Джуд Деверо
Ухание на жасмин (27)

Двайсет и седма глава

След една година

Едилин, щат Вирджиния, 1800 година

Кей се беше разположила с триножник и водни бои до езерцето, което се намираше недалеч от къщата. Опитваше се да нарисува милите патенца, които се плъзгаха по водата, тръстиките край брега… но умът й беше другаде.

Усети ухание на жасмин и затвори очи при нежния спомен. Мирисът я отнесе в горещите, наситени с влага нощи, когато с часове се отдаваше на любовни ласки.

Отвори очи, видя силует на мъж, отразен върху гладката водна повърхност, и в същата секунда разбра кой е. Помъчи се да укроти сърцето си, което се разтуптя бясно, и се овладя да не скочи и да не го запрегръща лудо. Толкова дълго време беше изминало, откакто го видя за последен път…

— Срещнах Тим — промърмори, продължавайки машинално да рисува.

— Интересно!

Гласът му, до болка познат, и все пак сякаш идващ от далечно минало, ускори пулса й. Акцентът му беше станал изтънчен и тя едва не се разплака. Беше пропуснала тази промяна. Жена му ли го беше научила да говори като английски джентълмен?

— Да, беше интересно. Той не ме позна, така че флиртувах безобразно с него и го разпитвах за неизследваните територии на Флорида.

Алекс сложи на триножника букет от жасмин. Към стъблата бяха прикрепени трите диамантени звезди и перлените обици, които бе оставила в Ню Орлиънс. Той коленичи до нея на тревата, но Кей продължаваше да рисува, без да го поглежда.

— Какво ти разправи за това пътешествие?

— Според Тим бил ми спасил живота половин дузина пъти.

Алекс заговори с лека ирония:

— И как наказа нещастника за подобно нахалство?

Тя не го поглеждаше и рисуваше, сякаш присъствието му й беше безразлично. Не осъзнаваше, че оцветява езерото в розово.

— Не го наказах. По-късно обаче претърпя крайно неприятна злополука с лодка. Изглежда, че някакво нещастно малко змийче, е, не чак толкова малко, пропълзяло заедно с него в лодката. Тим реагира прекалено бурно и падна в езерото. Нямах представа, че не може да плува, така че се наложи Толи да го спасява.

Алекс седна на тревата.

— Сигурно е бил доволен, че Толи се е оказал наблизо.

— Разправяше, че той бил спасил Толи — въздъхна и оцвети небето в бледозелено. — Илай и Хоуп се ожениха два месеца, след като се запознаха.

— Нейт ми каза. Излезе права да ги сватосаш.

— Грейс ми дойде на гости и по една случайност и чичо Конър беше у нас.

— Наистина щастлива случайност! А близначките бяха ли с нея?

— Аха, беха — отвърна Кей и осъзна, че неусетно е заговорила на шотландски диалект, на какъвто бяха свикнали помежду си. — Майка ми ги задоми.

— Нима?

Алекс й подаде четка, която извади от дървената кутия на земята.

Извръщайки съвсем леко главата си, тя взе четката и погледна ръката му, но не и лицето му. Ръка, която познаваше толкова добре и която беше милвала всеки сантиметър от тялото й.

— Дочух, че и Армтидж е направил визита — Алекс беше сериозен.

— Да, посети ме и разговаряхме надълго и нашироко. Каза ми, че по време на пътешествието му е било много добре известно коя съм. В началото — не, но след като видял рисунките ми, се досетил. И за теб се е досетил кой си.

— И аз така предполагах. Страхувах се, че ще съобщи да ме затворят, когато пристигнахме в разменния пункт.

— Джейми каза, че му минавали такива мисли, но като ни наблюдавал, разбрал, че ти няма да ми сториш лошо. Адам му разказа всичко.

— Твоят брат ми е добър приятел.

— Той си е такъв — Кей потопи четката, която Алекс й подаде, в лилавата боя и се зае да рисува патета. — Джейми ми предложи да се омъжа за него.

— Адам писа на Нейт и той ми съобщи новината. Когато ми го прочете, излязох и пих три дни, а после трябваше да чакам почти цял месец, докато пристигне писмото, в което пишеше, че не си приела.

— Мама беше доволна, но татко си помисли, че съм слабоумна.

— А ти какво мислиш? — попита тихо Алекс.

— Че нямам ум.

Алекс се разсмя.

— Аз пък никога не съм те обичал заради ума ти.

При тези думи сърцето на Кей така се разтуптя, че имаше вероятност да се скъсат връзките на корсета. Така й се искаше да го погледне, но цяла една година имаше на разположение да размишлява за живота си и за своето бъдеще и някои подробности я тревожеха.

— Чух, че доста време си прекарал с нея в Чарлстън. Казаха ми, че сте били красива двойка.

— А пък аз чух, че майка ти те е запознала със стотици млади мъже.

— Запозна ме — усмихна се Кей, рисувайки сини човки на патетата. — Развежда ме из Лондон, Париж и Рим цели осем месеца и се запознах с кого ли не. Далечен братовчед на баща ми е женен за дъщерята на един граф, което означава, че синът им също е граф. Те са бедни и нямат имение, но пък имат титла. Моята майка използва всичките си връзки, за да ме запознае с всеки ерген от добра партия в три държави. Беше се засилила да ме води и във Виена, но вече се чувстваше много нещастна заради раздялата с баща ми и аз не издържах.

— И какво направи?

— Разболях се. Нито един доктор не успя да ми постави диагноза, докато най-накрая не казах на един от тях. Скроихме заговор и той съобщи на майка ми, че страдам от тежка форма на носталгия и трябва веднага да ме върне у дома. Мама събра веднага багажа и до края на деня вече бяхме на кораб на път за вкъщи. Но най-смешното беше…

— Какво?

— Като се прибрахме, тя се разболя тежко и пази леглото четири дни, без да се показва от спалнята си… а татко, много разтревожен за здравето й, не я остави и за минута.

Алекс се засмя и хвана крайчеца на полата й. Не беше съвсем сигурен, но не си спомняше да се е засмял дори веднъж през изминалата година. Между ада, който преживя, и сериозната компания на Нейт нямаше много поводи за смях.

— Ами младите мъже, с които си се запознала?

— Някои от тях бяха чудесни — отговори тя ентусиазирано. — А други — нетърпими. Един наследник на херцогска титла ми заяви, че ако го помоля да се ожени за мен, щял да си помисли. Смяташе, че трябва да съм поласкана от предложението.

— Ти не се ли поласка?

— Ни най-малко. На толкова много пикници ходих, че едва не се превърнах в кошница. Опера, балет, концерти. И танци! Сигурно износих сто чифта бални пантофки.

— Резултатът какъв беше?

— Онова, на което държеше майка ми: предложения за брак, естествено. Моето семейство е богато благодарение на зестрата на майка ми, от която баща ми после натрупал състоянието си. Като се прибави това към факта, че съм привлекателна за окото, и даже англичаните признаваха, че маниерите ми не ги смущават, десетки мъже паднаха на колене пред мен.

— А ти прие ли някое от предложенията?

Не отговори веднага.

— Така се разгневих, задето не ме взе със себе си, че се изкушавах не на шега. Представях си как ти пиша, че съм безкрайно щастлива, безумно влюбена и че ще се омъжа за приказен мъж.

— Но не се омъжи — заключи той и като че ли в гласа му вече се усещаше успокоение.

— Не се омъжих. Но пък никой от тях не ме познаваше. Оглеждаха ме с цел да разберат дали ще се нагодя към живота им. Колко деца мога да народя? Способна ли съм да се грижа за именията им? А най-много ми харесваше, когато подпитваха, за да разберат ще понасям ли безропотно любовните им похождения. И знаеш ли само кой мъж ми хареса?

Алекс се помъчи да не се мръщи, но не успя.

— Не, кой?

— Един от дресьорите на коне в грамадното имение на някакъв англичанин, който искаше да се ожени за моята зестра. Беше висок мъж, с широки рамене и гъста черна коса. Англичаните говореха, че бил „магьосник“ с конете.

— Магьосник ли?

— Аз го нарекох Мерлин и като отидохме да яздим, го целунах.

— Нима?

Алекс стисна юмруци.

Тя се преизпълни с доволство, като усети гнева и ревността му.

— Целунах я веднъж, само когато ти се беше скрила зад шкафа. Повече не съм я докосвал, нито съм спал с нея. Благодарение на теб прозрях какво ме е привлякло към тази жена и какво представлява като личност. Тя не престана да ми се кълне, че не е знаела за обвиненията, които ми бяха предявени за нейното убийство, но това е невъзможно. Нейт отиде до градчето в Джорджия, където е избягала веднага след инсценираното убийство, и е видял, че вестниците били пълни с материали за процеса. Даже издателят имал документ за абонамент, подписан от нея, разбира се, с фалшивото име, което използвала — пое дъх. — Със сетни сили издържах да стоя до жена, която е способна да измисли подобно зло, каквото тя ми беше подготвила.

— Зная — каза Кей. — Нейт ни писа каква антипатия изпитваш към нея. Но моят ум и сърцето ми като че ли нямат връзка. Разумът слуша и разбира, а сърцето чувства.

Кей плъзна крака си към него и той погали плахо глезена й, обут с копринен чорап. Тя не се възмути и Алекс не отдръпна ръката си.

— Нейт каза ли ти, че племенникът на съпруга й е жив? Не го е убила, след удара само изпаднал в безсъзнание. Хората, които я търсели в Чарлстън, били изпратени от съпруга й. Искал Мегс да се върне при него.

— Нейт ми писа — в тона й имаше упрек, че той, Алекс, не й е писал нито веднъж. И все общуваха чрез брат й. — Тя върна ли се при съпруга си?

— Да, върна се — Алекс събу обувката на Кей и започна да милва крака й. Нейт съобщаваше в писмата си всичко, но имаше някои подробности, които Алекс бе премълчал, за да й ги разкаже сам. — Разговарях със съпруга й на четири очи и му разказах как е постъпила с мен. Дори принудих Мегс да му признае истината за живота си, преди да го срещне, и как го е излъгала. Не ми беше казала, че като момиче е работела в кухнята. Но той я помнел. Знаел коя е още когато се появила, облечена с дрехите на дъщерята на негов братовчед. Не му трябвало много време, за да се досети какво се е случило.

— Простил ли й е?

— Нещо повече, обича я. Разказа ми, че се оженил за първата си жена, за да достави удоволствие на баща си, и ненавиждал своята богата и аристократична съпруга, но втория път се оженил, за да достави удоволствие на себе си.

— Значи са щастливи.

— Когато с Нейт си тръгнахме, тя беше бременна с неговото дете.

— С детето на Нейт ли? Татко няма да одобри.

В първия момент Алекс се обърка, но после се разсмя. Смехът се надигна у него като изригване на вулкан. Беше забравил навика й да обръща всичко на шега. През изтеклата година почти не се бе усмихвал, докато се разправяше със съдии, адвокати и с Мегс, за да си върне доброто име. Нейната красота беше жалък заместител на стремежа на друга една жена да му донесе радост.

Смехът го отпусна и отказът на Кей да го погледне вече не го смущаваше. Пейзажът, който рисуваше, с лилавите патета със сини човки, плуващи в розово езеро, приличаше на картинка на дете, което не познава цветовете. Плъзна ръката си нагоре по крака й и в следващия миг я събори на тревата до себе си. Започна да целува лицето и шията й.

— Липсваше ми — говореше той. — Всяка секунда от всеки ден мислех за теб и исках да бъда с теб. Нейт ми четеше писмата, които получаваше от теб и от майка ти и в които описвахте всеки прием и всеки бал. Твоята майка даже не спести историята с износените от танци бални пантофки.

— Аз я помолих да го напише — каза Кей, поглеждайки го с грейнали очи. Погали лицето му. Вероятно щеше да му покаже стотината негови портрети, които нарисува по памет през изтеклата година. Мъжете, с които се запознаваше, не я интересуваха, нито дали са красиви, нито дали са умни, тъй като пред очите й беше само Алекс.

— И аз така си помислих, но после си казах, не, моята Кей не може да бъде толкова жестока.

— Аз ли съм жестока? Испанските инквизитори могат да взимат уроци от теб. Моят невъзможен брат не спестяваше нито дума за историите около… онази жена и нейния тъп съпруг. Той би трябвало да я намрази! Сигурен ли си, че не е убила онова момиче в каретата? Дали пък…

Алекс я целуна и тя млъкна. Откъсна устните си от нейните и се загледа в нея, за да запечата образа й в паметта си.

— И на мен ми хрумна, но съпругът й знаеше за злополуката. Негов ратай видял и съобщил, и господарят тъкмо тръгвал към мястото, когато Мегс цъфнала на вратата му, твърдейки, че е мъртвото момиче. Нейното безочие му се сторило забавно и скоро след това се влюбил в нея — гласът му стана тих. — Кой може да разбере любовта? — помилва лицето й, приглади веждите. — Съгласен съм с баща ти и ако имаш малко здрав разум, ще приемеш предложението на Армтидж; и ще се омъжиш за него. Той е от твоята класа и…

— Мама ми разказа истината.

Той я погледна любопитно. Лежеше почти с цял ръст върху нея.

— Каква истина?

— За нея и баща ми.

— И какво толкова е имало? — по тона му си личеше, че се забавлява.

Кей го отблъсна.

— Ако ме излъжеш, че не знаеш истинската история, отивай си и никога не се връщай! Думите ти бяха дословно следните: „По-разнородна двойка няма в целия свят“. Така че знаеш.

— Как, да му се не види, помниш какво съм казал преди една година?

Тя пренебрегна въпроса му.

— Повече няма да разреша да се отнасят с мен като с недорасло момиченце. Нито на теб, нито на когото и да било!

Алекс зацелува шията й.

— За какво намекваш, за това ли, че баща ти е бил бедняк, а майка ти — много богата? Тази истина ли?

— А ти не ми ли се присмиваш? Струва ми се, че преди да започнеш да ми се смееш, поне можеш да сложиш на пръста ми пръстена.

— Не се сдържах.

Алекс прехвърли крак върху бедрата й.

Тя се извърна и го погледна, ликувайки от сладостната близост на лицето му, което обичаше и щеше да обича до края на живота си. На кораба, на път за дома, майка й й разказа какво са преживели с бащата на Кей, преди да се оженят. На Кей бяха разправяли сладникави случки — до една лъжливи — за ухажването им. Истината беше съвсем различна и тя беше шокирана колко си приличат събитията от младостта на майка й с нейните преживелици. Когато майка й й разказа как Ангъс се обръснал и тя видяла колко е красив, Кей сподели как е плиснала сапунената вода в лицето на Алекс.

— Само някаква нищо и никаква мръсна вода ли? — уточни майка й. — Аз стрелях по баща ти и едва не го убих.

Тя слушаше с широко отворени очи историите на майка си.

— Защо ме гледаш така? — попита Алекс.

Тъкмо щеше да му разкаже случая, но прецени, че сега не му е времето. Вместо това го загледа много сърдито.

— Ако възнамеряваш да потърсиш неразрешена близост преди сватбата, трябва да се откажеш.

— Откъде ти хрумна? Та забрави ли, че…

Като се дръпна рязко, тя се претърколи встрани от него и му протегна лявата си ръка. Беше ясно какво иска.

С дълбока въздишка Алекс седна.

— Защо реши, че нося пръстен? Ах, да, Нейт. Не е видял причина да пази в тайна факта, че ти купих пръстен.

— Разбира се, че моят брат ми разказа какви са ти намеренията, даже описа обиколката ти по бижутерийните магазини в Лондон. Също така ми разказа, че съпругът на онази жена ти е подарил коне и още че си купил фермата от баща ми. Нейт каза, че ще я наречеш „фермата на Макдауъл“, но или ще се казва „фермата на Мерлин“, или аз няма да живея там. Казах ли ти, че чичо Конър взе рисунките ми от пътешествието във Флорида и ги представи в Лондон пред Кралското научно дружество, но там му заявили, че жена не може да рисува по този начин, още по-малко да издържи пътешествие из дебрите на Флорида, затова не признали моите работи?

— Зная, любов моя — промълви нежно Алекс. — Той ми се оплака. Но не се тревожи, измислил съм всичко. Дай на фермата каквото име ти харесва. Докарах от Англия дванайсет коня и Тарка пак е мой.

Уж Нейт разказвал „всичко“, но Алекс знаеше отлично, че е премълчал за запознанството си с жена, която много приличаше на него. Но пък Алекс бе видял, че Нейт не осъзнава колко много я харесва.

— Чух също, че си довел и баща си в Америка — рече Кей и го върна в действителността.

— Аха, доведох го, получих си обратно и парите, които спечелих в Чарлстън, към които прибавих и спечелените от няколко състезания в Англия.

— В такъв случай сега си богат — отбеляза Кей, впила поглед в него, сякаш ще го изяде с очи.

— Не и според баща ти, но жена мога да издържам — усмихна се. — И едно или две деца.

— Ще раждам само момичета.

— Мъдър избор, като имам предвид братята ти.

— Какво им е на братята ми? — възмути се тя, но като разбра, че я дразни, го изгледа заплашително. — Ще ти го върна тъпкано!

— Да не забравиш, ей — промърмори той и тъкмо както си беше представял, Кей се сгуши в обятията му.