Джуд Деверо
Ухание на жасмин (24)

Двайсет и четвърта глава

Кей сънуваше, че се намира на сала, който плаваше по спокойната тиха река във Флорида. Господин Грейди беше там с Илай и Алекс, седнал до нея. Тим седеше встрани и беше потопил ръка във водата. Виждаше се сянката на алигатор, който го дебнеше. Тъкмо щеше да извика и я събуди познат глас:

— Хайде, поспаланке — рече Алекс нежно и се настани до нея.

Тя се сгуши в него със затворени очи.

— Миришеш прекрасно.

— Не мога да кажа същото за теб. Не си се къпала и миришеш на блато.

— Ти нали обичаш миризмата на блато?

Сложи крак върху него и се накани да легне отгоре му.

Алекс отблъсна неохотно бедрото й.

— Брат ти спи в съседната стая и като знам какъв шум вдигаш, не смея да те докосна.

Тя пак метна крака си върху него.

— Откога те е страх от Толи?

— Адам спи в съседната стая.

Кей веднага прибра крака си, отвори очи и заговори по-тихо:

— В такъв случай какво правиш тук и кога се изкъпа?

Сложи главата й отново на рамото си.

— Не съм лягал, цяла нощ говорих с Нейт.

— С Нейт ли? С моя брат Нейт!

— Разбира се. Защо не?

— Защото Нейт не разговаря с никого. По-скоро наблюдава и сам си вади заключения, ако иска да научи нещо. Е, и какво ти каза?

— Най-много се интересувах какво е казано на Грейди и какво сам е разбрал, но не можем да го попитаме, преди да се върне от джунглата.

Кей усещаше, че Алекс печели време, но търпеливо почака да събере кураж за съществените новини. И преди да проговори, знаеше какво ще чуе, понеже я прегърна до задушаване.

— Нейт ми разказа за Лилит — Кей се опита да се измъкне от прегръдката му, но той не я пусна. — Рано или късно ще го научиш и от теб зависи от братята си ли искаш да разбереш, или от мен.

Знаеше, че Алекс ще й поднесе историята по-дипломатично отколкото тримата й братя. Виж, ако Итън беше тук, него щеше да попита, но него го нямаше. Кей пое дъх.

— Добре, разказвай. Но ако чуем, че някой стои до вратата, и преценим, че е Адам, веднага излизаш през прозореца.

Алекс се усмихна.

— Нали знаеш, че сме на четвъртия етаж.

— И на дванайсетия да бяхме, животът ти няма да струва и пробит долар, ако Адам те свари тук.

— Нейт каза същото и затова намира работа на Адам.

Кей се надигна да го погледне. Беше чист, избръснат и си помисли, че е най-красивият мъж, когото е виждала през живота си. Не му беше казала, но за нея бе по-красив дори от Итън.

— Сприятелил си се с брат ми за много кратко време.

Алекс притисна главата й обратно.

— Искаш ли да чуеш разказа или не. Нейт няма да може дълго да отвлича вниманието на най-големия ти брат и той ще стане подозрителен.

— Разказвай — съгласи се тя и почувства, че тялото й се вцепенява. Избягваше да мисли за онова, което щеше да чуе. — Защо твоята… — не успя да произнесе думата „съпруга“. — Как така тази жена е жива, след като толкова много хора са я видели с прерязано гърло?

— Именно там е въпросът. Много малко са я видели. През фаталната нощ само съдията, лекарят и двамата, които ме отведоха, бяха свидетели. След това трупът на Лилит бе пренесен в кабинета на лекаря, после веднага беше положен в ковчег, капакът беше закован и беше погребана три дни по-късно.

— Доколкото разбирам, тя не е била в ковчега — каза Кей и й се искаше да добави: „Много жалко“.

— Нейт е проумял плана, в който главно действащо лице е лекарят. Той е осигурил опиата, за да заспя, той е подхвърлил бележката на съдията, в която хитро не се споменава, че аз съм убиецът, а само че лежа до булката. След като събудил съдията, повикал шерифите и повел всички към моята стая. Фактически само лекарят прегледа отблизо Лилит. Другите трима бяха прекалено заети да ме ритат и да ми говорят, че съм първи братовчед на сатаната. Даже аз само зърнах Лилит, но оттогава гледката ме преследва. Този мимолетен поглед беше достатъчен.

— Следващият въпрос е с каква цел те е обрекла на такава ужасна участ.

— Това не проумяхме и няма да проумеем, докато не говоря с нея днес.

— Днес ли?

Гласът на Кей прозвуча уплашено.

Алекс помилва косата й и я притисна към себе си.

— Да, днес. Твоите братя са пратили трима съгледвачи да я дебнат.

— Тя знае ли, че си тук?

— Не. Нищо не подозира. След като така умело се крие, твоите братя решили да не я предупреждават. Наели професионалисти да я следят, за да не се усети. Братята ти държат да я „изненадам“.

По тона му се разбираше, че е обмислил предложението.

Лицето на Кей светна, когато изведнъж си спомни нещо.

— Лекарят е покойник. Нали ми каза, че е умрял от инфаркт.

— Да — потвърди Алекс. — Надявам се, че съвестта му е проговорила и чувството за вина го е убило. Нейт смята, че в плана на Лилит не е влизало да ме обвинят в убийство. Идеята е била докторът да установи самоубийство.

Кей остана поразена:

— Това за Грейс постъпка ли се смята? Цял живот да те преследва образът на жена, която предпочита самоубийството пред брачната си нощ с теб.

Алекс повдигна брадичката й. Целуна я и тя почувства колко й е благодарен, че го разбира.

Тя метна отново крака си върху него и той пак го отблъсна. Тя въздъхна.

— И днес ще я попиташ защо ти изигра такъв долен, ужасен и непочтен номер, заради който едва не те обесиха.

Алекс се подсмихна.

— Добре че си на моя страна. Да, точно това ще я попитам.

— Не забравяй да я попиташ защо не е дошла да те спаси, когато е научила, че ще те обесят за убийството й.

— Този въпрос е първият в моя списък.

— И после какво ще стане? — попита колебливо. — Като уредиш този въпрос, можеш да се върнеш с нас във Вирджиния.

— Не, не мога — промълви той. — Трябва да изчистя името си.

— Това е лесно. Довеждаш в съда свидетел, че е жива, адвокат да внесе документите и си свободен. Моето семейство ще ти помогне. Баща ми познава много хора и присъдата ще бъде отменена веднага. Ти… — от мълчанието му се досети, че това не е цялата история. — Добре, разкажи ми всичко и онова, което премълчаваш.

Говореше сериозно и се плашеше от онова, което й предстоеше да чуе.

— Ще ми свалят обвиненията, това е неминуемо, но трябва да изчистя името си.

— Повтаряш едно и също, но не разбирам какво имаш предвид.

— Надявам се никога да не преживееш какво означава да вярваш, че имаш много приятели, и да откриеш, че нямаш нито един. Преди сватбата щях да се закълна, че имам няколко наистина добри приятели. Джордж ти разказа как обикаляхме кръчмите с него. Аз… — замълча за малко. — Всъщност вярвах често, че съм правил добро. Не помня броя на хората, на които съм опростил дългове. Ако някой не може да покрие загубата и има жена и деца, аз се извинявах, че не съм регистрирал навреме залога и му връщах парите. Често ме потупваха по гърба и ми казваха, че съм добър човек. Така се държах. А колкото до жените, получавах много предложения, но никога не се възползвах. Не желаех да ме гони съпруг с пушка или баща и брат заради някое невинно девойче.

Кей го целуна.

— Държах се така, че да спечеля уважение и приятелство — продължи Алекс. — Но след като Лилит беше открита мъртва в моето легло, никой не се застъпи за мен.

— С изключение на чичо Конър.

— Да, с изключение на него.

Кей се замисли какво в действителност й каза и като разбра, й се доплака.

— Искаш да се върнеш в Чарлстън с… нея, да покажеш на всички, че е жива. Уреждане на въпроса само с един документ не ти е достатъчно.

Той я притисна до себе си.

— Ти разбираш.

— Не. Просто те познавам достатъчно добре, за да се досетя какво си намислил — надигна се и подпря главата си с ръка. — Не искам да ходиш.

— Трябва.

— Не, не трябва, и аз те моля да не го правиш. Поне не отивай сам. Адам ще те придружи.

— Нейт ще дойде с мен.

— Нейт ли? — присви очи и го загледа изпитателно. — Защо разговаря с теб надълго и нашироко? Той не се сприятелява лесно.

— Не става въпрос само за убийството. Забрави ли?

Кей видя, че не отговори на въпроса й за Нейт. Знаеше какво намеква Алекс. Отпусна се на възглавницата.

— Женен си. Щом тя е жива, значи си женен.

— Точно така. С Нейт сме на едно мнение, че когато съдията разбере какво ми е причинила Лилит, ще анулира брака.

— Анулиране.

— Да, с указ, в който се постановява, че бракът е недействителен. Цял свят знае, че не е консумиран.

Тя се обърна и го погледна.

— Идвам с теб.

— Не, няма да дойдеш! Ти се връщаш в Едилин с Адам и Толи. Вече е решено.

— И кой го реши?

— Не ме гледай така. С Нейт обмисляхме положението цяла нощ и решихме, че така е най-добре. Връщаш се във Вирджиния и ме чакаш там.

— Да чакам, така ли? — гласът й се извиси. — Предполагам, че от мен се иска да се стегна в корсет, да облека сладка рокля, да се кача в карета и да се завърна при майка си във Вирджиния.

— Точно това ще направиш — каза твърдо Алекс. — Няма да споря с теб. Не можеш да дойдеш с мен в Чарлстън.

— „Очите ни се срещнаха и бях неин“ — цитира Кей.

— Моля?

— Думите са твои. Попитах те дали си я обичал и ти ми отговори: „С цялата си душа и сърце“. После добави, че си се влюбил в нея от пръв поглед и от този първи миг си бил неин.

Той изпъшка.

— Сигурен съм, че никога не съм говорил подобни глупости. Един мъж не се изразява по този начин. Прекалено… емоционално е. Е, ако имах жасмин в косите си… — погледът му потъмня и той се претърколи до нея с очевидното намерение да я целуне.

Кей го отблъсна с две ръце.

— Ако си въобразяваш, че ще ми отвлечеш вниманието, Александър Макдауъл, помисли добре. Заклевам се, че ако не отговориш на въпросите ми, ще се разпищя и можеш да се обзаложиш, че братята ми ще нахълтат през тази врата… или през стената, ако се наложи.

Алекс с въздишка се изтегна и се загледа в тавана.

— Повече няма да се влюбя в нея, ако това те тревожи. Говорим за правосъдие и за желанието ми да си възвърна душевното равновесие. Никога няма да се отърва от миризмата на килията, и все пак ще се постарая. Разказвал ли съм ти как ме замеряха с камъни, когато ме водеха от затвора към съда?

— Поне петдесет пъти. Но най-много се интересувам от глупавия ти план да се върнеш в Чарлстън и да заживееш с жената, в която си бил лудо влюбен.

— Нямам намерение да живея с нея и вече не съм влюбен в нея — обърна се към Кей и я погледна. — В друга съм влюбен.

Тя го изгледа сърдито.

— И през ум да не ти минава да кажеш онова, което предполагам. Ти си женен мъж.

Алекс седна в леглото и я изпепели с поглед.

— Точно същото ти казвам! Това се мъча да ти обясня! Трябва да ми бъдат снети обвиненията в убийство и да се прекрати бракът ми. Момиче, глупаво ли си, та не чуваш и най-простото нещо?

— Чувам, както и половината от хората в този хотел.

Алекс се просна отново върху възглавницата, като клатеше глава с чувство на безсилие.

— Ако мъжете знаеха какво означава да си женен, никога нямаше да се обвързват — погледна Кей, умолявайки я да го разбере.

— Не искам да идваш с мен, понеже ще опетня името ти. Ако се появя в Чарлстън от едната страна с Лилит, от другата с теб, истината няма да има никакво значение, хората ще си кажат, че заради теб е симулирала смъртта си. Ще търсят оправдание да не излезе, че са били толкова тъпи и слабоумни. Като проумеят, че са осъдили на смърт един невинен, ще се опитват по всякакъв начин да се измъкнат с чиста съвест. Ако видят друга жена до мен, ще обвинят нея, тоест теб.

— Но аз не те познавах преди произнасянето на присъдата ти.

— И ще ти повярват ли? Ти беше в Чарлстън и ме посещаваше само твоят кръстник. Забрави ли, че те видяха, когато ми помогна да избягам? Ясно е, че твоето семейство ще те оневини по съдебен ред, но никой няма да повярва, че едно момиче може да е толкова невинно и наивно, че да се съгласи да помогне на избягал затворник, осъден на смърт, когото не познава. Появата на още една жена подхранва хорските клюки. Твърди се, че единствената причина да се оженя за Лилит, са парите, които щяла да наследи. Даже го писаха по вестниците. Нейт се е сдобил с доказателство, че Лилит не е племенница на лейди Андъруд, но нима мислиш, че хората ще повярват?

— Ще разберат, че ти повече нямаш причини да бъдеш женен за нея. Между другото аз съм богатата — отбеляза Кей. — Тя е бедна, но аз съм богата, така че ако целта ти е жена с пари, аз съм най-подходяща.

Алекс вдигна ръце съвсем обезсърчен.

— Чудесно! Ще плъзнат приказки, че когато съм узнал за бедността на Лилит, съм се огледал за друга жена. Ще говорят, че съм направил живота й истински ад и тя е инсценирала самоубийство, за да се отърве от мен.

Кей сви вежди.

— И няма съмнение, че тези хора, като погледнат мен и Лилит, ще преценят, че единствената причина да избереш мен, е семейното богатство.

— Да, точно така ще преценят — съгласи се той. — Само като видят тази мръсна коса, лицето ти, обикновено изцапано с кал, никога няма да разберат защо съм избрал теб пред красавица като Лилит.

— И това, което говориш, трябва ли да ме успокои?

— Трябва да се чувстваш абсолютно сигурна в мен, защото дори да вляза в стая, пълна с голи жени, ще мисля само за теб.

— Макар и да знам, че това е възможно само в Ню Орлиънс, ще бъде по-добре да не научавам от Нейт, че си изпитал на практика теорията си.

Алекс мълчеше и Кей продължи да обмисля какви разумни доводи да приведе, за да го убеди, че на всяка цена трябва да бъде с него, но не й хрумна нито един. Чувстваше само заслепяваща болка.

— Ти си влюбен в нея. Дълбоко и страстно си влюбен в нея. Зная го.

— Не, не съм. Почти не я познавам.

— Твърдеше, че не е необходимо да познаваш някого, за да се влюбиш. Даже се подиграваше с моите списъци. Тази жена кара кръвта ти да кипи! Сам го каза!

— И сега да си отрежа ли езика заради това, че съм го казал? — отвърна той. — Кей, мъничката ми, не знаеш ли на какво ме научи през тези седмици? Научи ме, че любовта е повече от страст. Тя е да обгърна с грижа любимата, да я познавам, да пренебрегвам грешките й заради любовта си към нея. То е много повече, отколкото да зяпаш хубава жена с разкошни гърди и да си мислиш, че ще умреш, ако не спиш с нея. То е…

Един бегъл поглед към лицето на Кей му подсказа, че е объркал конците.

Тя стана, изправи се до леглото и впи поглед в него. Беше облечена с калните мъжки дрехи и усещаше колко е мръсна косата й, а пък Алекс светеше от чистота.

— Значи твърдиш, че аз съм правила грешка след грешка, докато тя… Как се изрази? Имала „разкошни гърди“. И е красива, нали? Винаги е добре облечена, нали?

Алекс сложи ръце зад тила си и се загледа в тавана. Знаеше, че е виновен за гнева на Кей, и чакаше да се размине.

— Ще ти припомня, че когато се срещнахме за пръв път, бях хубаво облечена. Носех копринена рокля, която струва повече от някой от твоите коне, а в косите си имах диаманти. Твоята съпруга… — произнесе думата с презрение — има ли диамантени украшения за косата си? Причината да бъда с мъжки дрехи и да пристягам не дотам разкошния си бюст е, че трябваше да спасявам безполезния ти неблагодарен врат. В твоите представи жените лудуват, нагиздени с коприна и панделки, но за мен бе невъзможно, тъй като ти бе необходима моята помощ. Твоята скъпоценна Лилит някога помагала ли ти е? Не, не е. Заради нея са те замеряли с камъни. Ще разрешиш ли да ти припомня, че ако не бях аз, сега щеше да си мъртъв.

Алекс въздъхна:

— Няма да дойдеш с мен и точка по въпроса.

Тя се отпусна до него на леглото и целият й гняв се изпари.

— Ще се обличам с мъжки дрехи, които ти изведнъж взе да презираш. Няма да бъда страхотна красавица като онази жена, но ще бъда с теб.

— Не — каза Алекс и седна на леглото. — Връщаш се във Вирджиния и оставаш там. Когато се оправи тази каша, ще…

Погледна я.

— Какво ще? Ще дойдеш при мен ли? Не ти ли хрумва, че докато си с нея, мога да срещна мъж със същите великолепни външни особености и ще избягам с него в някоя плантация във Флорида?

Той се подсмихна заинтригувано.

— И за кои външни особености говориш, малката?

— За онази, на която държиш най-много — озъби му се тя.

Алекс се смръщи. Беше си помислил, че има предвид лицето, а тя говореше, че ще спи с друг мъж.

— Постъпи както сметнеш за редно — отвърна й студено.

Кей се свлече на колене пред него и го прегърна през тила.

— Алекс, не ме оставяй. Преживяхме толкова много заедно и всичко понесохме. Този път няма да е по-различно.

Той я притискаше силно.

— Нима мислиш, че искам да отида без теб? Не мога да си представя, че няма да бъдеш до мен там. Докато спеше в палатката на Илай, щях да полудея.

— Щеше да полудееш заради хъркането на Тим — възрази тя, сгушена до шията му.

— Не — отрече той тихо. — С теб се чувствам хармоничен, нищо не ме терзае.

— За съдебния процес ли говориш, когато си бил напълно объркан? Знам, че те разсмивам.

— Не само ме… — махна ръцете й от врата си, за да я гледа, докато говори. — Съвсем правилно отбеляза, че сега нямам право да ти казвам какво чувствам към теб и какво се надявам да се случи помежду ни. В момента аз съм женен мъж, преследван от закона. Докато не застана пред теб с абсолютно чиста съвест, оневинен пред обществото, нямам право да ти говоря всичко онова, което бих искал, и да ти кажа какво означаваш за мен.

Погледна към корема й.

— Възможно ли е да си…

— Не, не съм — промълви тя и щеше да се разплаче. Месечният й цикъл беше започнал. Не искаше нищо повече от това да му каже, че носи неговото дете, тогава щеше да се върне заради рожбата си.

Физиономията на Алекс изразяваше същото разочарование като нейното. Наведе се и се вгледа в очите й.

— От какво се страхуваш в действителност?

— Че като видиш неземната й красота, ще осъзнаеш, че не си преставал да я обичаш и ще я обичаш завинаги.

Той се позасмя.

— Според мен това е невъзможно. Ами ако в трапезарията се втурне алигатор, кой ще ме спаси от него? А отровните змии? Ти си заклинателка на змии.

Кей не се усмихна.

— Оженил си се за най-отровната от всички змии, а пък мен ме бива повече в шегите.

— Да, малката ми, точно за такава съм се оженил, а пък ти наистина си добра в шегите. В много неща те бива повече от мен. Като си спомня, се чудя на своята самонадеяност, че мога да рисувам по-хубаво от теб. Тук ме надминаваш по всички показатели.

— Яздиш по-добре от мен — каза тя. Долната й устна трепереше. Беше изтръпнала от страх, че като се срещне с жена си, Алекс ще се влюби отново в нея и Кей никога повече няма да го види.

— Какво правя по-добре?

Кей не му отговори.

— Моля те, малката, повтори. Копнея да чуя признанието ти, че има на света нещо, което правя по-добре от теб.

Тя отново обви с ръце врата му.

— Мразя те и без мен не можеш да отидеш никъде. Няма да се показвам от хотела, даже от нашата стая.

Целуна я по ухото, но когато му поднесе устните си, махна ръцете й от шията си.

— Трябва да тръгвам. Нейт ме чака.

Кей се отпусна и седна.

— Нали днес ще се срещнеш с нея?

— Да, днес. Не защото искам. Ако зависеше от мен, никога повече не желая да я виждам, но се налага.

— И после ще се върнеш с нея в Чарлстън. Двамата ще бъдете сами.

— Няма да бъдем, казах ти, че Нейт ще ни придружава.

— Не разбирам защо Нейт ще идва с теб. Не обича да си има работа с други хора. Особено с непознати. Той…

— Аз съм Мерлин.

Кей замръзна и само примигваше недоумяващо.

— Мерлин на Нейт ли си?

— Да. Преди да го споменеш, нямах представа, че твоето семейство знае за мен, с изключение на майка ти естествено. Тя настоя да си пишем с Нейт още когато бяхме малки, точно след смъртта на моята майка. Баща ми потъна в тежка скръб и престана да разговаря. Имах нужда да говоря с някого. През първата година пишех на Нейт всеки ден и той ми отговаряше всеки ден. Получавах писмата му на големи пратки. Те ме спасиха. Дължа много на него и на майка ти.

— Мерлин.

Кей не беше сигурна измамена ли да се чувства или щастлива, че Алекс беше така здраво свързан със семейството й.

— Нейт ме нарече така, след като твоят братовчед спомена, че с животните съм истински магьосник.

— Защо не ни посети, когато бяхме в Шотландия?

— Исках, но татко каза, че всички от твоето семейство са богати и го притесняват. Не сме били свикнали с обществото на лордове и бивши лордове, които живеят в замък.

— Нейт никога не ни е разказвал за теб — продължаваше да се чуди и да гледа стреснато Кей.

— Изглежда, още по-малко ми е писал за теб. Първият ми въпрос беше защо не ми е споменавал, че си художничка.

— Не е смятал, че е важно.

— Отговори ми точно същото. Преди години ми писа, че иска да си има нещо свое, съвсем лично, което да не споделя със семейството си, и това беше приятелството му с мен. Не ни ли разобличи Толи?

— Разбира се. От Толи нищо не остава скрито. Сигурно си е навирал носа в нещата на Нейт. Спяха в една спалня — тя хвана ръката на Алекс и се взря в очите му умоляващо. — Моля те, разреши ми да дойда с теб. Сестра съм на Нейт и имам основание да бъда с него.

Алекс й се усмихна, но тя виждаше, че няма да отстъпи.

— А сега тръгвам, малката. Нейт ме чака, за да отидем при Лилит. Като се върна довечера, ще ти разкажа всичко.

— Какъв парфюм употребява тя?

— Никаква представа нямам.

— Ако се върнеш и миришеш на дамски парфюм, ще…

— Знам си. Ще ме накараш да съжалявам. И, малката, не виждаш ли, че вече съжалявам? А сега ела и ми дай целувка, после тръгвам. Нейт ме…

— Чака. Да, разбрах. Не се притеснявай за него. Той знае как да се занимава. Досега е прочел три книги върху някаква толкова неразбираема тема, че никой не може да я произнесе, още по-малко да я проумее.

— Дами-учени! — засмя се Алекс.

— Не, дами-убийци на алигатори. Ако някой трябва да бъде научен какво е страст, това е моят брат.

— Както аз ли те научих? — очите на Алекс пламнаха.

— Ха! Аз имам таланта и въображението. Аз те научих на почти всичко, което знаеш.

— Да, точно тъй, любов моя — промълви Алекс тихо, притискайки я към себе си. — Ще ми липсваш. Независимо колко дълго сме разделени, даже само за десет минути, липсваш ми всяка секунда.

Целуна я нежно и когато тя направи опит да превърне целувката в нещо по-сериозно, се отдръпна и свали ръцете й от себе си.

— Трябва да тръгвам — целуна я по челото. — Ще се върна колкото е възможно по-бързо — целуна носа й. — Тази вечер ще ти разказвам приказка защо една жена ще мами съпруга си и ще се преструва на умряла — целуна брадичката й. — Ще те прегръщам и ще ти разправям.

— Обещаваш ли?

— Честна дума — отиде до вратата. — И когато се сложи край на всичко това, ще ти разказвам в най-големи подробности какво чувствам към теб.

— Заклеваш ли се?

— Заклевам се — усмихна се, отвори вратата и огледа коридора. — Изненадан съм, че пред вратата не пази някой от братята ти.

Погледна я с такъв дълбок копнеж, че Кей за миг се зарадва. Помисли си, че ще отстъпи и ще промени решението си, но в следващата секунда Алекс излезе и затвори вратата.

Кей рухна върху леглото и се разплака. Но след пет минути стана. Реши да го проследи. С очите си да се увери, че Алекс не е влюбен вече в жената, за която е женен. Ако истината беше такава, щеше да се върне във Вирджиния и да го чака цял живот. Поколеба се дали да не поръча да й донесат вана и гореща вода, но нямаше време. Щеше да продължи да се представя като мърлявото момче, както я възприемаха хората. Измъкна се тихичко от стаята и тръгна по коридора.