Ана Годбърсън
Лукс (39)

Трийсет и седма глава

„Госпожице Каролина,

Срещата ни беше истинско удоволствие. Не се тревожете. Аз ще се погрижа за всичко. Вчера забелязах, че се разхождате в старите си боти. Позволих си да ви купя нови.

Искрено ваш, Тристан Ригли“

Лина се събуди и откри, че е обляна в студена пот. Главата я болеше, ушите й бучаха. Беше в легло, но значително по-широко от нейното в хотела. Таванът бе от дървени греди, имаше един-единствен прозорец към павирана улица. Опита да си припомни как се е озовала на това непознато място, но се сети само за сумрачната пивница, пълна с размазани лица, и собствения си неовладян смях. След малко в съзнанието й изплува и Тристан, и сцената в хотел „Фифт Авеню“, както и фактът, че вчера бе излязла в Ню Йорк с всичките си пари.

Притисна ръка към гърдите си, скочи от леглото. Все още бе в стария корсет и кюлоти на Пенелопи, а останалите й неща бяха струпани на грубо скован стол. Чантичката й бе поставена върху грижливо сгънатата рокля — не липсваше нито една банкнота — а отгоре се виждаше бележка.

Прочете първата част и не успя да разбере за какво става въпрос. За какво щеше да се погрижи той? Онова с ботите бе ясно. Грозните боти на Лина бяха изчезнали, а мястото им бе заето от черни лачени с връзки и ниски токчета. Бяха лъскави като обувките на семейство Холанд. Отначало не успя да откъсне поглед от тях.

Обу ги и внимателно обиколи стаята по корсет, кюлоти и чисто нови боти. Никога не бе притежавала нещо, което да й стои толкова добре. Представи си как в бъдещето, в което бе дама от висшето общество, щеше да носи единствено рокли по поръчка, елегантни пантофки, как ще се омъжи за Уил Келър, който дотогава щеше да е спечелил огромно богатство на Запад. За момент я обзе задоволство, но логиката надделя и приятните чувства отстъпиха на срама: по бельото на приятелката на бившата си господарка обикаляше голата стая на един непознат.

Вчера бе имала шанса да се представи като дама, вместо това се напи в неподходяща част от града и се събуди в непозната стая, а част от снощните спомени бяха заличени. Лина изпита презрение към себе си, задето бе паднала толкова ниско.

Навлече роклята, взе си чантата и бележката и бързо излезе. Внимателно заслиза по тясно стълбище и излезе на улицата, като се чудеше как е възможно човек да бъде заблуден толкова лесно. Тристан бе решил, че е дама, а тя с болезнена яснота усещаше, че по нищо не прилича на такава.