Ана Годбърсън
Лукс (13)

Единайсета глава

„Първата любов е също като залеза, огнено кълбо от вплетени цветове — оранжево, перленорозово, трептящо пурпурно…“

Из дневника на Даяна Холанд, 17 септември 1899 г.

Даяна свали цилиндъра след часове, едва когато някой тихо почука на вратата. Побърза да се изправи, смъкна шапката, пусна вътре бележката и бързо набута всичко под леглото, за да не се вижда. Анемичното почукване на вратата прозвуча отново и тя пъхна дневника — на чиито страници бе разкрита тайната за срещата и причината за емоционалното многообразие — под възглавницата.

— Кой е? — провикна се, без дори да се опитва да скрие раздразнението в гласа си.

В стаята се показа лицето на по-голямата й сестра, с безупречен грим. Очите й бяха големи, празни, също както когато Даяна ги видя за последен път в хола. Оттогава сестрите не бяха си продумали, но не бе изненада: двете не бяха разговаряли от години — поне не и за важни неща.

— Може ли да вляза? — тихо попита тя.

— Добре — отвърна Даяна и отново се върна в позата, която бе заела, преди Елизабет да я прекъсне: легнала по корем, впила поглед в дневника, опрян на възглавницата. Сега същата възглавница криеше тайните й мисли и чувства. Изпита нужда да ги защити физически, да не би сестра й да прояви любопитство, защото напоследък й се струваше все по-странна.

През последните две години Даяна бе свикнала с предателствата на сестра си. Наблюдаваше как Елизабет стана все по-затворена и високомерна, а на мястото на някогашната им близост бе избуяло презрение. Това че сега прекъсна времето, което посвещаваше на дневника си, бе сериозна обида.

— Трябва да ти кажа нещо важно — започна срамежливо Елизабет. Леглото хлътна, когато тя седна в далечния край на бялата кувертюра.

— Така ли? — Даяна метна поглед към възглавницата, защото скритото там бе значително по-важно от онова, което се канеше да съобщи сестра й. Още повече не можеше да спре да мисли, че Хенри Скунмейкър е имал много любовници и се чудеше как ли ще изглежда главата й, отпусната на гърдите му. Мислеше си, че е случайност, дето семейството й избра точно този момент да обеднее. Може би тъкмо това щеше да я отличи от останалите момичета, които шушукаха за него, и да й придаде неочакван блясък. Не слушаше какво й говори Елизабет, вглъбена в мечтите за Хенри, докато не я чу да произнася името му.

— Какво? — попита, подпря се на лакът и се обърна към сестра си.

— Хенри, говоря за Хенри Скунмейкър. Днес следобед дойде да ми предложи брак и вече сме сгодени. Ще се женя, Дай — семейството ни ще се справи.

Даяна присви очи и едва потисна смеха си. Канеше се да помоли Елизабет да повтори — сигурно не беше чула добре и се беше объркала покрай приказките за годежа — когато сестра й пое ръката й.

— Знам, че е много неочаквано, но те имат повече пари от всички богаташи, а Хенри е най-големият — единственият син — обясни Елизабет, сякаш се опитваше да убеди себе си, не толкова сестра си.

— Предложил… на теб? — попита Даяна. Устата й остана отворена, ококори се, обзета от недоумение и шок. Инстинктивно вдигна ръка към гърдите си. Елизабет сведе поглед и Даяна мълча няколко секунди, за да осмисли чутото. Удоволствието от спомена, в който Хенри Скунмейкър я целуваше в сумрачния прашен хол, й бе отнето. Искаше да си го върне. — Но ти, ти дори не го харесваш — продължи тя.

— Може би с течение на времето… — Елизабет бе свела поглед към ръцете си и побутваше кожичките. — Той е много красив, а хората все повтарят, че бил страхотна партия.

Даяна изсумтя презрително и демонстративно обърна очи към тавана. Непоносима несправедливост. Светът винаги се отнасяше към нея по този начин, когато най-сетне можеше да се случи нещо. Гневът й набъбваше и бе готова да насочи част от него към мъжа, който очевидно бе годеник на сестра й.

— Даяна, защо се цупиш? Новината е добра.

— Защото ти не го обичаш — отвърна с горчивина Даяна. И той не те обича, помисли си. Можеше да избълва, че Елизабет се кани да се омъжи за невестулка, за мъж, който бе целунал малката й сестра броени минути след като е направил предложение на голямата, но предпочете да премълчи. Бе прочела доста романи и вече бе наясно, че негодниците винаги са с красиви лица. Бе допуснала класическа романтична грешка, като се заблуди, че красивият момент, когато устните на Хенри докоснаха нейните, е израз на любов, тъкмо затова имаше намерение да запази грозната тайна за себе си. Сама бе предизвикала нещата, вината бе изцяло нейна. Затвори очи и промълви: — Ами, честито тогава.

Елизабет се усмихна и стисна ръце. На Даяна този жест й се струваше нетърпимо глупав, а в момента едва го издържа.

— Семейство Скунмейкър имат безупречна репутация, а Хенри е изключително любезен и… — Елизабет замълча, защото не се сети да каже нищо друго хубаво за тях. Прехапа устни и на Даяна й се стори, че в очите й проблясват сълзи. — Ами… — Въздъхна и покри лицето си с ръце.

Жалка работа. Елизабет беше на седмото небе, дори сълзи й потекоха от радост, че се е появил богат годеник, още повече че не означаваше нищо за нея. В отговор Даяна измърмори презрително и отново забоде поглед във възглавницата.

— Както и да е. — Елизабет се овладя и бързо изтри очи. — Мама ще бъде доволна, а и останалите. Цветя, рокли… ще бъдат както трябва, нови, по поръчка…

Даяна стрелна сестра си с поглед и забеляза, че е извила вежди, докато изброяваше всичко, свързано с предстоящата сватба. Имаше чувството, че е прекарала целия следобед в канал без изход и бе успяла да се измъкне едва сега, обзета от копнеж за чистота. Всъщност Елизабет бе прекарала целия следобед в просторния хол на семейство Холанд, а след като научи, че семейството е обедняло, хукна и се сгоди за първия богаташ, който спипа. Даяна не можеше да повярва, че е такава идиотка да си представя сватба в бяло с мазния гадняр Хенри Скунмейкър, който очевидно се бе домъкнал в дома им с намерението да се уреди и със съпруга, и с любовница. Много удобно. Зачуди се дали не беше дошъл да се сдобие и с част от мебелите им.

— И още нещо, Дай! — заговори отново Елизабет, без да чака коментара на Даяна. — С Пенелопи си обещахме, още когато бяхме на тринайсет, че тя ще ми бъде кума и аз на нея съответно. Надявам се да проявиш разбиране. Ти обаче ще ми бъдеш шаферка, нали?

Крива усмивка плъзна по лицето на Даяна. Веднага забеляза иронията, макар да й се стори твърде цинично — сестра й я канеше да участва в брачна церемония, към която бе изпълнена с изгарящо негодувание и презрение.

— Добре — отвърна уморено и нещастно Даяна. Щом сестра й излезеше, щеше пак да отвори дневника си, но този път написаното щеше да е далеч по-сълзливо. Елизабет издаде някакъв звук, който очевидно разкриваше задоволството й, а Даяна усети сестра й да я прегръща.

— И още нещо, Даяна, не казвай на никого, нали? Обещай ми, че няма да кажеш на никого.

— Обещавам — сви рамене Даяна. Не й беше особено интересно какви ги върши сестра й, а и нямаше на кого да каже.

— Добре. — Елизабет сведе поглед. — Просто не искам шумотевицата да започне отрано…

Както и онзи хищник Хенри Скунмейкър, помисли си Даяна. На него със сигурност му трябваха още няколко месеца, за да нацелува всички братовчедки от семейство Холанд и дори някои от прислужниците им.

— Разбира се — увери сестра си най-сетне. — Няма да издам тайната ти връзка.

Даяна търсеше думи, с които да уязви сестра си, но остана силно изненадана от шокираното изражение по лицето й. Просто се шегуваше. Не бе възможно тя чак толкова да не разбира от шега.