Джуд Деверо
Ухание на жасмин (10)

Десета глава

„Къде е?“ — питаше се Алекс отново. Трябваше да бъде заедно с него в кръчмата, но я нямаше. Нейна беше идеята да видят успешно ли се е предрешила и се поспречкаха по този повод.

— Няма да виждаш нищо! — беше казал той с тон, от който да стане ясно, че това е по-скоро заповед.

— Рано или късно ще се срещна с хора, защо не сега?

— Защото сме още много близо до Чарлстън.

Седеше сковано на седлото и гледаше право пред себе си.

— Знам, че сме на юг от Савана. Не ми разреши да видя картата, нито сподели къде сме, накъде отиваме или колко време ще пътуваме. Всъщност не си ми казал и какви са ти намеренията спрямо мен. Спасих те от смърт, рискувам живота си, а ти дума не обелваш, а когато те попитам…

— Добре — прекъсна я Алекс, почти викайки. — Ако престанеш да бърбориш, ще те оставя да отидеш в кръчмата, преоблечена като момче. Но трябва да се държиш подобаващо и да престанеш да кокетираш с косата си!

Като я гледаше на коня до себе си, се почувства като че ли ще се предават на шерифа. В неговите очи Кей не приличаше изобщо на момче. Абсурдната й стойка, за която тя твърдеше, че е на единия или другия й брат, беше смехотворна. Никой нямаше да й повярва, че е момче.

Кей се усмихваше лъчезарно.

— Престани да гледаш като осъден на смърт. Само според теб веднага си личи, че съм момиче. Между другото, дрехите ми прибрани ли са на сигурно място?

Не му каза, но се притесняваше за диамантените украшения, забодени на корсажа.

— Да, малката, прибрани са.

Видът му беше като на умиращ, защото се чувстваше като умиращ, гледайки я. Беше сигурен, че ще ги заловят, щом тя се покаже някъде.

Кей му хвърли поглед, усмихна се и задържа коня, за да се изравни с него. Само няколко минути по-късно я видя как пъха в стремето първо единия си крак, после и другия.

— Какво правиш? — попита той с всичкото спокойствие, което успя да събере.

— Това е трик, който прави Толи и който не ми се удаваше заради роклите. Братовчед ми Дерек го научи. Той е…

— Определен за господар — каза Алекс бързо и не успя да потисне онова чувство, наподобяващо много ревност. Именно Алекс показа на Дерек Монкриеф как да се задържи на стремето от едната страна на коня, за да се скрие. Често използваше този номер, когато искаше да се измъкне тайно от баща си.

— Не така — спря я по-ядосано, отколкото възнамеряваше. — Прехвърли цялото си тегло върху десния крак и тогава вдигни и левия. Сега, малката, се свий. Никой няма да те вижда от другата страна.

Кей му се усмихна толкова благодарно, че той отмести поглед.

— Шотландска хватка, а?

— В действителност аз я научих от баща си, който пък я научил от вашите индианци. По-скоро баща ти е научил братята ти.

— Той ли? — Кей не успя да потисне обидата, че баща й е научил братята й на толкова полезен номер, а нея — не. Кой знае още колко неща им е показал, като е пренебрегнал нея. — Покажи ми и други хватки? — помоли тя Алекс.

— Нима си мислиш, че ще те науча на разни трикове, та да избягаш от мен?

— Каза, че не съм затворничка и мога да си тръгна, когато пожелая. Освен това сега няма какво да ме стяга и започвам да…

— Какво започваш? Да се забавляваш ли?

— Не, разбира се, че не — погледна го с присвити очи. — Престани да ме гледаш, като че ли съм най-голямата досадница, и ми покажи още нещо. Като видя Толи, ще му натрия носа.

— Тогава, щом искаш да му натриеш носа, опитай това.

Не биваше да губят време, но не можеше да понесе заслугите да се приписват другиму. Бяха си разменили конете, той яздеше кобилата, а тя неговия товарен кон. Пусна носната кърпа, която й даде през първата нощ, и се отдалечи на голямо разстояние. После препусна с умопомрачителна скорост и като стигна до кърпата, се наведе и я грабна. Кей го наблюдаваше и не разбра как успя и не падна.

Спря коня и се върна при нея.

— Искам и аз да се науча.

Той скочи на земята и й подаде поводите на кобилата.

— Ще те науча, но не сега. Нямаме време — видя изражението й и се наведе към нея. — И ако се опиташ сама, и си счупиш врата, ще отговаряш пред мен.

— Кога ще ме научиш?

— Когато… — щеше да каже, щом пристигнат във Флорида, но знаеше, че ще тръгне веднага с изследователския екип, а тя ще остане. Съществуваше вероятност след два дни повече никога да не я види в живота си. Но нямаше намерение да го сподели. — Когато ни остане повече време — беше лаконичният му отговор.

До края на деня Алекс наблюдаваше упражненията й. С тази цел тя яздеше пред него, за да я поправя и спасява, ако има опасност да си счупи някой крайник. Но тази позиция се оказа огромна грешка, защото панталоните й бяха прекалено опънати, а ризата — прекалено тънка.

Докато стигнат до кръчмата, беше вече в лошо настроение. Имаше смисъл малката да провери маскировката си, но не можеше да се примири. Може би идваше от желанието му да прекара нощта до нея. Беше свикнал да бъде между хора. През непоносимите седмици, прекарани в затвора, въпреки скръбта му се случваше да копнее за човешко присъствие. Да поговори с някого освен за броените минути, които му разрешаваха да прекарва с Конър. Да слуша друг освен адвоката.

— Мога да накарам хората да ме вземат за същество от мъжки пол — убеждаваше го Кей да й разреши да се появи на публично място, преоблечена като момче.

Не можеше да понесе да я разочарова.

— Добре — съгласи се най-накрая. — Но ще изпълняваш съвсем точно заръките ми.

— Нима не го правя винаги?

Алекс изпъшка.

— Послушна си колкото едно пиле.

— Като какво? Като пиле ли? Защо от всички твари избра да ме сравниш с пиле?

— Сигурно заради косата. Червеноперо пиле.

Тя отново повиши настроението му.

И сега беше в кръчмата и я очакваше. Беше поръчал вечеря и бира за двамата. Чудеше се дали някога е близвала алкохол. Но не можеше да поддържа мита, че е момче, ако й поръча чай.

Пак погледна към вратата. Беше отишла до клозета, но това беше преди половин час, така че къде ли беше и какво ли правеше? Дали не я бяха познали?

На съседната маса седяха трима мъже и единият каза:

— Ела при нас. Не е хубаво да си сам в такава хубава вечер.

— Чакам моя, хм, брат.

— Ами и двамата ще седнете при нас — предложи другият мъж.

— Не, благодаря ви — отказа Алекс, като се стараеше да си припомни американския английски. Не говореше на техния език, откакто срещна Кей. Тримата мъже не сваляха погледи от него и той прибави: — Брат ми е срамежлив. Притеснява се от непознати.

— Хубавото момче ли? — попита третият мъж. — Дето е тъничко като тръстика ли?

Алекс направи всичко възможно да не ахне и мъжете да не забележат уплахата му. Очакваше да каже още, че напразно се прави на момче, но все пак успя да кимне.

— В такъв случай никак не е срамежливо — усмихна се онзи първият. — Видях ги с дъщерята на кръчмаря да се закачат, но само не и срамежливо. Смееха се и си говореха.

Алекс се вкамени и загледа мъжете ужасено. Да му се не види, какво беше измислила Кей? Щеше да ги издаде! Беше се надигнал от стола, когато входната врата се отвори и тя влезе. Беше оставила наметалото и стройната й фигура се очертаваше от бялата риза и панталоните, загатващи линията на ханша й. Какво, по дяволите, я караше да си въобразява, че изобщо може да мине за мъж?

— Ето го. Ей, момче, докъде докара работата с девойчето?

Кей се захили и каза:

— Докарах я, но докъде, на вас старците няма да кажа, така че не се надявайте!

Тримата мъже се запревиваха от смях.

— Какво те прихваща? — попита Алекс през зъби, щом тя седна до него.

— После ще ти кажа — промърмори тя и вдигна калаеното канче с бира към мъжете на съседната маса, които още се кискаха. След това отпи голяма глътка.

— Веднага я остави!

— Жадна съм.

— Само това ни липсваше, да се напиеш и да затанцуваш между масите, за да покажеш на целия свят истинския си пол.

— Какво толкова, ако се разтанцувам? — поинтересува се Кей. — На никого не му минава през ум, че съм момиче. Само ти гледаш на мен по този начин — сервира си от яйцата със сос и ги опита. — Искаш ли да чуеш какво правех? Много е вкусно. Ще попитам за рецептата.

— Онези, които се наричат мъже, не събират готварски рецепти.

— Ще кажа, че майка ми… Не! Ще кажа, че искам моята годеница да ми ги приготвя, когато се оженим.

Взе от нея останалата половинка от яйцето и го лапна.

— Говори колкото е възможно по-малко и не питай за рецепти. Разбра ли?

— Разбрах, че напразно се тормозиш. Ах, колко е вкусна храната!

— Поне по едно нещо си равна на мъжете — по апетит.

Алекс беше толкова разтревожен, че не обърна почти никакво внимание на момичето, което им сервира храната. Имаше дебели парчета шунка, картофи с масло и царевичен хляб. Когато Алекс видя, че чинията на Кей е два пъти по-отрупана от неговата, погледна въпросното момиче.

Беше хубавичко, с руса коса и сини очи, с гръд, която изпълваше цялото пространство между врата и талията и по-голямата част преливаше от дълбокото деколте. Алекс погледна към мъжете на съседната маса, които я зяпаха.

— Предницата нещо се е изкривила — каза Кей и сложи ръце на изумителния бюст на момичето, за да оправи блузата. Ако Алекс имаше храна в устата, щеше да се задави. В момента загуби и ума, и дума, напълно потресен.

— Да — каза Кей, — сега е много по-добре.

— Благодаря, господине.

Момичето направи реверанс, а Кей се зае с храната.

Очите на всички в кръчмата, до един мъже, проследиха момичето, което излезе.

И тогава се разсмяха, обърнати към Кей. Двама се приближиха до нея и я потупаха здраво по гърба.

— Браво, момко!

— Бива си те!

Тя едва не забоде нос в чинията си след второто потупване, и крадешком погледна към Алекс, който я изпепеляваше с поглед.

Щом смехът стихна и престанаха да ги гледат, тя прошепна:

— Видя ли? Смятат ме за момче.

— Привлече внимание върху себе си — изсъска той, после се усмихна на един мъж, който поздрави Кей. — Това е наистина възмутително парадиране! А пък за това момиче, което ти разрешава подобни волности, нямам думи.

— Говориш по-надуто и от Адам — каза Кей с пълна уста. — Ще ми подадеш ли горчицата? За десерт има от онзи пудинг „Кафявата Бети“.

— А с нея какво възнамеряваш да направиш?

В първия момент Кей се обърка, после се засмя.

— Ще я погъделичкам да разбера пола й. Алекс ахна изумено.

— Ще се успокоиш ли? — посъветва го Кей, усмихвайки се на друг мъж, който я потупа по гърба. — Знам какво правя. Ще ти разкажа случката в конюшнята. Говорих с…

— Моля те, не ми казвай, че съм чул правилно. Нали не си говорила с никого?

— Очевидно сега няма да ме изслушаш. Когато си легнем в нашата стая, ще ти разкажа.

Това изявление беше толкова скандално, че Алекс загуби ума и дума. Нахрани се и в това време шумът в кръчмата стихна. Не беше необходимо да поглежда, за да разбере, че дъщерята на кръчмаря е влязла.

— Само да я докоснеш и…

— И какво? — погледна го гневно тя.

— Ще прекараш нощта навън и аз няма да бъда до теб.

Кей щеше да протестира, но при мисълта да спи под звездното небе съвсем сама, си затвори устата. Промърмори едно „благодаря“ на сервитьорката, когато донесе десерта, но без повече волности. Момичето излезе и мъжете дадоха да се разбере колко са разочаровани, но зрелище нямаше и те се укротиха.

— Така е по-добре — отбеляза Алекс.

— Опитах се да помогна, но ти не искаш да ме чуеш.

Алекс приближи главата си до нейната.

— Страхувам се да не те познаят.

— Знам, но направих нещо добро. Изпратих писмо на Нейт.

— Моля? — Алекс млъкна, за да кимне на един човек, който мина покрай тях. — Какво си направила?

— Намерих хора да занесат писмо на брат ми. Моля Нейт да отиде в Чарлстън и да разбере какво всъщност се е случило.

След като Алекс беше изпратил писмо със съвсем същата молба на същото лице, не можа да отговори.

Кей разбра погрешно мълчанието му и започна да се оправдава:

— Само ме изслушай, всичко ще ти обясня.

— Добре — съгласи се той. — А за каква стая намекна?

— Илайза, така се казва сервитьорката, ни даде една от личните им стаи. Ще се наложи да споделим едно легло, но…

— Това не ми харесва.

— Хубаво, но тогава ще спим в обща спалня с осем легла. Ако не спя с теб, ще трябва да спя с друг мъж, понеже странноприемницата е препълнена.

Алекс я загледа ядосано.

— Свърши ли с обясненията?

Тя налапа на три хапки сладкиша и стана. По брадичката й покапа сироп и тя го избърса с опакото на ръката си.

— Засега.

— Изчезвай към стаята — нареди той. — Освен ако не искаш да подмамиш още някоя фуста.

— Не, оставям това задължение на Джозиа.

— Да не би да е някой от твоите обожатели?

— Говори по-тихо — изсъска Кей. — Джозиа е мъжът, когото Илайза обича и утре ще му пристане. Ще живеят във фермата на баща ми, за която ти разправях.

Алекс разшири очи. Едва не попита за неговата ферма ли говори, онази, за която Нейт положи толкова усилия да не се продаде, фермата, за която Алекс спестяваше пари и където възнамеряваше да живее с жена си и децата си. Вместо това тръгна подир Кей по стълбището към стаичката, предназначена за тях. Успокои се донякъде, като видя, че леглото е разделено с дълга възглавница, каквато използваха, когато непознати се налагаше да спят заедно.

— Хайде, разправяй.

Седна на единствения стол в стаята и се приготви да слуша.

— Тъкмо се връщах от клозета, чух едни звуци и…

— Какви звуци?

— Ами…

Колебаеше се. Как да каже, че е чула звуци от целувки, шумолене и задъхване, без да излезе, че се е промъкнала тайно? Което в известно отношение беше самата истина. Но пък кой нямаше да полюбопитства при това положение?

— Казвай, де! — Алекс стана нетърпелив. — И не се размотавай, за да си измисляш история, която да ми хареса.

— Чух звуци в конюшнята и понеже съм много любопитна, естествено реших да видя какво става — хвърли му поглед, за да разбере дали й вярва, и се успокои, като долови онзи снизходителен и благ израз, който вече добре познаваше. Сега с пригладена назад коса изглеждаше много по-добре, но лицето му беше брадясало. Сякаш очите му светеха и й се стори по-млад, отколкото беше предположила отначало. Може би се дължеше на мъждивата светлина в стаята.

Седеше на ръба на леглото и се питаше защо се притеснява да измисля благоприлични думи за истината. Преди всичко нищо не я свързваше с този мъж и нямаше причини да му спестява нещата от живота?

— Правеха любов, такива бяха звуците.

— Правеха любов!

— Да. Целувки, ей-такива неща. Приближих се и видях Илайза и Джозиа в едно от отделенията за коне. Те се целуваха и… — махна с ръка. Нека другото сам да си го представи. — Тръгнах да излизам на пръсти и тогава чух, че Илайза се разплака.

— И ти се върна — каза Алекс. — Не осъзнаваш ли, че това са женски номера? Как ще повярва някой на маскировката ти при положение, че се държиш като момиче!

— Да ти припомня ли, че през онази първа вечер, когато се разплаках, ти ми подаде носна кърпа? Това прави ли те момиче?

Алекс извърна глава, за да скрие усмивката си, но Кей я видя.

— Какъв е проблемът на Илайза — попита той и тя усети, че вече не е сърдит. Знаеше, че причината за лошото му настроение е тревогата му за нея.

— Баща й иска да я омъжи за богат стар мъж.

— А пък тя иска млад и беден.

— Да. Обича Джозиа, а той няма пукнато пени.

Кей гледаше Алекс и си мислеше колко близък й беше станал през последните няколко дни. Като че ли откакто беше в Чарлстън с Хоуп и чичо Конър, е изтекло много, много време.

— И ти какво направи? Фермата ли им подари? — не можа да се сдържи, в гласа му имаше горчивина. След всичките им усилия, на Нейт и неговите, изглежда Кей щеше да подари най-безгрижно фермата на друг. Никога не се беше възмущавал от рождените й права, но в момента точно това почувства.

— Казах им, че ако отнесат писмата на семейството ми, ще се погрижа татко да им даде работа. Джозиа обича да отглежда разни работи и след като баща ми има ферма, която плаче за веща ръка, споменах за нея в писмото до него. Какво ти става? Държиш се, сякаш съм направила нещо нередно. Надявах се да се зарадваш, че съм успяла да изпратя писма, едно на Нейт с истината и едно до баща ми, в което му пиша колко добре си прекарвам в Чарлстън. Ще ги отнесат лично.

Алекс смяташе, че вестниците в Чарлстън са описали бягството от затвора и там е споменато името на Кей. По негово мнение братята и баща й вече са в Чарлстън, но нямаше намерение да й го казва.

— А момичето от кръчмата знае ли, че си жена? Затова ли ти разреши… — Направи жест пред гърдите си.

— Не, за нея съм момче, което й помага да избяга с любимия си. Колкото до… — Кей направи същия жест. — Блузата й се беше измъкнала при… знаеш какво, в конюшнята с Джозиа. Тогава забравих, че съм момче. Само за минутка. Забравих само за минутка и повече няма да се повтори. Онези мъже вдигнаха прекалено голям шум, не мислиш ли?

— Да. Прекалено голям шум, заради който добре ще ни запомнят.

Алекс стана и се приближи до тесния прозорец.

Трябваше да се овладее. Малката беше свършила добра работа и нямаше право да й се сърди. Ако Конър беше успял да опази името й от вестникарите и ако по някаква причина писмото на Алекс не беше стигнало до Нейт, Кей направо блестящо се беше справила. Не тя бе откраднала мечтата му. С мечтите му се свърши, когато Лилит… свърши земния си път.

Кей не подозираше за тревогите на Алекс. Размишляваше колко е странно да бъде с него в една стая, след като почти цялото време, откакто са заедно, прекарваха под открито небе. В ограниченото пространство атмосферата беше по-интимна, отколкото навън.

Кей застана до него.

— За жена си ли се замисли? — попита тихо.

— Да. Искахме да отглеждаме коне и щяхме да…

Млъкна и се обърна към нея. Гъстата й коса се беше изплъзнала от панделката на тила и го гледаше с невинни очи, засенчени от дълги мигли.

Кей почувства известна неловкост помежду им и не й стана приятно. Харесваше й тяхното приятелство и искаше да го запази.

— Ти наистина миришеш хубаво — каза.

Алекс се усмихна, отдръпна се от прозореца и неудобството се стопи.

— Ще спя от тази страна на леглото, откъм вратата.

— Та, ако някой нахлуе внезапно да ме защитиш ли? — каза го на шега, но веднага съжали. Прозвуча като намек за нощта, когато е била убита жена му. — Не исках да…

Той стоеше с гръб към нея, не виждаше лицето му, но видя как раменете му се изопнаха и после се отпуснаха.

— Ще направя всичко възможно, за да те защитя.

Обърна се към нея, погледна я и за миг тя съзря дълбоката му скръб.

„Трябва да го накарам да се смее — помисли си Кей. — Само чувството за хумор го спасява от самия него“. Започна да разкопчава ризата си.

— Какво, по дяволите, правиш! — попита възмутено той.

— Поръчах да донесат вана и възнамерявам да полежа в горещата вода.

Алекс се стресна за миг, но после се успокои. Още веднъж скръбта беше изместена на втори план.

— А пък аз ще сапунисам гърба ти.

— Илайза ще го сапуниса.

— Тогава аз ще измия нейните гърди.

Кей се разсмя. На това предложение нямаше какво да противопостави.

— Обърни се, трябва да махна бандажа, преди да си легна.

— Спеше с корсет, как тогава това платно ще ти пречи? — попита той и се обърна с гръб.

— Корсетът подчертава формите, а това нещо… Ох, най-после! Истинско блаженство. Вече можеш да се обърнеш.

Алекс се обърна към нея и му се искаше да си бе останал както си беше. Макар че ризата бе закопчана до горе, поле за въображението почти не оставаше.

— По дяволите, така и не разбирам защо онези мъже те взеха за момче.

— Благодаря — промълви Кей, седна на леглото и събу обувките и чорапите си.

— Стига толкова. Не сваляй нищо повече!

Тя не можа да не се засмее. Беше получила много комплименти в живота си, но онова, което говореше Алекс, беше по-естествено. Той не казваше мили думи заради значителното състояние на семейството й или защото тя е богата наследница, а защото е, ами, привлекателна. Въпреки удобството на мъжките дрехи предпочиташе да си бъде момиче.

Все така засмяна и главно облечена, легна на страната откъм прозореца, зави се и се загледа в Алекс, който сновеше из стаичката. Мислеше си как един ден ще се омъжи и ще бъде в своята спалня насаме с мъж, когото обича, и ще бъдат истински съпруг и съпруга.

Алекс събу ботушите си, съблече жакета, започна да разкопчава ризата, но погледна момичето, и престана. Легна си също като нея облечен, духна свещта и се зави.

Кей лежеше в тъмнината, заслушана в дишането му.

Няколко нощи бяха прекарали заедно, но сами в малката стая беше някак по-интимно. Помежду им имаше преграда, но тя го чувстваше близо до себе си.

Беше изморена от целодневната езда и искаше да спи, но чуваше неспокойното дишане на Алекс и разбираше, че нещо го тревожи. Позамисли се какво е то и тогава й хрумна, че може би за пръв път е легнал в истинско легло след нощта, когато жена му е била убита.

„Била е убита“ — помисли си тя и осъзна, че изразено по този начин, се подразбираше, че Алекс не го е извършил.

— Каква беше тя? — попита Кей шепнешком.

— Тихо — отвърна той и в първия момент на Кей й мина през ума, че я моли да замълчи. Но долавяше как диша и разбра, че правилно се е досетила за мислите му. — Държеше се тихо.

— Не като мен ли?

— Не като теб. Беше скромна, кротка и деликатна.

— Не яздеше коне по цял ден, нали?

— Не. Но трябва да ти призная, че на мен ми харесват някои от твоите енергични номера с конете.

Кей почувства, че взе да се отпуска. Стратегията й успя. Обърна се, сложи ръка под страната си и се загледа в него. Той лежеше по гръб, виждаше профила му на лунната светлина, нахлуваща през прозореца.

— Разкажи ми за нея.

— Какво искаш да знаеш.

— Всичко. Къде е израснала? Какво е семейството й? Къде е ходила на училище? Колко братя и сестри има?

— Не знам — отговори Алекс и гласът му прозвуча учудено. — Не знам отговора на нито един от тези въпроси.

— Не знаеш ли откъде е?

— Не — Алекс се обърна и я погледна. — Никога не съм я питал и тя никога не ми е споменавала. Но пък бяхме за много кратко време заедно.

Кей легна по гръб.

— Странно. Аз ти разказах за семейството си десет минути, след като се запознахме.

— Да, точно така направи, малката. Разказа ми толкова много за живота си и за семейството; останах с чувството, че ги познавам. Но Лилит не приличаше на теб. Говореше малко, само ако има да казва нещо важно.

— Но семейството е важно. Семейството е всичко. Зная, че обичаш баща си. Разказа ли на жена си за него?

— Да. Разказвах й много за живота си в Шотландия и за моя баща. Тя обичаше да слуша моите истории. Не ме разбираше, когато не говорех с американски акцент, но нямам право да я виня за това, нали?

Кей беше доволна от насмешката в гласа му и се зарадва, че дишането му се нормализира. Направи, каквото можа, и той се успокои. Разбира се, мина й през ума, че ако изобщо имаше капчица здрав разум, нямаше да прекара нощта, заключена в стая с мъж, обвинен, че е заклал жена си, докато спяла до него.

Както тя усещаше настроението му по дишането, така и той долови разликата у нея.

— Ако предпочиташ, ще отида в друга стая.

— Не — отвърна тя. — С теб съм по-спокойна.

Помълча известно време, после се пресегна през възглавницата и хвана нежната й ръка.

— Благодаря ти. Ти си вторият човек, който ми вярва.

На Кей й беше приятен допирът на неговата голяма, топла ръка… даже прекалено много. Издърпа своята и се обърна на другата страна.

— Ако се запилееш във Флорида, без да ми покажеш онзи номер с носната кърпа, ще си взема думите назад.

Усмихна се, като чу как се подхилква, после дишането му стана равномерно и той заспа. Тя също се успокои, но се загледа към луната, надничаща през прозореца, и се замисли какво ги очаква през следващите няколко дни.

Благодарение на многобройните й въпроси събра откъслечните сведения и се досети какъв е планът му за нея. Възнамеряваше да я зареже при някакви приятели на Ти Си и да замине с експедицията. След седмица или две, преоблечена все така като момче, Кей щеше да отпътува за дома си във Вирджиния с надеждата, че никой не е разбрал за нейната лудория да помага на осъден на смърт да избяга. Те вече не говореха как ще се докаже невинността на Алекс. Някъде по пътя той изостави тази идея. През последните дни само кроеше планове за завръщането на Кей при семейството й и за нейната сигурност.

Беше ли се отказал да търси справедливост? И ако беше така, заради нея ли го беше направил? От начина, по който говореше сега, като че ли възнамеряваше да отиде в джунглите на Флорида и никога да не се завърне.

Но тя долавяше разликата в интонацията, когато говореше за миналото. За конете си разказваше живо, даже с вълнение. Беше изоставил родната земя и баща си с надеждата за нов живот.

„Както аз имам план за моя“ — мислеше си Кей. Тя знаеше какво иска от живота, Алекс — също. Той даже беше започнал да го осъществява още в Шотландия. Усмихна се, като си спомни за тайното чифтосване на неговата кобила с жребеца — „истински звяр“. Беше го направил, за да се пресели в Америка, да създаде своя ферма с жена си и децата си.

„Иска онова, което и аз искам“ — помисли си тя и се натъжи, защото осъзна, че тя вероятно щеше да постигне това, за което си мечтаеше, докато за Алекс беше може би невъзможно. През целия си живот ще бъде преследван от мисълта, че е осъден на смърт за убийство и че е избягал само ден преди да го обесят.

Ами ако Нейт е получил писмото, отишъл е в Чарлстън и е разкрил истината за убийството на жената на Алекс? Тази истина нямаше да върне живота й. Вярно, щяха да снемат обвиненията в убийство на Алекс, но беше загубил завинаги жената, която бе обичал. Щяха да минат години, докато преживее подобна трагедия… ако изобщо я преживееше.

— Престани да мислиш толкова напрегнато — обади се Алекс. — Пречиш ми да заспя.

— Добре, но си мисля, че отиването във Флорида не решава нищо.

— Нито пък аз — каза той, — но точно в момента само това мога да направя. Трябва да поспим, защото утре тръгваме много рано сутринта.

— Може би, ако заровя глава в косата ти и вдъхна аромата на жасмин, веднага ще заспя.

— Да не си посмяла да ме докоснеш.

— Слушам, господин Макдауъл — промърмори Кей, затваряйки очи.