Джил Барнет
Лудетина (34)

33

— Да ги нямаме такива, жено! — Мерик се метна върху сеното и я сграбчи за глезените.

— Промених си мнението. — Тя прямо го погледна. Какво абсурдно чувство за собствено достойнство имаше тази жена!

— Не може така да си променяш мнението.

— Ще се замонаша — контрира го тя с повече арогантност, отколкото здрав разум.

— Клио, ти се венча за мен — напомни й той, мъчейки се да не прихне.

— Ще уредим анулирането на брака.

Първият му инстинкт беше да изреве, че никой, даже проклетият папа, не би дръзнал да анулира брака му. Обаче видя, че Клио е сериозно уплашена и това не е типичното женско дърпане и противене. В очите й се четеше страх.

Вече беше разбрал, че ако й създаде някакво предизвикателство, ако деликатно я подбутне, тя ще реагира, без да мисли за страха или здравия разум. Остави я да се потревожи още малко и нехайно я запита:

— Това ли е същата жена, която ме молеше да я обладая до стената на замъка преди няма и половин час?

Брадичката й се вирна:

— Аз никога не моля.

— Преди малко ме молеше.

— За нищо на света. — Тя тръсна русата си коса. Отричаше упорито, и себе си искаше да убеди в лъжата. Мерик разбра, че трябва да се държи непринудено и внимателно, за да спечели нейното доверие. Избра по-мек тон:

— Обещавам да бъда нежен с теб.

С поглед Клио показа, че не му вярва.

— Давам ти думата си.

Не му вярваше, ала за момент й се прииска да му повярва.

— Да сключим договор — предложи той.

— Какъв договор?

— Ако направя нещо, което не ти харесва, ще ми кажеш да спра и аз мигом спирам.

Тя премисли предложението му.

— Честно ли?

— Да.

— Даваш ли ми думата си на рицар?

— Имаш тържествената ми клетва.

Каквато си беше скептичка, тя се взря в лицето му, за да разгадае дали това е истина. Сегиз-тогиз хвърляше по някой колеблив поглед към слабините му. Ако знаеше какво издават тези нейни погледи, щеше да умре от срам. Мерик си имаше абсурдно горда съпруга.

— Просто трябва да ми кажеш „спри“. Казваш ми да спра и аз преставам. — Той се приведе към нея, без да изпуска глезените й. — Заклевам ти се.

Тя не опита да се отскубне, затова той нежно я целуна по устните. Не приложи натиск и не използва език. Само й дари най-сладката си целувка.

Клио замига на парцали, когато той я притегли, взирайки се в лицето й. Още бе разтревожена. Личеше си ясно.

Той нежно я помилва с устни по челото и бузите, после сведе уста към ухото й:

— Давам ти дума.

— Ох, Мерик — примирено въздъхна тя. — Ще ми се да ти повярвам.

— Обещавам… обещавам… — Той прокара език по устните й, сетне долепи уста до нейната, триейки се леко във влажните устни.

Май това я убеди.

Клио изпъшка и отново зарови лице в косата му, притегли главата му и го зацелува, сякаш не можеше да се удържи.

Устните им алчно пиеха едни от други. Мерик плъзна ръка под леката й снага и я притисна върху сеното, но без да я смачква под собствената си тежест. Страстта им беше яростна и всепоглъщаща, каквато Мерик не бе преживявал с никоя друга. Всичко бе любопитно, ново и в същото време — смиряващо.

Скоро двамата се търкаляха в сеното и се бореха за контрол над целувките, прегръдките, ласките, страстта.

Тя беше отгоре, а устата и езикът й се движеха с него. Той я хвана за талията и я дръпна нагоре, налапа едната й гърда и започна да смуче.

Клио сладостно изпъшка и отметна глава. Косата й се разпиля върху ръцете и раменете му като свила. Това го подлуди и той се премести на другата гърда. Чуваше я как стене от удоволствие.

Тръшна я по гръб и описа пътечка от целувки надолу по корема й, после нагоре към гърдите, после пак надолу. Времето сякаш спря и не съществуваше нищо друго, освен кожа, целувки и пъшкане. Мерик зарови език в сърцевината й, вкусвайки я цялата. Нейният аромат го влудяваше; езикът му неистово кръжеше там. Тя стисна косата му с юмруци:

— Не спирай!

Мерик усети как бедрата й се напрегнаха и вкуси соленото й освобождение с език, заровен дълбоко в нея в най-интимната от всички целувки.

Тя свършваше отново и отново, стенейки до безпаметност неговото име.

Когато страстта й затихна, той облегна глава на корема й и опита да се овладее. Не бе за вярване, че очите му са се насълзили.

Тя беше негова съпруга, нежна и неопитна, страстна, отговор на всичките му мечти. Мерик зарови лице в уханната й шия, засрамен от сълзите си, ужасен, че тя ще ги види.

Клио го галеше по врата и гърба. Лежаха голи, както майка ги е родила, свободни да се обичат без задръжки. Свързваше ги някакво чувство, една особена нежност, която не се изчерпваше с плътския копнеж. Нещо повече от обикновената любов.

Той я целуна със затворени очи, сетне се намести между краката й. Изви се нагоре и се спусна така, че да я докосне с коравата, пулсираща главичка на члена си.

— Погледни ме.

Тя отвори очи.

Мерик забеляза нейната изненада, обърканата й гримаса. Не разбра, докато тя не прошепна името му и пръстът й не проследи влажната пътечка по бузата му.

Той не знаеше, че сълзите са още там, затова дълбоко си пое дъх. Нямаше да й покаже колко го е разтърсила.

— Да спра ли?

Тя поклати глава.

Мерик бавно натисна навътре и спря, когато стигна до девствената преграда. Очите й внезапно се ококориха.

— Ще боли.

— Така разправят — прегракнало рече тя.

— Ти казваш кога мога да се движа. Или каквото искаш. Няма да предприемам нищо без твоето съгласие.

Клио забави отговора си цяла вечност. Мерик си помисли, че ще умре от чакане. Но едва ли би могъл да желае по-сладка смърт от тази.

Тя дълго се взира в лицето му, сякаш търсеше отговори. Повдигна ръце и с палци нежно под очите му.

Проклетата влага още беше там.

Клио го удостои с най-сладката си усмивка; тя без думи казваше: „Вярвам ти.“

Поднесе уста към неговата и го помилва по бузата. Много нежно разтри врага му с меките си пръсти, прокара длани по напрегнатите му рамене и гърба. Затвори очи и се повдигна нагоре. Коравият му член проби девствената стена.

Той бе този, който изненадано ахна.

Тя не издаде звук, само дишането й се накъса.

Мерик не помръдна, не можеше. Тя беше толкова гореща, толкова нежна и гореща, че той едва не изля семето си като някой неопитен момък с първата си жена.

В онзи момент, когато тя така храбро му се отдаде докрай, разбра, че е най-големият щастливец. Обичаше тази жена повече, отколкото бе смятал за възможно да обича някого или нещо. Нямаше какво повече да иска от живота.

— Обичам те, жено моя. Обичам да съм в горещото ти лоно. Господи, та това надминава най-смелите ми очаквания — тихичко си призна той.

Клио му се усмихна — скръбно и с мъглив, далечен поглед в зелените очи, сякаш реалността бе надминала и нейните очаквания. Тя го целуна, както той я беше целунал — с цялото чувство, което е по силите на човек да вложи в една целувка.

След няколко сладостни минути тя се отдръпна и го погледна. В очите й нямаше болка.

— Ти не изпълни обещанието си.

— Какво? — Мерик се вцепени. Господи, как бе нарушил дадената дума?

Най-накрая очите й почнаха да искрят палаво. Клио размърда хълбоци и му се усмихна предизвикателно и дяволито.

— Не съм ти казала да спираш.