Джил Барнет
Лудетина (25)

24

„Дали кралят ще ме обезглави, ако бутна един от графовете му през прозореца на кулата?“

Клио замислено поглеждаше ту Мерик, ту амбразурата. Бавно почука с пръст по брадичката си.

Не. Нямаше да стане. Главата му беше прекалено дебела и нямаше да мине.

Което също така изключваше един хубав пердах. Клио изтърка кожата му, мъчейки се да я прежули, но вместо това той само пъшкаше сладостно като Циклопчо, когато го чешеше по коремчето.

Дебелокож, дебелоглав. От такива хора какво да очакваш?

Цял кошер с пчелите на Старата Гладис нямаше да му пробият кожата. Беше съмнително дали някой виторог овен ще успее да му пробие тиквата.

Той избра точно този момент да отвори едното си око и да заяви:

— Чакам.

За миг тя се наслади на виденията си за страшно отмъщение. След като се оженеха, цял живот щеше да му го връща тъпкано.

Извънредно приятна мисъл.

Тя се надигна на колене и мило се усмихна, сапунисвайки косматите му гърди с пешкира. Очите му полека се затвориха.

Мъжете, помисли си тя, са толкова лесни.

 

 

Мерик стоеше до леглото и се взираше в Клио, която се беше проснала там на хълбок.

Тя го погледна през рамо и се намръщи.

— Какво ще рече „Премести се“?

— Уморен съм и ми се спи.

— Както по-рано ви заявих, милорд, разреших да се изкъпете тук, но край на своеволията. — Тя хубаво се зави и извърна лице.

— Не беше лесна задача последните няколко дни да те преследвам от Брекън Бийкънс до Кардиган.

— Това е моето легло и моята спалня.

— Вече не.

Това прикова вниманието й. Тя престана да се преструва на заспала.

Нейният грозен котарак също спеше на леглото и хъркаше. Все едно имаше белодробно възпаление. Той хвана животното и го пусна на пода. Котаракът го измери с едното си око, после погледна леглото, сякаш разсъждаваше дали отново да не скочи там.

— Хич не си го и помисляй. Не спя с животни.

— Нито пък аз — озъби му се Клио.

Мерик се загледа в предизвикателно блесналите очи, подпря се на леглото и сведе лице до нейното.

— Освен ако не желаеш да видиш какво животно мога да бъда, предлагам да не поставяш търпението ми на изпитание. Ще ти го заявя в прав текст сега и очаквам да го проумееш. Повече няма да си губя ценното време, за да те преследвам из глухата провинция, да отблъсквам уелски стрели, бурета с вода и бог знае какви още неприятности, които ти си докарваш на главата.

Клио понечи да му отговори, но той я спря, преди да е продумала.

— Клио, ще зная къде си във всеки час на денонощието, особено през нощта. Ще спя в това легло.

Тя понечи да спори, но той издърпа одеялото от стиснатите й юмруци, което й затвори устата. Мерик се намести в леглото и се зави.

— Не съм в настроение да споря с теб.

Клио изпълзя в другия край, където нямаше одеяло, и седна. Миг по-късно издърпа одеялото от него, и се зави през глава.

И това от жена, която беше пуснала хавлията си да падне! Мерик щеше да прихне, ако не беше адски уморен.

— Не можеш да спиш с мен. Аз съм мома!

— Добре, значи няма да се притеснявам за копелето на друг мъж, нали?

Клио неестествено притихна. Мерик почти чуваше как мозъчето й работи.

— Ти да не би… — Гласът й секна.

Той набухна възглавницата си и обърна глава на другата страна. Затвори очи.

— Каня се да спя. Не да те обезчестявам.

Слава богу, Клио мълчеше. Той почти се беше унесъл, когато…

— Значи бях права, когато онзи ден на двора казах, че не те привличам — с раздразнение констатира тя.

Проклета да е!

— Не започвай сцени сега.

— Какво? Просто казах, че съм била права.

Мерик се обърна и я удостои с най-зловещия си поглед.

— Предлагам да не поставяш под съмнение моята мъжественост, жено, щом сме в едно легло двамата. Не ще бъде разумен избор.

— Винаги ли заплашваш хората, когато не успееш да им се наложиш?

— Да, както ти винаги сменяш темата, когато не ти изнася.

— Не е вярно! — Тя направи пауза. — Винаги зная по каква тема говоря.

— Може би, Клио, само че никой друг не знае. — Той се прозя. — Според мен ти знаеш точно какво правиш, когато го правиш.

С това я затапи. Клио не можеше да отговори, защото ако пак сменеше темата, щеше да докаже, че е прав. Той затвори очи със съзнанието, че тази битка е спечелена.

Клио силно дръпна завивките.

— Присвоил си цялото одеяло!

Той се усмихна на себе си.

— Клио.

— Да? — хапливо отвърна тя.

— Ти смени темата.

 

 

Утрото заливаше стаята със златна светлина, от която човек вижда двойно. Клио изчака зрението й да се проясни. Тя тихичко простена, съжалявайки, че не е нощ, за да поспи още.

Въздъхна и пак затвори очи.

Горещ дъх опари бузата й. Тя рязко отвори очи и бавно се обърна. Току-що си беше спомнила какво има в леглото й. Една огромна, космата мъжка ръка бе долепена до тялото й, гърбът и се притискаше до горещия му корем.

Твърдото му коляно опираше в задника й. Клио ядосано вдигна ръката му и я пусна върху бедрото му. Ала преди да е успяла да се измъкне от леглото, тежкият му крак се стовари върху кръста й, като пак я прикова за дюшека.

От нямане какво да прави Клио започна да сравнява краката им. Тя имаше малки стъпала с къси и дебели пръстчета, а второто пръстче бе по-дълго от палеца. Върху кутрето почти нямаше нокът. Нейните стъпала бяха по-грозни от кошница змиорки.

Какъв беше смисълът на пръстите на краката?

С тях не можеше да вдигаш разни неща, както правеха маймуните по панаирите например. Птиците ги използваха, за да кацат на клоните. А на нея за какво й бяха? Може би да пази равновесие.

А пък Мерик имаше съвършени пръсти на краката. Естествено. Като изключим черните косъмчета по тях.

Може би пръстите на краката бяха дадени на човека, за да разкрият посоката на житейския му път. Клио прозорливо си помисли, че човек се ражда с тях. Те не ти растяха допълнително като косата и гърдите. Тя реши, че непременно ще разгледа пръстите на бебенцата си.

Нейните бебенца.

Обърна се да погледне мъжа, от когото щеше да ги зачене. В съня си той не приличаше на страшен и безмилостен рицар. Нищо не подсказваше, че прозвището му е Червения лъв, мъжът, когото с очите си бе видяла да върти меч в битка.

Мерик спеше тихо. Нямаше си понятие, че Циклопчо се е гушнал до широкия му гръб му и отстрани изглежда, че котаракът е пораснал от кръста му.

За два дена беше брадясал, косата му падаше по раменете. Клио за пореден път захласнато отбеляза колко дълги са миглите му. Сега личеше колко гъсти и черни са. Стана ясно защо очите му изглеждат невероятно сини, когато ги отвори.

Той дишаше равномерно и не хъркаше през носа като баща й.

С пълна увереност Клио си каза, че доброволно се жени за Мерик единствено заради обета, който е дала на баща си.

Решението й изобщо не се дължеше на факта, че той престана да я игнорира. Че й спаси живота, а целувките му я караха да копнее за още, да забрави за гордост, клетви и чест. Съгласието й да се оженят изобщо не се дължеше на факта, че Мерик се държи така, сякаш му е скъпа.

Тя го погледна.

Той се втренчи в нея, напълно буден, сякаш четеше най-интимните й мисли.

Клио използва всичката си воля, за да не издаде уплахата си. Втренчи се в очите му, после в устата му. Спомни си за онези целувки.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, жено, няма да останеш още дълго мома.

— Къш от мен, мерзавецо! — Тя го зарита, сърдита, че е способен да й чете мислите.

Той впи устни в нейните и Клио мигом притихна. Брадата му не боцкаше, а беше мека и я гъделичкаше, докато целувката ставаше по-страстна.

Миришеше на сапун с мащерка и на мъжки мускус.

Тя тъкмо щеше да обвие ръце около врата му, но глупакът повдигна едрата си тиква и се ухили.

— Това ли искаше?

Клио се заизвива, за да се измъкне, а той се засмя, претърколи се и издърпа завивките с едно изящно движение.

Само дето Циклопчо беше омотан в тях. Котаракът нададе кански вой.

— Боже господи! — Мерик, само по долни гащи, грабна меча си. Изглеждаше замаян. Докато разбере какво става, Циклопчо беше на сигурно място под леглото.

Мерик изпсува и закрачи към една ракла, която допреди я нямаше там. Клио неволно го проследи с очи. Гледката на Мерик по препаска вършеше странни неща с нея. Неща, които тя обичаше и мразеше.

Мерик отвори раклата и извади оттам ленена блуза, кожен панталон, велурени ботуши. Седна на един стол и се облече.

— Ти какво, цял ден ли смяташ да се излежаваш?

— Мислех, че възнамеряваш да ме оковеш с верига за себе си.

Той впи жарък поглед в нея.

— Може би ще те вкарам обратно в леглото да довършим това, което започнахме.

Клио отметна завивките и стана.

— Имам си работа.

— Като например?

— Ще варя ейл с водата от Трефив — Тя многозначително замлъкна. — Булчински ейл.

— Ах, само една нощ, а вече очакваш сватбата с невиждан ентусиазъм.

Тя се завъртя на пети.

— Би ли се махнал, за да се облека? Бих желала известно усамотение. Разкарай оттук месестите си ръце, дразнещата усмивка и кокалестите колена.

Той подигравателно се поклони и тръгна към вратата. Клио си навлече един яркозелен пеньоар и измърмори под носа си:

— Да видим дали дебелата ти тиква ще мине през вратата.

Държеше тя да има последната дума.

Мерик си премълча, само отвори вратата и излезе на стълбището.

— Де Клеър! Де Клеър!

След няколко мига Тобин и Туп рипнаха нагоре по стълбите.

— Да, сър? — Тобин застана пред Мерик, а Туп изпъчи мършави гърди, нагласи краката си в същото положение и повдигна брадичка, за да изглежда досущ арогантния Тобин де Клеър.

— Къде е Цоп?

— Кой? — едновременно попитаха Тобин и Туп.

— Другият.

— Ето ме, милорд. Идвам. Двайсет и едно… двайсет и две. — Бух бавно изкачваше стълбището.

Мерик се обърна и погледна Клио, после пак насочи вниманието си към момчетата.

— Днес задължението ви е да пазите вашата лейди Клио. Тя не бива да напуска замъка, а вие трябва да я браните и да бдите над всеки неин ход. — Той се обърна към нея и натърти.

— Държа на твоята безопасност, Клио.

Тя затаи дъх и присви очи, докато търсеше нещо, с което да го замери.

Беше й назначил пазачи!

Той се канеше да си тръгне, затова тя подхвърли абсолютно безгрижно:

— Днес не планирам да излизам извън крепостните стени. Ще се занимавам в пивоварната. — Помълча и добави: — Където няма да ме ръчкат кокалести колена.

Погледът му казваше, че му е ясна като бял ден, след което Мерик де махна от прага.

Клио изпита цяла гама емоции: от облекчение през гняв до нещо, което наподобяваше желание… желание да го шамароса хубаво.

На вратата пъргаво се почука.

— Да! — извика тя.

Голямата глава на Мерик се подаде вътре.

— Забравих да ти кажа нещо.

Тя скръсти ръце пред гърдите си и нетърпеливо тропна с крак.

— Какво?

Той се ухили от ухо до ухо.

— Онова не е било коляното ми.

Той затвори вратата точно когато обувката й полетя към него.