Ана Годбърсън
Лукс (40)

Трийсет и осма глава

„Очевидно госпожица Елизабет Холанд е простила на годеника си, Хенри Скунмейкър, задето не се появи на бала в чест на Дюи, и мнозина твърдят, че сватбата ще се състои в неделя, осми октомври. Времето за подготовка е ограничено: цветари, готвачи и шивачи работят денонощно, за да подготвят бляскавото събитие. Бракосъчетанието между Холанд и Скунмейкър изглежда ще бъде най-значителното събитие на деветнайсети век.“

Из колонката „Игривият Галант“ в „Ню Йорк Импириъл“, вторник, 3 октомври 1899 г.

— Най-великата сватба на деветнайсети век — изсъска Пенелопи, докато се разхождаше бавно, но нервно в личния си хол на втория етаж в къщата на семейство Хейс. Навън бе ясен и приятен следобед. Тя притискаше Робър до гърдите си и го целуваше по главата. — Доста преувеличено, не мислиш ли?

— Прекалено е — обади се Бък и дръпна от цигарето. — А и от мен не излиза арбитър, когато става въпрос за прекалени неща — добави той.

— Престани, ако обичаш. — Пенелопи недоволно извъртя сините си очи, когато чу коментара на Бък. — Въпросът е, че трябваше моето име да е във вестниците, не на Лиз. Нямаш представа колко ме дразни тя.

Пенелопи тропна с крак и рязко се обърна от западните прозорци към южните. Бък прехвърли единия си дебел крак върху другия и въздъхна.

— Да знаеш, че го познавам онзи талант от вестника. Дейвис Барнард. Втори братовчед е на мама или нещо такова. Дали да не…

— Няма никакво значение, защото в момента не съм сгодена за никого, нали така? — На Пенелопи й беше горещо в черната рокля, кожата я сърбеше и се дразнеше дори от най-незначителното. Имаше желание да съсипе тапицерията в бяло и златисто, но не бе чак толкова превъртяла, та да унищожи хубавия брокат. Все още не. Въздъхна, обърна гръб на Бък и тихо рече: — Извинявай, не исках да ти се сопна, но ми е толкова трудно… Тя почти ме заплаши.

— Наистина ли? — пое си дълбоко въздух Бък. — Как?

— Каза, че ако разкрия истината за нея — гласът й стана остър, — аз съм щяла да бъда посрамена. Аз. Все едно аз съм тази, която се е държала като евтина уличница в обора!

Бък повдигна изсветлените си вежди.

— Права е — заяви предпазливо. — Много ще ти е трудно да хванеш Хенри, ако по някакъв начин се окажеш свързана с падението на Елизабет или ако се разбере, че се опитваш да се възползваш от него. Обществото не обича опортюнистите — добави и й се закани с пръст.

Пенелопи изгъргори и се врътна към приятеля си.

— Не съм опортюнистка! — изписка, а териерът се загърчи в ръцете й, но тя го притисна към себе си. Пристъпи към Бък и се тръшна на канапето до него. Изминаха няколко минути в неловко, напрегнато мълчание, след което Пенелопи продължи с най-ледения си тон: — Няма да го понеса, ако тя се омъжи за него. Разбираш ли? Трябва ни план — съвършеният план — за да сме сигурни, че годежът им ще бъде прекратен незабавно.

— Ще измислим нещо. — Бък протегна ръка, почеса Робър по главата и погали фините пръсти на Пенелопи.

— Тя ще дойде утре сутринта — изсумтя Пенелопи. — Как ще успеем да измислим безупречен план за по-малко от двайсет и четири часа?

— Пени, нали знаеш, че плановете са най-силната ми страна?

— Но тя е съвършена във всяко отношение! — прекъсна го Пенелопи. Стана и пусна Робър в скута на Бък. — Всички твърдят, че е така — продължи и започна да се разхожда развълнувана по пода от черен орех. — А междувременно, докато се е преструвала така умело… нали се сещаш… въргаляла се е с наемната работна ръка. — Пенелопи се усмихна немощно, сякаш мисълта й бе хрумнала току-що. — Сигурно си е въобразявала, че постъпва като добра християнка и затова се е отдала на човек, който е имал огромна нужда.

Бък се разсмя презрително.

— Мислиш ли, че утре сутринта ще дойде?

— Разбира се, че ще дойде. Сигурно е уплашена до смърт. Аз, на нейно място, направо щях да се побъркам. — Изсмя се насила, скръсти ръце на гърдите си и продължи да крачи неспокойно. — Нали я видях, Бък. Бяла като платно.

Бък смачка цигарата си в пепелника, поддържан от позлатени нимфи на деветдесет сантиметра от земята, и отпусна брадичка върху дланта си.

— Това е добро начало.

Пенелопи стисна зъби, сви ръце в юмруци и ги размаха от безсилие.

— Разбира се, че е добро начало, след което ще бъде чудесно, ако покажем каква долнопробна уличница е. Тогава на всички ще им стане ясно, че не може да бъде с Хенри и светът ще се върне към обичайния си ред. Само дето така аз ще бъда очернена. — Пенелопи изписка, отпусна се на пода и го заудря с юмруци.

Бък стана, вдигна я и й се усмихна доволно.

— Трябва да се успокоиш. Няма да спечелиш, ако не съумееш да си овладееш нервите.

— Знам. — Тя се опита да си поеме няколко пъти въздух и си напомни, че държи всички печеливши карти. Облегна се на Бък и двамата пристъпиха към прозорците с изглед към Пето. Каретите минаваха съвсем бавно, а пътниците им се преструваха, че не се оглеждат. От време на време вдигаха поглед, за да зърнат най-прекрасния силует в града. Пенелопи обърна гръб на улицата. Изобщо не й беше приятно, че някой от зяпачите може да я възприеме за слабохарактерна. — Мисълта ми е — продължи тя, — че са изместили сватбата единствено за да ми натрият носа.

— Сигурен съм, че не го правят единствено, за да ти натрият носа.

Очите на Пенелопи заблестяха при тези думи.

— Не мога да понеса мисълта Елизабет да получи онова, което аз искам! — изсъска тя. — Как така една малоумница от някакво си старо семейство ще си позволява да открадне онова, което всички — абсолютно всички! — знаят, че е мое?

— Успокой се, мила — рече Бък и погали приятелката си по рамото. — Не можем все за това да говорим. Трябва да измислим план за утре сутринта. Силните карти са в наши ръце. Важното е да преценим кога да ги изиграем. А ние ще ги изиграем — обяви самоуверено.

Пенелопи отпусна буза на ревера на Бък и се замисли над случилото се в „Лорд енд Тейлър“, за да проумее кои са слабостите на съперницата й. Вместо това пред очите й изплува лицето на Елизабет, брадичката й трепереше, а очите й бяха пълни със самосъжаление.

Пенелопи не успя да овладее надигналата се в нея ярост. Обърна гръб на Бък и направи няколко широки крачки към канапето, на което се беше разположил Робър. Грабна териера и го притисна до гърдите си. Той изджавка остро, но тя не го пусна.

— Каквото ще да става, Бъки, трябва да намерим начин. Няма да понеса да изгубя. Предпочитам да видя Елизабет мъртва, отколкото омъжена за моя Хенри.