Джуд Деверо
Ухание на жасмин (19)

Деветнайсета глава

Бяха изминали три дни, откакто за пръв път се любиха. Кей седеше до едно езерце и поклащаше босите си крака. Беше само по риза и я беше разкопчала. На няколко крачки от нея Алекс пълнеше кожени мехове с прясна вода, която течеше от една скала. Беше гол до кръста. Тя го гледаше в гръб и искаше да го докосне, да сложи устни върху неговите и да направят всичко онова, което правиха през изминалите няколко дни.

На сутринта след първата им нощ заедно той повдигна въпроса за забременяването.

— Тогава ще трябва да се ожениш за мен — каза Кей.

На това изявление той реагира само с проблясък в очите.

— Ами ако не снемат обвиненията от мен? Не можеш да живееш завинаги с престъпник. Аз сигурно ще бъда принуден да се върна в Шотландия.

Кей реши да се покаже също толкова безразлична към въпроса за женитбата, както и той, затова не направи никакъв коментар.

— Как ти се струва да живееш с бащиния ми клан — Мактърн?

Той й се усмихна.

— Да не си се влюбила в мен, малката?

Не искаше да говори за чувствата си и в действителност сама не беше наясно със себе си. Знаеше какво иска и какъв е мъжът на нейните мечти, но Алекс беше много далеч от този образ. От друга страна, неговата близост я радваше дълбоко.

Не биваше да забравя и Лилит. Доколкото беше подразбрала, за Алекс тя беше самото съвършенство. Личността й сияеше без нито едно петно, даже без нито един досаден недостатък, като всеки покойник. В очите на Алекс Лилит беше образец за жена. Той не знаеше почти нищо за нея, но това изглежда не го безпокоеше.

Кей чувстваше, че дори двамата с Алекс да преживеят докрай всичко, да се оженят, да създадат дузина деца, тя нямаше да бъде достойна да се сравнява в спомените му с неговата първа жена. Великолепната, красивата, съвършената Лилит щеше да бъде винаги помежду им. Жената, която никога не бе имал. Любовта на живота му. Прекрасното създание, в което се бе влюбил от пръв поглед.

Кей написа с клечка името в калта покрай брега, после го размаза.

— Напълних ги — рече Алекс с по един мях във всяка ръка.

Като погледна към него, прихна да се смее. Тялото му беше много хубаво и кажи-речи голо, а лицето му почти не се виждаше от буйната брада.

— Какво е толкова смешно, малката?

Отиде при нея, прескачайки от камък на камък, остави меховете и започна да се облича. Чуваха се алигаторите, птиците пърхаха по клоните на дърветата. До смрачаване щяха да се скупчат в короните и да станат повече от листата. Бивакът беше готов, палатките — опънати, Илай, господин Грейди и Тим ги очакваха.

— Тази брада! Не смяташ ли, че е време да я обръснеш? — Алекс седна до нея. Тя сложи ръка на тила му и го целуна по клепачите. — Или криеш нещо под нея? Може би не искаш да видя колко си грозен. Заради това ли държиш брадата?

— Нима мога да си съпернича с Грейди?

Кей изпъшка и се отдръпна.

— Нали няма да ми натякваш отново?

— Не съм сляп — рече Алекс. — Ти по цял ден се усукваш около него: „Господин Грейди, това, господин Грейди, онова“. Не млъкваш. И само как го гледаш! Заклевам се, малката, днес едва се сдържах да не го хвърля зад борда.

— Така ли? — тя се усмихваше. — Няма причини да ревнуваш. Той е моят началник и аз съм длъжна да му угаждам.

— Да му угаждаш ли?

— С рисунките си. Според теб харесват ли му?

— Според мен ти му се харесваш повече отколкото трябва — промърмори той.

— Ако ме харесва в кожата на момче, значи неговата мъжественост не е наред, нали?

— Колкото до това, не съм съвсем сигурен.

— В какво не си сигурен?

Алекс се изправи, за да обуе панталоните си.

— Че те смята за момче.

— Нали не вярваш, че те знаят…

— Не съм сигурен. Положително не се скандализират, когато изчезваме за часове всяка вечер и аз правя всичко възможно да задоволя ненаситното ти желание.

Отвори уста да възрази, но вместо това се разсмя и протегна голите си крака.

— Колкото до това, мисля, че трябва да се постараеш повече. И по-често. Да, много по-често.

— Едва ли бих могъл — каза Алекс, загледан в краката й. — Всъщност, малката, ти ме изтощаваш. Тихо в ранната утрин, бързо и задъхано, когато успеем да се измъкнем през деня, дълго и лениво вечерите, за повече от това нямам сили.

— Нима?

Погали крака му, прихвана прасеца и прокара пръсти по стегнатите от ездата мускули на бедрото. Когато стигна до слабините, той се отпусна на колене и я целуна.

— Доколкото разбрах, не са ти останали сили.

— Може би ще намеря само за този път — каза той и Кей се закиска.

„Три седмици“ — мислеше си тя, като вдигна очи от рисунката си и се загледа в Алекс. По нейно мнение той беше поел управлението. Или поне тя виждаше само него.

През изминалите три седмици много неща се промениха. На първо място тялото на Кей заякна. Не отстъпваше по физическо натоварване нито на господин Грейди, нито на Алекс, даже и на Илай. В началото едва влачеше сандъците, а сега тичаше с тях към мястото за лагеруване. Дигаше с лекота и най-тежките. Нощем, когато лежаха в палатката с Алекс, той вдигаше ръцете й и се възхищаваше на мускулите, които се оформяха.

— Скоро наистина ще заприличаш на момче.

— Ще видиш кой е момче — заплашваше го тя и се търкулваше върху него.

Алигаторите, птиците и жабите вдигаха такъв шум, че те никак не се притесняваха от своите стенания. Случваше се Алекс да запуши с целувка устата й, когато тя се самозабравяше, но през повечето време разговаряха и се смееха, без да се притесняват, че някой ще ги чуе.

В края на втората седмица спряха при една плантация и двамата с Алекс се измъкнаха да разгледат околността. Къщата се издигаше на възвишение с изглед към реката и господин Грейди отиде да се срещне със стопанина.

— Дали баща му е собственик на тази земя?

— Вероятно — хвърли на Алекс кос поглед. — Ако чуе майка ми, че съм била насаме с един Армтидж и не съм се възползвала, жива ще ме одере.

— О, така ли? — учуди се той. — Тази кожа ли имаш предвид? Същата, която в момента ли носиш?

Тя отблъсна ръката му, но очите й обещаваха, че по-късно ще бъде по-благосклонна към всичките му желания.

Стопанинът на плантацията беше прочистил дива портокалова гора от храсти и бурени. Имаше още градина със зеленчуци, която даваше плод през зимата.

— През лятото е много горещо и е пълно с разни буболечки — обясни им главният градинар. — Тук плодоносните сезони са наопаки.

Ширеха се и безкрайни полета с индигови растения, обработвани от роби.

— Моят баща поддържа президента Адамс — каза Кей. — Според тях в нашия нов свят няма място за роби.

Алекс огледа земите.

— В случая става въпрос по-скоро за икономика, отколкото за хуманизъм.

На следващата сутрин след чудесна и обилна закуска отплаваха по реката. Кей беше доволна, че се върнаха на сала. Харесваше й вече тяхното малко общество, с изключение на Тим. Момчето все така се чудеше как да я злепостави и обиди. Господин Грейди постоянно хвалеше рисунките й и тя чувстваше, че по този начин се старае да й вдъхне кураж да понася ревността на хлапака. През първата седмица трябваше да проверява постелята си всяка вечер преди лягане, защото той пъхаше по нещо отвратително в нея. Веднъж намери растения, които предизвикваха обриви, после змии, наистина не бяха отровни, но все пак змии, и разни гнусни буболечки.

Настояваше пред Алекс да скастри момчето и да го накара да престане, но той само свиваше рамене.

— Момчетата си погаждат такива номера.

— В такъв случай е крайно време вие мъжете да ги спрете. Без да се бавите. Ако един мъж им забрани да се измъчват едно друго, в края на краищата тази практика може да се разпространи.

Алекс я погледна, сякаш е полудяла.

— Момичетата по-добри ли са? Като се ядосат, не удрят, но престават да си говорят.

— Да, но… — Кей вдигна дръзко глава. — По-прилично е, отколкото да се слагат гадни буболечки в леглото на човек.

— Така ли?

Тя не искаше повече да се разправя с него. Искаше само противният Тим да престане да й погажда мръсни номера. Реши да се оплаче на господин Грейди, но той отказа да я изслуша.

— Не участвам в хлапашки разправии.

Разочарована, Кей реши да вземе нещата в свои ръце. Ще се държи с Тим, както с братята си, и по-специално — както с Толи.

Когато за пръв път видя змия да се мушва в тяхната палатка, захапа юмрука си, за да не се разпищи, а пък Алекс я настъпи, хвана я точно зад главата и я изхвърли на безопасно разстояние. С втората змия Алекс се справи по същия начин. Но третия път Кей не го повика. Също като него настъпи змията с ботуш, хвана я точно зад главата и я изхвърли в реката. Чак като се върна в лагера, забеляза, че и тримата мъже я зяпат.

— Какво има? — попита тя.

— Тази беше отровна — каза господин Грейди.

Дори самата Кей знаеше, че тези змии са смъртоносно отровни.

Господин Грейди каза:

— Следващия път викни някого от нас.

Но Кей не повика никого за следващата змия, нито за по-следващата. Направи справка в книгите на Конър, нарисува най-отровните и ги запомни.

В края на втората седмица взе от Илай едно голямо гърне, напълни го с малки, безвредни змии и ги изсипа в долния край на леглото на Тим. Той не беше свикнал Кей да си отмъщава, затова ги усети едва когато се увиха около краката му. Момчето се развика и Кей, изтегната в палатката до Алекс, се усмихна, а той я попита какво е направила на „горкия Тим“. „Разиграх неговата игра“ — отвърна тя и зацелува Алекс, преди да е започнал да задава въпроси.

След този случай все едно беше обявена война. Веднъж намери глава на алигатор, довлече я по възвишението, скри я в храстите и рано сутринта, преди да се зазори, я нагласи с раззинала паст пред палатката, която Тим делеше с Илай. Алекс се събуди от писъците на Тим и погледна спокойно излегналата се до него Кей.

— Сега какво направи на горкото момче?

Тя само се усмихна.

Тим взе да се замисля, преди да й погоди номер. Научи, че щом се държи гадно с нея, тя ще си го върне.

Онова, което уравновесяваше антипатията на Кей към Тим, беше растящата й привързаност към Илай. Доста дни изминаха от началото на експедицията, преди да осъзнае, че предположенията й за него са несправедливи и са далеч от истината. Смяташе, че той цял живот е бил готвач, но се оказа, че на младини е следвал право.

— Когато бях адвокат, постоянно си имах работа с прекалено много омраза — разказа той една вечер на Кей. — Всеки фучеше от злоба, затова когато един мой клиент, младият господин Грейди, сподели, че иска да се отправи на изследователска експедиция, затворих кантората и тръгнах с него. Никога не погледнах назад.

Кей се досещаше, че след като е работил за семейство Армтидж, сигурно е бил отличен адвокат.

— А дом и семейство не си ли искал да имаш?

Видя как очите му помръкнаха. Извърна поглед и не каза нищо.

По-късно Кей попита господин Грейди за Илай.

— Няма да му бъде приятно, че съм ти казал, но той имаше жена и дете, които умряха от едра шарка. Повече не се ожени.

След това отношението на Кей се промени и когато веднъж го видя да чете Цицерон, се усмихна широко. Познаваше едно лице, което копнееше за съпруг.

През третата седмица издърпаха сала от водата и се впуснаха в пътешествие във вътрешността, за да видят някакви развалини, за които господин Грейди беше чувал да се говори. Той и Алекс носеха измервателните уреди, Кей — торба с принадлежностите за рисуване, а Тим и Илай — кухненските прибори. Алекс беше застрелял пуйка и Тим я носеше.

Кей не се сдържа да не каже на Тим, че шапка от перата й ще му отива много. Всъщност намекваше, че за него е подходяща дамска шапка.

Пристигнаха при стария форт, който господин Грейди искаше да картографира, и Кей се захвана да прави скици. Укреплението било построено от испанците и въпреки че вече беше в развалини, една от кулите с дебели стени още стоеше. Кей направи няколко рисунки и с Алекс тръгнаха да обикалят старото укрепление.

— Искам те веднага — прошепна той. Тъкмо се навеждаше да я целуне, когато от кулата полетя голям камък и падна на сантиметри от Кей. Алекс погледна нагоре тъкмо навреме, за да зърне Тим. Хукна след него и след няколко минути гората се огласи от виковете му:

— Да погаждаш гадни номера е едно, но да се опитваш да убиеш, е съвсем друго.

Кей се беше захванала пак с рисунките си и погледна господин Грейди, но той се държеше невъзмутимо. Негово беше задължението да смъмри Тим заради опасното безразсъдство, но Грейди остави тази задача на Алекс.

Тим беше наказан три дни да мие съдове и да носи дърва за огъня.

Вечерите, след като се нахранеха, Илай, който беше пътешествал през Флорида много пъти, им разказваше свои преживявания и други истории. Една от тях беше за индианско племе, чиито жени били изключително хубави. „Имали най-съвършените коси, очи и тела на земята. Жените били толкова мили и нежни, колкото и божествено красиви“ — разказваше той.

По-нататък разказа за първите пътешественици, които попаднали на тях. Мъжете отишли на лов, загубили се и точно когато били на края на силите си, срещнали жените, наречени от тях дъщери на слънцето. Жените нахранили ловците, дали им провизии, оставили ги да съберат сили, но на залез им казали, че трябва да тръгват. Съпрузите им били свирепи воини и ако ги заварели, щели да ги убият. Но мъжете не искали да тръгват и ги сподирили към селото, което се виждало в далечината. Колкото и да вървели, все не стигали дотам, селото все оставало в далечината. Най-накрая ловците се отказали, върнали се в разменния пункт и разказали историята.

— През годините — завърши Илай — много мъже търсиха селото на дъщерите на слънцето, но никой не го намери.

Като свърши да разказва, Кей му подаде рисунка на невероятно красива жена.

— Жените приличат ли на тази?

Той я загледа озадачено с широко отворени очи.

— Да, така си ги представям. Тази познаваш ли я?

— Това е майка ми — каза Кей и в гласа й се долавяше копнеж. Харесваше й всичко тук, но домът и семейството й липсваха.

На другия ден спряха рано и господин Грейди ги заведе в малко индианско селище. Кей не очакваше да види така чисто и стройно организирано село. Рояк деца се затичаха към тях и тя съжали, че не носи някакви лакомства. В единия край имаше голяма къща, където живееше вождът с домочадието си и където се събираха племенните съвети. Поканиха вътре Алекс, господин Грейди и Илай, но на нея и на Тим не разрешиха да влязат.

Кей веднага осъзна, че индианките и за миг не се усъмниха в пола й. Те не страдаха от предразсъдъците на белия човек по отношение на облеклото и мъжките дрехи на Кей не ги заблудиха. Една от жените я дръпна и влязоха в малка къща при другите жени, където не допуснаха Тим. Нагостиха я с царевичен хляб и прясно мляко. Най-старата знаеше някоя и друга английска дума и я попита кой е съпругът й. Кей отговори: „Алекс“, без да се замисля. Те закимаха и друга рече нещо с жест, изобразяващ брадата на Алекс.

Старицата обясни:

— Мисли го за много грозен и че е по-добре да го напуснеш, и да си хванеш другия. Много по-хубав е.

Кей не се сдържа, разсмя се и каза, че косата на Алекс ухаела, затова го харесвала. Жените много се развеселиха и когато групата напускаше селото, ги сподириха, душейки след Алекс.

Той се отнесе с чувство за хумор, но хвърли убийствен поглед към Кей. Илай и господин Грейди запазиха мълчание, но като стигнаха до сала, избухнаха в смях.

— Какво става? — попита Тим, взирайки се в Кей. — На мен ли се смеят? И аз се учудих, че жените поканиха само теб. Сигурно са видели, че даже нямаш брада.

Той гордо потърка своята едва набола брада.

Това изявление разсмя още повече господин Грейди и Илай, а пък Алекс се намръщи вече като буреносен облак.

През нощта в палатката Кей се опита да разсее лошото му настроение, но не успя.

— Какво те безпокои толкова много? — попита. — Обидиха ли те? Или си толкова самонадеян, че не можеш да се присмиваш на себе си? Жените харесаха аромата на твоята коса. Не виждам нищо лошо.

— Никога не бих се разсърдил на жени, каквото и да им харесва у мен, само че…

Не довърши изречението, понеже не искаше да я паникьосва, но с всеки изминал ден все повече се убеждаваше, че на Илай и Грейди им е съвсем ясно, че тя е жена. Още повече, чувстваше, че Грейди знаеше коя е Кей. Наблюдаваше дребни жестове, които тя не забелязваше. На пръв поглед Грейди се отнасяше към нея също както и към тъпия хлапак Тим, но на Алекс не му убягваха някои незначителни случки. Грейди например не обръщаше внимание на приборите за хранене на Тим, но на Кей следеше да бъдат безупречно чисти. Няколко пъти видя как той и Илай улавят насекоми или други гадинки, готови да полазят Кей, докато тя рисуваше. Веднъж; Грейди махна паяк, спускащ се към главата й.

Имаше и други знаци, които не се изразяваха с конкретни действия. Грейди разговаряше с Кей по различен начин в сравнение с другите. Различен беше тонът, даже речникът му. От общуването с богатите плантаторски синове в Чарлстън Алекс знаеше, че Грейди се държи с нея като с човек от неговата класа. Алекс беше изпитал на гърба си, че в тази класа не може да се влезе; трябва по рождение да й принадлежиш. Въпреки хвалбите на американците, че в новата страна няма класи, Алекс видя, че това е лъжа.

Но най-вече се питаше каква част от историята бе известна на Грейди. Според него за Грейди не бе трудно да се досети, че Кей е жена. Тя ходеше, говореше и реагираше като жена. Даже номерата, които погаждаше на Тим, бяха женски. Ако беше мъж, досега щеше да му стовари юмрук в лицето.

Онова, от което Алекс се страхуваше, бе, че Грейди не се е досетил сам за Кей, а че му е казано. Като че ли знаеше не само че е жена, но и че принадлежат към едно и също общество. Затова подозираше, че е получил писмо или от нейното семейство, или от Конър с описание на обстоятелствата. В този случай беше наясно и с Кей, и с неговото бягство.

След посещението в индианското село Алекс стана по-внимателен и наблюдаваше Грейди и Илай. Доколкото разбра, Илай знаеше само, че е жена, докато на Грейди сякаш му бе известно много повече. От лична гледна точка, което беше най-лошото и според Алекс абсолютно вярно, Грейди се мъчеше да спечели Кей. Тя се смееше и му казваше, че ревнува, но Алекс виждаше факти, които го тревожеха. Вечер историите на Илай ставаха все по-дълги и не оставаше време да се измъкнат с Кей. Грейди постоянно изпращаше Алекс на брега за дивеч и растения, които тя да рисува. Срещу това, че ги разделяха, не можеше да протестира, без да каже истината. Беше изключително трудно да обхожда сам диви и непристъпни места, да дебне елен, да го убие и да го носи на раменете си.

— Не вярвахме, че ще успееш — каза Илай първия път, когато Алекс се върна късно през нощта в бивака.

Алекс просна убитото животно на земята, погледна Грейди, но той избягна погледа му.

Шотландецът се питаше какво очаква Грейди от Кей. Като че ли правеше всичко възможно да прекрати близостта между Алекс и нея, което означаваше да им попречи да се любят. Но защо? Защото познаваше семейството й и се чувстваше отговорен за нея ли? Или го интересуваше повече съюзът между двете фамилии?

— Като че ли си сдъвкал лимон — прошепна му Кей, като влязоха в палатката си. — Да не би да имате недоразумения с господин Грейди?

— Защо попита именно за него?

— Не зная. Може би защото от два дни го гледаш сърдито и щом ме заговори, ми се струва, че ще го удариш с греблото. Ревността ти ме ласкае, но нашите взаимоотношения не ти дават право да го ненавиждаш.

— О, нима? — рече той с шумна въздишка. — Когато пътешествието приключи, с кого ще предпочетеш да бъдеш — с мен или с Армтидж?

— Тихо, ще те чуят. Господин Грейди не желае да се знае кой е.

— Нима Илай не знае? Той всъщност целува династичния му пръстен.

— Джейми не носи пръстени.

— Моля? — изръмжа Алекс и веждите му почти се сключиха.

— Нищо. Пошегувах се. Опитах се да те развеселя. Какво се случи, та изведнъж така се вбеси? Бях останала с впечатление, че се забавляваш — сложи ръка на гърдите му. — Аз страхотно се забавлявам.

— И когато се върнем, дотам ли ще бъде всичко?

— Какво искаш да кажеш?

— Като се доберем до някой град, ще разкриеш на Грейди коя си и тогава какви ще бъдат отношенията ви? Ще признаете любовта си и ще обявите публично годежа си в църквата!

Кей го погледна сериозно.

— Всяка нощ, след като правим любов и ти заспиш, се промъквам навън и после се шмугвам в палатката на господин Грейди. Лудуваме до премала и между другото той е много по-добър любовник от теб.

Алекс така изпухтя, че брезентът над главите им се размърда.

— Ти… ти… — опита се да каже нещо, но се задави.

— Но с Илай никой не може да се сравнява — продължи. — Тим никак не го бива, но го уча на онова, което научавам от вас тримата. Най-вече от Илай. Казах ли ти, че той…

— Престани — рече Алекс, прегърна я и я целуна.

Беше късно през нощта, вече лежаха един до друг потни и задоволени, когато тя пак го успокои, че няма повод да ревнува от господин Грейди. Кей си играеше с брадата му.

— Въпреки всичко той е по-хубав от теб. Даже индианките го казаха. Тревожиш се, че няма да те познаем без брада ли?

Той взе ръката й, целуна я по дланта и пак я сложи на гърдите си.

— Външният вид не ме тревожи. А това, че Грейди е истински херцог, а ти — принцеса.

Кей се разсмя, но не и Алекс.

— Не съм се къпала от седмица, по цял ден влача сандъци и кошове. Не виждам никаква прилика с принцеса.

— Дори да си покрита с кал от глава до пети, говориш и се държиш като принцеса. Дори да се храним с една лъжица и от една паница, ти пак си дама.

Вместо да се поласкае от думите му, тя се намръщи. Нещо много му тежеше, но не успяваше да изкопчи от него какво е. Само за да се успокои и да заспи, си каза, че е съвсем естествено да бъде напрегнат. Беше обвинен несправедливо в убийство и когато напуснеха некартографираната и сигурна територия на Флорида, нямаха представа какво го очаква. Заспа най-накрая, но спеше неспокойно, също както и Алекс.