Джуд Деверо
Ухание на жасмин (23)

Двайсет и трета глава

Ню Орлиънс, 1799 година

— Как, да му се не види, ще открием братята ти? — попита Алекс. Бяха мръсни, потни и изтощени. Но като погледна към нея, не можа да не се подсмихне.

— Радвам се, че ти е смешно, защото на мен никак не ми е. Копнея да се изкъпя и да спя около три дни.

— Спомних си първия път, като пътувахме заедно. Капна само след два часа езда.

— Два часа ли? — почеса носа си с ръкав. — За онова препускане ли говориш, когато яздихме ден и половина, без да спираме, и после ме изостави под едно дърво на милостта на всеки разбойник, който мине оттам? Него ли имаш предвид?

— Аха, него — отвърна Алекс. — Сега яздихме много по-усилено.

— Не се дадох, нали? — промърмори Кей, яздейки след него през покрайнините на града. Въпреки че минаваше полунощ, се виждаха светлини и се чуваше музика в далечината. — И какво е това?

— Нищо. Не съм казал нищо.

Всъщност тя размишляваше за настървението му да намери жената, която обичаше, и затова, ако можеше да мине без сън, нямаше да спре. Всъщност направиха точно това. При пункта за разменна търговия взеха лодка, която ги отведе нагоре по течението на реката, но на Алекс му се видя твърде бавна и спряха при плантацията, откъдето срещу безбожна цена купиха два коня с последните пари на Ти Си Конър. Спираха през вечер и веднъж преживяха сблъсък, по думите на Алекс „неуместен“, с цяла колония алигатори, заровени в пясъка.

Кей щеше да се покатери на едно дърво, но пък в такъв случай Алекс оставаше сам. Той застреля един с пушка, а на нея подаде зареден револвер, и тя улучи още един. Нямаше време да презареждат и хукнаха. В една от историите на Илай се споменаваше, че тварите не можели да проследят плячката си на зигзаг, затова тичаха горе-долу така, докато не стигнаха до някакво възвишение.

Щом се озоваха на безопасно място, Кей погледна Алекс, в следващия миг се намери в обятията му и се разрида от страх. Той така я притискаше, че й се стори, че ще й счупи ребрата, но не я интересуваше. Притискаше се към него с всички сили.

През същата нощ не спаха много и на сутринта Алекс отиде да търси конете. Кей не вярваше, че ще ги намери, но той ги доведе. Като го видя да идва, се хвърли да го целува с такава радост и страст, че се наложи да отложат тръгването с около час. Потеглиха, но вече избягваха брега. Същата вечер спряха рано, защото заспиваха на конете, а и самите животни бяха изморени до смърт. Алекс запали огън, за да се нахранят, преди да се отдадат на ласки. Кей цял ден си мислеше за Нейт и дали е стигнал до някакви заключения за обвиненията в убийство. След като правиха любов, се гушнаха и тъкмо заспиваха, когато Кей му каза, че цял живот Нейт си кореспондирал с приятел от Шотландия.

— Брат ми си мислеше, че не знаем, но от нас нищо не оставаше скрито. Абсолютно сигурни сме, че е нашият братовчед Локлан. Той е само няколко години по-голям от Нейт и когато им бяхме на гости, те се сприятелиха. Искаш ли да чуеш най-голямата тайна?

Той се молеше да не усети как се разтуптя сърцето му.

— Да, малката, обичам да ми разправят тайни. Само дано да е нещо хубаво.

— Засяга нас, но се съмнявам дали ще го разбереш по същия начин. Нейт наричаше своя писмовен другар Мерлин.

— Нима? — попита Алекс, като се постара гласът му да прозвучи безразлично и сънено. — Защо го е наричал така.

— Не знам. Според мен, ако някой трябваше да носи име на магьосник, мисля, че Нейт е най-достойният — усети, че се унася. — Чудя се как ли е наричал Мерлин моя аналитичен брат.

Алекс долови по равномерното дишане на Кей, че е заспала, и прошепна:

— Архимед.

Два дни по-късно, когато стигнаха селището и видяха Грейс, Кей каза:

— Вече знам защо се казва така. По-благодатна гледка не съм виждала през живота си.

— Аз съм виждал — добави Алекс. — Когато се измъкнахме от алигаторите и видях, че всичките ти крайници са на мястото си, нямаше по-благодарен човек от мен на земята.

Кей само стоеше и се взираше в него. Думи, по-близки до „обичам те“, не беше чувала от него.

— Ако се разплачеш, лицето ти ще стане на кални вадички.

— Че защо да плача? Не виждам причини.

Мина покрай Алекс с вирнат нос и чу как той се разсмя.

Грейс изтича навън да ги посрещне.

— Той пристигна да ви търси два дни след като заминахте — говореше задъхано, поемайки юздите от Кей. — Щеше да тръгне след вас, но пристигна пратеник с писмо и се отправи към Ню Орлиънс.

— Кой е този той? — попита напрегнато Алекс.

— Толи — викнаха в хор близначките. Бяха излезли навън и като че ли изживяваха блаженството на небесен транс. — Толи.

— Най-красивият мъж на земята — каза едната.

— Да, най-красивият — пригласяше й втората. Грейс не сваляше очи от Алекс, докато той слизаше от коня.

— Обръснал си се и изглеждаш доста по-добре.

— Той наистина ли ти е брат? — заразпитваха я близначките, без да поглеждат Алекс.

— Той е толкова по-… ами, мъжествен от теб.

По-рано момичетата мислеха, че Кей е красив мъж, а сега едва ли не я презираха.

Но пък съзнаваше, че в момента видът й е ужасен и… мирише. Прелестната бродирана жилетка висеше на гърба й на парцали, носеше следи от битката с алигаторите. Цветът на чорапите й не се познаваше, с ризата положението бе същото.

— Влизайте — подкани ги Грейс, — веднага ще ви сервирам да се нахраните. Искате ли да ви приготвя някакви дрехи? Струва ми се, че няма да останете достатъчно дълго, за да изпера и да изсуша онова, което е останало по гърбовете ви от вашите.

— Толи беше облечен с най-красивия жакет на света — обадиха се замечтано близначките. — Около джобовете бяха бродирани слънчогледи и виещи се клончета.

— На мен най-много ми харесаха пчеличките.

— Толи каза, че сестра му ги бродирала.

Алекс погледна въпросително Кей и тя кимна. Почти не си спомняше времето на безоблачен живот, когато седеше до огъня и бродираше жакетите на своите братя.

— Гладни сме — каза Алекс. — Също така имаме нужда от нови дрехи. А пък колкото до плащането…

— Господин Харкорт ви остави пари — успокои ги Грейс и погледна Кей.

„Тя знае — помисли си. — Толи й е казал, че съм момиче, но тя пази тайната.“

— А спомена ли нещо за чичо Конър?

Лицето на жената засия.

— Да, спомена. Отседна при нас за две вечери и ми разказа всичко, което си спомняше за господин Конър. Твоят брат е много мил и вежлив млад мъж — отвори вратата и я покани учтиво да влезе. — Имам мек сапун за косата ти — прошепна. — И жасминово масло за къпането.

Алекс чу, обърна се и погледна Кей. Всички трудности, лишения и страх, които преживяха през последните няколко дни, се изпариха и те избухнаха в смях. В първия миг стояха, сякаш нямаха сили да направят и стъпка от умора, в следващия така се смееха, че близначките дотичаха да видят какво става.

Грейс ги отпрати и затвори вратата. Кей и Алекс се държаха за ръце и се превиваха от смях, изричайки по някоя неразбираема фраза като: „вятърът носи благоухание“, „крадци със специфична миризма“, „косата ми никога не е ухаела толкова хубаво“.

Усмихната, жената се запъти към кухнята, за да им приготви нещо солидно за хапване.

Тази нощ в пансиона на Грейс беше за Кей божествена. Изкъпа се, спа в чисто легло, Алекс тайничко се промъкна при нея, нахрани се с хубава храна и на сутринта си облече нови дрехи. Алекс трудно я събуди в четири часа сутринта, но Грейс ги чакаше с вързоп с топъл царевичен хляб, за да закусят по пътя.

— Като обсебен е — промълви тихо жената на Кей точно преди да яхне коня.

— Да, наистина.

Съвсем неволно гласът й прозвуча гневно. Приближавайки се до целта, почувства колко нетърпелив е Алекс.

— Чух някои неща за него — продължи все така тихо Грейс, — но не вярвам. Не вярвам, че е способен да извърши онова, за което говорят хората.

— Не го е извършил и ще го докажем.

— Твоят брат… — започна Грейс, но се усети, че ще издаде тайна.

— Не се притеснявай. Предния път, като бяхме тук, Алекс каза, че никак не ме бива в ролята на момче.

— Не е вярно. Аз не се усъмних.

— Благодаря — каза Кей и я целуна импулсивно. — Ще направя всичко възможно да убедя чичо Конър за теб, но той е труден човек. Според майка ми е готов цял живот да живее със спомена за една жена, вместо да се обвърже с някоя истинска.

— Майка ти ми се вижда мъдра жена.

— Да, такава е, и много ми липсва.

— Тръгвай — подкани я Грейс. — Алекс ни гледа сърдито — наведе се до ухото на Кей: — Кой би предположил, че е толкова красив под онази брада!

— И аз нямах представа.

— Но вие като че ли сте наваксали изгубеното време.

— Ние, ами… — заекна момичето.

— Стените на тази къща са тънки. А сега тръгвай и дано да се справиш с всичко. И кажи на господин Конър, че… че…

Кей се метна на седлото.

— Ще ви събера вас двамата и ти сама ще му кажеш — погледна към Алекс: — Цял ден ли ще стърчиш там?

Той дръпна юздите.

— Е, пак ли сватосваш? Първо Илай с дъщерята на Ти Си Конър, а сега и на Конър намери жена. Не ти ли е хрумвало, че сами могат да си намерят половинките.

— Не е ли очевидно, че не са си намерили? Мисля си дали една от близначките няма да подхожда на Толи?

Алекс подкара коня в тръст.

Минаха дни, преди да стигнат до Ню Орлиънс, и когато стигнаха, бяха на края на силите си. Но мисълта, че се добраха до града, тяхната крайна цел, им вля нова енергия.

— Къде според теб е отседнал брат ти? В някой скъп хотел може би — Алекс я погледна с въпросително вдигната вежда. — Дали е сам или с нежна компания?

— Сигурна съм, че Толи е девствен. Адам и татко го следят изкъсо.

— Както и теб ли?

Тя направи гримаса.

— На мен ми имаха пълно доверие, защото вярваха, че съм благоразумна.

— Аз доказах, че са се излъгали — каза Алекс толкова гордо, че тя се разсмя.

— Не познавам града и не знам къде са първокласните хотели.

Алекс я погледна. Косата й беше пораснала и се беше измъкнала от връзката на тила. Къдреше се около раменете й така, че изпита желание да грабне Кей и да я метне на своето седло.

— За това нямаме време — каза му тя, но се усмихваше. — Покваряваш ме.

— Старая се — примигна той невинно.

— Радвам се, че само Толи е тук, защото ако Адам види как ме гледаш…

— Какво ще направи? — попита развеселено. — Ще ми хвърли ръкавица ли? Дали е донесъл револверите на баща си за дуел?

Кей му се усмихна самодоволно.

— Очевидно представата ти за Адам е погрешна. Но съм доволна, че го няма.

— Тогава кой е изпратил писмото на малкия ти брат?

— Нейт — отвърна бързо тя. — Според мен и Нейт е тук, но той не е страшен. Ако му кажа, че през цялото време съм била в леглото с теб, той само ще ме попита защо съм си пропиляла времето, вместо да науча нещо.

Алекс го напуши смях, но се сдържа от страх да не се издаде, че знае повече, отколкото казва. А думите й прозвучаха точно в стила на неговия приятел.

— Улица „Бърбън“ — съобщи той. — Нека първо там да проверим.

— Бил ли си там и преди?

— Кей, сладка моя, печелил съм хилядарки на пачки в този град. Следвай ме.

По целия път през криволичещите улички тя се усмихваше на гальовните му думи. Прекосиха заспалите предградия и продължиха към светлините и глъчката, която се носеше отдалеч. Чуваше се и музика, която ставаше все по-ясна и гръмка, и тя се усети, че изпъва стойката си върху седлото и умората й изчезва. До този момент прогонваше мисълта какво ще стане, ако Алекс открие жена си жива. За миг ще се превърне от ерген в женен мъж. Всъщност предпочиташе другата страна на въпроса, че всички обвинения в убийство ще отпаднат. Най-накрая Алекс ще бъде свободен. И ще… „Какво? — запита — Какво ще предприеме?“ Ще се задоми ли? Или ще продължи да пътува? Ще се втурне ли към непознати територии? Фактически те не стигнаха до неизследваната част на Флорида, така че Алекс може би щеше да пожелае да се върне и да завърши пътешествието.

Или щеше да предпочете да остане при жена си и да отгледат децата си?

Ако се случеше това, Кей какво щеше да прави? Възможността да се върне в Едилин при своите трима кандидати, сега й се струваше толкова абсурдна, че не й оставаше нищо друго, освен да се смее. Не можеше да си представи, че е била толкова млада, наивна и невинна. По време на пътешествието се замисляше от време на време какъв щеше да бъде животът й, ако се бе омъжила за един от онези мъже. „От тъп по-тъп“ — заключи тя.

Алекс й беше говорил за страстта като условие за брак и вече знаеше какво е имал предвид. Наистина не беше хубаво от негова страна, загдето я накара да се престори на момче, и после седмици наред й се присмиваше. Дори я насърчи да го възприеме по некоректен начин, но му прости. Знаеше със сигурност, че ако Михей, Ефраим или Бен се бяха държали наполовина толкова зле, никога нямаше да им прости.

Спомняше си отлично какво й каза веднъж: „Като погледнеш един мъж, трябва да почувстваш, че ще умреш, ако не изживееш живота си с него. Сърцето ти да се качи в гърлото“. Тогава си бе помислила, че никога няма да изпита подобно чувство.

Също така вече знаеше какво означава да правиш любов. Даже само мисълта я възбуждаше. И през ум не й бе минавало, че тази основна страна от живота носи толкова вълнение и задоволство. Ръцете на Алекс върху тялото й! Представи си в какви пози се любят понякога и се изчерви. Ако някой й беше казал, че един ден чисто гола ще преплете крака на врата на мъж, нямаше да повярва. Никога не би направила нещо толкова вулгарно, отвратително и примитивно! Никога!

Но го направи и й хареса. Щеше да се изсмее, като си представи себе си и Михей в подобна поза. Алекс й бе обяснил веднъж, че някои двойки се любят винаги по един и същи начин, и тя се беше изсмяла. Михей сигурно правеше любов само в една поза, и то набързо.

— Ако не махнеш този израз от лицето си, ще се наложи да наемем веднага стая — обади се Алекс с дрезгав глас.

— Всъщност си мислех за Михей.

— И други братя ли имаш? Или е някой от твоите братовчеди?

— Защо се правиш, че не помниш? Ето! Виж този хотел. Прилича ми на място, където Толи би се настанил.

Сочеше към малък хотел с консервативна фасада точно на границата, откъдето се носеше глъчката.

— Млад, богат мъж, сам в Ню Орлиънс! Не ми се вярва. От разказите ти останах с впечатление, че би избрал по-скоро онзи.

Алекс имаше предвид триетажна сграда, от която идваше шумът. От прозорците и отворените врати се лееше ярка светлина. Мъже и крещящо облечени жени се разхождаха безцелно, нощният вятър носеше смеха им.

— Грешиш — отрече Кей. — Въпреки че на Толи понякога му липсва зряла преценка, той е добро момче. Никога няма да отиде на подобно място.

— Какво ще кажеш да заобиколим от задната страна и да надникнем през прозореца? Ако не го видим, предлагам да си вземем стая и утре сутринта ще го потърсим. Или и двамата, ако другият ти брат също е пристигнал.

Алекс се помъчи да скрие ентусиазма си при мисълта, че най-накрая ще се запознае с приятеля си от детските години. Освен баща му другата най-значителна личност в живота на Алекс беше Нейт. Редовната им кореспонденция му беше помогнала да преодолее какво ли не.

— Добре — съгласи се тя. — Но само ще надникнем, няма да влизаме. Ще мина и през блато, гъмжащо от алигатори, с теб, Александър Макдауъл, но никога няма да стъпя в гнусно и неморално място като това.

— И аз — присъедини се той съвсем сериозно. — Кракът ми никога не е стъпвал в такъв хотел, няма и да стъпи.

Обърна коня си, за да не гледа натам.

— Аз ли греша, или започна да лъжеш по-неумело?

Алекс се разсмя и тя му се закани.

След двайсет минути бяха при задната страна на голямата сграда и музиката, която се носеше отвътре, поглъщаше всеки друг звук. Пискливият, възбуден смях на жените се извисяваше над буботенето на мъжките гласове и в цялата какофония имаше нещо неприлично. Кей погледна Алекс с израз, който намекваше: „Казах ли ти?“

— Не е тук! — изсъска на Алекс, докато се приближаваха към високо разположения прозорец. Алекс наведе глава, за да не го видят.

Застанаха под прозореца и той се надигна.

— Аз ще погледна, за да не нараниш изнежената си чувствителност.

— Да, имам морал, но това не означава, че съм изнежена. Бях достатъчно силна да спася живота на неблагодарно същество като теб поне дузина пъти.

Алекс не й отговори, а надникна през ярко осветения прозорец.

След като минаха няколко минути и той не проговори, Кей погледна към него.

— Какво виждаш?

— Няколко стари приятели. Как мислиш, ще ти отива ли червена рокля?

— Не се занимавай със странични неща! Брат ми там ли е?

Той се отдръпна от прозореца.

— Откъде да знам. Никога не съм го виждал.

— Защо не каза, че… — замълча, за да не издаде какви мисли са й минавали през главата. — Повдигни ме!

Алекс стоеше с безизразна физиономия, но тя знаеше, че вътрешно й се смее.

— Според мен идеята не е добра. Мило, невинно създание като теб — ни момче, ни момиче — ще бъде шокирано от гледката. Там има един млад мъж, на коленете му седи жена, а той е заровил лицето си в… — той описа с жест грамаден бюст. — Така невинна, каквато си, няма да понесеш подобно неморално… Ох!

Алекс потърка ръката си, където тя го удари.

— Повдигни ме и престани да ми се присмиваш.

— Значи ми забраняваш да говоря. Чудесно, малката, само не ме удряй повече. Заякнала си в битките с алигаторите и боли.

Тя го погледна с присвити очи, той я повдигна и подви крак, за да стъпи на бедрото му.

Първото нещо, което видя, и всъщност единственото, бе брат си Толи на игралната маса. В едната си ръка държеше карти, с другата беше обгърнал талията на жена, която според Кей беше дебела. Като си махнеше корсета, щеше да се разлее. Талията й представляваше тесен кръг, а над нея и под нея плътта преливаше наистина вулгарно.

— Видя ли познато лице? — попита Алекс.

От насмешливия му тон й стана ясно, че по някакъв начин той се е досетил кой е младият мъж.

— На подобно място нямам познати — отговори тя категорично.

— Сигурна ли си? Мога да се закълна, че един от младите мъже ми заприлича на теб. Но сигурно си въобразявам.

— Пусни ме! — изсъска тя, но той продължи да я държи нависоко. — Бог да ме убие, ако лъжа, не ме ли пуснеш веднага, ще те накарам да съжаляваш.

— И как възнамеряваш да ме накажеш? — попита той многозначително.

— С твоя ум никога няма да се сетиш. Остави ме!

Помъчи се да се освободи и осъзна, че все още е срещу прозореца. Погледна пак и видя Толи да се взира в нея. Отначало си помисли, че той не може да я види, но когато най-безцеремонно избута жената от коленете си, остави картите и се изправи, без да откъсва очи от Кей, тя разбра, че не само я е видял, но и я познал. Наведе се бързо.

— Толи ме видя и идва насам.

Алекс я пусна веднага на земята.

— Какво искаш да направим? Да се скрием ли тази нощ и на сутринта да го потърсим?

— Да се крием ли? От Толи! Никога! Ето какво… — тя се огледа. — Помогни ми да се кача на онзи покрив.

— Моля? — погледна близката стопанска сграда ниска, със стръмен покрив. — Щом се страхуваш от него, аз първи ще го заговоря.

— Не ме е страх от него и не искам да се крия от него. Щом отказваш да ми помогнеш, сама ще се справя.

До водосточната тръба имаше каца за събиране на дъждовна вода и тя се опита да се качи върху нея.

Алекс нямаше представа какво е намислила и любопитството му надделя над здравия разум. Не беше редно да се разхожда по покрив посред нощ, но искаше да види какво ще стане. Бутна с една ръка малкото закръглено задниче, после сам се качи и я избута на покрива. Тъкмо скочи на земята и брат й се показа на задната врата.

Алекс се спотаи в сянката. Откакто се запозна с Кей, тя все се оплакваше от този брат и искаше да ги види заедно.

Толи беше висок, с тъмна коса с червеникави оттенъци. Беше хубав, с игриво изражение, като че ли всеки миг ще се разсмее, и Алекс си помисли, че жените сигурно го харесват точно заради това. Толи излезе от осветената врата и тръгна по тъмната пътека. Алекс се зачуди защо не повика сестра си. Вместо това вървеше бавно и се оглеждаше предпазливо.

Като видя Алекс, се закова на място. В следващия миг с крясък, нещо средно между индиански боен вик и фучене на алигатор, Кей скочи върху брат си.

Алекс веднага се спусна да я хване, но тя падна върху брат си. Той залитна назад, но се задържа на крака. Алекс видя как я пое, за да не падне и косъм от главата й.

Алекс отстъпи пак в сянката. Очевидно те изпълняваха някакъв ритуал. Но за всеки случай беше готов да се притече на помощ на Толи.

— С какво, по дяволите, си облечена? — попита брат й, отдръпвайки се.

Алекс предположи, че не е подготвен за мускулите, които сестра му бе развила напоследък, и затова когато тя му подложи крак, пльосна на земята, но се постара да не я нарани, като я повлече със себе си.

— Ще кажа на мама, че понеже ругаеш, Алекс ме е превърнал в момче.

Толи го погледна, а в това време Кей беше върху него.

— Този мъж ли те отвлече и изложи на смъртна опасност?

Надигна се и Алекс се стегна да посрещне първия удар.

Кей се отпусна с цялата си тежест върху лявата ръка на Толи и сякаш възнамеряваше да я счупи.

— Те, не тебе, идиот такъв!

Толи престана да се мята и я загледа съсредоточено.

— Моля?

— „Те изложи“! А не „изложи тебе“! Алекс е негодникът, който ме открадна и ме отведе всред дивата джунгла на Флорида. Виждам, че не си учил, докато ме е нямало.

— Ходих къде ли не да те търся, нима си очаквала междувременно да чета?

Измъкна ръката си и се опита да се изправи, но Кей се хвърли с цял ръст върху него.

— Само да си го пипнал и ще те превърна в момиче — говореше му и го натискаше към земята.

От сенките излезе още един млад мъж, когото Алекс не видя в салона. С тъмнорусата коса и прекалено сериозните очи беше красив, но някак си личеше уравновесения му темперамент за разлика от буйния Толи. Алекс мигновено се досети кой е и двамата се загледаха безмълвно в едва просветващия нощен мрак. Пишеха си от деца и знаеха един за друг повече от когото и да е. В писмата си споделяха тайни, които бяха само техни.

— Никой никому няма да отнема жизнената енергия — обяви с ясен глас Нейт и като застана пред Алекс, се загледа в брат си и сестра си, които се боричкаха на земята.

Кей на секундата скочи и прегърна Нейт. Нямаше сбиване, нито хапливи забележки, само кротка прегръдка.

— Добре ли си? — попита той. — Нали нямаш сърдечни или физически травми?

— Не, нямам — отвърна тя, като се повдигаше на пръсти и се притискаше в брат си.

— Научи ли нещо полезно по време на пътешествието?

— Научих всичко. И го нарисувах.

Нейт вдигна вежди.

— Нима? И къде са рисунките?

— У Джейми Армтидж.

— Какво? — възкликна Толи, стана от земята и изтупа дрехите си. — И един от фамилията Армтидж ли е забъркан в тази история?

— Представяше се с името Грейди и беше водач на експедицията.

— В каква посока се движехте? Докъде стигнахте? По река Сейнт Джон ли плавахте? Какви представители на дивата фауна срещнахте? Какво…

Кей целуна брат си по страната.

— По тези въпроси ще разговаряш с Алекс. Той проучи книгите и знае имената на всички животни, птици, влечуги. Ще дам рисунките на чичо Конър, за да идентифицира видовете.

— Предполагам, че този тук е Алекс — подхвърли Толи, като все още го гледаше, сякаш му се искаше да го удари.

— Да.

Кей застана до Алекс. Сдържа се да не го хване за ръка, понеже Толи едва ли щеше да издържи гледката. С избухливия си нрав сигурно пак щеше да налети на бой.

— Алекс и аз…

Не продължи, понеже видя, че Толи се загледа в дъното на пътеката, и затаи дъх. Кей погледна Нейт и той й кимна. Не забеляза, че кимна по същия начин и на Алекс.

— Той тук ли е? — попита шепнешком Кей.

Само Нейт видя, че Алекс пристъпи по-близо до Кей, сякаш да я защити от онзи, към когото Толи гледаше.

Но Кей направи знак на Алекс и той се отдръпна. На Нейт му направи впечатление мълчаливото разбирателство помежду им. Тя му каза без думи да не се тревожи за нея и че не е необходимо да я защитава.

Кей тръгна бавно, Алекс я последва. Към тях идваше внушителен мъж, висок колкото Алекс, но по-едър и мускулест. Алекс веднага се сети, че това е братът, за когото Кей говореше много често — Адам. От разказите Алекс си бе направил заключение, че е строг и безкомпромисен, и се приготви за атака. Не го засягаше дали й е брат или не, но ако се отнесеше грубо с нея, нямаше да му се размине. След всичко, което преживя Кей, никой нямаше право да я наскърбява.

Алекс наблюдаваше как Кей стои притихнала, а братята й бяха на няколко крачки зад нея. Алекс се мъчеше да отгатне страхува ли се от него, но по израза й не личеше. Сви юмруци. И да загубеше битката, щеше да умре, за да я защити.

Адам се отпусна на земята на коляно и Алекс се обърка. В следващия момент Кей се втурна в прегръдките му. Както беше коленичил, почти се изравни с нея на височина. Тя го прегърна. Само миг по-късно и двамата се разхълцаха.

Смутен от тази невъздържаност, Алекс се обърна към Нейт и Толи. Те не откъсваха погледи от брат си и сестра си и по страните им се стичаха сълзи.

Алекс се отдръпна в сенките. Като че ли загуби Кей, като че ли никога не са били заедно и сега тя се завръщаше, където й бе мястото. Никога през живота си не се бе чувствал толкова излишен, както в този момент. За него нямаше място между нея и братята й.

Извърна се и направи крачка, но Нейт сложи ръка на рамото му и го спря.

— Не си тръгвай. След малко ще се успокоят и Адам ще започне да й се кара колко ни е изплашила и как повече няма да излезе от къщи сама. Щом се нормализира обстановката, ще седнем някъде да разговаряме. По-различен си, отколкото си представях.

Алекс разбираше какво има предвид Нейт. В писмата си и двамата бяха скромни по отношение на външния си вид. Алекс му беше писал, че прилича на кон, а Нейт, че като всички учени е ни хубав, ни грозен. В действителност Алекс приличаше на ангел от ренесансова картина, а чертите на Нейт бяха изваяни като на гръцка скулптура.

— Надявах се, че си по-хубав — рече Алекс с каменно изражение.

— Явно доста време си прекарал в компанията на сестра ми — отбеляза Нейт също толкова сериозно. — Тя винаги намира начин да обърне на смях всичко. Ах! Престанаха да плачат. Може би ще успеем да се оттеглим и да вечеряме само двамата. Имам много да ти разказвам. Мисля по-добре, когато съм сит.

Алекс не можа да не се подсмихне. Нейт говореше така тържествено, както и пишеше. И, о, колко познато звучеше. След месеци на неочаквани събития и всекидневни срещи с нови хора при най-различни обстоятелства беше прекрасно да чуе нещо, което му беше понятно.

— Имаш ли нужда от носна кърпичка? — вдигна вежда Нейт.

— Оставям сълзите на твоето семейство — отвърна Алекс и се зарадва на усмивката му.

— Трябва да ми покажеш какво правиш с конете.

— А ти трябва да разрешиш загадката, заради която щяха да ме обесят — отговори Алекс.

— Даже Толи проумя, че има загадка.

Тонът на Нейт прозвуча, като че ли наблюдаваше изключителния номер на дресирано куче, и двамата за пръв път се разсмяха заедно.

— Кой разсмя сериозния ми малък брат? — чу Алекс непознат дълбок глас.

Нейт и Алекс се обърнаха и видяха Адам, който така беше прегърнал Кей, че тя не би могла да се измъкне. Алекс пак стисна юмруци. Не го интересуваше дали й е брат, не понасяше друг да я докосва.

— Мисля, че трябва да обсъдим положението — предложи Адам и Алекс кимна.

* * *

Адам беше уредил ресторантът да не затваря и освен тях други посетители нямаше. Щом седнаха около една кръгла маса, Толи и Адам заговориха едновременно, но Адам отстъпи на Толи да разкаже как са открили Кей. „И сина на Мак“ — добави колебливо, тъй като очевидно не беше решил още дали Алекс е приятел или враг.

Когато сервитьорите започнаха да сервират, Алекс се уплаши за миг, че ще ги чуят. Дали пък братята на Кей не бяха забравили, че той е издирван от закона, факт, който той никога нямаше да забрави. Едва когато забеляза недоумяващото изражение на сервитьора, осъзна, че всички говорят на шотландски диалект, сякаш вчера са напуснали Шотландия.

Толи разказваше за срещата си с Грейс и близначките.

— Пристигнах там два дни след като бяхте тръгнали — загледа се за миг в празното пространство. — Тези момичета! Вървяха навсякъде по петите ми. Не бях виждал такива като тях.

— А всички момичета ли са така агресивни като тях? — попита Кей. Толи отговори, че не са, и тя погледна Алекс с израз, който говореше: „Нали ти казах“.

— Но ми се ще да бяха! — продължи ентусиазирано Толи. — Нямаше да ми се налага да се трудя толкова много.

Адам предупреди с поглед брат си да си затваря устата, но Кей и Алекс се разсмяха.

— Казах ти, че на нас мъжете ни харесва тази непринуденост — напомни й Алекс.

— А пък аз ти казах, че не всички жени сме като тях — смееше се Кей.

— Ето че пак и двамата сме прави — пригласяше й Алекс.

Адам погледна Толи и той сви рамене. Нямаха представа за какво намекват.

— Нейт остана в Чарлстън, а аз отидох в Ню Орлиънс — продължи разказа Адам.

— Но не си казал на чичо Конър къде отиваш.

В гласа на Кей се долавяше явно неодобрение.

— Тогава му бях доста ядосан.

Адам отпи от виното.

— Беше готов да откъсне главата на чичо Конър — прибави Толи. — Искаше ми се да си там, за да ги нарисуваш. Не си ли заслужаваше да се увековечи гледката?

— Не си спомням да се е случвало подобно нещо — заяви Адам.

Толи продължи да разказва как е препускал, за да свари Кей, преди да потегли със сала.

— Чичо Конър не ни каза, че ще пътешестваш с един от синовете на Армтидж.

— Съмнявам се, че е важно за него — каза Адам. — Не смятам, че на Ти Си Конър някой човек ще му се стори интересен, освен ако не му израснат листа и не разцъфти, за да го класифицира по таблицата на Линей.

— Грейди бил ли е предупреден за мен, за нас? — попита Алекс.

Адам отговори:

— Не че знам, но последния път, като се видяхме с Джейми, ме попита дали малката ми сестра вече е пораснала. Едва ли му е отнело много време да си извади заключение.

По време на целия разговор Нейт седеше мълчаливо. Обичаше да наблюдава, независимо дали бяха хора, животни или пейзаж. Имаше великолепна памет и помнеше всичко, което виждаше и чуваше.

Сега наблюдаваше съсредоточено Кей и Алекс като с лупа. Виждаше промените у сестра си — и физически, и душевни. Тя беше израснала обградена с грижи. Даже бе казал на баща си, че начинът, по който се отнасят с нея, не е много полезен. Като се омъжи и се премести в друга къща, ще страда, докато се приспособи. Свикнала бе само с приятни изживявания и с красота навсякъде около нея. Не допуснаха да я докоснат грозните страни на живота.

И сега Нейт забелязваше колко различна е сестра му. Фактът, че седеше до мъж, осъден на смърт за убийство и че не се страхуваше от него, говореше за голяма промяна. На отиване към ресторанта двама пияници едва не връхлетяха върху нея. Адам веднага се приготви да я защити, но Кей вече ги беше избягнала. И то така пъргаво, сякаш го беше правила стотици пъти. И което бе най-интересното, не забелязваше мъжете. Имаше очи само за Алекс.

Адам седеше срещу Кей, Толи и Нейт бяха от двете му страни, Алекс се беше настанил до Кей. Адам разказваше как са ги проследили, Толи добавяше драматизъм към случките.

— Там, при Грейс, даже видях алигатор — обясняваше той. — Наистина! Беше на няколко метра от мен и го гледах, докато се изниза.

— Нима? — учуди се Кей и с Алекс се спогледаха развеселени.

Толи местеше поглед от него към нея и се мръщеше. Той и Адам бяха твърде възпитани, за да обсъждат факта, че те си ядяха от чиниите. Изглежда, знаеха кой какво обича и без много-много приказки си разменяха зеленчуците. Цялото семейство знаеше, че Кей не обича зелен боб, и когато видяха, че го яде и дори посегна да си вземе от чинията на Алекс, даже Адам замръзна.

— Още не мога да възприема колко много си се променила — каза Толи.

— Косата ми ще порасне — отговори тя. — Макар че не ми се иска. Яздя по-добре без тази тежка коса.

— Заболява те тилът — прибави Алекс и Кей се разсмя, като че ли беше чула най-смешното нещо на света.

Толи погледна Нейт, но той така се взираше в Кей и Алекс, че явно не го интересуваше нищо друго около него. Толи знаеше, че брат му се е задълбочил в онова, което наричаха „магия“ и което означаваше, че проучва даден обект, за да вникне в смисъла. После Нейт щеше да им каже с едно изречение извода.

— След като се нахраним — обърна се Адам към сестра си, — ще отидем в хотела, където съм наел стаи за нас, и утре сутрин ще отидем да ти купим дрехи. Повече не е необходимо да се обличаш като момче. Имам си достатъчно братя, други не ми трябват.

Алекс вдигна очи от чинията си.

— Не! Корсетът я наранява. Оставете я да се радва на свободата си, докато е възможно. Съвсем скоро ще бъде при майка си и отново ще надене онзи уред за мъчение.

Говореше спокойно, но в тона му се долавяше заповед и Адам го погледна право в очите.

Нейт беше виждал мъже да се противопоставят на най-големия му брат, но само баща им го бе принуждавал да отстъпи. Невъзмутимият поглед на Алекс, стиснатата челюст даваха да се разбере, че няма да се огъне.

— Добре тогава — каза най-накрая Адам. — Утре сутрин ще бъдем петима мъже. И все пак, Кей, не можеш…

— Какво не може? — попита Алекс.

— Според теб какво трябва да направи? — попита Нейт.

— Ами трябва… — не се доизказа и престана да гледа предизвикателно. Обърна се към Кей. — Според мен сама ще реши какво да прави.

Промяната в тона му беше драматична. Бе готов да се сбие с грамадния Адам, но когато въпросът опря до Кей, за секунда гласът му омекна.

Мъжете се спогледаха, после погледнаха дребничката Кей и избухнаха в смях. Тя реши да се преструва, че няма представа за какво се смеят, но не издържа и също се разсмя. Когато измъкна ножа на Алекс и го размаха, смехът стана неудържим.

Нейт наблюдаваше как погледът на Кей се разнежваше, щом погледне Алекс. „Влюбена е в него“ — помисли си и трябваше да скрие усмивката си. Колко хубаво бе сестра му да се влюби в най-добрия му приятел.

Но когато си спомни, че Алекс има съпруга, която живее само на километър-два оттук, усмивката му угасна. На Алекс щеше да му се наложи да избира и ако разбиеше сърцето на Кей, Нейт щеше да се изправи срещу най-добрия си приятел.