Линда Хауърд
Мъжът от сънищата (14)

14.

Марли се размърда и се събуди, стресната от присъствието на някого в леглото й. Знаеше кой е, особено след като си припомни всичко, но все пак се почувства леко объркана, докато съзнанието й се нагаждаше към действителността. Беше спал с нея и предишната нощ, но тогава тя не усети присъствието му. За пръв път се събуждаше с много силен, много топъл мъж, легнал близо до нея — едната му едра ръка бе преметната през талията й и я притискаше към дюшека. Хубаво беше, помисли си тя, понеже заемаше по-голямата част от пространството и тя сигурно щеше да се изтърси, ако не я придържаше.

Извърна глава да го погледне, омаяна от новото усещане: близост до гол мъж в леглото й; да е до голия Дейн в леглото си. Наслади се на мига, който бе като един малък спокоен оазис на щастие.

Меката утринна светлина се процеждаше през слабия дъжд и падаше върху извивката на рамото му. Тя леко го докосна и усети жилавата му плът, отпуснатата мощ на мускула под дланта й. Той помръдна при допира й и я придърпа по-близо към себе си, преди отново да потъне в забравата на сутрешните си сънища.

Излъчваше топлина като здраво животно, каквото всъщност представляваше, независимо че кожата му бе хладна. Тя се чувстваше уютно и удобно, нищо, че чаршафът беше събран, а завивките лежаха на объркана купчина на пода.

През целия си живот не бе проявявала физическа активност, защото менталните бариери винаги й пречеха. Но психическите увреждания, изстрадани под ръцете на Глийн, срутиха бариерите, а снощи Дейн почти насила, и то няколко пъти, й показа, че сега може да се отдаде на физически усещания.

През тялото й преминаха тръпки на радост заради новия свят, който той й разкри; свят, за който смяташе, че завинаги е затворен за нея. Тя го обичаше, а той бе пожелал тялото й и й бе отдал своето. Винаги е била сама в тъмнината, но не и снощи и тя разбра какво й казва той с тялото си, с жаждата си за нея. Да, смъртта съществува, но животът върви ръка за ръка с нея. Навън има зло, ала между двамата се появи и удоволствие, радостно тържество на плътта. Винаги се бе защитавала от света, отделена от него заради уменията си, а той се потопи и отприщи горещите, пулсиращи потоци. Беше свиреп и жизнен в своята напрегнатост, посрещаше живота със свои правила и излизаше победител. Снощи, с Дейн, тя се освободи от самоналожените си ограничения.

А сега този снажен гамен лежи изтегнат и съвсем гол в леглото й. Тя разполага със свободата да изследва и възбужда мощното му тяло както пожелае. Чувстваше се като дете в увеселителен парк, като търсач на приключения, отворил вратата към съкровищницата. Имаше толкова много да се види и направи и тя потрепери от вълнение, представяйки си възможностите. Напълно да се отдаде на потребностите на тялото си, да открие точно какви са тези потребности… Почти не можеше да го понесе.

Плъзна ръка по гърдите му и се възхити от грубоватите гъсти къдрави косъмчета под дланта си. Под космите имаше твърд като канара пласт мускули, жилави и топли. Напипа зърната на гърдите му — плоски кафяви точки с малки пъпки точно в средата; пъпки, които щръкнаха от допира й. Възхитена, прокара върха на пръста си по една от тези пъпки и видя как кожата му настръхна.

Гърлено изръмжаване в гърдите му я накара да погледне нагоре. Беше буден, макар лешниковите очи да бяха сънливи и с натежали клепачи. По-надолу членът му се разтягаше и уголемяваше, докато почти не се заби в корема й.

— Харесва ли ти това, което виждаш?

Гласът му рано сутринта звучеше като далечна гръмотевица: гърлен и едва доловим.

— Много — увери го тя; собственият й глас бе доста по-дрезгав от обичайното.

Той легна по гръб и разпери широко ръце и крака.

— Тогава го огледай по-добре.

Изкушението бе огромно. Любиха се няколко пъти, но все на тъмно. Само бе почувствала тялото на любовника си, ала не го бе огледала. Сега, когато й се предоставяше тази възможност, нямаше начин да отрече, колко е впечатляващ. Изправи се на колене, забравила за голотата си — а и ни най-малко не я интересуваше — и се посвети на изследването на тази нова и привлекателна територия.

Постави ръце върху гърдите му и хвана зърната му между палеца и показалеца; с радостна изненада проследи как отново щръкват. Погледна към лицето му — очите й сияеха от откритието.

— И на теб ти харесва.

Той преглътна. Дишаше затруднено, а гърдите му се изпъваха от усилието.

— Определено. И то много.

Сърцето му за миг спря да бие, поразено от лъчезарната усмивка, с която тя го дари.

Тя насочи вниманието си отново към гърдите му, наведе се и близна едното зърно, после нежно го засмука. Той потисна стенанието, но през тялото му премина тръпка. Тя се премести на другото зърно и го обработи по същия нежен начин, а ръцете й се приплъзваха по гръдния му кош, стараейки се да запомнят формата и усещането, да изучат естеството на кожата му.

Дейн си пое със затруднение глътка въздух и впи пръсти в дюшека — опитваше се да запази самоконтрол. Господи, как само мечтаеше да я докосне. Едва издържаше. Никога не бе изпитвал нещо толкова опияняващо нежно, а същевременно и болезнено, като това бавно проучване на тялото му; на всичко отгоре през цялото време подозираше, че нещата ще отидат по-далеч.

Тя прокара ръка към косъмчетата под мишниците му и изпита наслада от мекотата им, така неочаквана при такъв як мъж. Кожата му, в тези скрити, защитени кътчета, бе гладка като нейната.

Триъгълникът от косъмчетата на гърдите му се стесняваше и се превръщаше в тънка черта, която продължаваше към центъра на корема му, заобикаляше пъпа и после отново разцъфваше при слабините му. Тя проследи тази диря от косми с пръст — все по-надолу и по-надолу — докато ръката й докосна набъбналата му ерекция. Поспря, после обърна ръка и сви пръсти около члена му. Той неволно простена, краката му се размърдаха нетърпеливо и отново застина. Марли приближи и другата си ръка и го хвана между дланите си — изучаваше го със съсредоточено опиянение. Бе смаяна от контрастите, от привидната хладина, която съдържаше силна топлина, от меката кожа, която покриваше железните мускули. Членът му бе набъбнал и пулсираше от възбуда. Помисли си да приеме тази плътност с тялото си и се възбуди. Чуваше собственото си учестено и плитко дишане. Кръвта във вените й пееше и тя се чувстваше прекалено топла, а кожата й бе изопната.

Самата му мъжественост бе изключително красива. Тя обгърна тежките му тестиси с ръце; стори го много нежно, но тялото му се изви нагоре. Той трепереше от глава до пети.

— Господи, имай милост — успя да промълви той.

— Господ? — попита тя тихо. — Или аз?

Усещането за женската й власт над него бе главозамайващо.

— Ти. Или и двамата. Не ми пука.

Нейните интимни части бяха влажни и набъбнали, пулсиращи от желание. Сексът, дори снощи с Дейн, винаги е бил нещо, което са й правили. А тя искаше, изпитваше необходимост този път да овладее контрола над тялото си, а и над неговото. Искаше да достави наслада, не само да я получи. Мечтаеше за топлото сексуално доверие на жена без никакви страхове, без никакви задръжки. Беше уморена от ограничения.

С лека въздишка — същински мек пролетен бриз — тя го възседна, отпусна колене отстрани на бедрата му и като държеше члена му, бавно се настани отгоре. Чувстваше се натъртена и прехапа устни от неудобството как нежната й кожа се разтяга, за да го поеме. Но същевременно това бе и прелестно усещане: топлината и твърдостта му проникваха все по-дълбоко в нея, а тя бавно го поемаше, наслаждаваше се на усещането и напредваше сантиметър по сантиметър. Опиянена от пълното удоволствие, се надигна и започна отново. И отново.

Ръцете на Дейн лежаха свити в юмруци върху чаршафа, а по челото му изби пот. Тя го приемаше едва наполовина, преди да се плъзне нагоре и той си помисли, че със сигурност ще полудее. Не смееше да я докосне, защото мигом би загубил самоконтрол. Нямаше право да се меси в нейното забавление. Изследваше насладите, които е в състояние да извлече от тялото му, със сериозно, замечтано, съсредоточено лице. Докато се плъзгаше нагоре-надолу по него, беше фокусирана върху физическите си усещания, но той не се чувстваше изолиран. Наблюдавайки я как опознава собствената си чувственост, тя му действаше възбуждащо, както нищо в живота му досега, а начинът, по който го правеше, го убиваше от наслада.

Марли, залята от вълна страст и удоволствие, затвори очи. Наученото снощи не представляваше нищо в сравнение с това тук сега. Сега тялото й знаеше за предстоящия екстаз и се опияняваше от всеки сантиметър, който водеше натам. Пребори се с желанието си бързо да стигне до края. Държеше да вкуси всяка сладка глътка чувственост дълбоко в себе си, докато се надигаше от него и усещаше как членът му се приплъзва по деликатните й тъкани, а после следваше неописуемия момент на дълбоко проникване, когато тя отново го поемаше. Простена на глас, предугаждайки наближаващия оргазъм. Не още, помоли се тя. Толкова й харесва всичко, което става. Няма за къде да бърза.

Дейн се изви върху чаршафите. Господи, ако тя не побърза, сигурно ще умре. Поемайки го наполовина, тя напрягаше главата на члена му до нетърпимост. Дрезгав сподавен вик се изтръгна от гърдите му. Искаше да нахлуе, да проникне дълбоко в нея и тази потребност имаше неизпитвана досега сила; отказваше обаче да се впусне натам. Ще има случаи, когато неговите потребности ще бъдат на първо място. Този път всичко е изцяло за Марли. Той потрепери от удоволствие, обладан от чувството, че сърцето му ще се пръсне; а че членът му ще се взриви, не се съмняваше.

Сега тя бе доста влажна и ритъмът й бе по-бърз. Чаршафът под него съвсем се изхлузи, защото той безмилостно го теглеше с ръка. Тялото му се изви нагоре; беше стегнато — балансираше тежестта си само на петите и на раменете, опрени върху леглото. Всичко пред очите му потъна в мъгла.

— Марли. — Произнесе името й гърлено; гласът му бе неузнаваем. Нямаше сили за повече и простена: — По-дълбоко… По-дълбоко, моля те. Поеми… го целия.

Дори да го чу, не реагира. Бе потопена в собствения си океан от чувства и не обръщаше внимание на нищо друго. Дланите й лежаха върху гърдите му, очите й бяха затворени. Бедрата й се напрегнаха. От устните й се откъсна стенание; потрепери конвулсивно и се свлече върху него — по цялото й тяло преминаха тръпки на блаженство.

Ритмичното стягане на мускулите й върху члена му унищожиха и последната капчица самоконтрол. С необуздано изръмжаване той пусна здраво стиснатия чаршаф и впи ръце в бедрата й, за да я притегли по-плътно отгоре си. Огъна се нагоре, за да проникне в нея с цялата си дължина. Свърши още при първия тласък: оргазмът му направо изригна. Гърчеше се неволно под нея и я притискаше безмилостно към себе си, докато не настъпи освобождението и за двамата и тя не се отпусна изтощена върху гърдите му. Ударите на сърцата им се сляха и ги разтърсваха отвътре.

Той не допускаше, че никога ще събере сили да помръдне повече. Тя се чувстваше като топъл восък, разтопен и излят отгоре му. И за двамата мисълта да разделят телата си изглеждаше непоносима.

Прокара пръст по гърба й, наслаждавайки се на изваяната извивка. Нямаше представа с колко жени се е любил, но знаеше, че никога не се бе чувствал както в момента. Нямаше втора като Марли. Всичко, свързано с нея, бе ново. Никога преди не се бе опиянявал от детайлите на женското тяло, от меките женствени форми. Никога преди не се бе концентрирал така здраво върху една жена, не бе долавял всяко потрепване на миглите, всяко пробягнало по лицето й изражение, не бе различавал всеки нюанс на емоциите. От самото начало долавяше и най-беглото й движение, защото и тялото, и сетивата му бяха насочени към нея. Дори не помнеше името на последната си любовница; съществуваше единствено Марли.

Но колкото и да му се искаше да прекара остатъка от деня където беше в момента, червените дигитални цифри на часовника до леглото продължаваха да отмерват мълчаливия, безмилостен ход на времето. Беше осем и петнадесет. Трябваше да вземе душ, да се избръсне, да закуси и да бъде в центъра на града в десет.

— Трябва да вървя — промърмори той.

Тя не вдигна глава от гърдите му, а Дейн продължи да я гали по гърба.

— Къде?

— В участъка. Имаме среща с лейтенанта в десет.

Тя не трепна, но той долови обзелото я напрежение.

— Заради случилото се снощи ли?

— Да. Няма съмнение, че е бил той.

— Знам. — Направи пауза. — А сега какво ще последва?

— Ще съпоставим всички налични подробности от двата случая, за да разберем какво общо е имало между жертвите. Ще сформираме специален екип, който изцяло ще се съсредоточи върху този тип. Не е изключено да повикаме и хора от ФБР.

С овладян тон тя заяви:

— Ако искате отново да повторя разказа си, ще го направя.

Съзнаваше какво й струва подобно предложение, но и не се съмняваше в готовността й да приеме всичко. Ще се сблъска с подигравки, недоверие и подозрение, точно както и той реагира в началото, независимо че направо губеше разсъдък от силното й привличане. Тя бе наясно какво я очаква и въпреки това бе готова да се включи.

Прегърна я силно.

— Не искам да те въвличам.

— Но ще го сториш, ако се наложи?

— Да.

С облекчение забеляза, че тя не се обиди. Приемаше вероятността подобна необходимост да възникне. Приглади косите й.

— Трябва да ти кажа нещо — подхвана той неохотно. — Не искам да го прочетеш във вестниците или да го чуеш по новините.

Тя чакаше; досещаше се, че е нещо лошо.

Дейн бе отлагал достатъчно дълго. Вчера тя въобще не бе в състояние да гледа новините, но днес нещата стояха различно. Щадеше я и не желаеше да бъде сама, когато разбере.

— Ансел Виник се е самоубил в петък вечерта.

Стаеният й дъх излезе като въздишка. Толкова много мъка, помисли си тя тъжно.

— Значи стават трима за една седмица — отбеляза тя. — Той е убил трима.

— Ще го заловим — увери я Дейн, макар и двамата да знаеха, че съвсем не е сигурно.

Отново погледна часовника — осем и двадесет. Претърколи се с нея и застана отгоре; после нежно раздели телата им.

— Искаш ли да вземеш душ с мен?

Тя също погледна часовника.

— Не. Ще приготвя закуската. Ще бъде готова, докато се оправиш.

— Добре. Благодаря, скъпа.

Развеселена от бързото му съгласие с предложението да му готви, тя се облече и отиде в кухнята. Самата тя обикновено хапваше малко овесени ядки и някакъв плод, но на мъж с неговото телосложение положително е нужно повече. Зареди кафеварката и извади рядко използвания уред за палачинки. Докато се нагряваше, приготви сместа от пакет полуфабрикат. Колко ще изяде? Тя самата не би се справила и с една, но той вероятно като на шега ще глътне две-три.

Чуваше водата да тече в банята; чуваше го как си подсвирква. Кафеварката започна да съска и заподскача както подскачат всички кафеварки. Тя му приготвяше закуска. Домашната атмосфера я порази и тя отпусна ръце край тялото си. През живота си не бе приготвяла нито закуска, нито каквото й да било ядене за друг човек.

В продължение на шест години работи, за да изгради безопасен, сигурен, обикновен и усамотен живот. А сега, само за седмица, всичко тотално се промени и тя се бореше да възвърне равновесието си. Безопасността, сигурността и рутината бяха изчезнали; очевидно и усамотението беше изчезнало. А не беше подготвена за това. Досега се наслаждаваше да прави каквото иска когато иска — да стои будна по цели нощи, за да чете, ако реши, да яде каквото й хрумне в даден момент. Преди появата на Глийн силно бе желала интимна връзка, женитба, деца. След Глийн обаче копнееше единствено да бъде оставена на мира.

Вместо това в банята й има мъж. И не кой да е, а Дейн Холистър: сериозен, грубоват, плашещо напрегнат, полицейски детектив, който не ходи никъде невъоръжен. И който е най-щедрият мъж, когото бе срещала. Никога не си бе представяла, че е възможно човек да се раздава така, особено като имаше предвид враждебността при първите им срещи. Но бе дошъл при нея без миг колебание — след отчаяния й зов за помощ в петък вечерта — и оттогава вижда у него единствено нежност. И преди я привличаше, но се влюби заради безрезервната му щедрост. Тя имаше нужда от него — затова той беше тук. Нещата се свеждаха до тази проста истина.

Чу водата от душа да спира; после потече в мивката — значи сега се бръсне. Привърши с приготовлението на закуската: посипа палачинките обилно с пудра захар, пресни ягоди и сироп, който стопли в микровълновата печка. Наливаше кафето, когато той влезе в кухнята. Беше само по панталони и коленете й се подкосиха при вида на широките му мускулести гърди. Косите му бяха влажни, а страните гладко избръснати с две малки порязвания на брадичката. Тя си пое дълбоко дъх и се наслади на влажния му, сапунен, леко мускусен мъжки аромат.

Усмихна се при вида на сервираната закуска.

— Палачинки — изрече той; от тона му пролича високата оценка. — Очаквах овесени ядки.

Тя се засмя.

— Обикновено хапвам от тях сутрин.

— А аз обикновено грабвам поничка или вафла.

Седна и започна да се храни с нескрита наслада. Тя цъкна укорително.

— Толкова много мазнини и холестерол.

— Същото казва и Трамел.

— От кога сте партньори?

Не бе имала много вземане-даване с Трамел, но го харесваше. Приличаше й на пантера — тънък и екзотичен — но със същата прикрита опасна сила.

— От девет години. Патрулирахме заедно, преди да станем детективи, което ни се случи едновременно.

Дейн се нахвърли върху палачинките с видимо удоволствие.

— По-дълго, отколкото изтрайват някои бракове.

Той се ухили.

— Да, но ако трябваше да спя с него, нямаше да изтрае и ден.

— Бил ли си женен някога? — Прехапа устни веднага щом изрече въпроса. Толкова дълго бе пазила ревниво усамотението си, че рядко задаваше лични въпроси. — Няма значение. Забрави, че попитах.

— Защо? — Сви рамене. — Въпросът ти не ме притеснява. Никога не съм бил женен, нито сгоден. — Прочисти гърлото си, очевидно за да добави нещо. — Но съм хетеросексуален.

— Забелязах — отвърна тя суховато.

Пак се ухили, а лешниковите му очи ласкаво се спуснаха по тялото й.

— За сведение: на тридесет и четири години съм. Родителите ми живеят във форт Лодърдейл и имам трима братя и две сестри; всичките са семейни и са допринесли за прираста на населението. Общо от петимата имам осемнадесет племеннички и племенници, на възраст от две до деветнадесет. Когато се съберем всички на празник, е като зоологическа градина. Всички живеят във Флорида, но сме пръснати из целия щат. Имам още лели, чичовци и братовчеди, но сега няма да говорим за тях.

Наблюдаваше я внимателно, докато говореше за огромната си фамилия; съзнаваше, че някой, живял като Марли, може да се стресне от самата мисъл за такъв голям род. Никога преди не бе изпитвал желание да споделя с приятелките си подробности от личния си живот, но сега всичко бе съвсем различно. Още не бе определил по какъв начин е по-различно, но знаеше, че е така.

Марли се опита да си представи подобно огромно семейство, но не успя. Винаги бе принуждавана да свежда до минимум всякакви взаимоотношения и макар през последните шест години подобно ограничение да не се налагаше, тя се придържаше към него, за да не стане уязвима по някакъв начин.

— Мама загина в пожар, когато бях на три — обади се тя. — Върху къщата ни падна гръм. Не помня нищо, освен страшното изтрещяване — не можеш да си представиш нищо по-силно. Сякаш самият въздух се разтопи. Бяла светлина озари всичко наоколо. Съсед ме извадил от къщата, била съм само леко обгорена. Мама била убита на място.

— Гръмотевичните бури сигурно те изнервят — изкоментира той.

— Би трябвало, но не е така. И след това не съм се страхувала от тях. — Бе изяла само малка част от палачинката, но се засити, затова остави вилицата и взе чашата кафе. — Светкавиците правят странни неща. Доктор Юъл теоретизираше, че огромният заряд електричество по някакъв начин е променил или увеличил нормалните ми ментални процеси, направил ме е по-чувствителна към електрическата енергия, излъчвана от хората. Предполага се, че преди това съм била нормална, но после станах по-различна, по-лесно се разстройвах.

— Сигурно защото си загубила майка си.

— Не е изключено. Кой знае? Може да съм притежавала уменията и преди това, но не съм била достатъчно голяма, за да го разбера. За мама знам, че е била тих, спокоен човек. Възможно е нейното присъствие да ми е вдъхвало спокойствие. Както и да е — на татко му беше трудно да ме отгледа. Колкото повече се нервираше и ядосваше, толкова по-ясно усещах какво става у него. Представа нямах как да го блокирам и да се дистанцирам. И двамата бяхме много нещастни. Бях чудачката на района. Когато тръгнах на училище, не се сприятелих с никого, но това ме устройваше — всеки допълнителен контакт би ме изтощил. После открих някакво хлапе — беше се загубило; писаха за случая във вестника. Доктор Юъл дойде да говори с баща ми. Отидох в Института да ме изследват и понеже спокойствието и тишината там ми допаднаха, реших да остана. И баща ми, и аз изпитахме облекчение.

— Къде е сега?

— Почина. Известно време редовно идваше да ме види, но и двамата се чувствахме неловко. Посещенията ставаха все по-редки. Ожени се повторно — аз бях на четиринадесет. Премести се в Южна Дакота. Срещнах се със съпругата му само веднъж. Държа се приятно, но очевидно доста се смущаваше от мен. Има две деца от първия си брак, но тя и баща ми нямат деца. Той почина от сърдечен удар, когато бях на двадесет.

— Нямаш ли други роднини?

— Няколко лели, чичовци и братовчеди, с които никога не съм се срещала.

Всъщност е била сама от дете, даде си сметка той. Никой не я е милвал, не я е гушкал. Никакви изпълнени с кикот нощи, прекарани при приятелка, докато е била девойка. Запита се дали всъщност някога е била дете, дали е играла. Сигурно не. У Марли имаше нещо изключително зряло — една ментална мъдрост, несъответстваща на годините й. Но независимо от нетрадиционното й детство и наложения й изключително суров начин на живот, беше удивително нормална. Почти всичките й чудатости биха могли да се обяснят с отглеждането й; тя определено не притежаваше ексцентрични навици.

Освен ако не се смята улавянето на мисловните вълни на сериен убиец.

Погледна часовника и отпи последна глътка кафе.

— Трябва да вървя, скъпа. Закуската беше върхът. Какво ще вечеряме?

Хваната между доброто настроение и надежда — от една страна, и изпълнена с ужас от очевидното му намерение пак да се появи довечера — от друга, тя успя само да се разсмее.

— Току-що се наяде — отбеляза тя през смях.

— Дори в Рамаяна — щипна я той по брадичката — слагат храненето на първо място.

— Не беше ли виното.

Намигна й и тръгна към спалнята да се облече. Марли започна да раздига масата. Беше замаяна: той щеше да се върне тази вечер.

Запита се как ли се държи обикновено с жените. Дали прекарваше по-дълго с някоя или го задоволяваха само уикендите? Или ще идва всяка вечер, ще прекарва с нея, ще се любят, а после ще се прибира вкъщи? Представа нямаше какво да очаква. Около него витаеше самодоволство, което я навеждаше на мисълта, че му е било добре през свободните дни, но това можеше да се дължи и само на сексуалната удовлетвореност. Не бе достатъчно опитна, за да направи разликата, ако такава въобще съществува. Независимо от неговото мило държане, от нежността му, дори от страстта му, както и от факта, че силно се влюби в него, тя всъщност не го познаваше.

Нахлузваше кобура през рамо, когато излезе от спалнята.

— Забравих, че тук нямам сако — сподели той начумерено. — Налага се да се отбия вкъщи, за да си взема, затова трябва да бързам. — Наведе се да я целуне. — Довиждане, скъпа. Не знам колко дълго ще трае срещата.

Постави ръце върху гърдите му и се надигна на пръсти за още една целувка.

— Ще ида да напазарувам, ако въобще ти е до ядене. Ако не съм тук, значи съм в супермаркета.

Обгърна я с ръце и я притисна към себе си, опирайки бедра в нея. Устните му се залепиха върху нейните за такава настойчива и жадна целувка, че й прималя и цялото й тяло потрепери от удоволствие. Ръцете му потърсиха гърдите й, погалиха я между бедрата. Облегна я на шкафовете и бързо я вдигна да седне отгоре, притиснал бедра между разтворените й крака. Тя се вкопчи в силните му рамене и усети кожата на кобура под дланта си.

Стенейки, откъсна устни от нейните:

— Милостиви боже. Не можем да го направим. Не разполагам с време.

По челото му бе избила пот; премреженият, настойчив поглед зад натежалите му клепачи едва не я изкуши да го помоли да остане. Но от всички хора тя най-добре знаеше цената на задълженията, затова се насили да го пусне.

— Върви — промълви тя. — Сега.

Той отстъпи назад и потрепери, докато се опитваше да се овладее.

— Ще се върна при първа възможност, но не е изключено да ми отнеме няколко часа. Имаш ли резервен ключ за къщата?

— Да, разбира се.

— Дай ми го.

Никакво колебание или несигурност у него, мина й през ума, докато скачаше от плота и забързано се отправи към чантата си. Подаде му резервния ключ, а той го наниза на ключодържателя си. Посегна да я придърпа за още една целувка, но се усети навреме.

— По-късно — обеща той, намигна й и тръгна към входната врата.

Когато изчезна, Марли се стовари на дивана и се съсредоточи да разбере какво става с живота й. Беше стресната, дори уплашена от всичко, което се случваше, ала нямаше сила на света, способна да я спре да не се потопи в приключението. За пръв път беше влюбена и усещането бе великолепно.

 

 

За изненада на Дейн на срещата присъстваше и шефът на полицията. Роджър Чамплин — висок, белокос и прегърбен от прекалено много години, прекарани зад бюро — въпреки всичко бе полицай, преминал през всички служби и вече бе работил над четиридесет години в силите на реда. Хитрото старо куче успя да се задържи на гребена на вълната, независимо от новите технологии, въведени в полицейската работа, защото не се държеше на инат вкопчен в старите методи, усвоени в младостта му.

Понеже кабинетът на Бонес не бе достатъчно голям да побере всички, отидоха в заседателната зала и затвориха вратата. Иван също присъстваше. Зачервените му очи и сбръчканото лице свидетелстваха за безсънно прекарана нощ. Налице бяха и останалите детективи — повечето неприкрито озадачени от среща в неделната утрин, особено с участието на шефа.

Бонес се наливаше с кафе, сякаш то единствено поддържаше съществуванието му. Имаше вид на човек неспал кой знае колко, ако въобще беше спал, а ръката, която държеше чашата, леко потреперваше от прекомерното количество на погълнатия кофеин.

Всеки получи по чаша кафе и се настани където намери за добре. Дейн реши да остане прав и се облегна на стената.

Бонес погледна към купчината листа пред себе си и въздъхна. Очевидно започваше с неохота — сякаш като изрече гласно повода за срещата, му придаваше по-голяма реалност.

— Дами и господа, изправени сме пред голям проблем — подхвана той. — Предстои да сравним два случая. Сходствата обаче са достатъчно очевадни, за да сме почти сигурни, че на територията на Орландо действа сериен убиец.

В залата се възцари мъртва тишина — детективите мълчаливо си разменяха погледи.

— Разполагахме с информация за подобна вероятност — заяви той, без да се впуска в подробности, — поради което реагирахме така бързо. — Подаде няколко листа на детектив Мак Страуд, седнал до него. — Виж и го предай нататък. Това са докладите за Надин Виник и Жаклин Шийте. Прочетете и двата внимателно. Госпожа Виник е била убита преди седмица, в петък, а госпожа Шийте този петък.

— С какво разполагаме? — попита Мак.

Бонес погледна Иван Шафър.

— С нищо — обади се Иван. — С абсолютно нищо. Никакви отпечатъци от пръсти, защото е носил ръкавици. Никаква семенна течност, макар натъртванията във влагалищата и при двете жени да говорят за изнасилване. Или слага презерватив, или използва друг предмет. Не съм открил и случайно паднали косъмчета. Не разполагам нито с отпечатъци от стъпки, нито с нишки от дрехите му, нито със свидетели. Нямаме нищо.

— Дайте да видим дали ви разбирам правилно — намеси се шефът Чамплин. Погледът му обходи цялата група. — От мен се очаква да съобщя на кмета, че из града броди сериен убиец, а ние не разполагаме с никаква улика срещу него, така ли? Тогава излиза, че дори по някакво чудо да успеем да го заловим, не можем да го обвържем с убийствата.

— Горе-долу това е ситуацията — потвърди Иван.

— Откъде сте сигурни, че става въпрос за един и същ човек? Има само две убийства, а смъртта от прободни рани с нож не е толкова рядко срещано явление…

— Две убийства с нож, без да е оставена никаква улика, също ли? — прекъсна го Дейн. — И двете са станали в петъчна вечер, приблизително по едно и също време. И двете убийства са извършени с нож от кухнята на жертвата, като и в двата случая оръжието е оставено на местопроизшествието. Става въпрос за един и същи тип.

Не спомена Марли и бе готов да се обзаложи, че и Бонес няма да я спомене. Рано или късно ще се наложи да я привлекат, но се надяваше да стане по-нататък, когато моментът е подходящ и всичко е под негов контрол.

— Някакво сходство между двете жертви? — настоя Мак.

Дейн погледна към Фреди и Уорли, изготвили доклада за Жаки Шийте. Фреди поклати глава.

— Все още има неколцина, с които трябва да поговорим, но засега не сме открили никаква връзка. Не си приличат, не живеят в един и същ квартал. Госпожа Виник е била домакиня, госпожа Шийте — старша секретарка. Не са посещавали едни и същи места. Доколкото открихме — двете никога не са се срещали.

— Да изискаме от телефонните компании за сравнение номерата, набрани и от двете къщи. Може да извадим късмет и да попаднем на номера, които съвпадат — обади се Трамел. — А и винаги се намира по нещо интересно, извлечено от боклука.

„И да получим копия от чековете, изплатени им от банките“ — записа си Дейн в бележника. „Както и движението на сумите по кредитните им карти. Не е чудно да се получи връзка. Винаги има връзка.“

— Ще ми се да не го съобщавам още ден-два на кмета — обяви шефът, като ги изгледа свирепо. — Докато не попаднете на някаква малка улика, за да не се чувствам такъв голям глупак, както в момента.

— Тоталната липса на улики е характерна сама по себе си — обърна внимание Дейн. — Според мен трябва да известим ФБР, за да получим анализ.

Точно според очакванията му лицето на шефа придоби кисело изражение.

— Проклетите федерални — изсумтя той. — Да не искаш да кажеш, че не сме достатъчно добри да се справим сами, Холистър?

Дейн сви рамене. Всички ченгета бяха ревниви към по-високо поставените инстанции и никой, особено по-старите „пушки“, не обичаха да призовават Бюрото. Особено след като накрая онези от ФБР неизменно получаваха похвалите.

— Групата, поддържаща разследванията, е специализирана в това отношение, а в момента, бих казал, ни е нужна всякаква помощ отвсякъде. Нямам нужда да им доказвам, че оная ми работа е по-дълга от тяхната.

— Лесно ти е на теб да отговориш така — вметна Фреди суховато. — А аз какво да правя?

— Пък и ние, останалите? — вметна Уорли с печален глас.

Присъстващите в залата избухнаха в смях и пуснаха няколко хапливо остроумни реплики. Самият Бонес се изчерви заради липсата на благоприличие, но не се въздържа да не се ухили. Дейн намигна на Фреди — тя му отвърна със същото.

— Ако сте приключили с меренето — намеси се шефът с остър тон, — не е зле да се върнем към обсъжданите въпроси. Добре, да приемем, че ще повикаме ФБР, но това няма да стане, преди аз да разпоредя, или преди да говоря с кмета. Ясен ли съм? А междувременно вие обследвайте всичко.

— Не можем да си позволим лукса да чакаме дълго. Само дни ни делят от следващия петък.

— Знам кой ден от седмицата е — сряза го шефът. — Ще говоря с него във вторник следобед, но не по-рано. Следователно вие тук разполагате с два дни да откриете каквото и да било, затова ви предлагам да се захващате за работа.