Джуд Деверо
Ухание на жасмин (13)

Тринайсета глава

Кей преметна през ръка мокрите дрехи и опъна хубавата си нова жилетка. Магазинерът каза, че я спечелил от млад джентълмен, на когото му трябвали пари за провизии, преди да потегли към пущинака.

— Няма да се върне — додаде мъжът, приковал поглед в Кей, за да я изплаши. — Сигурно нещо ще го изяде.

— Брат ми няма да идва с нас — каза Алекс, без да се шегува. Само това оставаше, Кей да се изплаши още повече. — Колко струва жилетката?

И сега тя не сваляше очи от бродерията по края на дрехата. Представляваше пчелички и диви цветя. По мнение на Алекс тя изглеждаше женствена по принцип и щеше да бъде по-добре, ако беше облякла старата и почти износена дреха, която той й избра. Но не успя да я склони и купи бродираната жилетка.

— Престани, или хората ще разберат, че си момиче — промърмори под нос.

— Този мъж вярва, че съм момче. Онзи грозник Тим — също, Илай не се съмнява, че съм от мъжки пол. Само в твоите очи съм момиче.

— Те са слепи.

Както вървеше пред него, се обърна и тръгна заднишком.

— Да не би да твърдиш, че ако не ме познаваше преди, и сега за пръв път ме виждаш, ще познаеш, че съм момиче?

— Да — каза Алекс. — Ходиш като момиче, говориш като момиче и се заяждаш като момиче. Не съм срещал по-женствено същество от теб.

— Като че ли долавям комплимент.

— Не, грешиш — намръщи се той. — Ако те оставя тук, ще се издадеш и като разберат, че криеш истинската си самоличност, ще попитат защо.

— Ами тогава ме вземи със себе си — идеята се въртеше в ума й цял ден, но смяташе да я внуши на Алекс бавно и постепенно, а не да му я набие с ковашки чук. — Мога да… — щеше да му обясни, че може да рисува, но той я прекъсна:

— В никакъв случай! При никакви условия. Не, не и не.

Забърза пред нея към пансиона.

— Но… — затича се и тръгна до него. — Не е ли по-разумно да дойда с теб, вместо да остана тук сама и беззащитна.

— Не! Отиването в неизследвана територия, където на всяка крачка дебнат опасности, не е по-разумно. И да не съм чул повече и дума.

И като отвори вратата на пансиона, я изгледа заплашително.

Кей изпъна рамене и влезе. Щеше да му отговори нещо дръзко, но двете момичета, които видяха отпред, я обсадиха веднага.

— Знаехме, че си ти — посрещна я едното, вперило широко отворени очи в Кей. — Казах на Алис, че ще отседнеш при нас.

Бяха близначки, абсолютно еднакви и не особено хубави. Бяха облечени с избелели от много пране рокли. До тях Кей с новата си бродирана жилетка изглеждаше сияйна.

— Ти си най-красивото момче, което съм виждала — добави второто и мушна ръка в ръката на Кей.

Първото я хвана за другата ръка.

— Ела в трапезарията и ще те нагостим. Много си слабичък.

— Вярно ли е, че ще ни гостувате с месеци.

Кей погледна за помощ през рамо към Алекс, но той й се ухили с жест, който вече й беше добре познат. От сърце се забавляваше с нейното затруднение… и беше доволен, че я окупираха за малко.

— Трябва да се погрижа за някои неща — предупреди той, като едва се сдържаше да не прихне. — Ще се видим по-късно, братчето ми. Приятна вечер.

Кей му хвърли унищожителен поглед, намеквайки, че ще му го върне, но той само се усмихна широко. Излезе и затръшна вратата.

Щом останаха сами, момичетата я обсипаха с въпроси.

— На колко години си?

— Женен ли си? Или сгоден?

— Кое ти е любимото ястие? Аз съм страхотна готвачка.

— Видях те как яздиш. И аз обичам конете. Май имаме много общи неща.

— Наистина ли ще останеш месеци тук? Ще яздим заедно всеки ден. Сами. Ще приготвям храна и ако се изгубим, ще оставаме по цяла нощ под открито небе.

Момичето, което си фантазираше, започна да гали Кей по ръката и тогава тя се отдръпна и седна на масата.

— Вън! — чу глас зад себе си. — Разкарайте се на секундата и двете и оставете момчето на мира.

Извърна се и видя една жена на вратата с чиния храна в едната ръка и канче в другата. Беше висока. Личеше си, че някога е била хубава. Кей предположи, че е над трийсетте, но изразът в очите й я правеше по-стара, като че ли беше преживяла прекалено много през краткия си живот.

Докато сервираше чинията пред Кей, изгледа момичетата заплашително и те излязоха неохотно.

— Извини ги — каза жената. — Не се появяват често млади мъже насам и те прекалиха. Ще направя всичко възможно да не те притесняват, докато си тук.

В чинията на Кей се мъдреше някакво пернато, което не беше нито пиле, нито някое друго познато на нея. Зачуди се какво ли ловуват из тези краища. Опита неуверено. Беше вкусно.

— Аз съм Грейс — каза жената и седна срещу нея.

Кей щеше да попита в какво се изразява благодатта й, но се сдържа. Покрай Алекс свикна да взима всичко на шега.

— Откъде знаеше, че ще отседна при вас?

Жената сви насмешливо устни.

— Онова момче Тим дойде да души наоколо. Добре, че няма да пътуваш с тях. Той ще ти създава неприятности.

— Веднага се настрои срещу мен — Кей за пръв път ядеше такива зеленчуци и установи, че също са вкусни. Дали щяха да растат и във Вирджиния? Може би в оранжерията на майка й.

— Ревнува — отбеляза жената. — Трябваше да бъде най-младият в групата, но ето че се появи ти със своята младост и красота, и образование, и…

— Образование ли?

На Кей не й хареса, че тази жена се досеща за много неща.

Грейс се усмихна.

— Според Тим говориш като английски професор. Не че е срещал такъв през живота си, но също така не преставаше да разправя какъв си „надут“ според него.

На Кей й стана приятно, че жената е наясно с момчето, и си помисли, че ще я хареса. При положение, че остане по-дълго време, това беше хубаво.

— Отдавна ли живееш тук?

От малкото, което видя, къщата беше много чиста и оскъдно обзаведена с мебели, очевидно изработени от някакъв местен материал.

— Цял живот — отговори жената и й сервира нарязани плодове. — Не съвсем, но така ми се струва.

Кей знаеше, че не бива повече да любопитства, понеже това беше женска черта. Баща й казваше, че може да познава някого от двайсет години и да не знае за него толкова, колкото жена му ще научи за двайсет минути.

Но Кей не се сдържа. Намираше се на непознато място с непознати хора и се питаше какъв е животът на тази жена.

— И защо?

Грейс помълча, но интересът на Кей я окуражи. Почти всичките й наематели бяха възрастни хора, които се интересуваха само от работа, търговия и печелене на пари. Никой не намираше време да седне и да поговори с някаква си жена, съдържателка на странноприемница.

— Моята майка починала при раждането ми и дълги години живеехме сами с баща ми. Той не обичаше да се застоява на едно място и аз не създавах приятелства, но имаше един млад мъж, който… — махна с ръка, с което показваше, че въпросът отдавна е приключил. — Както и да е, баща ми чул, че насам се намира работа и че изобщо на юг нещата са по-благоприятни, така че се местехме все по на юг, и по на юг. Ожени се повторно, когато бях на седемнайсет, и втората му жена роди близначки — Джейн и Алис. Тя не беше от жените, на които им допадат семейният живот и майчинството.

— Намекваш, че се е възползвала от факта, че има голяма доведена дъщеря, и ти е стоварила на гърба къщата и децата.

Грейс се усмихна и Кей си помисли, че като се усмихва, се подмладява и се разхубавява.

— Така е горе-долу. Преди всичко тя беше само шест месеца по-голяма от мен. Искаше да се радва на живота.

— Ами ти…

Жената сви рамене.

— Умря, когато момичетата бяха по на десет, а баща ми си отиде на следващата година, и добре, че не бях напуснала дома си, иначе кой щеше да се грижи за тях.

— И ти си майка, без да си била съпруга.

— Жената прави, каквото трябва.

— Да, така е — съгласи се Кей, придърпа купата с нарязани плодове и ги погледна. Мислеше си за всичко, което се случи с нея и Алекс. Тя наистина направи каквото трябваше.

— При нас ли ще останеш, докато брат ти се върне от експедицията на господин Грейди?

— Всъщност брат ми настоява след две-три седмици да се върна у дома.

— Сам ли?

— Да. Защо се учудваш?

— Много си малък да пътуваш сам.

— На двайсет съм.

Грейс зяпна смаяна.

— Моля ти се, не го споменавай пред сестрите ми! Казах им, че си само на шестнайсет. Ако разберат, че си на двайсет, за две седмици ще те принудят да се ожениш за една от тях.

Кей се захили.

— Едва ли.

— Да, ще те принудят — повтори тя съвсем сериозно. — Нямаш представа колко искат да се махнат оттук. Алис щяла да стане артистка, а пък Джейн — да се омъжи и да има деца.

— Но те не са на повече от… колко?

— На четиринайсет и скоро ще направят петнайсет, но за краткия си живот са видели много и се чувстват по-възрастни. Надявах се да си харесаш някоя от тях и… и…

— И да те спася от едната.

— Да — усмихна се Грейс.

— В такъв случай и ти искаш да се измъкнеш оттук.

— Повече от всичко.

— Не откри ли мъж измежду всичките, които минават оттук? — попита Кей.

— Искаха ме, да, но не открих такъв, когото да пожелая да задържа, ако се сещаш какво имам предвид.

Тъкмо щеше да се съгласи, но после реши, че е по-разумно да премълчи. Ако ще бъде седмици в компанията й като мъж, по-добре отсега да се държи дистанцирано.

После Грейс каза:

— Има писмо за теб.

Новината така стресна Кей, че щеше да се задави.

— От кого?

Жената се подсмихна при местоимението „кого“ и погледна към вратата, за да се увери, че никой не любопитства.

— От Конър.

Начинът, по който произнесе името, накара Кей да я погледне с интерес. Като че ли Грейс имаше слабост към него. Или както би се изразил Алекс, „очебийно страстно желание“. Но пък от друга страна, той беше склонен да вижда любов навсякъде.

— Нима? — успя да проговори. — Сигурна ли си, че е за мен?

Грейс извади от джоба си сгънат лист хартия и го подаде с неохота, сякаш не искаше да се разделя с него.

— Надписано е „За Кей“ и е адресирано до мен. Донесе го вчера един конник, който сигурно е яздил денонощно, за да изпревари заминаването на брат ти.

— Сигурно — промърмори Кей и взе писмото. Нямаше търпение да счупи восъчния печат и да прочете какво е писал чичо Конър, но погледна съвсем бегло Грейс и разбра, че не бива. Очевидно умираше от желание да чуе новините, но тя не можеше нищо да сподели с нея.

— Нахрани ли се? — показа се едната близначка на вратата.

Грейс въздъхна.

— Нахрани се, но навярно сега ще си почине.

— Но аз искам да му покажа разни неща — замърмори едната.

— И аз — пригласяше й втората. — Моля те, ела с нас навън. Толкова много неща искаме да ти покажем.

Кей се разкъсваше между желанието да избяга от момичетата и ролята на мъжага, който се ласкае от прекаленото внимание на две момичета.

— Ще ми покажете ли най-странните чудеса в този край? — попита и стана.

— Каквото пожелаеш — закиска се глуповато едното.

Кей й се усмихна и се помисли, че когато се върне при майка си, ще я помоли за прошка. Беше се цупила, че е прекалено строга и старомодна, но сега виждаше какво се случва с момичета, които нямат майка да ги напътства всяка секунда. Ето такива ставаха.

— Не си длъжна да им угаждаш — рече Грейс и изгледа сестрите си.

— Не, не се притеснявай — успокои я Кей и разреши на момичетата да я поведат навън. — Тази земя ме интересува.