Джил Барнет
Лудетина (1)

Пролог
Изгубената легенда

Много, много отдавна, преди някой да е чувал за хералдика и готика, за рицари и замъци, кръстоносни походи и двубои на честта, имало една древна напитка; специално пиво, което обладавало странни и могъщи сили.

Наричало се пиренов ейл.

Създатели на златната течност били диви езически воини, които живеели по шотландските баири и боядисвали телата си в синьо. Те пиели пиренов ейл, преди да отидат на война, и така се ожесточавали в битка, че даже Юлий Цезар не могъл да ги покори.

Рецептата за това пиво била безценна тайна. Какво ли не било спрягано за част от могъщите му съставки: от горски билки до лайкучка, от вълшебни кристали до един вид кървавочервен пирен.

Някои настоявали, че магията не е в рецептата, а в майсторите на ейла: джуджетата, които населявали тези диви хълмове. Според тях силата на напитката била свързана със съзнанието на пивоваря, с неговите мисли, мечти или желания.

Никой не знаел как или защо ейлът има чудодейни сили.

Но че имал — имал.

Тайната рецепта изчезнала заедно с древните пикти. Ала в последвалите години мнозина се опитали да възкресят това пиво. Някои разкопали баирите, за да открият тайните ковчежета, които някога принадлежали на татуираните джуджета. Други варели странни зелени бурени в огромни черни казани и напявали непонятни думи.

Кръчмарките пускали искрящи кристални камъчета в казаните си. Наливали отвари и еликсири в бирата си и я рекламирали като легендарната течност. Немалко отишли на бесилката, защото натровили невинните си клиенти.

В течение на осемстотин години никой не преоткрил рецептата. Скептиците твърдели, че това е просто измишльотина. Такъв ейл изобщо не бил съществувал.

Ала мнозина вярвали. Някои даже твърдели, че са вкусвали вълшебния ейл в тъмните нощи по новолуние, когато уж се появявал дребният народ — духове и феи, караконджули и таласъми. Онези магически нощи, когато сайдерът се превръщал в прекрасно вино, когато от сламата можело да се изтъче злато и когато се крадели сърца. Онези магически нощи, когато любовта можела да бъде толкова… великолепна.