Джуд Деверо
Ухание на жасмин (26)

Двайсет и шеста глава

Щом се почука на вратата на стаята му в хотела, Адам се досети кой е. Тази сутрин Толи му разказа за припадъка на Кей и как едва не си е ударила главата в пода. Толи беше толкова вбесен, че искаше да предизвика Алекс на дуел. Или поне да повдигне обвинения срещу него.

— Не смяташ ли, че си е имал достатъчно главоболия със закона? — поинтересува се Нейт спокойно, както обикновено.

Адам се обърна към него и попита какво се е случило.

— Сестра ни настоя да види как Алекс ще се срещне със съпругата си. Видя и не го понесе.

Толи загледа свирепо Нейт.

— Кажи му защо не се тревожиш. Кажи му защо не те интересува как са постъпили с нашата малка сестра, включително и това, че са я завлекли в територия, която не съществува на карта и където даже растенията имат зъби.

— Държа да имам доказателства за растения, настървени за човешка плът, независимо от разказите на господин Конър.

— Доказателства ли? Не са ти необходими доказателства за онова, което се случи тази сутрин. Само защото в твоите представи Макдауъл не е способен на зло, не значи, че…

— Толи! — сряза го Адам. — Добре ли разбрах, че сестра ни е невредима?

— Ако според теб риданията, които късат сърцето, отказът да се храни и да говори, са нормални неща, тогава, да, невредима е.

— Много интересно наблюдение — обади се сдържано Нейт, — след като обикновено ти я разплакваш.

— Защо ти…

Толи замахна към Нейт и той сви юмруци. Беше взимал уроци по бокс от професионалист. Адам протегна ръка и спря Толи:

— Сядай! Искам да знам какво се е случило и след като ти, Толи, очевидно не си способен да се изразяваш свързано, нека Нейт да ми разкаже. Преди всичко защо нашият вбесен брат те обвинява, че не се тревожиш какво става с нашата по-малка сестра?

— Кажи му! — заяде се Толи, отпускайки се на един фотьойл.

— Александър Макдауъл е Мерлин.

Адам се взря в Нейт и после каза:

— Сега разбирам защо с такова упорство преследваш истината.

— Да, упорит съм — отговори той. — След като сестра ми и най-добрият ми приятел са засегнати, ще дам най-доброто, на което съм способен.

— След като Кей припадна, какво се случи? — попита Адам.

Отговори Толи:

— Отнесох я в стаята на Нейт.

Адам кимна. Снощи той и Кей останаха в един хотел, а Нейт, Толи и Алекс се преместиха в друг. Бяха уредили срещата на Алекс с жена му в хотела на Нейт.

— И какво направи Алекс, та Кей се разстрои толкова много?

— Целуна жената — отвърна Толи ядосано.

— Ако под „жената“ имаш предвид неговата съпруга, има право да я целуне, нали? — отбеляза Нейт.

— Пред Кей ли? — озъби му се Толи.

— Ако беше проявил малко повече бдителност, тя нямаше да се крие зад някакъв шкаф и да наднича.

— От кога съм й бавачка?

— Престанете! — ядоса се Адам. — Искам да знам какво се е случило между Алекс и онази жена.

Толи и Нейт се спогледаха, после се взряха в Адам.

— Не знаем — отговори Нейт. — Бяхме по-загрижени за Кей. Занесохме я в моята стая, аз я свестих с ароматни соли и тя…

Нейт не обичаше проявата на бурни чувства и най-вече не обичаше да гледа как сестра му плаче толкова горчиво.

Толи продължи:

— Като се върнахме в стаята, където се срещнаха Макдауъл и съпругата му, тях ги нямаше. Как мислиш, дали вече са на меден месец?

— Ако са в града, ще ги открия — каза Нейт.

— Не — отсече Адам. — Какво има помежду им, нас не ни засяга. Толи, ти ще заведеш Кей у дома. Нека мама да се оправя със сълзите й. Тя знае как.

— Татко много ще се ядоса — добави Нейт.

— Ами как да не се ядоса? — захили се Толи. — Ще одере жив Макдауъл и ще закачи кожата му на вратата на обора.

— Толи — предупреди го Нейт, — наистина смятам, че твоите кръвожадни декларации не са необходими.

— От теб искам да се погрижиш за сестра си — обърна се към най-малкия брат Адам.

— На драго сърце! — Толи стана. — Искам да я отведа колкото е възможно по-далеч от Макдауъл.

Нейт седеше, загледан в Адам.

— Ти какво възнамеряваш да правиш?

— Ще чакам Алекс.

Нейт се усмихна.

— Ще дойде.

— Да — каза Адам, — сигурен съм. Само се страхувам, че след като разговаряме, ще отиде при Кей, тя ще му прости и тогава ще трябва да се оправяме с истинска война. Сега, докато му е сърдита, искам да бъде отведена оттук.

— И ти възнамеряваш да говориш с негодника! — попита Толи.

— Най-внимателно ще изслушам всяка негова дума. Мисля, че е време някой да чуе какво има да казва. Върви и отведи Кей, докато е разстроена. Когато дойде на себе си, искам да бъде в Едилин под опеката на татко.

— Планът ми харесва — съгласи се Толи и тръгна към вратата, но преди да излезе, се обърна към Нейт: — А твоите планове какви са?

— След като Мерлин, тоест Алекс разговаря с Адам, ще му помагам по всякакъв начин.

— Този негодник ли избираш пред семейството си?

— Не — отрече спокойно Нейт. — Ще…

— Толи — прекъсна ги Адам, — моля те, върви при Кей и намери начин да я успокоиш. А Нейт…

Нейт вече беше готов да тръгне с Толи.

— Ще те оставя насаме с него. Надявам се, че ще бъдеш…

— Ще бъда безпристрастен и ще го изслушам — успокои го Адам. — Човекът е бил несправедливо обвинен и осъден на смърт за убийство. Не мога да си представя какво му е струвало.

След като кимна рязко, Нейт излезе от стаята.

* * *

Беше късно, някой чукаше на вратата на Адам и той беше сигурен, че е Александър Макдауъл.

— Замина ли си? — попита Алекс, щом влезе.

— Да, Кей замина с Толи за Едилин тази сутрин. Нейт ще бъде с теб, за да ти помага. Кей искаше да остане, но преценихме, че е по-добре сега да бъде със семейството си — Адам се мъчеше да говори сдържано и разумно, но най-накрая не издържа: — Как посмя да целунеш онази жена пред очите на Кей?

Алекс се отпусна тежко на един стол.

— Преди всичко не знаех, че Кей се е скрила в стаята. Казах й… — прекара ръка през лицето си. — Като й казах да не идва, трябваше да се досетя, че ще направи абсолютно обратното.

Гневът на Адам се поуталожи. Сестра му би постъпила точно така.

— И все пак защо целуна жена, която ти е причинила подобно нещастие?

— Не зная. Струва ми се, че почувствах облекчение, като я видях жива и здрава, което означаваше край на кошмара, в който се бе превърнал животът ми. Въртяха се най-различни мисли в главата ми.

— Кей…

Адам се разкъсваше между желанието да застреля мъжа пред себе си и съчувствието, което изпитваше към него. И ако имаше нещо сигурно в цялата история, то бе, че Алекс обичаше Кей. Беше го видял. Любовта им беше толкова силна, като че ли двамата бяха свързани с връзка, която човек можеше да докосне.

— Влюбен ли си в жена си?

Алекс поклати глава и се изсмя пренебрежително:

— Никога не съм прекарвал цял ден с нея и след днешните събития не мога да си обясня как съм могъл да си въобразя, че съм влюбен в нея. Кей ми каза, че съм бил глупак, щом съм се венчал за жена, която не познавам, и беше права.

— Видях я, хубостта й омайва мъжете.

— Да, вярно е. Това, че избра мен, ме накара да се чувствам, като че ли ми е оказана голяма чест. Но също така пробуди у мен желание да спечеля купища пари, за да й осигуря коне, карети, красиви дрехи. Исках да й дам всичко.

— А прилича ли на малката ми сестричка? — попита Адам любопитно.

Алекс се усмихна.

— Толкова е различна, че няма място за сравнение. Ако кажа на Кей, че искам да се заселим на Луната, тя ще започне да приготвя багажа.

— Винаги съм знаел, че ако се влюби, ще бъде много искрено и дълбоко.

— Значи не се е влюбвала в тримата си кандидати?

Адам се усмихна и седна срещу Алекс.

— Аз убедих татко да я пусне да отиде в Чарлстън, за да помисли на спокойствие за тримата мъже, които й предложиха брак. Исках да се запознае и с други хора, да види нови места. Надявах се, че времето и разстоянието ще я накарат да забрави мъжете, измежду които възнамеряваше да си избере съпруг — той стана, наля две чаши с шотландско малцово уиски „Мактарвит“ и подаде едната на Алекс. — Разказвала ли ти е за „Маргаритките“?

— Не.

— Няколко от приятелите на баща ми, също и на твоя баща, се заселили в Едилин и се оженили. В една и съща година заедно с Кей се раждат пет момиченца. Растяха едновременно и станаха приятелки. Когато навършиха осем години, заявиха, че ще се наричат „Веригата“, понеже приятелството им било здраво като стомана. Подозирам, че идеята е била на Джес, дъщеря на Напс и Табита, които… — махна с ръка. — Това не е важно. Ако ги познаваше, щеше да ме разбереш. Толи чул какво си говорят и каза, че приличат повече на венче от маргаритки, отколкото на стоманена верига. Името прилегна идеално. Момичетата и до ден-днешен са изключително близки приятелки и ние всички ги наричаме „Маргаритките“.

— Кей говори само за своите братя — каза Алекс. — Само вие сте в ума й и само за вас приказва. Не съм чул нищо за приятелки, освен за една, която имала десет братя и родители, които се карали. Дъщеря им постоянно стояла у вас, за да не се прибира.

Алекс си спомни още за момичето на име Джесика, което уж знаело да се целува с език, но премълча.

— За Джес е говорила. Да, родителите й се карат, но Джес стои у нас, защото сестра ми я посреща царски. Рокли, езда, тренировки, каквото Джес пожелае, тя й го дава.

— Точно така постъпва — засмя се Алекс.

— Гладен ли си? Аз не съм вечерял. Ще поръчам да ни донесат вечеря. Предполагам, че имаш много да ми разказваш и можем да говорим, и да хапваме.

— С удоволствие — съгласи се Алекс.

Стана и отиде до прозореца, а в това време Адам дръпна звънеца и след минута се появи сервитьорът, облечен със снежнобяло сако. Алекс знаеше, че брат й му дава време да се успокои, защото щеше да го разпитва надълго и нашироко и също така щеше да предяви някои изисквания. Алекс предполагаше, че ще му забрани да вижда Кей, преди да сложи в ред делата си с Лилит. Брак, убийство, всичко това трябваше да бъде разчистено и чак тогава щяха да му разрешат да се срещне с Кей. За него беше напълно в реда на нещата, защото и сам бе решил същото.

Не разговаряха много, докато не им сервираха. Адам му предложи брюкселско зеле и по погледа му Алекс разбра, че е време да започне да говори.

Толкова много имаше за разказване, че не знаеше откъде да започне.

— Не съм женен.

— О! — учуди се Адам.

— Жената, която вървеше към мен по пътеката в църквата, има жив съпруг в Англия. Изглежда, че е убила племенника на съпруга си, негов наследник, и ме е използвала, за да се скрие. Като се установила в Чарлстън, разбрала, че някакви мъже я търсят, и замислила да инсценира смъртта си, но така, че да не събуди съмнение у никого. След това възнамерявала да смени още веднъж името си и да… — махна с ръка. — Нямам представа какво е замислила по-нататък.

Алекс хапна няколко хапки.

— Щом ми призна, че има жив съпруг, я заведох при съдията тук, в Ню Орлиънс. Беше истински подвиг да я накарам да отидем — той се умълча. Беше му трудно да разказва какво е научил само за един ден. — Съдията ни каза, че ако бракове се разтрогвали само с празни думи, нямало да остане нито едно здраво семейство в тази страна. Заяви следното: „Искам доказателство! Щом е омъжена в Англия, отивай там и ми донеси документ, подпечатан с държавен печат документ. Само така ще повярвам на тази история“.

— В такъв случай трябва ли да се върнеш в Англия с нея?

— Ако искам да спася живота си от този ужас, да, трябва — шотландецът въздъхна дълбоко. — Струва ми се, че всичко, което бях принуден да преживея заради тази жена, ми отне способността да изпитвам състрадание, поне към нея.

Алекс позамълча, за да се овладее. Не искаше да се гневи.

— Даже Нейт не проумя замисъла… Мерлин.

Алекс се усмихна.

— Мерлин. Струва ми се, че е било в друг живот. Де да можех още днес да се махна оттук и да отида при Кей като свободен човек, но ще ми отнеме дълго време, за да уредя въпроса законно. Вече казах на Кей, че ще се наложи да отида в Чарлстън с… — сведе поглед към чинията си. — Само съдебно разпореждане на хартия, че не съм я убил, не ми е достатъчно. Разбираш ли ме?

— Напълно. Ако бях на твое място… В действителност не мога да си представя какво щях да правя?

— Но при теб е различно — каза Алекс. — Ти имаш семейство, приятели. Аз имах само Ти Си Конър.

— Струва ми се, че можеш да прибавиш в този списък сестра ми и Нейт, които ти помогнаха и ти вярваха. Толи също не остана назад. Между другото Нейт заяви, че където и да отидеш, ще те придружава. Брат ми е много предан човек.

Усмихнат, Алекс започна да се отпуска.

— Извини ме. Имах невъзможен ден.

— Не се притеснявай, за никъде не бързам.

Алекс се изправи.

— Първо, трябва да отида в Чарлстън и да си върна доброто име. Ще мина по улиците с… — погледна Адам. — Името й не е Лилит Грей, казва се Маргарет Милър. Като момиче са я наричали Мегс. Разбираш ли, всичко у нея е лъжа. Искаш ли да ти разкажа историята, която според нея ще ме разчувства и ще й простя?

— Нищо друго не ме интересува повече от това да чуя защо е замислила нещо толкова отвратително. Сега ще си налеем коняк и ще изпушим по една пура.

Адам дръпна звънеца и сервитьорът дотича на минутата, което остави у Алекс впечатление, че е чакал пред вратата. Масата беше раздигната и като останаха сами, Алекс заразказва:

— Тази целувка! Какви неприятности създаде! Мегс реши, че й прощавам, запърха с мигли и се притисна към мен както едно време, когато ме подлудяваше от желание. Но сега само ме отврати. Отне ми часове, но най-после склони да каже истината, като изричаше всяка дума със сърцераздирателни хлипания и молби за съчувствие. Явно е израснала в голяма бедност и баща й я е биел. Съжалявам, че не изпитвам състрадание, но след онова, което ми причини тази жена, нямам никакви чувства към нея.

— Разбирам те — каза Адам, докато пушеше пура и наблюдаваше как Алекс снове напред-назад. — Какво оправдание намери, че се е спотайвала, когато те съдеха?

— Закле се, че нямала представа за отправеното към мен обвинение в убийство. Ако знаела, щяла веднага да се върне в Чарлстън. Не й вярвам — позамълча, преди да продължи: — Като разбрала, че са пристигнали някакви хора да я търсят, намислила сатанински план, за да ги накара да повярват, че е мъртва. Усещала как докторът я гледа, така че му разказала някаква покъртителна история. Не зная точно каква, но сигурно е била убедителна, защото той се съгласил да участва в плана й. Тя каза, че ако не се бил споминал, замисълът щял да бъде изпълнен идеално — Алекс въздъхна. — Както и да е, след моето арестуване лекарят откарал „трупа“ й в своя кабинет, където тя измила кръвта от шията си, качила се в каретата, която я очаквала с нейния багаж, и отпътувала.

— А ти?

Алекс трябваше да поеме дълбоко дъх, за да събере сили.

— Нейт се досети. Замисълът е бил лекарят да обяви, че тя се е самоубила, и мен да ме освободят.

— Целият град щеше да говори, че е предпочела смъртта пред това да прекара живота си с теб.

Гласът на Адам кипеше от възмущение.

— Да, така щяха да говорят. В този случай като че ли бесилото е за предпочитане. Дори след като хората се убедят, че не съм убил жена си, името на Кей ще бъде замесено в тази грозна история, ако е с мен в Чарлстън, както искаше. Ще плъзнат приказки, че все има нещо общо.

— Където има дим, има и огън.

— Да, точно така. Нека всички клюки се стоварят на главата на Мегс, заслужила си го е.

— След като е отпътувала през онази нощ, къде е отишла?

— Разправя, че стигнала до някакво градче в Джорджия и останала там. Даже се постарала да изглежда невзрачна, за да не я забелязват.

— Успяла ли е? — попита Адам и всмукна дълбоко от пурата.

— Както обикновено се забъркала отново с някакви мъже. Представила се е като млада, хубава вдовица в малък град и проблемите естествено веднага са се появили.

— А откъде се е сдобила с пари?

— Не ми каза, пък и аз не я попитах, но предполагам, че ги е откраднала от старата дама Андъруд. За нея знаеш ли нещо?

— Не смятам, че остана нещо неразкрито от Нейт около твоето дело, така че ми разказаха за старата богата дама. Но след като е излъгала под клетва, че твоята жена е нейна племенница, не се е осмелила да повдигне обвинение за кражба.

— Да. Лилит умее да обръща лошите обстоятелства в своя полза.

— Предполагам, че проблемите й с мъжете са я принудили да замине за Ню Орлиънс.

— Да. Смятала, че ще се скрие в голям град по-лесно, отколкото в малък. Но според мен си е търсила следващ съпруг, когото да измами. А истината кой знае каква е? Може би се е отегчила и е търсела развлечения. Ако Джордж Кембъл не я беше забелязал…

Адам го прекъсна:

— Когато бяхме в Чарлстън, Нейт говори с някакъв човек, който спомена Ню Орлиънс, и тогава го споходи едно от неговите гениални прозрения. Беше абсолютно сигурен, че е там. Решихме ние с Нейт да отидем В Ню Орлиънс, а Толи да отпътува за Флорида и да търси из блатата теб и Кей. Изгаряше от нетърпение да тръгне.

— Мисля си, че ще му хареса да бъде изследовател.

— А на теб хареса ли ти? — попита Адам.

— На мен ми харесваше компанията — усмихна се Алекс, като си спомни за времето, прекарано с Кей.

— Засега няма да обсъждаме този епизод. После ще говорим за сестричката ми. Разбра ли защо тази Мегс е избрала точно теб?

— Беше първото, което я попитах. Каза, че в Чарлстън имало много мъже, които като я гледали, очите им „се изцъкляли от ищах“, точно така се изрази „изцъклят се от ищах“. Но аз нямах семейство и хората ме познаваха отскоро, затова съм й се сторил най-подходящ. Смятала, че след фалшивото й самоубийство ще напусна града и повече никога няма да се върна в него.

— Прозвуча ми, като че ли се е грижила единствено за твоето благополучие, не за своето.

— Точно така е според нея.

— А как обясни своето коварство?

Алекс седна.

— Не зная истина ли е или не, но ще повторя каквото тя ми разказа. Баща й я карал да проституира. Увещавал я, че красотата й ще им донесе купища пари, но Мегс имала други планове за живота си. Когато била на шестнайсет, й се предоставила възможност да избяга и се възползвала. На около трийсетина километра от нейното село попаднала на преобърната карета. Кочияшът и младата дама, която возел, били мъртви. Трябва да призная на Мегс, че мисли бързо и не страда от угризения на съвестта. Сменила си дрехите с мъртвото момиче и бутнала трупа в реката. Намерили го след седмици и само по дрехите можел да бъде разпознат. Баща й потвърдил, че е тя.

— Отървала се от него, като симулирала смъртта си — допълни Адам. — Веднъж е изпробвала успешно номера и решила отново да го приложи. И като се преоблякла с фините дрехи на мъртвото момиче, къде отишла?

— Затътрила се в най-близкото богато имение и се престорила, че е изгубила паметта си — Алекс направи гримаса. — Когато се запознахме, тя твърдеше, че не разбира говора ми. Днес открих, че много умело имитира различни говори. Демонстрира ми нейния абсолютно непонятен лондонски жаргон, после неочаквано заговори с аристократичен акцент. Най-накрая имитира и моя шотландски диалект. Трябвало е да стане актриса.

— Признавам, че не й липсва кураж.

— Не бих го определил така — Алекс си запали пура. — За да съкратя разказа, само ще ти кажа, че няколко години по-късно се омъжила за богатия вдовец, господар на имението. Той бил на четирийсет и пет, тя — на деветнайсет.

— Обичали ли са се?

— Мегс твърди, че са се обичали, но кой знае? Тя и на мен ми казваше, че ме обича повече от живота си.

— Може би не е лъгала — подметна Адам и Алекс се изсмя.

— Щом излиза от нейните уста, е съмнително. Като че ли целият й живот е една лъжа.

— Сигурно лъжата е била необходима.

— Ако целиш да пробудиш у мен състрадание към нея, преживей онова, което аз преживях, и тогава ще видим дали ще те е грижа за злочестия й живот.

— Но пък тя беше причината да срещнеш сестра ми — добави Адам.

Алекс се усмихна.

— Даже злото понякога поражда нещо добро.

— Заради убийството ли е дошла в Америка?

— Да. Племенникът на нейния съпруг и негов наследник се появил и никак не бил очарован от брака на своя чичо с млада, способна да ражда жена. Наел някакъв човек и той бързо открил коя в действителност е тя.

— И започнал да я изнудва.

— Отначало само я изнудвал, но после станало още по-лошо. Взел да я преследва, тя го ударила със свещник и го убила.

Адам погледна Алекс.

— Но ако се върне с теб в Англия, ще я арестуват и ще я съдят за убийство.

— Да, ще я съдят — потвърди спокойно той. — Казах й, че ще й помогна с всичко, което мога, но че нямам намерение да се откажа от живота си заради нея.

— Тя съгласи ли се?

— Не. Всъщност се опита да ме удари със свещник — погледна Адам. — Не й вярвам. В момента хората, които Нейт нае, я пазят вътре в стаята. Зная, че при най-малката възможност ще избяга. На жена, която може да измисли такъв ужасен план, в какъвто ме оплете, не вярвам. Тръгвам с нея, първо ще отидем в Чарлстън, после в Англия. Ще взема на всяка цена документа, който се изисква в американското съдилище. Ако я задържат, за да я съдят, нека така да бъде. Заклех й се, че ще остана с нея от… уважение към едно човешко същество, но нищо повече. Може и да се промени, но в момента си мисля, че и да я обесят, си го е заслужила. Как съм могъл да си въобразя, че обичам жена, която изобщо не познавам? Трябвало е да си направя списък като Кей с нейните положителни и отрицателни качества.

— Сестра ми едва ли ще се съгласи с теб. Ако сега я попиташ, ще ти отговори да се оставиш страстта да те води.

Погледна внимателно Алекс.

— Коя жена ще се отнесе към мъж, осъден на смърт за убийство, с любезност и внимание, каквито оказва на гостите в дома си?

— Сестра ми — отговори Адам. — От деня на своето раждане тя сияе от любов към нас. Толи й погаждаше понякога наистина ужасни номера, но Кей винаги успяваше да му го върне.

— А ти как наказваше Толи, когато го спипваше?

Адам се подсмихна.

— Няма да ти казвам, но откакто навърши осем, вече е по-разумен и не измъчва сестра си — очите на Адам станаха загрижени. — Какви са плановете ти за нея?

Алекс не можа да отговори веднага.

— Ще ми бъде необходима поне година, за да разчистя цялата каша.

— Да разбирам ли, че дотогава няма да се виждаш със сестра ми?

Алекс въздъхна и в гърлото му заседна буца.

— Искам да й дам възможност да размисли. Искам да осъзнае какво наистина иска. Беше поставена с мен в ситуация на живот и смърт и се страхувам, че може би си въобразява, че ме обича, заради онова, което преживяхме заедно — напрегна се. — Съществува и въпросът за общественото положение. Аз съм обикновен, беден шотландец. Бива ме с конете и почти с нищо друго, а Кей е красива, образована, свикнала е на живот, какъвто аз не мога да й дам — погледна Адам. — Освен ако не се възползвам от парите на баща й, което никога не бих си позволил. Зная, че Кей е израснала, обградена с внимание и обич, и че почти няма житейски опит. Тези мъже, нейните кандидати…

— Ужасни са! — възкликна Адам. — Не притежават и половината от интелигентността й, четвъртинка от образованието и нито грам от таланта й. Кей иска да достави удоволствие на родителите ни и според нея те най-много ще се зарадват на подходящ брак.

Алекс не се усмихна.

— И аз не съм подходящ. Ако избере мен, бих искал по свое желание да ме избере, а не заради… спомени.

— Много благородно от твоя страна. Ако бях на твое място и бях открил жена, която да обичам, никога нямаше да я пусна да си отиде. Ако се наложи, ще я заключа в една стая и ще скрия ключа.

— Чудесна идея! Аз ще… — погледът на Адам го накара да замлъкне и Алекс се разсмя.

— Струва ми се, че искаш да ме помолиш за нещо, нали? — попита Адам.

— Да. Докато пътувам, за да уредя положението си, те моля да се погрижиш Кей да види разнообразието на живота. Нашето пътуване сред диви и непознати места я очарова и се страхувам, че ме хареса заради екзотиката. Бясна езда през полетата, спане в палатки, битки с алигатори, тези преживявания изместват ясната преценка.

— Като че ли не познавам момичето, за което говориш. Моята сестричка обича копринени рокли и следобедни приеми, на които се поднася чай във френски порцелан.

— Но тя обича и… — Алекс не довърши, защото щеше да каже, че също така обича да прави любов на лунна светлина. — Видях и друга нейна страна, която тъкмо започна да открива.

— И искаш тя да осъзнае напълно тази своя същност.

— Да.

Адам се загледа в него доста дълго.

— Тя е млада, красива и богата. Сигурен ли си в желанието си да я оставиш, та и други мъже да видят какво съкровище е?

— Естествено, че не искам. Ако не бях срещнал Мегс… — Алекс млъкна и погледна Адам. — Всъщност никога не бих погледнал Кей, ако не бях преживял всичко това. При нормални обстоятелства за мен тя щеше да бъде малката сестра на Нейт и нямаше да й обърна внимание. Винаги са ме привличали високи, красиви, загадъчни жени.

Другият мъж се позасмя.

— Нима всички не ни привличат точно този тип жени? Но в случая загадката носи в себе си зло. Чувствам, че молбата ти има сериозни основания, но ако бях на твое място, едва ли бих постъпил толкова великодушно. Ще поговоря с мама и тя ще се погрижи Кей да бъде представена в обществото извън Едилин.

— И извън Вирджиния. Извън тази страна. Заведете я в Италия, наемете й някой италиански майстор да я учи на живопис. Мисля, че тя не съзнава колко е талантлива. Представям си платната на Карл Албърт Йейтс в музеите по света.

— Виж ти! К.‍ Е.‍ Й.‍ Още нещо, което ти знаеш, а семейството й — не.

— Остана малко време за сън — каза Алекс. — Още ли разполагам със стая в хотела?

— Запазих стаята на Кей за теб. Смятам, че знаеш къде се намира.

Алекс се подсмихна.

— Да, знам — на прага се спря. — Без чувството за хумор на Кей не зная как ще преживея онова, което ми предстои. И в най-тежки моменти умее да ме разсмее.

— Такава е с всички нас. Още с първите думи, които произнесе, започна да се шегува.

— И да рисува.

— Да. Рисува всичко, което й се изпречи пред погледа. Ще помолиш някой ден мама да ти разкаже как беше изрисувала стените вкъщи.

— С най-голямо удоволствие. Ще те попитам още нещо. Кей често споменаваше, че майка ви е голяма красавица. Толкова красива ли е, колкото твърди Кей.

— И повече. Вече е възрастна, но мъжете още замръзват, като я видят, и баща ми много се дразни.

— Кей не вярва, че е хубава като майка си.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че бог се е усмихвал, когато е създавал Кей.

— Ние всички мислим същото. Ще й напишеш ли писмо?

Алекс стисна дръжката на вратата.

— Не. Нека сама да решава. Представата за нещастен брак я плаши, затова по-добре да придобие самочувствие и опит, преди да направи своя избор.

— Ще й разкажа истината за всички събития, както къде ще ходиш и защо.

— Благодаря ти — каза Алекс. — Знаеш ли, бях си съставил различно мнение за теб. Може би от ревност, като чувах сутрин, обед и вечер името ти. Започвам да си мисля, че си достоен да бъдеш брат на Кей.

И като се усмихна, Алекс излезе и затвори вратата.

Адам се загледа след него, после седна пред писалището, за да напише писмо на майка си. Щеше да се съобрази с желанието на Алекс Кей да види широкия свят и да се запознае с различни хора, но много добре знаеше кого предпочита да му бъде зет и точно затова щеше да помогне.

Започна да пише.