Джуд Деверо
Ухание на жасмин (18)

Осемнайсета глава

След сблъсъка си с алигатора Кей беше по-послушна. Адам каза веднъж, че е живяла обградена с любов и сигурност и няма представа от истинския живот. Тогава си помисли, че не е много мило от негова страна да говори така, но вече бе започнала да разбира какво е имал предвид. Широкият свят нямаше нищо общо с нейния дом, където се радваше на нежните грижите на братя, баща и майка.

В известен смисъл случката с алигатора я наведе на мисълта, че й е даден втори шанс в живота. Ако Алекс не беше до нея, и не бе реагирал толкова бързо, чудовището може би щеше да я повлече на дъното на реката и с нея щеше да е свършено.

През този ден започна да се оглежда около себе си с повече внимание — от своите другарите по пътешествие до птиците, летящи над главите им. Заслушваше се в звуци, каквито преди не бе чувала. На фона на птичите крясъци се носеше един постоянен тътен, който ставаше все по-ясен. Като че ли се разместваха земни пластове. Беше и зловещ, и пленителен.

Кей вдигна поглед от рисунката. Илай почистваше птици за вечеря, която всички очакваха с нетърпение.

— Какъв е този звук?

— Плътният ли?

Тя кимна.

— Алигатори. Събират се за през нощта.

Кей едва овладя ужаса, който се надигна у нея.

— Сигурно има много, след като вдигат такъв шум.

— Стотици — каза Илай. — Не, хиляди. Катерят се един върху друг. Ще видиш. Но не се стряскай. Ще лагеруваме далеч от тях.

Кей само кимна, изгубила ума и дума от страх.

Господин Грейди нареди да акостират преди залез слънце и насочиха сала към брега. Тя забеляза следи от лагерен огън близо до брега.

— Тук са идвали хора — каза на Алекс, който закотвяше плавателния съд.

— Да, идвали са — каза той, — но по-нататък ще се озовем на места, където никой не е стъпвал. Нетърпелива ли си да ги видиш?

Кей не мислеше за нищо друго освен за огромната паст с остри зъби, която се разтвори пред нея. Алекс усети страха й.

— Хайде, не стой така. Трябва да свалиш на брега тези сандъци. Да не би да си въобразяваш, че само защото рисуваш хубави картинки, ще пътуваш безвъзмездно?

— Ще те предупредя, че… — започна тя, но видя, че господин Грейди я наблюдава. Пое тежкия сандък, който й подаваше Алекс, и го понесе към възвишението, където щяха да лагеруват.

През следващия час беше твърде заета, за да мисли. Двамата с Алекс опънаха три палатки — за тях, за Илай и Тим, и за Грейди. Пренася сандъци от сала до бивака, докато краката я заболяха и ръцете й се разтрепериха.

— Ще свикнеш. — Алекс я удари по гърба така силно, че щеше да падне по очи.

— Или ще умра — подвикна тя след него, но като видя Тим, който се хилеше нахално, грабна най-тежкия кош и го понесе по възвишението. Когато всичкият товар беше пренесен, искаше само да се просне и да изяде огромна порция, но имаше още много работа.

Алекс й съобщи, че трябва да помогнат на Илай да сготви вечерята.

— Но той нали изчисти птиците?

— Виждаш ли ей-онези дървета там?

Погледна накъде й сочи Алекс. През храстите се виждаха ниски дървета с ярки кръгли плодове като на детска рисунка.

— Портокали! — изуми се тя. Бяха рядкост и се появяваха само по Коледа на трапезата като голям деликатес. — Истински ли са?

— Да. Ако не се беше задявала с момичетата, щях да ти покажа къде растат.

— Ако не беше прекарвал толкова време да ровиш в сандъците на Грейс и да флиртуваш с нея, щях да съм с теб.

Алекс прихна.

— Идваш ли или не?

— Къде?

— Да наберем портокали. Илай ще сготви пернатите с портокалов сок.

— Звучи чудесно. Струва ми се, че мога да изям всички портокали.

Когато се скриха от погледите на другите, Алекс й подаде ръка.

— Хайде, мързеливке, да берем портокали!

Тя го хвана за ръката и двамата се затичаха през високата трева към малката портокалова горичка.

— Миришат божествено!

— По-хубаво от жасминово масло ли?

Алекс късаше плодове и ги пускаше в една голяма торба.

— Нищо не мирише толкова прекрасно.

Тя поднесе един портокал до носа си и вдъхна благоуханието му.

— Ароматът на жасмин ли ти харесва или косата ми?

— Фактът, че замириса на чисто, беше празник за сетивата.

— Хайде, кажи го на Тим, де. Сигурно веднага ще те метне във водата.

— Защо този малък фукльо ме мрази толкова?

— Точно заради това.

— Заради какво?

— Току-що го каза. За теб той е недорасъл и ти се държиш с него като с малко момче.

Кей се облегна на един дебел ствол и погледна нагоре към красивите плодове.

— Аз изобщо не му обръщам внимание.

— Именно. Той се смята за по-голям, по-опитен и очаква да се отнасяш към него като към по-умен.

— Той не е по-умен от моите кукли.

— Не — спря я Алекс, когато тя се пресегна да откъсне един портокал. — Илай каза да берем откъм южната страна, били по-сладки. Знаеш ли, че портокалите са донесени от един испански изследовател?

— Понсе де Леон, откривателят на Флорида.

— Браво. След като взехме урока по история, искаш ли да поседнем и да не правим нищо? Не знам за теб, но на мен денят ми се стори дълъг.

Кей не преставаше да се усмихва, понеже знаеше, че го прави заради нея. Беше се товарила толкова много, както никога през живота си. Алекс избра местенце с мека трева под едно дърво, откъдето се разкриваше гледка към хълмовете и отрупаните с цветя поляни.

— Красиво е — каза тя и взе портокала, който Алекс й подаде. Беше изрязал дупка в плода. — Какво да правя?

Показа й как да изстиска сока и как да го изсмуче.

— Много е вкусно и се чувствам истински егоист. Бих искала да откарам цял фургон портокали в Едилин и да ги раздам на децата, даже и на възрастните.

— Ами на Михей и Ейбрахам? И на онзи другия?

Кей се позамисли.

— Бенджамин.

По брадичката й се стичаше портокалов сок. Алекс й подаде още един.

— Комарджията ли?

— Нали е такъв?

Седяха един до друг и когато тя посегна да вземе третия портокал, докосна гърдите му. Мисълта, че ще се целунат, не й беше минавала, но като го погледна в очите, цялата й умора се изпари. Изведнъж се озова в прегръдките му. Брадата и мустаците му я дразнеха, не усещаше лицето му, но устните му върху своите определено усещаше.

С върха на езика си докосна нейния и тя почти скочи върху Алекс. Тялото й се изви към него и едва не го повали.

Алекс се отдръпна.

— Не, малката — каза тихо. — Няма да издържа. Една целувка може, но повече ще предизвикат действия, които знам, че не желаеш.

Кей се отпусна назад, сърцето й пулсираше в гърлото.

— А ти откъде знаеш какво желая?

Той не отговори, само седеше и дишаше дълбоко, за да се успокои.

— Алекс, миришеш толкова хубаво! Дъхът ти е портокалов и се заклевам, че още долавям жасминов аромат в косата ти. Ти… — и като се обърна към него, го погледна изпод гъстите мигли, засенчващи очите й.

Той издаде стенание по-яростно от рева на всички алигатори и се изправи.

— Ще ме подлудиш, малката. Няма да допусна да извършим грях. Но трябва да отбележа, че грехът не те отблъсква.

— Това не е ли същото, което пасторът проповядва всяка неделя? Че много лесно се отдаваме на греха?

— Склонна си повече от допустимото. Престани да ме гледаш така! Как ще застана пред Ти Си Конър, когато те заведа при него с разбито сърце и отнето целомъдрие?

Тя стоеше, опряла ръце върху гърдите му, и го гледаше.

— Ще ми разбиеш ли сърцето, Алекс?

— Има други части от тялото, за които се тревожа повече, че ще бъдат разбити. А сега тръгвай. Илай чака портокалите.

Кей крачеше усмихната пред него по пътечката, която направиха на идване. Алекс каза, че съжалява, че е допуснал „греха“ помежду им. Но каквото и да беше, тя се радваше на целувките му. Само да й беше разрешил поне една от тях да беше истинска.

В лагера ги очакваха и Тим изговори много приказки за това, че са се забавили прекалено дълго. Колкото до Илай и господин Грейди, те не казаха почти нищо, но Кей ги улови, че я наблюдават, както й се стори, странно. Седна до огъня и се загледа в Илай, който сръчно белеше портокалите, режеше ги и ги слагаше при пилетата.

Кей беше изтощена и усети, че ще заспи, преди яденето да бъде готово, но знаеше, че Алекс ще я събуди. Той винаги се грижеше за нея.

Събуди се след пет минути, защото един комар я ухапа. След това й налетя още един, и още един. Пляскаше се по лицето и врата, но най-накрая скочи и размаха ръце да ги прогони. Илай готвеше и като че ли не забелязваше вероломните насекоми.

— Мен не ме закачат — каза той.

— Опитай с това — подаде й господин Грейди метална кутийка с мехлем. — Втрий го в лицето и врата си, ще помогне.

Кей се намаза и само благоуханието бе достатъчно да я успокои.

— Какво е?

— Някакво масло с лавандула и още нещо — сви рамене господин Грейди. — Ако действа добре, ще ти дам рецептата.

— Благодаря…

Не довърши изречението, защото Алекс я прекъсна:

— На майка ни ще й хареса, нали, братко?

— Много — отвърна Кей, загледана към Грейди. На светлината на огъня очите му проблясваха, лицето му, обградено с дълги бакенбарди, се очертаваше. Беше много красив мъж и по всичко личеше, че е Армтидж.

— Ще ядеш ли? — попита Алекс дрезгаво.

— Да.

Тя откъсна неохотно очи от очите на господин Грейди… на Джейми.

— Един грях на ден не ти ли е достатъчен? — прошепна Алекс в ухото й, когато Грейди се отдалечи. — Какво ще каже майка ти?

— Майка ми е много практична жена. Ще каже, че мога да се гушна с него в палатката му, ако по този начин ще се омъжа за един Армтидж. Ще ми забрани да целувам престъпник.

В същата секунда съжали за язвителността си. От лицето на Алекс се виждаха само очите му и те бяха тъжни.

— Ами тогава — отдръпна се той — имаш благословията ми.

Кей гледаше след Алекс, който се запъти към портокаловата горичка. После погледна опечените птици с хрупкава кожичка, полети с портокалов сос, и пак се обърна към пътеката. Беше капнала от умора и беше гладна, но нарани чувствата на Алекс и трябваше да промени поведението си.

Илай разреши дилемата, като й подаде тенекиена чиния с две препечени птици.

— Занеси му — каза меко.

Съвсем навреме се усети, иначе щеше да разцелува Илай. Взе чинията и тръгна в падналия здрач след Алекс.

— Защо му даде най-хубавите? — чу Тим да говори. — Можеше да го извика да вечеря тук.

— Сядай, момко — скастри го Илай, — и не се меси, където не ти е работа.

Кей намери лесно Алекс. Беше застанал под същото дърво, където преди бяха седнали.

— Донесох ти за хапване.

— По-добре сподели вечерята си с Армтидж.

Тя седна на земята до краката му, откъсна си една кълка и я загриза.

— Много вкусно. Какво прахосничество, да ядем портокали, колкото ни се ще. Как мислиш, ще ни омръзнат ли до края на пътешествието? — той не продумваше и тя продължи: — Какво толкова те тревожи Армтидж?

— Той не ме тревожи, а ти.

— Защо пък аз?

Алекс седна срещу нея и започна да се храни.

— Става въпрос за пари.

— Заради това, че той ги има ли?

— Не. Заради това, че ти искаш да се омъжиш за него заради парите му.

— Ти си се оженил за пари — подхвърли тя и се приготви да посрещне гнева му, но той не се разгневи.

— Не, не съм. Лилит не беше богата, както хората си мислеха.

— Разкажи ми, моля те.

— Лилит беше платена компаньонка на една противна богата старица на име Ана Андъруд. Вещицата беше прогонила и най-алчните си роднини и нямаше никого. Но не искаше това да се разчува в Чарлстън и представи Лилит уж като нейна племенница.

— Беше ли мила с жена ти?

— В никакъв случай, но Лилит понасяше всичко, докато не се запозна с мен. Казах на старото чудовище няколко думи и тя се поусмири. Вбеси се, че Лилит ще я напусне и ще живее с мен след сватбата, за което между другото аз си платих.

— Колко се вбеси? Толкова, че да извърши убийство ли?

— Ако беше наела човек за целта, щеше мен да убие, не Лилит.

Кей го погледна в мрака, около тях се носеше тътенът от алигаторите, и каза:

— Не съм адвокатка, но щом Лилит не е била богата, ти нямаш мотив за убийството. Ако беше заявил пред твоя адвокат…

— Да не мислиш, че не съм? — почти извика Алекс. — Той отиде при онази Андъруд и тя му повторила лъжите, че Лилит е нейна племенница и наследница и затова съм се оженил за нея, за да отмъкна наследството. Даже казала, че предупреждавала Лилит за мен, поне това беше вярно — пое дълбоко дъх. — В действителност й се свидеше всяка коричка хляб, която й даваше. Скъпите дрехи на Лилит бяха за пред града, а не защото е била щедра към нея.

Кей се замисли над думите му.

— Затова ли избяга в гората, щом споменах богатството на Армтидж?

Беше тъмно, но тя почувства, че се успокои.

— Да, малката, затова.

— Не ти ли е хрумвало, че говоря нежно за Джими, за да те накарам да ревнуваш?

Както поднасяше крилце към устата си, замръзна.

— Не, подобна мисъл никога не ми е хрумвала.

— Понякога — продължи тя, бършейки брадичката си — човек трябва да се огледа кой е до него, къде се намира в момента, вместо да се връща в миналото. Вече съм много по-добре и отивам да си легна. И донеси, моля те, чинията.

Беше направила само четири крачки, когато той сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си.

— Винаги знаеш как да ме успокоиш — промълви. — Като че ли отнемаш от товара, който нося.

— Алекс — прошепна тя, — прави любов с мен.

— Малката, това не мога да направя.

— Днес едва се разминах със смъртта. Когато се срещнахме, един ден те делеше от смъртта. Твоята Лилит не е доживяла брачната си нощ.

Той сложи пръсти на устните й.

— Аз не съм пълноценен човек. Онова, което ми сториха, ме опустоши. Не съм мъжът, който търсиш.

— Аз пък никога няма да бъда жената, която си изгубил, така че сме квит.

Извърна се и си тръгна, но той я задържа.

Прегърна я и тя се надигна на пръсти, за да го целуне. Взря се за миг в очите й с ням въпрос, дали е сигурна в себе си. В следващата секунда устните му се притиснаха към нейните и усещането беше нечувано. Беше си разменяла невинни целувки и с тримата си ухажори, както и две с Алекс, но подобно нещо никога не бе изпитвала.

Той плъзна ръце по гърба й, после по раменете и тила й, зарови ги в косата й.

— Знаеш ли как ме подлудяваш от първия миг, в който те видях? — шептеше и обсипваше шията й с целувки.

Кей вдигна глава, за да получи още целувки.

— Ти ме мразеше.

— Приличаше на ангел с онази рокля. Не бях сигурен дали не съм умрял и ти не си ангел, пратен да ме отнесе на небесата.

— Алекс, какво правиш с мен, толкова е хубаво.

Той лекичко захапваше и целуваше чувствителната извивка на врата й и като усети, че коленете й се подгъват, я взе на ръце. Сложи я нежно на меката трева и започна да разкопчава ризата й. Под нея гърдите й бяха здраво стегнати с плат. Алекс съблече ризата и размота плата.

Когато устните му докоснаха гърдите й, тя изстена.

— Нямах представа…

Милваше я и я целуваше навсякъде, бързо съблече дрехите й. Като остана гола, се опита да го привлече до себе си, но той се отдръпна.

— Искам да те погледам, да видя жената, която желаех страстно от толкова дълго време.

Тя беше дребна и стегната от всичките тези дни на физически занимания. Плъзна ръката си от бедрата през цялото тяло до шията.

— Никога не съм виждал толкова красива жена.

— Не приличам ли на момче?

Беше го прегърнала през врата и впиваше очи в неговите.

Алекс едва не се разсмя в отговор. Докосна колебливо гърдите му.

— Мога ли да те пипна?

— Да — каза дрезгаво той. — Пипай ме, където искаш и колкото искаш.

Усмихната, започна да разкопчава ризата му и като я разкопча, пъхна ръце под нея. Имаше малко повече мускули, отколкото си бе представяла, и изведнъж си помисли, че у нея още седи представата й за него от онази първа нощ. Беше го възприела като съсухрен стар мъж, после събитията ги увлякоха и тя не беше забелязала, че тялото му се бе променило.

Смъкна ризата от раменете му, погали гърдите му и плъзна ръцете си до кръста му.

— Ах, малката — прошепна той. — Наистина си красива.

Освен да се усмихва, друго не знаеше какво да прави, докато той се разсъбличаше.

Легна до нея, а тя не откъсваше очи от лицето му и галеше брадата му.

— Има ли белези по лицето ти?

— Не, само сърцето ми носи белези — отвърна и започна да я целува. Захапа леко ухото й и после обсипа шията й с целувки, Усещаше устните му върху кожата си меки и горещи и се изви към него.

— Моля те — шепнеше, — прави любов с мен. Почувства ръката му между краката си и ахна.

Алекс се премести бавно върху нея, помилва бедрата й и ги разтвори.

Влезе в нея, тя инстинктивно се отдръпна, той също, но Кей го притисна отново към себе си.

— Страхувам се, че ще те нараня.

— Ами страстта? — имитира го тя със същия тон, както веднъж й го бе казал.

— Страст ли искаш, малката?

Очите му блестяха.

— Да, о, да!

— Тогава няма повече да се сдържам.

За миг се превърна от нежен и внимателен любовник в мъж, обезумял от желание към жената под себе си. Целувките му станаха дръзки и необуздани. Вкопчи се в нея с ожесточение, каквото Кей не подозираше, че съществува, и му отвърна по същия начин.

Когато езикът му докосна нейния, тя му се отдаде докрай, следвайки неговите тласъци. Като че ли през целия й живот нещо се бе свивало у нея като хванато в капан и само той можеше да го освободи. Помисли си замаяно: „Значи това е имал предвид, като говореше за страст“. И знаеше, че никой от мъжете, които познаваше, нямаше да предизвика у нея усещания, каквито Алекс възбуждаше. Небесата да са й на помощ, но кръвта й наистина кипна.

Когато влезе в нея, спря вика й от болката с устни, но болката бързо отстъпи пред удоволствието да го чувства в себе си. Удоволствието веднага се превърна в нещо различно, като че ли в тялото й се надигна някаква необходимост. Не знаеше каква е, но чувстваше, че ще умре, ако не я задоволи.

— Алекс — шепнеше, — Алекс, Алекс, Алекс.

Беше заровил лицето си в шията й. Тя се вкопчи в него. Тласъците му станаха по-бързи и по-силни и тя едва не закрещя.

Кей беше сплела крака около тялото му и чувстваше как пулсира, като че ли вълни от усещания я заливаха.

Той я притискаше към себе си, но като излезе от нея, тя не го пусна. Останаха да лежат прегърнати, с потни тела. Въздухът беше напоен с дъх на портокали, чуваха се най-различни животински звуци.

Стана доста късно и Алекс каза:

— Трябва да се връщаме.

— След малко. Искам да полежа още.

— Искаш меден месец. Това е, което една жена заслужава.

Кей се подпря на лакът и го загледа свирепо.

— Заклевам се, Александър Макдауъл, че ако съжаляваш, ще…

— Какво ще направиш?

— Ще те накарам да съжаляваш.

Като се усмихна, я притегли в прегръдките си и я целуна по устните.

— Не, малката, не съжалявам. Точно това исках. Беше…

— Най-прекрасното, което си преживявал, нали?

Знаеше, че се шегува, но не можеше да й отвърне със същото.

— Да — отговори искрено. — Ти си най-прекрасната. А сега ми обещай нещо.

— Какво — попита сънено. Предчувстваше, че ще я помоли да му обещае вечна любов.

— Да не ме побъркваш с въпроси за другите жени в живота ми. А сега ставай, обличай се и да се връщаме, преди да са изпратили малкия Тим да ни търси. Не бих искал да те види така.

Кей пренебрегна почти всичко, което каза Алекс.

— Други жени ли? С колко други жени си… правил същото?

Той изпъшка.

— Не толкова много, колкото си въобразяваш.

— Не те разбирам.

— Малката, не бива да забравяш, че за другите аз съм твоят брат, затова не ме разпитвай пред тях за жени. И не ме целувай!

— Нима си въобразяваш, че ще тичам подире ти? Точно обратното.

— Само те моля да положиш малко усилия.

— Ще видим кой има нужда от уроци по добро държание.

Междувременно се беше обула и обличаше ризата върху платното, увито около гърдите й.

— Колко жалко — въздъхна Алекс, наблюдавайки я как се закопчава. — Да се крие такава красота е престъпление.

Кей правеше всичко възможно да изглежда ядосана, но не успя. Погледна Алекс, помисли си какво бяха направили и в следващия момент се прегърнаха, и започнаха да се целуват.

Той приглади косата й назад.

— И за двама ни няма да бъде лесно да скрием случилото се, но трябва. Никакви погледи, никакви ласки. Дай ми още две целувки и да вървим.

— Още три.

Едва след шест целувки Алекс я хвана за ръка и се запътиха към бивака.

— И никакви задявки в палатката — прошепна той. — Ще ни чуят.

— Обещавам, че аз няма да те докосна. За теб не отговарям, понеже размахваш ръце накъдето ти падне.

— Нима?

— Да, точно така — потвърди тя съвсем сериозно.

Алекс се наведе, за да я целуне, но чуха гласове и той се изправи. С тъжен поглед пусна ръката й и влязоха в лагера.