Джуд Деверо
Ухание на жасмин (25)

Двайсет и пета глава

— Какво, да те вземат мътните, правиш тук? — попита Толи, докато изтегляше Кей през прозореца на хотелската стая. — И откъде, по дяволите, се изкатери до третия етаж?

— Ако не престанеш да ругаеш, ще кажа на татко как държеше на коленете си онази дебела жена. Лъжеш цялото семейство, че си девствен? — застана насред стаята и й направи впечатление елегантната мебелировка. — Този хотел сигурно е много скъп. Кой плаща?

— Какво знаеш ти за девствеността? — попита Толи. — И откога се интересуваш от пари, освен колко можеш да похарчиш?

— Като живеем, се учим.

Изтупа панталоните си. За да стигне до стаята, без да я видят хората в съседната стая, се наложи да мине през един железен балкон.

— Говориш като проповедник. Освен това кога ще си облечеш чисти дрехи?

— Когато си поискам, лицемерен фарисей — изгледа Толи и отбеляза, че се е облякъл изключително елегантно. Направи й удоволствие, че е с жакет, бродиран от нея. — Близначките са запленени от твоя жакет.

— Непрекъснато пъхаха ръцете си по джобовете ми. Защо и другите момичета не са като тях?

— Другите имат мозък. Е, и къде са в момента?

На една мраморна масичка имаше поднос с плодове и кошничка с хляб.

— Умирам от глад.

— След количествата, които погълна снощи, си помислих, че няма да ядеш до края на седмицата — Толи седеше срещу нея, като протегна дългите си крака. — Как ни намери?

Кей сви рамо.

— Не беше трудно. Исках да тръгна с Алекс за Чарлстън.

— Струва ми се, че искаш да бъдеш с този мъж всяка секунда от всеки ден.

Тя направи знак, че устата й е пълна и не може да му отговори.

— Добре ти е известно, че няма да ти разрешат да стоиш в тази стая. Адам ще те изгони.

— Ако не знае, че съм тук, няма да ме изгони.

Огледа хубавата гостна. В дъното забеляза висок шкаф, зад който имаше достатъчно място да се скрие. Погледна Толи.

— О, не, не! Ако се скриеш и те намерят, Адам ще обвини мен.

Кей разчупи едно хлебче и го намаза с масло.

— А да ти припомня ли всичко, което знам за теб и което мога да използвам, за да те изнудвам?

— И аз знам някои неща за теб — каза той лукаво.

— Много се радвам. Надявам се да кажеш на татко, че спя с Александър Макдауъл, и той да ни принуди да се оженим.

Толи се ококори.

— Кога стана толкова вулгарна?

— Когато разбрах какъв е истинският живот. Ще ми помогнеш ли или не?

— Разбира се, че ще ти помогна. Кога не съм ти помагал? Но не забравяй, че може да видиш нещо, което няма да ти хареса и ще се наскърбиш.

Кей изяде и последното хлебче.

— Е, и какво представлява тя?

— Коя?

Изгледа го с присвити очи.

— Хубава е, но не е такава красавица, за каквато й се носи славата.

— Празни приказки ли ми говориш?

— Да — призна Толи. Не можеше да излъже сестричката си. — Не е облечена, както съм чувал, че се е издокарвала в Чарлстън, но даже и с безличните си дрехи е красива. Има котешки очи, устни като зрели череши, а тялото й е…

— Схванах идеята. Нали знаеш как е постъпила с Алекс?

— Да. Как не се е усетил!

Кей почувства, че космите на тила й настръхват.

— Какво намекваш? Нима е трябвало да проумее, че жената, която обича, е подъл, лъжлив скункс? Че го е използвала за някакъв свой сатанински план! И никак не я е било грижа, че ще обесят Алекс щом ще постигне целта си.

Докато говореше, Кей се бе изправила и гледаше отвисоко Толи с унищожителен поглед. Той я следеше заинтригуван.

— Ако любовта преобразява хората по този начин, не искам да ме спохожда.

Тя седна.

— Никоя жена не е толкова побъркана, че да се влюби в теб.

— Тук, скъпа сестричке, много грешиш. Половината жени в Ню Орлиънс са влюбени в мен. Другата половина — в Адам.

— То е само защото Итън не е тук — чу шум отвън. — Тук са.

Толи я сграбчи за ръката и я изправи.

— Ако имах капчица здрав разум, щях да те избутам през прозореца.

Повлече я към шкафа и когато тя се опита да го спъне, избегна падането.

— Пусни ме! Мога и сама да ходя.

— Ходенето не е проблем — говореше той, докато я набутваше в тясното пространство зад шкафа. — Ако не се бе научила да яздиш, никога нямаше да се забъркаш в тази каша. Стой тук и да не си шукнала!

Кей отвори уста да му отговори нещо язвително, но си премълча. Толи можеше да каже на братята й и на Алекс, че е тук, и те щяха да я изгонят.

За да разбере къде отива Алекс, трябваше да го проследи по улиците на Ню Орлиънс. Скри се зад голяма палма във фоайето на хотела и когато Алекс се качи нагоре, отиде при хотелския служител и му каза, че трябва да достави пратка на годеницата на онзи мъж. Подозирала, че е пръстен.

Човекът се потресе от ужасния й външен вид, което пък от своя страна имаше и предимства, защото не я огледа внимателно. Беше й съобщено, че господин Натаниъл Харкорт е заел два апартамента в техния хотел, единият бил за младоженци на последния етаж. Кей поиска от служителя ключа, за да направи изненада на госта, но той дори не й отговори, само я погледна презрително. Ако беше красива млада дама, облечена изискано, щеше да й даде всичко, което поиска. Изглежда и двата пола си имаха предимства и недостатъци.

Най-накрая й се наложи да се катери по балконите откъм задната страна на хотела, която гледаше към градината, за да стигне до апартамента. На два пъти едва не падна и само благодарение на силните си мускули се издърпа нагоре. „Благодаря ти, Флорида“ — промърмори, когато стигна до последния етаж.

За да я скрие още по-добре, Толи разтвори вратичките на долапа и нареди декоративни дървени ракли в долния му край. Кей виждаше стаята през процепа между вратите.

След като се скри, тя се запита защо е тук. Очакваше да види жената, за която беше слушала толкова много. Голямата любов в живота на Алекс. Жената, която погледнал и почувствал, че е влюбен.

Толи беше направил само две крачки и вратата се отвори. Влезе Нейт.

— Моля, влезте — каза той с обичайния си хладен тон, като че ли ситуацията не го засягаше. Но Кей го познаваше и почувства добре прикритата антипатия. Нейт мразеше несправедливостта. В колежа беше писал доста против робството и беше изпратил петиция до президента Адамс с предложение той, Натаниъл Харкорт, да помогне в реформата на законодателството на Съединените щати.

На Кей й беше ясно, че нейният брат не одобрява жената, за която Алекс се бе оженил, воден от страст.

Затаи дъх, чувайки леки женски стъпки, после я видя в гръб. Беше висока и стройна, гъстата й черна коса беше вдигната на кок. Кей заключи, че тялото й е стегнато здраво в корсет. Носеше рокля от синя коприна, очевидно шита по мярка. Жакетчето й беше модерно. Когато жената се извърна, сърцето на Кей замря.

Лилит Грей наистина беше красавица. Скулите й бяха изящни, очите — като бадеми, устните й — съвършени и сочно червени… което според Кей се дължеше на някаква изкуствена добавка.

Помъчи се да разсъждава разумно и да я прецени от мъжка гледна точка. Толи я зяпаше с глуповато изражение, като че ли виждаше звезда, приземила се на тази планета. „Поне Нейт не е запленен от нея“ — помисли си. Гледаше към отворената врата, като че ли там имаше нещо далеч по-интересно от жената.

В следващия момент Нейт огледа стаята и като видя, че на подноса няма нито един плод и кошничката за хляб е празна, погледът му стана бдителен. Кей съжали, че не се е съобразила с присъствието на Нейт. На него нищо не му убягваше.

Само след още един оглед видя Кей да наднича през процепа. Даже направи стъпка към нея, но в този момент влезе Алекс и той се обърна към приятеля си.

Кей не се беше замисляла как ще се държи тази жена, заради която едва не обесиха Алекс, но все пак й мина през ум, че ще се разкае. Ще се извинява и ще моли за прошка.

Но Лилит стоеше, загледана по всяка вероятност в Алекс, който влизаше. На красивото й лице грейна усмивка и стана още по-прелестно. За изумление на Кей тя като че ли се взираше в човек, когото обича много.

Алекс се приближи до нея, но беше с гръб към Кей и тя не виждаше лицето му, тогава и жената пристъпи към него и го прегърна.

— Колко много, наистина много ми липсваше — произнесе Лилит с нисък, гърлен глас. — И колко съм щастлива, че си оставаш мой съпруг.

Кей видя как Алекс обгърна талията й, после Лилит го целуна и той отвърна на целувката й.

На Кей й прилоша. Кръвта се дръпна от главата й, тялото й олекна и тя припадна. И Толи, и Нейт я наблюдаваха и успяха да я хванат, преди да се просне на пода.

Когато Алекс се втурна към нея, Толи му препречи пътя.

— Върви при жена си и ако се доближиш още веднъж до сестра ми, ще те убия.