Джуд Деверо
Ухание на жасмин (17)

Седемнайсета глава

На сутринта Алекс едва се сдържа да не избухне в луд смях, когато в четири и половина, още преди да се зазори, Кей се зададе срещу него. След нея двете близначки мъкнеха сандъка на Конър, а подир тях идваше Грейс със стара кожена чанта в едната ръка и с кошница в другата, която той се надяваше, че е пълна с храна.

Алекс погледна Илай и видя, че той също трудно се сдържа да не се разсмее при вида на това шествие, но Грейди се мръщеше.

— Йейтс! — викна господин Грейди с тон на главнокомандващ, но Алекс не разбра кой от двамата Йейтс имаше предвид. — Кажи на малкия си брат, че отсега нататък ще носи сам принадлежностите си. Паразити в тази експедиция не се допускат и ако не спазва правилата, ще остане на брега.

Кей застана до сала и като че ли не знаеше какво да отговори.

— Те пожелаха да ми помогнат — изпелтечи тя — и аз…

Алекс пусна въжетата, които намотаваше, и забърза към нея.

— Не говори — прошепна на най-заваления шотландски диалект. — Момчетата не се впускат в обяснения.

— Разбрах. Никога да не се обяснявам. Ще прибавя това правило към другите в списъка ми — сниши глас: — Заедно със скандалните целувки.

Алекс знаеше, че се шегува, но не се засмя.

— Вземи си сандъка и се залавяй за работа.

— За какво да се залавям?

— Огледай се. Виж къде има нужда от теб и не се мотай.

Ако тя наистина се представяше за шестнайсетгодишно момче, трябваше да носи сама багажа, а не да товари момичетата. Затова Грейди реагира смаяно, откъдето Алекс си извади заключението, че Кей трябва да заякне… и да свърши някоя работа, щом ще минава за момче.

Като поразмисли, Алекс отиде при момичетата, взе металния сандък и го подаде на Кей. Тя не помръдна и той подвикна:

— Взимай проклетото нещо!

Тя го пое, но не беше подготвена за двайсет и петте килограма тежест. Политна назад и успя да запази равновесие, като се удари в стената на колибката, издигаща се в единия край на сала. Алекс видя, че я заболя, но тя не се издаде. Най-накрая се размърда и застана здраво, притиснала сандъка към гърдите си.

Тим се разсмя с цяло гърло, като че ли по-смешна гледка не е виждал, и на Алекс му се прииска да го цапардоса. Вместо това каза на Кей:

— Ще трябва да направиш малко мускули, щом ще пътешестваш.

Алекс виждаше, че тя почти не чува какво й говори заради хиленето на Тим, но разбра какво имаше предвид, и кимна.

Алекс я наблюдаваше как остави сандъка на палубата и как Илай й показа да го привърже, за да не изпадне.

Алекс обезопасяваше товарите, а в това време Кей се сбогуваше с трите жени. Беше доволен, че Тим измърмори нещо ядосано, когато си размениха целувки по страните. Както й беше обяснил, Тим беше от онези мъже, които копнеят за женско внимание, но получават само бегъл поглед.

В пет часа бяха готови за тръгване. Алекс беше дал нареждания на Грейс как да се грижи за конете. Около триста километра надолу по реката имаше друг пункт за разменна търговия, където щяха да оставят сала и да наемат коне за трудното пътуване във вътрешността на страната. Засега щяха да плават през деня и да нощуват на брега. Ако се появеше опасност от индианци или животни, нямаше да напускат сала и през нощта.

Грейди нареди на Тим да отвърже сала и четиримата се загледаха в жените, които им махаха. Кей вдигна ръка да помаха, но Алекс я смушка и поклати глава.

— Колко отегчителен е животът на мъжете! — прошепна тя. — Постоянно се пазите да не би да направите някой мил жест.

— Не, малката — отвърна й той също шепнешком. — Не искаме да ставаме за смях пред хората, като махаме на момичетата.

— Но ние не…

— Младежо Йейтс! — викна Грейди. — Каква е тази птица?

— Нямам представа, сър — отговори тя и заслони очи, за да погледне птицата, чиито разперени криле можеха да хвърлят сянка на училищен двор, пълен с деца.

— А какво пише в твоите книги?

— Моите книги ли?

— Онези в сандъка, момко! Научните трудове на Конър не са ли в него?

Взираше се в нея намръщено.

— Не съм поглеждал, но като че ли библиотеката на господин Джеферсън е натъпкана вътре, толкова е тежък — подхвърли тя.

Илай се разсмя, но бързо се усети и млъкна. Господин Грейди продължаваше да гледа неодобрително.

— Майка ти може да позволява непочтително поведение, но аз не го допускам. В онази торба съм събрал някои непознати за мен растения. Предполагам, че и за тях знаеш толкова колкото за птиците.

— Не, сър. Искам да кажа, да, сър, вярно е. Освен розите в градината на майка ми други растения не познавам. О! Извинете, сър, не исках да прозвучи като шега. Ще извадя книгите и ще прочета за птичките и растенията.

Този път Алекс едва не се разсмя. Спогледаха се с Илай и поклатиха глави. Ако Грейди и Кей възнамеряваха да се заяждат, пътуването щеше да бъде доста разнообразно. Алекс си помисли, че Грейди може да се ядоса и да изпъди Кей, и тогава той щеше да бъде принуден да тръгне с нея.

Като отплаваха, Алекс почувства, че му олеква неимоверно. Погледна към Кей, седнала на палубата, заобиколена от растения, с блок за рисуване на коленете, и се усмихна. Беше доволен, че не я остави, иначе щеше да се тревожи за нея. Даже на всепризнато великолепния Адам не би я поверил.

— Да ти помогна ли?

Тя се мъчеше да задържи едно стръкче неподвижно, за да нарисува прецизно листата и стъблото. Рисунките на Конър бяха колкото научен документ, толкова и изкуство. В случая беше важно умението да се изобрази ясно всяка подробност и което беше най-важното, да се определи съществува ли видът в латинската класификация, или е непознат.

Кей се намръщи.

— Ако ми помогнеш, той сигурно ще реши, че мързелувам.

Посочи с глава към господин Грейди, застанал на носа, загледан в тихата вода. Река Сейнт Джон беше известна като „ленива“ река. Беше много широка, на места до четири километра, с бавно течение и според изследователите — с постоянно ниво.

Алекс пак се загледа в Кей.

— В задълженията ми влиза да готвя, което означава да ходя на лов за птици и риба. Хрумна ми да ги рисуваш, преди да влязат в тенджерата.

— Чудесна идея!

Благодарността й го трогна. Гледаше го изпод широката периферия на сламената шапка, дългите, гъсти мигли засенчваха очите й. Не беше виждал по-сладко същество. Как другите бяха слепи за нейната женственост!

— Имаш ли нещо против да помогна на брат си? — викна Алекс на Грейди.

— Не, ако не пречи на твоите задължения.

Той изучаваше картите и не погледна Алекс.

— Ето, видя ли, казах ти, че всичко ще бъде наред.

— То е благодарение на теб.

От думите й се почувства чудесно.

Шест часа по-късно му се искаше да не се беше захващал. По настояване на Кей, въпреки погнусата на Илай, разперваше пред нея всяка застреляна птица, за да я нарисува.

Отначало се луташе в начина на работа и изображенията на мъртви птици не бяха добри.

Господин Грейди ги погледна и подхвърли дали няма да е по-добре да ги рисува вътре в тенджерата. Илай се зачуди как ще понесе подигравката, но уроците на господин Джоунс я бяха подготвили за всякаква критика.

— Повече въображение! — промърмори на себе си Кей и скицира птицата като жива. Не знаеше какво яде — насекоми, риба или семена, за да прибави още едно указание към картината.

— Тази птица с какво се храни? — викна на Алекс.

— Сивоокият дъждосвирец или бекасината? — попита той.

Остана със зяпнала уста известно време, после на най-грубия шотландски диалект, който можа да си припомни, му описа в най-големи подробности какво мисли за него заради това, че бе скрил от нея познанията си за екзотичната фауна на Флорида.

— Един мъж трябва да има тайни — отвърна той и й поднесе още едно пернато създание за рисуване.

След час Кей изсъска:

— Дръж я неподвижно. Как да я нарисувам, като непрекъснато пляска с криле?

— Ако извия врата на проклетото нещо, ще престане да мърда — промърмори под нос.

Въпросната птица не беше мъртва и енергично се мъчеше да се освободи. Да не повярва човек колко сила имаше в нея? Алекс щеше да я усмири на бърза ръка, но Кей го спря:

— Много е красива, за да бъде убита и изядена. Нека да я нарисувам, после я пусни да отлети.

— Нямаше да ти се струва толкова прелестна, ако кълвеше теб. Ох! Сега ти дръж, аз ще рисувам.

— Аз спечелих състезанието, забрави ли? — наведе глава тя, за да скрие усмивката си.

Когато господин Грейди се приближи, Алекс не се съмняваше, че ще вземе неговата страна. Но той се обърна към Кей:

— Виждам, че си поклонник на господин Бартръм.

— Да, сър — отвърна тя стегнато.

— Продължавай тогава.

Кей погледна към Алекс, който тъкмо отмяташе глава, за да не накълве лицето му гневната птица.

— Да не си посмял да ме питаш кой е господин Бартръм. Нямам никаква представа. А защо хората говорят, че омагьосваш животните.

Алекс присви очи и промърмори нещо за неблагодарността. Кон, трениран да печели състезания, беше нещо съвсем различно от тази птица, изплашена до смърт. За миг си помисли, че е забравил уроците от детството, което беше така самотно, че се сприятеляваше главно с животните.

Загледа птицата съсредоточено. Много отдавна беше открил, че като се изолира от външния свят и насочи вниманието си изцяло към животно или птица, ги покорява на волята си. Усети как птицата се успокои и докосна с показалец главата й. Майка му твърдеше, че дарбата, която е наследил по нейна линя, влияе и на животинското царство.

Птицата се укроти и престана да пляска с криле. Алекс вдигна поглед и видя, че всички го наблюдават.

— Как го направи? — прошепна Кей.

Той вдигна рамене, като милваше леко птицата. Кей се обърна към присъстващите и Илай каза:

— Досещам се, че тази птица няма да влезе в тенджерата.

— Да, защото той ще се ожени за нея — въздъхна Кей с такъв неповторим жест на изоставена любовница, че Илай и Грейди се разсмяха от сърце.

Алекс поклати заплашително глава, но също се смееше.

— Хайде, рисувай, преди да е долетял другарят й.

Кей започна да скицира бързо.

— Как разбра какъв е полът?

— Занасяш ли се? — възмути се обидено Алекс и тя се разсмя.

— Двамата сте длъжни да говорите на английски — каза Тим.

— За да подслушваш ли? — попита Кей.

— За да разбира капитанът какво правиш — отвърна момчето и се закикоти, като че ли е казало нещо много остроумно.

Кей изтърси нещо на шотландски, което очевидно шокира Алекс.

Тя рисуваше и говореше:

— Иска ми се да изобразя птиците в тяхното естествено състояние. Ако поставя до тях растение или насекомо, може би ще им вдъхна повече живот.

— Остави перото и се огледай!

— Не мога, господин Грейди…

— Като види работата ти, не се съмнявам, че няма да чуеш друго освен похвали — каза Алекс, но не беше съвсем сигурен.

Щом отплаваха, господин Грейди започна да се държи като капитан на фрегата. Освен това искаше всичко, което виждат, да бъде документирано, и Кей се стараеше. Цяло чудо бе според Алекс, че не е довел половин дузина художници.

— Има пари, защо не — промърмори, макар и да осъзнаваше, че огорчението му от богатите, които бе смятал за свои приятели, се е прехвърлило върху Грейди.

— Какво каза?

— Нищо, малката.

Тя го погледна остро. Очевидно беше чула думите му и се досещаше за кого са предназначени.

— Извинявай, изплъзна се неволно. Обещавам повече да не говоря така, ако дойдеш да се полюбуваш на гледката. Красиво е.

Кей погледна към Грейди, който беше погълнат от своите книжа и не им обръщаше никакво внимание. Кей се изправи, но краката й бяха изтръпнали и тя залитна към Алекс. Подпря длани на гърдите му и усети мускулите.

— Напълнял си откакто те срещнах.

Той я хвана за раменете и я отблъсна от себе си.

— Сега не му е времето.

Огледа се дали някой не е забелязал жеста й, но като че ли всеки бе зает със своите задължения.

— Загрижена съм за здравето ти, нищо повече. С какво си се хранил, че успя да се позагладиш?

— Съобразявах се с твоя апетит, пък и Грейс ми сготви няколко пъти.

— Грейс ли?

— Да, какво толкова. Нали и за теб готвеше?

— Но аз бях отседнала в нейния пансион и плащах. Ти плати ли й?

Той й се усмихна.

— Ако не бях разумен, бих помислил, че ревнуваш. Не съм й плащал с пари, а с безкрайни разкази за Конър. Жената искаше да чуе всяка подробност, даже и какво закусва.

— Но ти не знаеш, понеже беше…

Принуди я с поглед да замлъкне, преди да каже „в затвора“.

— Ще престанеш ли да дърдориш и да погледнеш?

— Да, но…

Гласът й заглъхна, когато най-сетне обърна внимание на гледката. Пред тях се простираше широката спокойна река. Алекс й обясни, че като отиват на юг, плават срещу течението.

Кей се поинтересува откъде знае толкова много за тези места.

— Докато ти се криеше в храстите и се целуваше с момичетата, аз се завъртях в магазина и поразпитах. Почерпи един мъж с бира, и той ще ти разправя цяла вечер истории.

— Там ли научи имената на птиците.

— Не, през нощта четях книгите на Конър. Грейс ми ги даде.

Кей се изненада, че е склонила да ги даде на него, и изпита ревност, едно съвсем ново за нея чувство.

Загледа се отново във водата. Покрай бреговете растяха дървета с надвиснали клони. Бели птици с дълги шии се разхождаха в плитчините.

— Искам да ги нарисувам — каза тя.

— Ще имаш тази възможност.

Над главите им летеше птица, която Алекс нарече орел рибар.

Във водата подскачаше риба и тя се отпусна на колене, за да погледне по-отблизо. Видя някаква сянка под повърхността и потопи ръка, за да обърне внимание на Алекс.

Той я грабна и я дръпна назад. Изведнъж се показа главата на някакво праисторическо чудовище, което щракна с грамадната си паст точно където Кей беше потопила ръката си.

Вцепени се за миг, после той я пусна и тя се отпусна на палубата.

— Едва не те изяде, а? — провикна се Тим зад нея с радостен глас. — Щом си толкова глупав, та да си пъхаш ръката във водата, ще ти я отхапят и ще трябва да те изхвърлим, понеже ще си безполезен.

Стоеше зад тях и се хилеше триумфално.

— Тогава аз теб ще изхвърля.

Алекс гледаше намръщено момчето, което макар да беше доста високо, пак не го стигаше нито на ръст, нито на тегло.

— Само се пошегувах — избъбри Тим. — Човек винаги се стряска, като види за пръв път алигатор.

— Ами ти колко си видял? — попита го Илай.

— Повече от него — отвърна Тим, като гледаше двамата мъже, очевидно съвсем несправедливо съюзени срещу него.

Кей не беше излязла от вцепенението си. Алекс се наведе към нея и прошепна:

— Грейди идва, стегни се и да не си посмяла да се разплачеш! Чу ли?

Тя успя да кимне.

— Размина ли ти се? — попита Грейди със загрижен глас.

Кей въздъхна и с помощта на Алекс се изправи.

— Дали ми се е разминало! — учуди се тя. — По-добре попитайте как неговото гърло се размина с моя нож.

— Който държиш в ръката си ли?

Кей погледна и видя, че в дясната си ръка стиска перото за рисуване, което никак не приличаше на оръжие срещу алигатори.

— Като усетят мастило, се задушават — продължи да обяснява, все още изплашена до смърт, а в това време Алекс я подпираше отзад, за да не падне.

На господин Грейди не му беше до смях и се обърна намръщено към Алекс:

— Внимавай за по-малкия си брат и повече да не се случва подобно нещо.

— Абсолютно съм съгласен с вас — каза той.