хвалят с външния си вид. Каквото и да кажа, ще прозвучи суетно, а не искам да оставям такова впечатление у теб.

— Не, няма — отвърна спокойно тя. — Искаше да разбереш дали те харесвам, независимо от това, че те смятам за стар и толкова грозен, че криеш лицето си.

Нейната прозорливост го зарадва.

— Да, вярно е. Толкова ли е непростимо?

— Да, непростимо е — обърна се и го изгледа сърдито. — Отнесе се с мен според всеобщата представа, че съм празноглава жена, която харесва само красавци. Подложи ме на изпитание, въпреки че рискувах живота си, за да те спася. Ти беше осъден убиец, но аз се отнесох с теб според онова, което почувствах, а не според приказките на хората. А сега ще ме оставиш ли да работя на спокойствие?

Алекс стана и като се обърна, срещна състрадателния поглед на Илай.

* * *

Кей продължи наказанието и през трите дни, докато пътуваха към пункта за разменна търговия. Почти не го поглеждаше, рядко се обръщаше към него, с други думи, държеше се все едно не съществува. Дори се преструваше, че не разбира шотландския му говор. Алекс не осъзнаваше, но почти през цялото време беше говорил на шотландски и тя бе превеждала, и сега вече го разбираха. Даже Тим, който не блестеше с особени умствени способности, започна да бъбри с шотландски акцент.

Откакто Кей се вбеси, заявяваше хладно, че няма представа какво говори и би ли бил така любезен да повтори на английски.

Именно Илай сложи край на караницата, която сякаш щеше да се точи вечно. Веднъж свари Алекс насаме.

— Кажи на Кей, че си сгрешил.

— Какво? — попита той и вдигна поглед от пушката, която почистваше.

— Става въпрос за твоя брат. Кажи му, че си сгрешил.

— Казах му.

— Кажи, че се разкайваш за всичко под слънцето.

— Но…

Илай сви рамене.

— Твоя работа, момко. Но да се разкаеш е единственият начин да спасиш положението. Научи го от човек, който е свикнал да бъде прав на всяка цена. И виж ме днес. Сам съм. Скитам се с мъже. Моите трима братя имат осемнайсет деца.

След това вдигна наръч дърва и се запъти към лагера.

Не се съмняваше, че мъжете знаят какъв е полът на Кей, но думите на Илай го потвърдиха окончателно. Първата му мисъл бе да я предупреди, но после си каза, че вече му е безразлично какво знаят другите. Беше готов да падне на колене пред всички и да я помоли за прошка, стига да престане да му се сърди.

— Ще й кажа, че не съм бил прав — говореше си на глас.

Все още му се струваше, че е бил прав.

Не му беше приятно да нарушава интимното й уединение, но я последва извън лагера, когато тя се измъкна, и се спотаи да я почака в едни храсти. Тя ахна, щом той изскочи пред нея.

— Не исках да те плаша — произнесе с всичкото смирение, на което бе способен. — Исках само да ти кажа, че… — изпъна рамене. — Не бях прав.

— За какво?

— За тази работа. За всичко.

Кей го погледна с присвити очи.

— Това някакъв номер ли е?

— Това е молба да ми простиш. Излъгах те, признавам. Повече няма да се случи. Съставих си погрешно мнение за теб. Смятах те за лекомислено момиче, израснало в лукс. Има жени, които са ме пожелавали само заради външния ми вид, затова беше много хубаво, когато ти, как да кажа, започна да ме харесваш, въпреки че ме смяташе за стар и грозен. От моя страна беше егоистично, не бях прав. Отначало докрай не бях прав. Абсолютно не бях прав. Моля те, кажи, че ми прощаваш.

— Добре — каза тя и си тръгна.

Алекс я хвана за ръката и я обърна към себе си.

— Добре! Само толкова ли?

— Какво повече? Отнесе се към мен наистина безобразно и…

Той я прегърна и я целуна.

Беше й липсвал до болка, повече отколкото можеше да си представи, но никога нямаше да му каже. Липсваше й миризмата му, неговата кожа до нейната, жестовете, навиците му. Всичко това бе част от нея и през тази дълга раздяла като че ли половината от тялото й липсваше.

Целуна красивото му лице и усети наболата брада. По страната му се стичаше пот, тя не се сдържа и я облиза. Мъжкото му излъчване я покори и желанието я заля на вълни.

Отметна глава назад и той обсипа шията й с целувки. Беше си представяла, че ще се почувства различно, след като знаеше как изглежда. Като че ли преди бе носил маска и чак сега се разголи напълно. Струваше й се, че ще докосне непознат. Но се лъжеше. Беше същият мъж, с когото бе прекарала толкова много време. Бяха се смели и любили, и се бяха скарали. Направиха пълен кръг и се върнаха там, откъдето започнаха.