Джил Барнет
Лудетина (24)

23

През нощта, когато се завърнаха в замъка, на черното небе нямаше луна. Минаха през портите, осветени от мъжделиви факли. Дежурният пост наду рог.

Мерик пусна Клио само колкото да слезе от коня, сетне я грабна в прегръдките си и я отнесе до стаята й, крещейки на слугите заповеди да донесат храна, сухи дрехи и гореща вода.

— Прекалено съм уморена за баня — измърмори Клио. Той само я удостои с поглед, който казваше, че сега тя няма думата, и отвори с ритник вратата.

Клио беше прекалено изтощена, за да спори. Малко грубичко Мерик я стовари на леглото и тя отвори очи с намерение да му се нацупи. Той нареди на Дулси да й свали влажните дрехи и излезе от стаята.

От препускането Клио така я болеше всичко, че й беше все едно дали ще заспи прашна.

— Моля ти се, Дулси, ще спя така. Много съм уморена. — Гласът й глъхнеше.

— Повдигнете ръка, господарке. — Дулси пърхаше насам-натам и не оставяше Клио на мира, все едно нищо не й бяха казали.

— Ще спя с дрехите — изръмжа Клио.

— Графът ми заповяда — отговори Дулси и ловко свали роклята, след което промърмори: — За разлика от някои хора аз не съм глупачка и изпълнявам нарежданията на господаря.

Преди Клио да се сети за някой красноречив аргумент, с който да я срази, се оказа преоблечена в чиста ленена нощница, а Дулси беше напуснала стаята с купчина мръсни дрехи.

Въздъхна и затвори очи.

Горе на стълбището Мерик още издаваше разпореждания. Усещането бе, че се намира в камбанария по време на сутрешна молитва. При това положение как сънят да я обори?

Тя се подпря на лакти, като не обръщаше внимание на парещата болка в раменете, гърба и дупето. Видя го през отворените врати. Той казваше на всеки какво да прави.

Както обикновено.

Клио рухна на дюшека с покъртителна въздишка. Направо обожаваше новия си дюшек. Той беше мек, топъл и на него се спеше като на пухкав облак. Тя набута една възглавница под врата си.

Но докато лежеше и се мъчеше да заспи, усети болка в рамото си, където стрелата я беше ранила, за пръв път откакто оздравя. Болката беше остра, силна, а мускулите й бяха обтегнати като вътъка на тъкачен стан.

Може би днес се беше пресилила. Онези бурета бяха ужасно тежки. Следващия път щеше да си вземе за охрана някой як помагач.

Циклопчо избра този момент да скочи на леглото. Задраска с лапа по завивките и замърка силно, обиколи я в кръг и се пльосна близо до главата й, сякаш искаше да каже: „Сега ще спим.“

Тя погали пухкавата му глава, на която бе закачена нелепата пиратска превръзка. Колко смешен беше! Въздъхна уморено, намести се по-удобно и сложи възглавница върху главата си, за да заглуши гласа на Мерик. Вдигна колене нагоре, за да се нагласи в любимата си поза, издърпа нагоре завивките и най-сетне заспа.

 

 

— Какво правиш?

Щом чу гласа й, Мерик вдигна поглед. Тя седеше на леглото и сънено го гледаше.

— Къпя се — нехайно отвърна той, докато търкаше с пешкир кирта от ръцете и гърдите си.

— Виждам. — Тя сподави прозявката си. — Не съм идиот.

— По този въпрос бих поспорил с теб. — Той се наведе и потопи глава под водата, за да не чува излиянията й. Търпението му бездруго беше на привършване.

Когато извади глава и зализа назад мократа си коса, Клио не беше помръднала.

— Това е моята стая.

Той изтърка с пешкира лицето си и бодливата си двудневна брада. Трябваше оръженосецът му да го обръсне. Мерик остави пешкира върху ръба на дървеното корито, където щеше да изсъхне от топлината на горящия мангал.

— Няма сапун.

Тя се сепна. Мерик остана доволен, защото точно такъв ефект имаше върху него тактиката й да прелита от тема на тема.

— Жено, мисля, че трябва да се грижиш за продоволствията в замъка, а не да хукваш не знам къде си за лековита вода. Може би трябва да приготвяш сапун, а не ейл.

Замълча, за да схване тя по-добре смисъла на думите му.

— Ако има малко гордост, стопанката на замъка няма да остане без поне един сапун.

— Не ми трябва мъж, който ще ми нарежда какво трябва да правя, милорд.

— Обещавам ти, че някой ден ще си вземеш думите назад.

— Имам сапун.

Отново беше променила темата.

— Камроуз има купища сапун! — Тя отметна завивките и затопурка по каменния под, размахвайки ръце като маршируващ войник. Отвори едно чекмедже и извади кръгло парче жълт сапун.

Показа му го, навирила нос.

Беше заела идеална поза. Мерик виждаше какво се крие под прозирната долна риза. Той изплакна очи с гледката и си спомни онзи глупав диалог с Роджър, че може би Клио щяла да има мустаци. Тогава бе отсякъл, че външният й вид не го интересува.

Сега установи, че външният й вид силно го интересува вероятно защото изпитваше огромно удоволствие да я зяпа. Ставаше дума за различно удоволствие от чисто мъжкото желание да притежава жена. Коя да е жена.

Той искаше Клио. Тялото му откликваше на нея, ала това не бе необичайно. Точно в този момент беше твърд като крепостните стени. Ала той бе рицар, обучен да се сдържа, да контролира поривите си. Да не се държи глупаво.

Но някак с нея беше различно. Измъчваше го жажда единствено по Клио. Той не успяваше контролира нейното въздействие върху тялото и ума си.

Стрелна я с поглед точно когато тя го замери със сапуна. Улови го толкова ловко, че Клио примигна зашеметено. Затова Мерик се усмихна и внимателно разгледа сапуна. Направи гримаса.

— Сапун от луга!

Тя рязко се обърна и по-добре, защото му бе нужно малко време, за да се намръщи както подобава. Клио отвори и затвори няколко чекмеджета и извика:

— Сапун с мащерка!

Подхвърли му нов калъп. А може би го замери.

— С розово масло! — Прас! — С лайка! — Прас!

Той улови двата сапуна във въздуха.

— Пирен! Люляк!

Мерик едва не прихна, докато се пазеше от ароматните сапуни, които летяха към него подобно на камъни от катапулт.

— Сандалово дърво! Смирна! Нар! Детелина!

„Детелината“ уцели стената и се претърколи на пода. Грозният едноок котарак скочи от леглото, приклещи сапуна, заналага го с лапи и накрая скочи отгоре му.

— Мускус! Пачули! Лавандула и мента! Бадем, цитруси, жасмин, перуника, орлови нокти, лазаркиня, рози…

След малко навсякъде около коритото се въргаляха сапуни и Мерик трябваше да се съгласи, че замъкът притежава купища сапун.

А стопанката на замъка беше огън жена.

Тя стоеше пред една ракла, самодоволно опряла ръце на закръглените си хълбоци. Едно беше сигурно. Сега тя бе напълно будна.

Господи, колко е хубава! Отметна глава, както правеше жребецът му, когато Мерик дръпнеше твърде рязко юздите, и закрачи към него като завоевател, гордо и наперено.

Дали си даваше сметка, че е само по ефирна долна риза? Сети се как бе пуснала кърпата да падне и гордо си помисли, че тя не е от срамежливите. Нямаше значение дали си дава сметка как е облечена.

Значение имаше гледката.

Очите й предизвикателно блестяха. Клио излъчваше нещо стихийно, което го накара да я пожелае по-силно от всичко досега в живота си.

— Ела тук.

Тя не бързаше да му се подчини, ала все пак застана до ръба на коритото. Той й подаде пет сапуна.

— Кой предпочиташ?

— За какво? За замеряне ли? — Той не отговори. — Тогава най-големия.

Мерик се приведе.

— Изтъркай ми гърба с него.

— За тази работа си има прислужници.

— Значи да ги будя по това никое време, след като цял ден не са подвили крак, когато ти можеш толкова лесно да ми услужиш? — Той разбра, че я е убедил, но реши да жегне гордостта й: — Имаше време, когато дамата считаше за чест да изпълнява задълженията си, включително да изкъпе своя рицар.

Тя го изгледа втренчено. Мерик видя как на лицето й се борят паника и гняв, любопитство и наранено достойнство.

Мигът се проточи, както понякога се случва между предпазливи дипломати в кралския двор, които много внимават какво казват.

Но само защото от устните им не излиза звук, не означава, че не се разбират чудесно. Прекалихте, милорд.

Сама си го изпросихте, милейди.

Тя изсумтя възмутено, грабна пешкира и го натри със сапун, докато на пода не покапа пяна.

— Наведи се — тросна се тя и шумно залепи пешкира за гърба му.

Единствено за да я ядоса, Мерик нехайно опря лакти върху събраните си колене и наведе глава, след което изстена, като ли че от екстаз. Все пак наистина се радваше, че я е намерил, преди да я изнасилят, убият или осакатят.

Тя търкаше гърба му все по-яростно. Движенията й станаха толкова енергични, че той обърна глава, чудейки се дали пък тя не е решила да го осакати.

Уцели идеалния момент, понеже точно тогава тя стисна пешкира с две ръце и го прокара по кожата му, както по пода се тътри тежка ракла. Беше прехапала долната си устна, лицето й бе напрегнато.

Мерик очакваше ей сега да чуе сумтенето й.

Преброи до десет и внезапно се изправи, като я оплиска с вода. Ето го и неговото сладко отмъщение.

Тя ахна и се строполи на пода, отправяйки ругатня по адрес на Свети Дейвид.

Като се държеше напълно естествено, Мерик се обърна с лице към нея и нарочно се позабави така, докато тя лежеше на пода, принудена да го гледа отдолу нагоре. Погледът й се плъзна по тялото му.

Очите й широко се отвориха, кожата й поруменя. Мерик се протегна, завъртя се малко наляво, малко надясно, напред, назад. После пак седна в коритото.

Последва многозначително мълчание.

Фасулска работа, помисли си той, облягайки се с ръце на ръба. Въздъхна сладостно, отпусна глава и притвори очи.

Клио не продумваше.

Мерик отвори едното си око и изпитателно се взря в нея. След малко й подхвърли един сапун и нареди:

— А сега — гърдите.