Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dream Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 92 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2009)
Разпознаване и корекция
asayva (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Линда Хауърд. Мъжът от сънищата

Американска. Първо издание

ИК „Пан“, София, 2000

Редактор: Цанко Лалев

Коректор: Митка Костова

ISBN: 954-657-294-2

История

  1. — Добавяне

12.

Някак си се озова в скута му; робата бе все така разтворена, а ръката му — пъхната вътре, но вместо да изпитва заплаха, Марли се чувстваше в пълна безопасност, докато топлата му сила я обграждаше като крепост. Усещането беше върховно; никога не се бе наслаждавала на нещо подобно преди. Искаше й се да потъне в него, да се наслади на тази нова свобода, защото представляваше точно това — напълно нов свят, разкрил се пред нея. Но Дейн настояваше за информация — пълна и изчерпателна, а детектив Холистър много го биваше да получава онова, което иска. Тя би устояла на натиска, ако той се държеше грубо и настъпателно, но не и на мълчаливото му изчакване; мълчание, в което ясно долавяше цялото му напрежение. И то нямаше да изчезне, докато не узнае желаното. Затова тя му описа всички грозни подробности, вината, която таеше от години у себе си.

Главата й лежеше върху рамото му с лице, извърнато към мускулестите му гърди. Така й бе по-лесно — не го виждаше, нито нея я виждаха.

— Беше ме зашеметил — подхвана тя. — По някое време дойдох на себе си. Бях гола и лежах по гръб на пода, с ръце, завързани към някаква тръба — вероятно стар радиатор. Глийн също беше гол и ме бе възседнал през бедрата; държеше ножа в ръка и ухилен, чакаше да се свестя. Дъсти, вързан за нара на около два метра от нас, наблюдаваше всичко. Беше толкова хубаво момченце. — Гласът й стана мек и отвлечен, докато си спомняше. — Кестеняви коси около лицето и големи, кръгли сини очи. И беше толкова изплашен. Плачеше през цялото време.

Дейн погледна към едрата си длан, отпусната върху корема й — почти изцяло го покриваше. При мисълта, че Глийн я е видял така и е прокарвал болезнено нож по това стройно, меко, женствено тяло, в гърлото му се надигна ръмжене, което едва удържа — така мръсно му се стори държането на оня тип. Сега, докато съзнанието й пътуваше в миналото, тя изглежда не забелязваше, че е полугола, но Дейн напълно го отчиташе. Но дори и бесен, щом като хвърли поглед върху изящните й закръглени гърди с нежните розови зърна, възбудата се надигна в слабините му. Успя да я овладее, да я отпъди — искаше да продължи да държи Марли в прегръдките си и да я слуша. Дали някой някога я бе държал в обятията си? Беше ли й предлагал утеха? Едва ли, помисли си той, и това засили гнева му.

— Не знам защо го направих — продължи тя, с глава все така доверчиво заровена в рамото му. — Но нещо в мен отказваше… Не можех да му се предам. По-скоро бих умряла, но не и да му дам онова, което желаеше. А той искаше да му се моля. Само че аз не го направих. Искаше да ме види изплашена. Аз наистина се изплаших, но не му позволих да го разбере. Присмях му се. Господи — присмях се. Той ме поряза, а аз му креснах, че е жалка постъпка за един мъж. Дръпна ми краката и се опита да го вкара в мен. — Поколеба се, изпитвайки неловкост. — Нали разбираш — онова, не ножа.

— Знам какво означава „онова“ — изръмжа той.

Зарови лице още по-дълбоко в извивката на врата му.

— Не се получи и аз му се подиграх. Присмях му се. Обясних му с какъв малък червей разполага и какъв жалък червей е самият той. Побесня. Долавях как губи контрол. Цялата му злоба и бяс изплуваха, но аз продължих да го притискам. И през цялото време усещах и Дъсти. Той беше така ужасен, протягаше ръце към мен и ме умоляваше да не позволя този лош чичко отново да го нарани. Затова не спирах да се присмивам на Глийн, ритах го, доколкото ми бе възможно. Все пак някак си го ритнах между краката — не особено силно, защото ходилото ми се плъзна по бедрото му — но той сякаш пощуря. Нещо в него направо експлодира. В един миг се озова върху мен, а в следващия — върху Дъсти и момченцето се разкрещя. Продължавам да го чувам, как пищи. Усещах го — абсолютния му ужас, агонията му. Просто ме заливаше черна вълна; цялата преминаваше през мозъка ми. Аз също пищях. Пищях, пищях, пищях. Навсякъде имаше кръв… — Направи пауза и след няколко мига, които изглеждаха безкрайни, само добави: — Не си спомням нищо друго. Дъсти умря и аз умрях заедно с него.

Дейн знаеше какво се е случило след това; професорът му бе разказал. По нейните викове шерифът и помощниците му са открили местонахождението на Глийн и са застреляли Глийн, преди той да насочи убийствения си гняв към Марли. Но не са пристигнали навреме, за да спасят Дъсти, дори в известен смисъл не са пристигнали навреме и за Марли — да я спасят напълно. Свързана с Дъсти, неговата смърт по някакъв начин е била и нейна; истинско чудо е как е успяла въобще да преживее шока.

Той приглади косите й зад ухото и я погали по бузата.

— Но ти все пак си се върнала към действителността — прошепна той, макар едва да сдържаше яростта си.

— Най-накрая. Мина доста време, преди да започна да изпитвам някаква емоция. Преди усещах всичко, чувствата на другите, а след онази случка не успявах да долавям дори своите. Сякаш бях напълно изцедена.

— Съвзела си се, Марли. Минало е доста време, но не той е победил. Не е успял да те пречупи.

— Но почти успя — възрази тя. За миг остана спокойно притисната в прегръдката му. — Ако не бях толкова настойчива, ако му бях дала онова, което иска, Дъсти вероятно още щеше да бъде жив.

Дейн изсумтя.

— Да, колко прекрасно би било всички да бяхме така всемогъщи. — Очевидно не възнамеряваше да губи никакво време да разсейва естествената вина, която тя изпитваше. Разтърси я леко и я принуди да го погледне. — Радвам се, че си тук — натъртено каза той.

Успя да го дари с крехка усмивка.

— И аз. Но понякога това ми се струва най-коравосърдечното нещо — да се радвам, че съм жива. Не мислех за друго, когато се присмивах на Глийн; знаех единствено, че няма да понеса да ме изнасили. Дори мисълта да проникне в мен бе ужасно отблъскваща; бях готова по-скоро да го предизвикам да ме убие, но да не ме докосва. От всичко, което предизвиква кошмарите ми, сексът бе най-лошото. По телевизията или на кино успявам да изгледам малко насилие, но не и сексуална сцена. Не мисля за нея като за любов, а продължавам да си спомням лицето на Глийн, миризмата на дъха му, как слюнката му хвърчеше, докато ми крещеше. Помня усещането от тялото му до моето, между краката ми и до ден-днешен ми се повдига. — Пое си дълбоко въздух. — Не че някога съм имала добър секс — завърши тя откровено.

— Как така?

Гласът му не прозвуча настойчиво, а погалването, когато посегна да отметне косите от челото й, бе напълно неволно, но лешниковите му очи бяха напрегнати.

Никога не бе разговаряла за трудността, която изпитва при секса, но сега, намерила убежище в прегръдката му, далеч от целия останал свят, се отпусна. Чувстваше се странно отнесена — комбинация от умората и въздействието на стреса — и като че ли нищо друго не бе съвсем истинско.

— Беше ужасно. Съзнанието ми отказваше да го приеме. Налагаше се да работя усилено, за да си изградя щит, да се защитавам от всичко — обясни тя. — Само така успявах да функционирам, а и щитът в най-добрия случай ме предпазваше частично. През целия си живот съм искала да съм нормална. Искала съм да обичам някого, да имам връзка, да се наслаждавам на неща, с които нормалните хора разполагат. Не желаех да съм сама. Мечтаех за хармонична интимност, но все не се получаваше. При физическа интимност се сриваха всичките ми съзнателни щитове. Не ми се удаваше да блокирам нищо. Менталното вмешателство бе огромно. Долавях единствено емоциите на партньора си и това отнемаше всякакво физическо удоволствие, което бих могла да изпитам. А и онова, което долавях, не бе особено ласкаво. — Устните й се свиха в горчива усмивка. — Не беше преизпълнен с привързаност към мен. Интересуваше се единствено от секса. И се гордееше със себе си, че дръзва да прави секс с чудат медиум.

— Копеле — просъска Дейн.

Тя вдигна едното си рамо безразлично.

— Но аз наистина бях чудата. И продължавам да съм.

— По дяволите, нищо чудно, че си така плашлива по отношение на секса. Та ти си го видяла единствено от грозната му страна. Никога не си имала романтични илюзии, нали? Познаваш само ловци на бройки и изнасилвачи. Нищо чудно, че смяташ мъжете за измет.

— Не — отрече тя. — Когато знаеш какво чувстват другите, както аз знаех, съзнаваш, че не е така. Има егоистични, зли жени точно както и гадни мъже. Но когато се стигнеше до секс, просто не успявах да изключа съзнанието си и да се отдам на чувствата. Нямаше да е по-различно, дори да бях лудо влюбена в прекрасен мъж, който също ме обича много. Нямаше да се насладя на секса при цялата ментална натовареност. Бях приела за даденост, че не ми е писано да изживея романтична връзка — продължи тя. — Харесваше ми да съм сама в малкото си бунгало в гората. Доктор Юъл намираше преместването ми в бунгалото за добра идея — стъпка към нормализиране на живота ми. И се оказа прав. Беше великолепно. Работехме с него по експерименти и документирането им; от време на време помагах да бъдат открити изчезнали хора, макар полаганото усилие да представляваше изпитание, което… Е, имаш представа как ми влияе. Някога, преди Глийн, можех да насочвам познанието. Можех да се включа към определен човек и да получа видение. Сега въобще не съм в състояние да го контролирам.

— Искаш ли да бъде, както е било някога?

— Въобще не желаех да имам повече видения през живота си — промълви тя. — Но ако нямам избор — тогава да. Бих искала да съм в състояние да ги контролирам. Сега съм като попаднала в… засада.

Пак започваше да звучи сънливо, а клепачите й натежаваха.

— Но като се изключат сегашните две видения, не си имала други, нали?

Спомни си за първата вечер, когато му звънна: тогава, още преди той да вдигне телефона, знаеше какво прави, какво ще й каже.

— Имах проблясък на ясновидство, но не бе свързано с убийствата. И не се е повтаряло. Продължи една-две секунди. Не гледам на виденията като на ясновидски проблясъци. Те са… по-различни, по-концентрирани върху емоциите. Но с една дума — не. Нищо друго.

— Добре.

В тона му се долови дълбоко задоволство; задоволство, което тя не успя да дешифрира. После топлата му ръка покри гърдата й и тя разбра — с инстинкт, който нямаше нищо общо с медиумните й способности; беше свързано само и единствено с инстинкта й на жена. Вече не изпитваше никаква сънливост; отметна глава назад, за да го погледне.

— Струва ми се, че сега е идеалният момент да ти покажа някои от насладите на секса — промърмори Дейн. Лешниковите му очи сияеха стремително и дълбоко зелени. — Няма да си в състояние да доловиш емоциите ми и по този начин поне един проблем е решен. Ако се страхуваше от мен, нямаше да седиш почти гола в скута ми от половин час — следователно и този проблем е преодолян. От теб се изисква единствено да лежиш спокойно и да ми позволиш да те накарам да се чувстваш добре.

Тя потрепери, очите й не се откъсваха от неговите. Сега ли беше моментът? До появата на Дейн не бе изпитвала желание. Сексът бе експеримент, надежда и накрая — разочарование. Не се страхуваше от него, а по-скоро от поредния си провал. Да го обича бе все още съвсем ново усещане, толкова разтърсващо и не й се искаше да го опетни. Съзнаваше, че разсъждава като страхливка, но предпочиташе никога повече да не опита и да съхрани плахата надежда за вероятна възможност, вместо да направи опит и да се провали. „Вероятна възможност“ й даваше само бегла утеха, но все пак бе по-добре от нищо.

— Не знам — подхвана тя нервно. — Ами ако…

— Престани да се притесняваш — прекъсна я той. — Само се отпусни, затвори очи и остави всичко на мен.

По-лесно бе да се каже, отколкото да се изпълни. Но въпреки това тя продължи да го гледа с тревожни очи, разкъсвана между колебанието на „да“ или „не“. Прекалено много неща й се случиха, за да е в състояние да вземе решението в момента. Ненавиждаше се за проявата на тази си слабост и усети как сълзите й напират.

Дейн й отпусна приблизително две секунди. После сам реши въпроса. Прокара ръка надолу по тялото й под ластика на пликчетата и пъхна пръсти високо между бедрата й. Марли извика от изненада и механично го сграбчи за китката. Бедрата й се стиснаха здраво върху ръката му. Очите й бяха огромни и доминираха върху изпитото й лице. Но дори докато се гледаха вторачено, по страните й плъзна руменина.

— Имаш ли ми доверие? — попита той със спокоен тон, все едно не се налагаше да прибегне до целия си самоконтрол, за да се възпре да не я изтърколи под себе си и да потъне в нея, където да открие благословеното освобождение за пулсиращата си ерекция.

Тя прехапа долната си устна и той за малко да простене на глас от провокацията й.

— Ами да.

— Тогава отпусни краката си. Няма да те нараня. Ако трябва да съм откровен — направо ти гарантирам, че ще останеш доволна.

Тя успя да се усмихне плахо.

— Гарантираш, значи?

— Напълно.

Сведе глава и нежно докосна устните й.

Марли потрепери, притисната от страх от две посоки; страхуваше се да не се провали при този опит; страхуваше се и че ако сега не му се довери, има опасност никога повече да не й се отдаде подобен шанс. Накрая второто надделя. Независимо от всичко, искаше да узнае какво е да приеме Дейн в своето тяло, да усети невероятната му сила, докато прониква в нея, да му достави удоволствие, ако не нещо друго. Той твърдо е решил да доведе до крайното удоволствие първо нея, съзнаваше тя, но си даваше също сметка, че после ще бъде негов ред. Тя не просто се съгласяваше на палава любовна игра, но и на цялостния сексуален акт.

Пое си дълбоко глътка въздух.

— Добре. Щом ми даваш личната си гаранция.

— Готов съм да го напиша и да го заверя нотариално — обеща той и отново я целуна.

Не успяваше да контролира леките потрепервалия на тялото си и след като си пое повторно дълбоко дъх, разтвори бедрата си. Той нежно погали меките скрити гънки и Марли отпусна силната си хватка върху китката му.

— Спокойно — прошепна той, после ловко я разтвори и проникна в нея с един от дългите си пръсти.

Тя се скова в ръцете му, бедрата й отново се свиха в опита си да контролират нахлуващата му ръка. Беше безсмислено, защото нямаше какво да предприеме, за да възпре бавното проникване на пръста му в нея. Усети се замаяна от шока. О, господи!

Не беше суха, но все още нямаше готовност да проникнат в нея. Търкането й създаваше усещане, че пръстът му е голям, колкото пениса му. За миг се опита да се пребори с хаоса, завладяващ краищата на нервите й, но после, предала се напълно, се стовари върху гърдите му.

— Да, така е много добре — нашепна нежно той и вкара още един пръст в нея.

Бедрата й се извиха нагоре, после се отпуснаха. Чувстваше се разтеглена, нападната и вече не контролираше тялото си. Някакъв дремещ първичен инстинкт се разбуждаше. Мускулите на краката й леко се обтегнаха, за да се приспособят и цялото тяло на Дейн потрепери.

Гласът му прозвуча дрезгаво:

— Това е най-многото, което ще ти направя, поне в момента. Отпусни се; вече се случи. Наранявам ли те?

Да. Не. Не беше съзнавала, че усещането може да е такова. Беше малко замаяна от шок и удоволствие; поклати глава и косите й се разпиляха по гърдите му. Беше смаяна от способността на тялото си да изпитва подобни силни усещания.

— Тогава затвори очи, скъпа. Затвори очи и се наслади на усещанията. Не мисли, а чувствай.

Напълно безпомощна, тя му се подчини. Със затворени очи концентрацията й се насочи към тялото й. Зад затворените й клепачи лумваха цветове. Всяка нейна фибра бе обгърната от топлина; последва хлад, но всъщност не бе истински, а по-скоро потръпване от неизразима наслада. Кожата й бе прекалено опъната, прекалено чувствена. Зърната на гърдите й щръкнаха твърди и набъбнали.

Пръстите му проникнаха дълбоко в нея и одраскаха деликатните й вътрешни тъкани. Безпомощна, тя отново сви бедра, ала само вкара ръката му по-дълбоко в себе си. Разтвори бедра и му позволи по-лесно да напредва. Сърцето й биеше лудо — ей сега щеше да се разпадне. Вкопчи се в ризата му и пръстите й се впиха в плътта отдолу, опитвайки се да устои на връхлитащата я буря.

Чу гласа му, но ушите й така кънтяха, че не долови думите му. Думите обаче нямаха значение; долавяше изключителната нежност в тона му, а именно от това се нуждаеше. Пръстите му се измъкнаха от нея и тя нададе лек отчаян звук — така изрази протеста си, а бедрата й последваха ръката му. Той бързо свали пликчетата й и върна ръката си върху тялото й. Този път с охота разтвори бедра и усети влагата на желанието помежду им. Последвалото нахлуване отприщи невероятно облекчение, но то продължи само миг. Бавното проникване на пръстите му породи дълбок, силен глад; допирът му вече не носеше облекчение, а се превръщаше в необходимост. В следващия миг палецът му потърси нагоре в меките дипли на кожата й и натисна малката изпъкнала пъпка в нея. През тялото й премина огън; нададе напрегнат вик и се сви в прегръдките му.

Притисна я силно към себе си и потисна чувствената й съпротива. Говореше й тихо и дрезгаво, окуражаваше я да достигне по-високи върхове на наслада, а силата му я обгръщаше и сякаш я предпазваше от всякакви угрози. Продължи да гали и кръжи с палеца си, възбуждаше набъбналата пъпка — всеки досег разпалваше още по-силно огъня в нея. Между краката й се яви пулсация и туптеше в непознат за нея ритъм. Обземаше я страст и бележеше разпалената й плът с невидимия си знак.

— Д-д-ейн!

Прозвуча по-скоро като вопъл от силна мъка. Наведе главата й назад и прилепи устни към нейните; езикът му повтори агресията на пръстите — натискът бе силен и твърд.

Наслаждаваше му се изцяло и дори вдигна ръце, за да се вкопчи в широките му рамене и да му предложи по-пълно устните си.

Чувствата й ставаха все по-силни и се затягаха в плътна примка; изведнъж като че ли станаха прекалено много. Цялото й тяло се стегна, после се надигна бясно, докато освобождението й я заливаше на вълни. Потреперваше от неконтролируеми спазми и си мислеше, че се разпада на парчета. Той силно я притискаше — даваше й да разбере, че не е сама в бурята. Тя извика дрезгаво, но той приглуши звука с устата си.

Най-връхната точка на чувствата попремина, макар леки вълни от шока да продължаваха да пробягват през слабините й. Тялото й застина и тя зарови лице в гърдите му, стараейки се да поеме въздух. Той я попремести, мускулите му под нея се стегнаха и той се изправи на крака, но продължаваше да я държи в обятията си. Вкопчи се в ризата му, докато той бързо я отнасяше към спалнята, където я положи върху леглото. Робата едва висеше на раменете й; той я свали, изправи се и започна да се съблича.

Не беше светнал лампата, но светлината от всекидневната се плъзгаше през отворена вратата върху леглото. Марли лежеше, без да помръдне, обзета от пълно изтощение — струваше й се, че никога вече няма да помръдне. В това спокойно състояние на подсъзнанието си, докато физическите й усещания бяха така изострени, а менталните й процеси едва функционираха, тя долавяше всяко бавно, тежко пулсиране на сърцето си и как то придвижва кръвта във вените й. Долавяше пулсирането във всички нежни части на тялото си.

С усилие отвори натежалите си клепачи и се загледа как той се съблича. Ясно долавяше неговите трескави, бързи и яростни движения. Само след секунди мощното му тяло бе голо. Изпълзя над нея, а стегнатите му бедра се наместиха между нейните и широко ги разтвориха; отпусна тежкото си тяло върху нея.

Последва блажено спокойствие, тишина. После с невероятна радост и трепет усети твърдостта на гениталиите му, притиснати до очакващата го мекота на своите. Той се надигна на една ръка, а с другата посегна между краката й и насочи члена си; започна бавно да прониква в нея.

Дъхът на Марли замря в гърлото й и тя усети как отново се потапя в чувственост. Когато пръстите му проникваха в нея, се чувстваше разтегната, но сега плътният му орган я изпълваше цялата, до краен предел. Макар да бе влажна, деликатните й вътрешни тъкани все още бяха набъбнали от вниманието, което й оказа преди малко; влагалището й бе свръхчувствително и се свиваше в конвулсии, ала той навлизаше все повече и повече в нея. Тя нададе тих, леко паникьосан вопъл, заради неудобството, което граничеше с болка.

Дейн спря за миг, но остана все така дълбоко в нея. Едрото му тяло потреперваше.

— Добре ли си?

Гласът му бе дрезгав и изключително тих.

Тя не знаеше какво да отвърне. Не изпитваше ясно изразено нашествие; вниманието й бе изцяло съсредоточено върху тялото й. Но физически не бе сигурна, че ще успее да го понесе, когато той започне учестено да прониква в нея. Бе така едър, а изострените й нервни окончания долавяха и най-малкото движение в тялото й. Усещането граничеше между невероятен екстаз и болка. В главата й нямаше никаква мисъл и тя не успяваше да намери думите, за да му даде уверението, което той желаеше.

В края на краищата той бе мъж, не светец. Органът на мъжествеността му пулсираше в нея. Застина за миг неподвижен, докато изчакваше отговора й, но такъв не последва и контролът му рухна. Груб звук се изтръгна от гърлото му и той започна да я обладава с мощна сила, прониквайки дълбоко в нея. Цялото й тяло се разтресе. Сега тя вече знаеше отговора си и се вкопчи отчаяно в него — бедрата им неудържимо се пресрещаха. Шумът от сливането на телата им се примесваше със затрудненото му, учестено дишане и нейните леки простенвания.

Беше желала Дейн и беше желала това, което в момента се случваше. Стисна плътно очи — наслаждаваше се на всеки миг. Допадаше й неговата грубоватост, дивия му глад. Обожаваше безпомощните сподавени изсумтявания, които се изтръгваха от гърлото му, горещината и потта на тялото му, докато се стягаше и притискаше към нейното. Винаги се бе чувствала откъсната от другите, но с Дейн тя бе просто и само жена. Нищо не помрачаваше мига. Те бяха мъж и жена, съвкупяващи се с дива и необуздана страст. Искаше й се това да продължи вечно.

То обаче не продължи. Нямаше начин, като се има предвид колко силна бе потребността му. Прекалено бързо ритъмът му се засили, той се изпъна назад и влезе в нея с пълна сила. Вдигна високо краката й и постави ходилата на раменете си. Тя сепнато си пое дъх и усети как членът му в нея става още по-голям и твърд. Той простена дрезгаво, впи тялото си още веднъж в нейното и започна да трепери конвулсивно.

Когато спря да трепери, когато и последното слабо разтърсване отмина, тя разтвори ръце и го остави да потъне в прегръдката й. Тежестта му я прилепи към дюшека, но тя се чувстваше прекалено уморена, за да обърне внимание. Усещаше бавните удари на сърцето му върху гърдите си. Тъмната му глава, мокра от пот, лежеше до нейната върху възглавницата. Лицето му бе извърнато към нейното и топлият му дъх галеше шията й.

Прокара ръка по гърба му и се наслади на усещането от разгорещената му кожа под пръстите си й. Той ставаше все по-тежък, докато се унасяше в сън, но не й пукаше. Бе напълно неспособна да помръдне след изпитаното цялостно задоволяване. Само в рая може да е по-хубаво — да лежи след сладостно любене, да е прегърнала мъжа, когото обича, притиснат до тялото си. Искаше й се времето да спре на това място, където никакво зло не е в състояние да нахлуе.

Но то нахлу с рязко електронно писукане.

Дейн реагира моментално: отдръпна се от нея и седна.

Запали лампата, спря звука и хвърли бърз поглед към дигиталния дисплей. Марли лежеше смразена на място. Без да промълви и дума, той вдигна телефонната слушалка и натисна цифрите, закрепил слушалката между ухото и рамото си, защото вече се обличаше.

— Холистър е — обяви той напрегнато. Заслуша се за миг, после заяви: — Ще бъда там след десет минути. Обадихте ли се на Трамел? Няма значение, аз ще му звънна. Обадете се отново на патрулиращия полицай и му кажете да подсигури отцепването на района.

Натисна вилката и отново получи свободен сигнал. Докато избираше втория номер, Марли се надигна от леглото и затърси робата си. Намери я намотана, единият ръкав бе обърнат наопаки. Ръцете й трепереха, но тя се справи с дрехата, облече се и върза колана. Дейн седна на ръба на леглото и започна да си обува обувките.

— Имаме жертва — произнесе той тихо в слушалката. — Ще се срещнем там. — Не погледна към Марли. — Адресът е „Кипарисови тераси“ 3311.

Кипариси. Стомахът й се сви. Тя знаеше, но това разсея и последните й бегли съмнения.

Той затвори и тръгна към всекидневната, навличайки ризата си в крачка. Марли го следваше по петите, тиха като призрак, и застана на прага, загледана как слага кобура. Постави големия пистолет под лявото си рамо.

Не го приближи, а и той не пристъпи към нея. Спря се за миг на входната врата и я погледна.

— Добре ли си? — попита той, но в очите и гласа му се долавяше отдалеченост, защото мисълта му очевидно вече се въртеше около предстоящата работа.

— Разбира се — отвърна тя, като скри ужаса, болката и самотата дълбоко в себе си.

Нямаше да допусне слабостта й да го забави.

— Ще се върна, когато успея — обеща той и тръгна.

Тя остана права, докато звукът от отдалечаващата се кола заглъхна, после отиде до входната врата и я заключи. Прибра остатъците от пицата и изми малкото изцапани чинии. Върна се във всекидневната и видя пликчетата си в ъгъла на дивана; взе ги, свивайки ги в ръка.

Чувстваше се много уморена, но й се струваше невъзможно да заспи. Завръщането на ужаса унищожи прелестта на нощта. Сега не биваше да си позволява да мисли нито за едното, нито за другото. Седна на дивана и се загледа в отминаващите минути на нощта, докато провеждаше собственото си бдение.